Определение № 3227 от 20.06.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3227 гр. София, 20.06.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГО 1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мария Иванова

Членове:

Даниела Стоянова

Бисера Максимова като разгледа докладваното от Бисера Максимова Частно касационно гражданско дело № 20258003102215 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на В. А. А., действаща със съгласието на своя попечител Л. С., срещу определение № 519/28.04.2025 г., постановено по в. ч. гр. д. № 326/2025 г. по описа на Окръжен съд – Русе, с което е потвърдено определение № 411 от 27.01.2025 г. на Русенския районен съд, постановено по гр. д. № 4210/2024 г. по описа на съда, с което е върната депозираната от В. А. А. искова молба и производството по делото е прекратено поради неизпълнение в срок на указанията на съда да бъдат отстранени констатираните нередовности.

В касационната си жалба, приподписана от адвокат П., жалбоподателката излага съображения, че съобразно указанията на съда е отговорила педантично, ясно и точно, че не желае брат й и неговите наследници след смъртта й да получат част от нейното имущество по съображения, изложени в исковата молба. Моли да й се осигури правна помощ, за да отговаря исковата молба на изискванията на закона.

Към касационната жалба е приложено изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, подадено чрез адвокат П., назначен от съда за оказване на правна помощ на жалбоподателката. В същото е налице позоваване на разпоредбата на чл.

1

280, ал. 1, т. 3 от ГПК, тъй като, според процесуалния представител на жалбоподателката, с обжалваното определение се прекратява иск за признаване правото на ищцата за установяване със силата на присъдено нещо, че ответникът, неин брат, е недостоен да получи имуществото й в случай на наследяване, в качеството му на най-близък роднина.

В изложението си поставя следните въпроси:

1. Допустимо ли е предявяване на съдебен иск с цел установяване със силата на присъдено нещо, че ответникът, по съвместителство и брат на ищцата, е недостоен да получи имуществото й в случай на наследяване, в качеството му на най-близък роднина?

2. Следва ли съдът по образувано производство, след като бъде декларирано пред съдебният състав от ищеца, че в папката на делото фигурират документи или част от документи, за които ищецът твърди, че не са тези подадени от него, „макар и близки по съдържание, но не са същите”, да преустанови производството и да сезира компетентната прокуратура до изясняване истинността на предоставените документи и авторството им?

Касационната инстанция приема, че частната касационна жалба е допустима като подадена от легитимирана страна, в съответния срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Към нея е приложено изложение по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК, поради което формално са изпълнени изискванията за нейното разглеждане.

По искането за допускане на касационно обжалване настоящият състав съобрази следното:

За да постанови обжалваното в настоящото производство въззивно определение, състав на Русенския окръжен съд е установил, че производството пред Русенския районен съд е образувано по искова молба, подадена от В. А. А., от [населено място] против П. А. А., от [населено място], в която искова молба ищцата е заявила, че иска да се заведе дело срещу ответника, неин брат, за системни лъжи и набеждаване пред познати, служебни лица и лекари, за некоректно лошо държане спрямо нея с цел разрушаване на нормалния й живот като посочва, че като „минимално наказание“ моли да бъде отречено правото на ответника да бъде неин наследник като недостоен за това. Въззивният съд е констатирал, че с разпореждане № 6642 от 26.07.2024 г., в производство по чл. 129 ГПК, 2 първоинстанционният съд е указал на ищцата да отстрани допуснатите нередовности в исковата молба, като изложи ясно, разбираемо и последователно обстоятелствата, на които основава исковете си; да формулира надлежно искане до съда; да посочи доказателствата и конкретните обстоятелства, които ще доказва с тях; да представи препис от молбата и от молбата-уточнение за връчване на ответника. Съдът е посочил, че в молбата уточнение ищцата е заявила, че иска да бъдат наложени наказателни мерки срещу ответника по изложени в молбата съображения; че е направила искане, приподписано от нейния попечител, за предоставяне на безплатна правна помощ, ведно с препис от решение № 274 от 21.06.2023 г. по гр. д. № 258/2023 г. на Русенския окръжен съд, с което е поставена под ограничено запрещение.

