Решение № 260002 от 06.01.2022, Окръжен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 260002 6.01.2022г. град Пазарджик

В И

М Е Т О НА Н А

Р О Д А

ПАЗАРДЖИШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, търговско отделение на седми декември две хиляди двадесет и първа година

В публично заседание в следния състав:

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ:ДЕСИСЛАВА РАЛИНОВА секретар:Катя

Кентова като разгледа докладваното от съдия Ралинова търговско дело №185 по описа за 2020 година

Производството е по реда на чл.226 ал.1 от КЗ /отм./, приложим на осн. §22 от ПЗР на

КЗ, във вр. с чл.45 от ЗЗД и чл.52 от ЗЗД.

Делото е образувано по искова молба предявена от Д.М.П., с ЕГН **********, с адрес ***, със съдебен адрес *** адв.Я.Д. САК, срещу

ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София бул.“Черни връх“ №51Д, в която са изложени обстоятелства, че на …………, управляван от Р.С.Я. с ЕГН **********,*** реализира ПТП с движещата се плътно вдясно пешеходка С.Г.В.с ЕГН **********.Същата била трудно подвижна, ползваща два метални бастуна за подпори при собственото си движение.Тя вървяла плътно до бордюра, не по тротоара, тъй като същият бил с нарушена и неравна настилка,което затруднявало придвижването й,предвид и помощните средства.

В резултат на гореописаното ПТП пешеходката,която е баба на ищцата, починала на място като причина за смъртта е тежка закрита съчетана черепно-мозъчна, гръбначномозъчна и гръдна травма.

По случая било образувано н.о.х.д. №717/2017г.по описа на Окръжен съд Пазарджик, приключило с присъда, влязла в законна сила на 01.02.2019г., в която е прието, че ПТП е настъпило поради противоправното и виновно поведение на водача на МПС, който не е съобразил поведението си с конкретни правила на ЗДвП:чл. 20 ал. 2 „Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението“, както и и чл.116 - „Водачът на пътно превозно средство е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към пешеходците, особено към децата, към хората с трайни увреждания, в частност към слепите, които се движат с бял бастун, към слепо-глухите, които се движат с червено-бял бастун и към престарелите хора“.

Твърди се, че настъпилата внезапна смърт е приета изключително болезнено и мъчително от ищцата.Загубата на един от най-близките хора е донесла със себе си непреодолими душевни болки и страдания, каквито единствено смъртта на скъп човек може да причини. Приживе между баба и внучка е съществувала специална връзка, основана на взаимна обич и уважение, която само за миг е била завинаги прекъсната.

Щастлива и обичана баба е била починалата В. Като такава тя помагала в отглеждането ищцата от раждането й до нейното израстване като жена. Грижела се е с много любов за децата си и така някак естествено още по-силно обичала и се е грижила и за внучката си. Учела я е да чете и пише, обгрижвала я е с много любов и старание, помагала и е в уроците. От най-ранна детска възраст починалата е била учител и за чисто човешките неща - за любовта,приятелството, семейството. Твърди се, че двете прекарвали неразделно ежедневието си, събирали се и на делници, и на празници. Тази емоционална привързаност, създадена още през детските години, впоследствие е прераснала в усещане за взаимност, близко приятелство, отговорност една към друга и най-вече безмерна любов. След случилия се инцидент ищцата вече не можела да се осланя на подкрепата и опората, не можела да споделя житейските си радости и трудности.

Починалата е била част от живота й, още от самото начало.Тя била човекът, който сплотявал и обединявал семейството.Тя организирала семейните събирания за празниците, като по този начин създавала семейния уют, който оттук насетне нямало да бъде същият.

