Решение № 284 от 19.08.2024, Софийски окръжен съд
- Съд
- Софийски окръжен съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 793/2023
- Вид
- Решение № 284
- Подписан
- 19.08.2024
- Състав
- Росина Николаева Дончева, Георги Стоянов Мулешков, Адриана Атанасова Велева
Цитирани разпоредби
- чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 263, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 26, ал. 2, предл. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 30 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 32, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 284 гр. София, 09.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Росина Н. Дончева
Членове:
Г. Ст. Мулешков
Адриана Ат. Велева при участието на секретаря Цветанка П. Младенова Павлова като разгледа докладваното от Росина Н. Дончева Въззивно гражданско дело № 20231800500793 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С решение №107/09.10.2023 г., постановено по гр.д. № 387/2022 г. по описа на РС-Етрополе е признато за установено, на основание чл.108 от ЗС, по отношение на М. Х. Ц., ЕГН-********** и В. В. Ц., ЕГН-**********, и двамата от гр.Е., кв..., бл. ., вх. ., ап. .., че М. Г. М., ЕГН-********** и Н. В. М., ЕГН-**********, и двамата от гр.Е., кв..., бл. ., ет.., ап.., са собственици на следния недвижим имот Апартамент № 49, находящ се в гр. Е., общ. Етрополе, Софийска област, кв... по плана на града, блок № ., вх. ., със застроена площ от 109.95 кв.м., състоящ се от четири стаи, кухня и сервизни помещения, заедно с принадлежащото му избено помещение № 15, с площ 5,52 кв.м., заедно със съответните 2.374% ид.ч. от общите части на сградата и съответното право на строеж, при съседи на апартамента: стълбище, от две страни двор и К. Б. К., и при съседи на избеното помещение: коридор, избено помещение № 14 на В.Т. и избено помещение № 16 на К. К.. М. Х. Ц., ЕГН-********** и В. В. Ц., ЕГН**********, са осъдени да предадат на М. Г. М., ЕГН-********** и Н.
В. М., ЕГН-**********, владението на описания недвижим имот 1 Апартамент № 49, находящ се в гр.Е., общ.Е., С. о., кв... по плана на града, блок № ., вх. ., със застроена площ от 109.95 кв.м. Отхвърлен като неоснователен е предявеният насрещен иск от М. Х. Ц., ЕГН********** и В. В. Ц., ЕГН-**********, против М. Г. М., ЕГН********** и Н. В. М., ЕГН-**********, с който молят на основание чл.26 ал.2 предл.2-ро от ЗЗД да бъде обявен за нищожен, поради липса на съгласие, договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в Нотариален акт № .., т..., рег. № ...., дело № .../.... год. от 28.09.2015 година на Нотариус рег. №552 по РНК Я. Д., с район на действие РС-Етрополе.
Ответниците са осъдени да заплатят на ищците сумата от 922.78 /деветстотин двадесет и два лева и седемдесет и осем стотинки/, разноски по делото.
Срещу решението е подадена въззивна жалба от ответниците в първоинстанционното производство М. Х. Ц. и В. В. Ц. с доводи за неправилност, необоснованост, постановено в нарушение на материалния и процесуален закон. В жалбата е изложено, че съдът е дал грешна правна квалификация на фактите, не е преценил всички относими към правния спор доказателства като не е разпределил правилно доказателствената тежест между страните за подлежащите на доказване факти. Излагат, че сключения договор за покупкопродажба от 28.09.2015 г. е привиден, с цел да бъде гарантирано /обезпечено/ връщане на получени суми по договор за паричен заем в размер на 10 000 лева, сключен със сина на ответниците Г. М. М.. С молба от 29.01.2024 г. жалбоподателите уточняват, че са били принудени да подпишат договор за продажба на апартамент, находящ се в гр. Е., бл. ., вх. ., ет. ., ап. .., тъй като лицето Г. М. поддържал у тях страх, че ще загубят жилището си като също така били заплашвани и им била оказвана психическа принуда. Тези факти били обект на установяване по образувано ДП № 153/2022 г. по описа на ОСлО при ОП-София. По същество молят решението да бъде отменено, предявеният иск по чл. 108 от ЗС отхвърлен и уважен предявения насрещен иск.