Съдът е отбелязал, че с определение от 27.09.2024 г. първоинстанционният съд е предоставил правна помощ на ищцата В. А. А., изразяваща се в процесуално представителство по същото дело като за неин процесуален представител е назначен адвокат З. П.; че съдът е дал възможност на адвоката в двуседмичен срок от съобщението да отстрани нередовностите на исковата молба, съобразно указанията, дадени с разпореждане №6642/26.07.2024 г.; че адв.П. е поискал удължаване на дадения срок; че същият е бил удължен до 17.01.2025 г., но в рамките на същия ищцата не е отстранила допуснатите нередовности, поради което с определение №411 от 27.01.2025 г. районният съд е прекратил производството по делото и е върнал исковата молба, на основание чл. 129, ал.

3 ГПК.

При така изяснената от него фактическа обстановка въззивният съд е намерил обжалваното определение за правилно. Посочил е, че частният жалбоподател е подал искова молба, която е била нередовна, тъй като не е отговаряла на изискванията по чл. 127, ал. 1, т.т. 3, 4 и 5 ГПК и че поради неотстраняване на нередовностите в срок, налице е била хипотезата по чл.

129, ал. 3 ГПК, при която правилно районният съд е прекратил производството по делото.

По допускане на касационното обжалване на обжалваното въззивно определение настоящият съдебен състав приема следното:

За да бъде допуснато касационно обжалване при условията на чл. 280, ал. 1 ГПК, според задължителните за съдилищата разрешения в т. 1 от ТР на ОСГТК на ВКС № 1/2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г., по делото следва да се 3 установи, че с акта си въззивният съд е разрешил материалноправен или процесуалноправен въпрос, обусловил изхода на делото във въззивната инстанция, както и наличието на един или повече от допълнителните селективни критерии за допускане на касационно обжалване, уредени в т.т. 1-3 от ал. 1 на чл. 280 от ГПК. В мотивите към същата точка от цитираното тълкувателно решение е посочено и в постановената въз основа на тях и доразвиваща ги, постоянна практика на касационната инстанция се приема, че правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение по см. на чл. 280, ал. 1 от ГПК, като общо основание за допускане на касационно обжалване е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело.

За да обоснове допускане на касационно обжалване материалноправният и/или процесуалноправен въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело - за формиране на решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Търсеното с формулирането на въпроса разрешение от касационната инстанция следва да има освен непосредствено значение за изхода на спора, но също и общоприложим към други сходни случаи ефект.

Въпросите не може да са хипотетични, но същевременно следва да не са и от фактологично естество /при което отговорите им да са поставени в зависимост от събраните по делото доказателства и установените въз основа на тях факти по конкретното дело/, а да имат характер на въпроси по прилагането на закона /в широк смисъл – на общ правен принцип, правен институт и/или на норма, или норми от действащия обективен правов ред/. Касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното решение. Върховният касационен съд не е задължен да го изведе от изложението към касационната жалба по чл. 284, ал. 3 ГПК, но може само да го уточни и конкретизира.

Върховният касационен съд не допуска касационно обжалване по правен въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд, различен от този, който сочи касаторът, освен ако въпросът има значение за нищожността и недопустимостта на обжалваното решение. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат 4 сочените допълнителни основания за това. Те представляват изчерпателно посочени от законодателя хипотези, при наличието на които се проявява общото основание за допускане до касационно обжалване, а именно разрешеният правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело.

Поставените от касатора въпроси в изложението му по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК не касаят предмета на настоящото производство, а предметът на производството по същество съобразно вижданията на ищцата и нейния процесуален представител да се отрече правото на нейния брат на наследяване. Производството пред районния съд не е прекратено поради недопустимост на предявения иск в каквато насока е зададеният първи въпрос на жалбоподателката, а същото е прекратено поради нередовност на исковата молба въпреки дадените указания за изправяне на констатираните нередовности. Що се отнася до втория въпрос, същият също е ирелевантен в настоящото производство. Въззивният съд е постановил определението си поради достигане до извода, че исковата молба на В. А. не е била поправена в указания срок съобразно указанията на съда и въпреки предоставената й правна помощ. По повод така направените от въззивния съд съображения и изводи касаторът не е обосновал въпрос, обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. Не е налице общата предпоставка за допускане на въззивното определение на касационен контрол, поради което не се изследва и наличието на специалната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

Воден от изложеното, настоящият състав на ВКС, ІII гражданско отделение,

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 519/28.04.2025 г., постановено по в. ч. гр. д. № 326/2025 г. по описа на Окръжен съд – Русе .

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5

6