Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 181 от 27.04.2023, Районен съд - Несебър

Съд
Районен съд - Несебър
Дело
Гражданско дело 672/2022
Вид
Решение № 181
Подписан
27.04.2023
В сила
08.11.2023
Състав
Сияна Стойчева Димитрова

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 183 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 183, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 193 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 231, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 235 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 19, ал. 2 · Закон за управление на етажната собственост
  • чл. 19, ал. 4 · Закон за управление на етажната собственост
  • чл. 21, ал. 2 · Закон за управление на етажната собственост
  • чл. 38, ал. 1 · Закон за управление на етажната собственост
  • чл. 40, ал. 2 · Закон за управление на етажната собственост

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 181 гр. гр.Н., 27.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Н., VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: С.Ст.Д. при участието на секретаря М.Д.Ш. като разгледа докладваното от С.Ст.Д. Гражданско дело № 20222150100672 по описа за 2022 година

Производството по делото е образувано по искова молба вх. № 5330/22.06.2022 г. на собствениците в Етажна собственост на жилищна сграда - апартхотел „Х.”, с адрес: гр. Н., к.к. Слънчев бряг, апартхотел „Х.“, представлявана от председателя на управителния съвет /УС/ – П. Х. С., със съдебен адрес: гр. Б., ул. „.... I“ № 10, срещу Ю. В. Ш., гражданин на Руската Федерация, родена на ********** г. в К. край, с адрес на територията на страната: гр. Н., к.к. Слънчев бряг, апартхотел „Х.“, вх. ............., с искане за осъждането да заплати на ищцовата ЕСсумата от 15 011,84 лева, от които, както следва: такса за управление и поддръжка на ЕС за 2018 г. – 2050,69 лева и 410,14 лева ДДС, ведно с лихва за забава от 15.11.2017 г. до 22.06.2022 г. в размер на 957,63 лева; такса за управление и поддръжка на ЕС за 2019 г. – 2050,69 лева и 410,14 лева ДДС, ведно с лихва за забава от 15.11.2018 г. до 22.06.2022 г. в размер на 749,70 лева; такса за управление и поддръжка на ЕС за 2020 г. – 2050,69 лева и 410,14 лева ДДС, ведно с лихва за забава от 15.11.2019 г. до 22.06.2022 г. в размер на 541,77 лева; такса за управление и поддръжка на ЕС за 2021 г. – 2050,69 лева и 410,14 лева ДДС, ведно с лихва за забава от 15.11.2020 г. до 22.06.2022 г. в размер на 333,26 лева; такса за управление и поддръжка на ЕС за 2022 г. – 2050,69 лева и 410,14 лева ДДС, ведно с лихва за забава от 15.11.2021 г. до 22.06.2022 г. в размер на 125,33 лева; ведно със законната лихва върху сумата от 10 253,45 лева, представляваща сбора от претендираните главници за такси, считано от 23.06.2022 г. до изплащането им и сторените съдебни разноски.

Същата искова молба е насочена и срещу В. В. К., гражданин на Руската Федерация, роден на ********** г. в К. област, гр. М., с адрес на територията на страната: гр. Н., к.к. Слънчев бряг, апартхотел „Х.“, вх. ...... и М. В. К., гражданин на Руската Федерация, родена на ********** г. в М.а област, Беларус, с адрес на територията на страната: гр. Н., к.к. Слънчев бряг, апартхотел „Х.“, вх. ......, с искане за осъждането им да заплатят на ищцовата ЕС, при условията на солидарност, сумата от 10 116,69 лева от които, както следва: такса за управление и поддръжка на ЕС за 1

2018 г. – 1381,99 лева и 276,40 лева ДДС, ведно с лихва за забава от 15.11.2017 г. до 22.06.2022 г. в размер на 645,36 лева; такса за управление и поддръжка на ЕС за 2019 г. – 1381,99 лева и 276,40 лева ДДС, ведно с лихва за забава от 15.11.2018 г. до 22.06.2022 г. в размер на 505,23 лева; такса за управление и поддръжка на ЕС за 2020 г. – 1381,99 лева и 276,40 лева ДДС, ведно с лихва за забава от 15.11.2019 г. до 22.06.2022 г. в размер на 365,10 лева; такса за управление и поддръжка на ЕС за 2021 г. – 1381,99 лева и 276,40 лева ДДС, ведно с лихва за забава от 15.11.2020 г. до 22.06.2022 г. в размер на 224,59 лева; такса за управление и поддръжка на ЕС за 2022 г. – 1381,99 лева и 276,40 лева ДДС, ведно с лихва за забава от 15.11.2021 г. до 22.06.2022 г. в размер на 84,48 лева; ведно със законната лихва върху сумата от 6909,95 лева, представляваща сбора от претендираните главници за такси, считано от 23.06.2022 г. до изплащането им и сторените съдебни разноски.