Препис от жалбата е бил връчен на насрещните страни в производството. В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е депозиран писмен отговор от М. Г. М. и Н. В. М., чрез пълномощника им адв. Г. Д., с който изразяват становище за неоснователност.
Софийски окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства, въз основа на закона и във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, намира за 2 установено следното:
Въззивната жалба на страните е подадена срещу подлежащ на въззивно обжалване акт, от процесуално легитимирани лицаответниците по иска и ищци по насрещния иск, в законоустановения срок, поради което същата се явява допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Предявена е искова молба от М. Г. М. и Н. В. М., чрез адв.Г. Д. против М. Х. Ц. и В. В. Ц., в която се излага, че ищците в режим на СИО са придобили с договор за покупко-продажба, обективиран в Нотариален акт № .., том .., рег.№ ...., дело № .../.... год. на Я. Д., Нотариус с район на действие РС-Етрополе РНК № 552, вписан в СВ гр.Е. с вх. № 674/28.09.2015 год., акт № ..., том ..., дело № .../.... год., партида 5204, недвижим имот, находящ се в гр. Е., представляващ Апартамент №.., блок № ., вх. ., със застроена площ от 109.95 кв.м.
Твърди се, че след покупката на 28.09.2015 год. се разбрали ответниците да останат за известно време в имота, докато организират освобождаването му. Въпреки това, ответниците останали в имота и го обитавали и до днес, като отказвали да го напуснат и го владеят без правно основание. Предявяват иск с правно основание чл. 108 от ЗС.
В срока за отговор на исковата молба е депозиран такъв от ответниците, които излагат, че исковата претенция е неоснователна и недоказана. Излагат, че собствеността на процесния имот е прехвърлена чрез заплахи, тормоз и измама от Г. М. М. /син на ищците/ над тях двамата. Твърди се, че с Й.Г. взели поотделно пари на заем от Г. М. М., като същия го принудил чрез ежедневни заплахи за саморазправа срещу тях и семейството им да прехвърли собствеността върху имота на майка му и баща му. Твърди се, че е подал сигнал до ГДБОП и СОП. В молба от 29.01.2024 г. излагат, че сключили сделката в резултат на заплашване и упражнена психическа принуда от Г. М..
Излагат, че била упражнена принуда върху тях, чрез заплахи и тормоз, поддържан страх, че ще загубят жилището си. Предявеният насрещен иск от М. Х. Ц. и В. В. Ц., с оглед поддържаното в първоинстанционното производство, че е сключен поради липса на съгласие е квалифициран като такъв по чл. 26, ал. 2, предл. 2 ЗЗД.
Съдът от фактическа страна установи следното:
С Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № .., т. .., рег. № ...., дело № .../.... год. от 28.09.2015 година на Нотариус рег.
№552, с район на действие РС-Етрополе, ответниците М. Ц. и съпругата му В. Ц. са продали на ищеца М. М., свой собствен 3 недвижим имот, придобит по време на брака им, представляващ Апартамент № 49, находящ се в гр. Е., общ. Е., Софийска област, кв. .. по плана на града, блок № ., вх. ., със застроена площ от 109.95 кв.м., състоящ се от четири стаи, кухня и сервизни помещения, заедно с принадлежащото му избено помещение № 15, с площ 5,52 кв.м., заедно със съответните 2.374% ид.ч. от общите части на сградата и съответното право на строеж, при съседи на апартамента: стълбище, от две страни двор и К. Б. К., и при съседи на избеното помещение: коридор, избено помещение № 14 на В.Т. и избено помещение № 16 на К. К..
Видно от удостоверение за сключен граждански брак, М. М. и Н.
М. са съпрузи, сключили граждански брак на 03.07.1982 година, поради което придобития от ищеца М. недвижим имот, представлява СИО.
От справка по пр. пр. № 2653/2022 год. по описа на Софийска окръжна прокуратура се установява, че се наблюдава ДП №153/2022 год. по описа на ОСлО при ОП- София. Същото е образувано на 20.12.2022 год. за престъпление по чл.213а ал.3 т.2 вр. ал.1 от НК, за това, че в периода от 2012 год. до м. август 2022 год. в гр.Е., с цел да принуди другиго - М. Х. Ц., от гр. Е., обл. С. да се разпореди с вещ или да поеме имуществено задължение, е заплашен с насилие или друго противозаконно действие с тежки последици за него или негови ближни, като с деянието са причинени значителни имуществени вреди. От справката се установява, че до момента на издаването й 28.04.2023 год., няма лице, привлечено в качеството на обвиняем.