Вследствие на трагичния инцидент психическото състояние на ищцата било тежко. Твърди се, че тя била постоянно напрегната, нервна, отчаяна и безпомощна. Мъката и скръбта я съпътствали сега и и за напред. Към момента болката не била заличена. Ищцата често ходела на гроба на баба си и дълго стояла там сама. Налице била и негативна промяна в поведението й. Неимуществените вреди от загубата на близък човек били неоспорим житейски факт. Когато обаче тази загуба била внезапна и неочаквана, когато ставало въпрос за човек, с когото си споделил живота си, интензитетът на болките и страданията бил много по-голям.

Сочи се, че по отношение на МПС, била налице сключена застраховка "Гражданска отговорност" при ЗК „ЛЕВ ИНС" АД, със срок на действие от 17.01.2015г. до 17.01.2016г.,което на основание чл.226 от КЗ (отм.) задължавало застрахователя да покрие в границите на определената в договора сума, отговорността на застрахования за причинени на трети лица имуществени и неимуществени вреди.

Твърди се, че в случая съгласно Тълкувателно решение № 1/2016 г. от 21.06.2018г. по тълкувателно дело №1/2016г. на ОСНГТК на ВКС материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в Постановление № 4 от 25.V.1961г. и Постановление №5 от 24.XI.1969г.на Пленума на Върховния съд и по изключение всяко друго лице,което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, което в конкретния случай е справедливо да бъде обезщетено и счита, че семейният съюз, изграден между нея и починалата, не е просто формална връзка на родство,а се осланя на родови корени и традиции, изградени между тях с години.Смъртта на С.В. е донесла морални болки и страдания, типични за семейните - със силна ангажираност и обвързаност едни към други.

Във връзка с изложеното се моли съдът да постанови решение, с което да осъди ответното застрахователно дружество ЗК „Лев инс“ АД, да заплати на ищцата Д.М.П., с ЕГН **********, обезщетение в размер на 30 000 лева, представляващи неимуществени вреди, ведно със законната лихва считано от 20.12.2015г.-датата на увреждането, до окончателното и изплащане, както и направените деловодни разноски.

В срока по чл.367 от ГПК от ответника е депозиран отговор на исковата молба.Оспорва иска на първо място досежно активната материално правна легитимация на ищцата като счита, че от изложените в исковата молба твърдения не се установява да е възникнала особена близост с пострадалата, различна от обичайната, присъща на добри отношения между баба и внучка.Поддържа, че не са налице твърдения за наличие на факти, определящи връзката между ищцата и пострадалата, които в достатъчна степен да обосновават необходимостта да се направи изключение от общото правило, че се дължи обезщетение за неимуществени вреди в случай на смърт само на най-близките на починалия.

Алтернативно ако съдът приемел, че спорното правоотношение се уреждало с оглед разясненията дадени в ТР №1/21.06.2018г. на ВКС, се сочи, че по основание ищцата не попадала в кръга на лицата, които имат право на обезщетение за неимуществени вреди от смърт на пострадал при непозволено увреждане.Не били налице и кумулативно дадените критерии за връзка между ищцата и починалата й баба, които да се характеризират с взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост.

На второ място ответникът оспорва наведеното с исковата молба твърдение за изключителна вина на водача на лекия автомобил за настъпване на произшествието.Напротив твърди, че се касае за съпричиняване на пътнотранспортното произшествие и на вредоносния резултат от страна на пострадалата , която в нарушение на разпоредбата на чл.108, ал.2, т.1 от ЗДвп, движение не по тротоара или банкета на пътното платно, а навлизане в платното за движение, без да се съобрази с приближаващото МПС.Прави възражение за съпричиняване.

Оспорва иска и по размер.Оспорва по основание и размер предявения акцесорен иск за присъждане на лихва за забава, както и началната дата, от която същата се претендира като на основание чл.111, б."в" от ЗЗД прави възражение за изтекла погасителна давност по отношение на претендираната лихва за забава за период по-дълъг от три години преди датата на завеждане на исковата молба, тоест за периода предхождащ 29.05.2017г.