Посочва се, че ответницата Ш. е придобила собствеността по отношение на обект в режим на етажна собственост - апартамент № 51 с обща площ от 104,85 кв.м., ид. № ***, разположен във вход С, на четвърти жилищен етаж в апартхотел „Х.“, а ответниците К.и – по отношение на обект в режим на етажна собственост апартамент № 52 с обща площ от 70,66 кв.м., ид. № ***, разположен във вход С, на четвърти жилищен етаж в апартхотел „Х.“. Твърди се, че с решение на етажните собственици по т. 2 от дневния ред на проведеното на 12.10.2016 г. общо събрание на етажната собственост /ОСЕС/, годишната такса за управление и поддръжка на общите части била определена в размер на 10 евро или 12 евро с вкл.

ДДС на кв.м. от площта на всеки самостоятелен обект, дължима от 01.11 до 10.11 на всяка предходна година за следващата. С решение на ОСЕС управлението и поддръжката на процесната ЕС били възложени на „..........“ АД, което издавало фактури за предоставяната услуга. Сочейки, че решенията на ЕС, на които се позовава, са влезли в законна сила и с твърдения за неизпълнението им от ответниците – етажни собственици, които същите обвързват, за 2018 г, 2019 г., 2020 г., 2021 г. и 2022 г., се претендират исковите суми за главници и лихви за забава.

В приложение на исковата молба се представят писмени доказателства В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК е депозиран писмен отговор вх. № 9042/14.10.2022 г. от страна на особения представител на ответниците – адвокат Д. П. от БАК, с който е взето становище за недопустимост, неоснователност и недоказаност на предявените искове. Оспорва се представителната власт на П. С. по отношение на ищцовата етажна собственост, както и автентичността на представените от ищеца протокол от проведено на 12.10.2016 г. ОСЕС и договор за възлагане на поддръжка и управление от 12.10.2016 г. Правят се доказателствени искания – за задължаване на ищеца да представи по реда на чл. 183 от ГПК оригинали или официално заверени преписи от всички представени доказателства, за допускане до разпит на двама свидетели, както и за изискване на справка от Община Н. относно вписването на процесната ЕС и представителството ѝ.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил и писмен отговор вх. № 9888/08.11.2022 г. особения представител на ответниците – адв. К. В. от БАК, с който се изразява становище за недопустимост и неоснователност на исковете. Оспорва се представителната власт на П. С. по отношение на ищцовата ЕС, както и протокола от ОСЕС и договора за поддръжка – като антидатирани, и представените фактури – като неистински. Навеждат се твърдения за недоказаност на претенциите, предвид отсъствието на доказателства за изпълнение от страна на „..........“ АД по договора за поддръжка и управление. Прави се възражение за изтекла погасителна давност по отношение на вземанията за 2018 г. и 2019 г.

В проведено по делото съдебно заседание, ищцовата ЕС се представлява от 2 упълномощените представители – адв. ........... и адв. ............, двамата от АК – Б., които поддържат исковата молба, правят уточнения и пояснения, ангажират писмени доказателства и правят доказателствени искания.

Ответниците се представляват в съдебно заседание от служебно назначения от съда особен представител – адв. К. В. от БАК, който поддържа дадения отговор, ведно със становище, изложено в молба вх. № 483/16.01.2023 г. по делото и моли за решение в този смисъл.

По възраженията за недопустимост на производството, съдът намира следното:

Действително, видно от протокол от ОСЕС от 12.10.2016 г. /л. 13-16; л. 96-99 от делото/, П. Х. С. е избран с решение по т. 1 от дневния ред за член /председател/ на УС на етажната собственост /ЕС/, без посочен срок на мандата. Не се спори между страните, че П. С. е бил избран по законния ред /чл. 19, ал. 4 от ЗУЕС/ за председател на УС, предвид което съдът приема този факт за установен по делото. От друга страна, независимо, че с решението си ОСЕС не е определило продължителността на мандата на УС, тази празнота следва да се попълни със съдържанието на чл. 19, ал. 2 от ЗУЕС, при анализа на която разпоредба и отсъствието на други твърдения, съдът приема, че УС на ЕС е бил избран за мандат от две години.

