Решение № 150 от 22.07.2025, Окръжен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 150 гр. С., 22.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – С. в публично заседание на двадесет и първи юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Галина Хр. Нейчева

Членове:

Пламен Д. Стефанов

Петя Хр. Манова при участието на секретаря Илка Й. Илиева в присъствието на прокурора Р. Н. Р. като разгледа докладваното от Пламен Д. Стефанов Въззивно наказателно дело от общ характер № 20252200600302 по описа за 2025 година Производството е по реда на глава XXI от НПК.

С Присъда № 177 от 04.12.2024г. постановена по нохд № 666/2024г. по описа на Районен съд гр. С., подсъдимата В. Д. В. родена на ***г. в гр. С., живуща в същия град, българска гражданка, с основно образование, неомъжена, не работи, осъждана, ЕГН ********** за ВИНОВНА в това, че на 07.03.2023г. в гр. С. се заканила на В. Г. Р. от гр.С. с убийство с думите „Ще те убия! Няма да излезеш цял оттук, ще кипи киселина! Ти няма да излезеш жив!“ и с действията на физическа агресия, изразяващи се в удари по тялото и главата на В. Г. Р. и насочване на нож, ножица и винтоверт към В. Г. Р. и това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му, поради което и на осн. чл. 144, ал.3, вр. ал.1, вр.чл. 54, ал.1 от НК й налага наказание „Лишаване от свобода“ за срок от ДВЕ години.

Със същата присъда подсъдимата В. (с установена самоличност) е призната за ВИНОВНА и в това, че на 07.03.2023г. в гр. С. в условията на опасен рецидив отнела чужда движима вещ - 1 брой охранителна видеокамера „Sysview AF47“ на стойност 162 лева от владението на собственика В. Г. Р. от гр. С., без негово съгласие с намерение противозаконно да я присвои, поради което и на осн. чл. 196, ал.1, т.1, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 29, ал.1, б. „б“, вр. чл.

54, ал. 1 от НК й налага наказание „Лишаване от свобода“ за срок от ДВЕ години.

Със същата присъда подсъдимата В. (с установена самоличност) е призната за ВИНОВНА и в това, че на 07.03.2023г. в гр. С. унищожила противозаконно чужда движима вещ - един брой мобилен телефон „Айфон“ 8, 64 GB на стойност 335 лева собственост на В. Г. Р. от гр. С., поради което и на осн. чл. 216, ал. 1, вр. чл. 54, ал. 1 от НК й налага наказание „Лишаване от свобода“ за срок от ЕДНА година.

1

Със същата присъда на основание чл. 23 ал.1 от НК съдът е ОПРЕДЕЛИЛ на подс. В. Д. В. едно ОБЩО наказание, а именно най-тежкото от трите „Лишаване от свобода“ за срок от ДВЕ години, което на основание чл. 57, ал.1 т. 2 от ЗИНЗС с присъдата е определен първоначален строг режим С присъдата Районен съд-С. е ОТНЕЛ в полза на държавата приложените по делото веществени доказателства 2 бр. компактдискове и 1 бр. мобилен телефон „Айфон 8, 64 ГБ“ и същите да се унищожат като вещи без стойност.

С присъдата Районен съд-С. е ОСЪЖДИЛ подсъдимата В. да заплати в полза на държавата по сметка на ОД на МВР С. сумата от 1637 лв., представляваща направени разноски по време на досъдебното производство.

С присъдата Районен съд-С. е ОСЪЖДИЛ подсъдимата В. да заплати в полза на съдебната власт по сметка на съда сумата от 150 лв., представляваща направени разноски по време на съдебното производство.

Недоволна от постановената присъда подс. В. е обжалвала същата, чрез упълномощения за въззивното производство защитника адв. Д. от АК - С.. Във въззивната жалба се твърди, че от събраните по делото доказателства не се установява по безспорен начин, че подсъдимата е осъществила от обективна и субективна страна престъпленията, за които са и били повдигнати обвинения.

Според жалбоподателя съдът погрешно е кредитирал показанията на пострадалия и неговата майка, които са заинтересовани от изхода на делото.

Настоява се за отмяна на присъдата на Районен съд гр. С. и за постановяване на нова присъда, с която подсъдимата да бъде призната за невиновна и оправдана по повдигнатите и обвинения.

В разпоредително заседание по реда на чл. 327 от НПК, проведено на 30.05.2025г., въззивния съд е преценил, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага разпит на подсъдимия, свидетели или вещи лица, ангажирането на нови писмени или веществени доказателства, както и разпит на исканите от въззивника свидетели.