Навежда доводи, че лицата, които са имали право да получат обезщетение преките наследници роднини от най-близък кръг, вече са получили-низходящи, възходящи и съпруг.Сочи, че ищцата е живяла отделно в едно домакинство с родителите си, а след това в собствено жилище и отношенията й, с родителите й, не били прекъсвани по никакъв начин.

Възразява се, че размера на претендираните вреди е прекомерен и не отговарял на критериите на чл.52 от ЗЗД.

Сочи се, че било заведено дело и от другите внучки М.М.с идентични искания - т.д.75/2020г. по описа на ПОС и по т.д.185/2020г.Сочи се, че лицата, които са имали право на обезщетение, вече са получили, а това са Б В- съпруг, С В и Л.М. - дъщери.

В срока по чл.372 от ГПК, е постъпила допълнителна искова молба от ищцата, в която заявява, че предвид постановеното ТР №1/21.06.2018г. по т.д.1/16г. на ОСНГТК на ВКС бил очертан кръга на лицата да получат обезщетение за неимуществени вреди, развити са подробни доводи вкл. и за обстоятелството, че независимо на коя дата е постановено тълкувателното решение, то тя важала от момента на влизане в сила и имала действие спрямо ищцата, тъй като срокът в който можела да упражни правото си на иск, не бил изтекъл.

Развити са съображения за тълкуването на традиционните за българското семейство отношения между баби/дядовци и най-близкият родствен и семеен кръг.

По възражението за съпричиняване се сочи, че от постановената присъда по н.о.х.д.

717/17г., по описа на ПОС се установявало, че с поведението си починалата пешеходка не била нарушила норма от ЗДвП, а процесният инцидент се дължал единствено и само на неправомерното поведение на виновният водач Я..

В законноустановения срок е постъпил допълнителен писмен отговор от ответника ЗК „Лев инс“ АД, с който се поддържат всички направени възражения и доказателствени искания, направени с отговора на исковата молба.Сочи се, че съдебният акт по воденото нак.производство, не разглеждал въпроса за съпричиняването на вредоносният резултат от страна на пострадалият.Разпоредбата на чл.300 от ГПК, очертавала кръга на фактите, които са задължителни за гражданският съд при разглеждане на последиците от извършено престъпно деяние.Поддържат се всички възражения направени в първоначалният отговор.

Окръжният съд, като се запозна с твърденията и исканията, изложени в исковата молба, писменият отговор и доразвити в хода на производството, като обсъди и анализира събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност, при съблюдаване на разпоредбата на чл.235 ал.2 от ГПК, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

По допустимостта:

Предявеният иск е с правно основание чл.45 от ЗЗД във вр. с чл.226 ал.1 от КЗ /отм./, приложим на осн. §22 от ПЗР на КЗ. Съгласно §22 ПЗР на КЗ за застрахователните договори, сключени преди влизането в сила на КЗ /01.01.2016 г./, се прилага част четвърта от отменения Кодекс за застраховането (отм. ДВ бр.102 от 29.12.2015), освен ако страните договорят друго след влизането в сила на КЗ. Следователно, доколкото в случая никоя от страните не твърди, а и не ангажира доказателства относно подобна договорка помежду им, то следва да се приеме, че споровете във връзка с процесния застрахователен договор, който е сключен преди 01.01.2016г. ще бъдат разрешавани по реда на ч.ІV от КЗ/отм./ и същите са процесуално допустими, съобразно Тълкувателно решение №1/2016г.

За да се уважи така предявеният иск, следва безспорно да установи: 1.противоправно поведения от страна на делинквента 2. вреда; 3. причинна връзка между деяния и вреда; 4. вина /същата се презумира/; 5. наличие на валидно застрахователно правоотношение между делинквента и застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите; 6. настъпване на застрахователното събитие като юридически факт, пораждащ отговорността на застрахователя.

Разпечатката съдържа 38 от 75 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/ce60d406-a7ef-4358-8824-c79a22acd993