Предвид горното, основателно е възражението на особените представители на ответниците, че към датата на депозиране на исковата молба – 22.06.2022 г., мандатът на избрания от ОСЕС от 12.10.2016 г. управителен съвет е изтекъл, съответно на 12.10.2018 г. Независимо от това, видно от приложените към писмо вх. № 10848/06.12.2022 г. на Община Н. доказателства за вписванията във водения при нея регистър на ЕС, от процесната ЕС е подадено едно уведомление по реда на чл. 46б от ЗУЕС за проведено ОСЕС от 12.10.2016 г. и избран управител на УС и законен представител на ЕС – П. С.. Не са налице данни по делото за взети последващи решения на ОСЕС за избор на нов УС или управител, не са представени доказателства за депозирани уведомления до Община Н. в този смисъл, предвид което и съдът приема, че на основание чл. 21, ал. 2 от ЗУЕС избраният на 12.10.2016 г. УС на процесната ЕС, председателстван от П. С. е продължил да изпълнява функциите си и след изтичане на мандата му, до избора нов законен представител на ЕС и понастоящем, включително към датата на образуване на производството по делото.

Изложеното мотивира съда да приеме, че именно П. С., в качеството си на председател на УС на ЕС е легитимиран да предяви процесните искове, а възраженията за недопустимост на производството на особените представители в обратен смисъл се явяват неоснователни.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа и правна страна по съществото на спора:

Предявени са субективно и обективно кумулативно съединени искове с правно основание с чл. 38, ал. 1 от ЗУЕС и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, при което в тежест на ищеца е поставено, при условията на пълно и главно доказване, да установи, че ответниците са собственици на посочените обекти в режим на ЕС, взетите легитимни решения за определяне на такси за исковия период, размера на претенциите, както и че е настъпила тяхната изискуемост, а по отношение на претенциите спрямо ответниците К.и – основанието за възникване на солидарна отговорност. В тежест на ищеца е разпределено и да докаже претендираната лихва по размер.

Страните не спорят и от представени Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 57, том VI, рег. № ...., дело № .../2010 г. на нотариус ........... вписан в НК с рег.

№ ..., район на действие – НРС /л. 8-9 от делото/ и Нотариален акт за покупко3 продажба на недвижим имот № 11, том XXXIV, рег. № ....., дело № ...../2008 г. на нотариус .........., вписан в НК с рег. № ..., район на действие – НРС /л. 10-12 от делото/ се установява, че ответницата Ш. е придобила собствеността по отношение на СОС в ЕС – ап. № 51 с площ от 104,85 кв. м., ведно с общите части, на 23.08.2010 г., а ответниците К.и – собствеността по отношение на СОС в ЕС – ап. № 52 с площ от 70,66 кв.м., ведно с общите части, в режим на семейна имуществена общност /СИО/, на 25.11.2008 г. Доколкото от ответната страна не са направени оспорвания, съдът приема за доказано по делото, че ответниците са били собственици по отношение на описаните обекти за процесните периоди и понастоящем.

От страна на ищеца са представени протокол от ОСЕС от 12.10.2016 г., списък на присъстващите на ОС собственици, договор за възлагане на поддръжка и управление от 12.10.2016 г., както и четири броя фактури /л. 13-27 от делото/, своевременно оспорени от особените представители на ответниците с отговорите.

По повод оспорвания на ответните страни, съдът с протоколно определение № 197/14.03.2023 г. по делото е открил производство по реда на чл. 193 от ГПК за оспорване истинността на представения от ищеца договор за възлагане на поддръжка и управление от 12.10.2016 г., като неверен, относно посочената в него дата на сключване, и е указал, че тежестта на доказване на този факт се следва на ищеца.

Във връзка с направените оспорвания и по искане на особения представител – адв. П., съдът с определение № 1345/22.11.2022 г. по делото е задължил ищеца, на основание чл. 183 от ГПК, да представи оригиналите на посочените доказателства или техни официално заверени преписи, като му е указал последиците при неизпълнение – изключване на преписите от доказателствата по делото. В открито съдебно заседание по делото от 14.03.2023 г., в изпълнение на съдебните указания, бяха приобщени, представени от ищцовата страна, оригинали на протокол от ОСЕС от 12.10.2016 г., договор за възлагане на поддръжка и управление от 12.10.2016 г., фактури №№ 1000000353/08.12.2020 г.; 1000000415/08.06.2022 г.; 1000000354/08.12.2020 г. и 1000000414/08.06.2022 г., издадени от „..........“ АД на получателите – ответници и касаещи вземания за такса поддръжка за процесните периоди; както и заверен от „..........“ АД препис от присъствен списък /л. 93-107 от делото/.