В открито съдебно заседание защитата на подсъдимата поддържа подадената въззивна жалба и моли за уважаване на същата. Намира, че така постановената присъда не кореспондира с наличните по делото писмени и гласни доказателства. Посочва, че първоинстанционната присъда почива на предположения като са игнорирани безспорни доказателства, а е достигнато до изводи и съждения, които са противоречиви и недопустими. В заключение моли за отмяна на присъдата и постановяване на нова, с която подс. В. да бъде оправдана.

В правото си на лична защита подс. В. поддържа казаното от адвоката си.

Представителят на Окръжна прокуратура-С., счита присъдата на Районен съд-С. за правилна и законосъобразна. Посочва, че същата е постановена след като са били събрани всички необходими доказателства за разкриване на обективната истина. Излага, че в мотивите към присъдата съда подробно е описал въз основа на кои доказателства е формирал своите вътрешни убеждения и защо кредитира именно тях.

В правото си на последна дума подс. В. заявява, че желае да бъде оправдана или делото върнато за ново разглеждане.

Окръжен съд-С., като прецени събраните по делото доказателства, обжалвания съдебен акт, изложеното във въззивната жалба, както и доводите и възраженията, направени в съдебното заседание и след като въз основа на императивно вмененото му задължение извърши цялостна служебна проверка 2 на обжалвания съдебен акт, по отношение на неговата законосъобразност, обоснованост и справедливост, съобразно изискванията на чл. 314 от НПК, намира за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 319 от НПК и от легитимирано лице, отговаря на изискванията на чл. 320 от НПК, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана.

Въззивният съд като провери изцяло правилността на така постановената присъда, съгласно изискванията на чл. 313 и чл. 314 от НПК счете, че по време на съдебното производство е допуснато отстранимо съществено процесуално нарушение, ограничаващо правото на защита на подсъдимата В. Д. В..

Видно от протокол № 987 от съдебно заседание на 02.07.2024г. по НОХД № 666/2024г. на РС – С., съда е снел самоличността на подсъдимата В.

Д. В., след което е дал ход на разпоредителното съдебно заседание, след което е насрочил съдебното заседание за 03.09.2024г. от 13,30 часа. В протокол № 1244 от съдебно заседание на 03.09.2024г. по НОХД № 666/2024г. на РС – С., съда е снел самоличността на свидетелите и е дал ход на съдебното следствие и е пристъпил към излагане на обстоятелствата по делото от прокурора, като първо процесуално действие. След извършването на което е дал възможност на жалбоподателката подсъдимата В. да заяви разбира ли обвинението и да даде обяснения. Подсъдимата В. е заявила /л. 28 гърба от НОХД № 666/24г на РС-С./, че не се признава за виновна, ще обясни защо и след разпита на свидетелите ще даде обяснения. В последствие в съдебните заседания проведени на 16.10.2024г./протокол №1506 на л. 45 от НОХД № 666/24г. на РС-С./, на 20.11.2024г./протокол №1717 на л. 56 от НОХД № 666/24г. на РСС./, след разпита на всички свидетели не е дадена възможност на подсъдимата В. да даде обяснения, както това е поискано в първото съдебно заседание.

Такава възможност не е дадена и на проведеното съдебно заседание на 04.12.2024г./протокол №1780 на л. 62 от НОХД № 666/24г. на РС-С./, когато е приключено съдебното следствие и е даден ход на съдебни прения. По този начин подсъдимата В. е лишена от възможността да даде обяснения по предявените и обвинения, което нейно право, поначало е основен способ за защита в наказателния процес, а и съгласно разпоредбата на чл. 277, ал. 2 от НПК подсъдимите имат осигурена такава процесуална възможност да дадат обяснения във всеки момент на съдебното следствие.

Съдебната практика е единна и последователна по въпроса, че лишаването на подсъдимия от възможността да упражни своето право да дава обяснения по обвинението е от рода на особено съществените процесуални нарушения по смисъла на чл. 348, ал.1, т.3 от НПК, защото води до ограничаване процесуалните права на подсъдимия и е всякога основание за отмяна на присъдата.

Посоченото отстранимо съществено процесуално нарушение - не даването на възможност за даване на обяснения от подсъдимата, съществено е нарушило правото и на защита и само по себе си води до отмяна на постановения съдебен акт, и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда от фазата на съдебното следствие, като при разглеждането бъдат отстранени посочените по-горе процесуални нарушения.

В предвид на посоченото съществено процесуално нарушение въззивната инстанция намира, че на този етап не следва да разглежда по същество направените възражения от защитника на подсъдимата адв. Д., както и да допуска до разпит поисканите от него свидетели.

3

Водим от гореизложеното и на основание чл. 335, ал. 2 във вр. с чл.

348, ал.3, т. 1 от НПК, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯВА Присъда №177 от 04.12.2024г. постановена по нохд № 666/2024г. по описа на Районен съд гр. С. и връща делото за ново разглеждане от друг състав на съда от фазата на съдебното следствие.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4