Лицата М. Ц., М. М. и Г. М. са разпитвани в качеството на свидетели, а първия и в качеството на пострадало лице, като недвижимият имот е част от предмета на разследването.
От показанията на св. Я. Д., Нотариус рег. №552, с район на действие РС- Етрополе се установява, че същата си спомня сделката между страните по делото. Установява, че в кантората й се явили М.
Ц. и В. Ц., в качеството си на продавачи и ответника М. М., като купувач. М. М. бил придружаван от сина си Г. М.. Сочи, че продажната цена, която е договорена между страните била платена в брой, т.к. била под 10 000 лева. Посочва, че продавачите и купувача били спокойни, и никой от тях не изглеждал притеснен. След сделката страните са идвали в кантората за други услуги. При изповядване на сделката не било ставало въпрос за заем. Сочи, че не е необичайно при изповядване на сделки със страните да присъстват и техни близки роднини, или адвокати.
4
Св. Н.Н., който работи като технически сътрудник в нотариалната кантора посочва, че бил на работа тогава, когато била изповядана процесната сделка. Ставало въпрос за продажба на апартамент. Спомня си, че всичко било нормално, не му е направило впечатление някой да е бил притеснен или неспокоен. Страните били редовни клиенти на кантората.
В съдебно заседание ответникът М. Ц. твърди, че никой не му е давал пари по въпросната сделка, като пари му били дадени след това от Г. М..
Пред въззивния съд са събрани гласни доказателства, чрез разпит на двама свидетели на въззивниците – св. Й. К. Г. и св. К. М. К. и един свидетел на въззиваемата страна – Г. М. М..
От разпита на св. Й.Г. се установява, че познава страните по делото. Свидетелят чул, че Г. заплашвал М. Ц., като заплахите били за пари, за лихви и казвал, че ще го остави на улицата. Прехвърлянето на апартамента било, за да получи М. Ц. парична сума, от която се нуждаел. Уговорката била след връщане на сумата, да се върне обратно имота. М. постоянно се оплаквал, но не подавал жалба и мислел, че като си върне заема, апартамента пак ще е негов. М. държал заложната къща преди Г. и са имали добри отношения.
От разпита на св. К.К. се установява, че познава страните по делото, както и Г., който е син на М. и Н.. На св. Й.Г. му трябвали пари и М. се съгласил да си заложи апартамента, за да получи парите от Г. в заложната къща. Пред свидетеля М. Ц. дал парите на св. Й.Г., получени от апартамента. До преди две години отношенията им били добри. М. споделял, че пращал от А. на Г. парични преводи.
От разпита на св. Г. М. се установява, че познава М. и В. Ц.и от много години, тъй като са съседи в гр. Е.. Бащата на свидетеля закупил апартамент от тях през 2015 година. Продажната цена от 10 000 лева била платена пред нотариуса. Преди сделката за апартамента, свидетелят закупил от М. и В. Ц.и къща, която продал. Свидетелят твърди, че не е давал заеми на М. и съпругата му, само един автомобил на изплащане „Сеат“, модел „Алхамбра“. За автомобила М. превеждал средства от чужбина. Свидетелят работи в заложна къща в гр. Е., която е собственост на трето лице – Л.Л.. Свидетелят твърди, че отношенията му с М. и В. са добри и никога не е имало кавги между тях.
С оглед на така приетата за установено фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:
5
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо.
За да бъде уважен иск по чл. 108 от ЗС е необходимо да са налице кумулативно следните предпоставки: ищецът да докаже, че е собственик на процесната вещ, както и че ответникът я владее или държи без правно основание.
По силата на Нотариален акт за покупко- продажба на недвижим имот № .., т..., рег. № ...., дело № .../.... год. от 28.09.2015 година на Нотариус рег. №552, по РНК Я. Д., с район на действие РС-Етрополе, ищците са станали собственици на процесния недвижим имот, придобит по време на брака им.
Не се спори, че ответниците владеят имота. Спорен се явява само въпроса дали има правно основание за това.