Решение № 11358 от 11.06.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 11358 гр. София, 11.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 150 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ЛЮБОМИР ИЛ. ИГНАТОВ при участието на секретаря ХРИСТИЯНА Р. РАЧЕВА като разгледа докладваното от ЛЮБОМИР ИЛ. ИГНАТОВ Гражданско дело № 20211110169556 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 124 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) и сл.

Образувано е по искова молба на „..“ ЕАД (предходна фирма „.. (..)“) с ЕИК .., седалище и адрес на управление .., „.“ (ищец). Ищецът твърди, че на .. сключил с ответника договор за студентски кредит № .. Съгласно уговореното ищецът отпуснал на ответника кредит в размер на 7 200 лева. Целта на кредита била ответникът да заплати шест такси за обучение, всяка от които в размер на 1 200 лева.

Възнаградителната лихва била в размер на 7 %, а лихвата за забава се равнявала на основания лихвен процент, увеличен с 10 пункта годишно върху забавената сума.

Крайният срок за погасяването на кредита бил до 05. 07. 2024 г. Страните уговорили и 46-месечен „гратисен период“ от деня на сключването на договора, през който ответникът не дължал заплащането на вноски за главница и лихва по кредита. След изтичането на „гратисния период“ ответникът трябвало да заплати общо 60 ежемесечни погасителни вноски. Освен това страните уговорили възможността банката да обяви кредита за предсрочно изискуем, ако ответникът забави плащането на три последователни погасителни вноски. Твърди, че ответникът не заплатил три последователни погасителни вноски след изтичането на „гратисния период“, поради което ищецът надлежно му обявил предсрочната изискуемост с изпращането на две писма по пощата (развИ. доводи за редовността на връчването на писмата). Иска от съда да установи съществуването на паричните задължения на ответника, свързани с договора за студентски кредит, за които е била издадена заповед за изпълнение по ч. гр. дело № 14415 по описа на Софийския районен съд, 150-и състав, за 2021 г.

Евентуално, ако съдът приеме, че предсрочната изискуемост не е надлежно обявена, иска от съда да го осъди да му заплати същите парични задължения. Претендира разноски. Прави евентуално възражение за прихващане („компенсация“) на присъдените разноски.

1

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от В. В. М., ЕГН **********, постоянен адрес .., съдебен адрес . (ответник), действуващ чрез назначения от съда особен представител адвокат И. К.. Ответникът оспорва предявените искове. Намира, че предявените осъдителни искове са недопустими. По същество оспорва ищецът реално да му е отпуснал сумата по кредита, отрича да е спирал плащанията към ищеца, оспорва да е настъпила твърдяната от ищеца предсрочна изискуемост на кредита. Обосновава, че предсрочната изискуемост не би могла да бъде обявена в хода на процеса с размяната на книжа, защото особеният представител на ответника е само процесуален представител и не може да приема материалноправно изявление от името и за сметката на представлявания. Иска от съда да отхвърли изцяло предявените искове.

В последното открито съдебно заседание особеният представител на ответника излага доводи за нищожност на клаузата от договора за студентски кредит, която предвижда капитализирането на лихви към главницата.

След като съобрази твърденията на страните и събраните доказателства, Софийският районен съд направи следните фактически и правни изводи.

Исковата молба е подадена от заинтересована страна и отговаря на изискванията на чл. 127 и чл. 128 ГПК. Предявена е в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК и съответства на параметрите на издадената заповед за изпълнение. Следва обаче внимателно да се обсъди също така и обстоятелството, че наред с установителните искове ищецът е предявил и евентуални осъдителни искове за същите предполагаеми парични притезания. Във връзка с това първостепенният съд държи сметка за разясненията, дадени с т. 18 от Тълкувателно решение № 4 от 2014 г., постановено по тълк. дело № 4 от 2013 г. на ОСГТК на ВКС, според които „В хипотезата на предявен иск по чл. 422 ГПК вземането, произтичащо от договор за банков кредит, става изискуемо, ако кредиторът е упражнил правото си да направи кредита предсрочно изискуем. Ако предсрочната изискуемост е уговорена в договора при настъпване на определени обстоятелства или се обявява по реда на чл. 60, ал. 2 от Закона за кредитните институции, правото на кредитора следва да е упражнено преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като кредиторът трябва да е уведомил длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита“. Според мотивите към тези разяснения „Предмет на делото по установителния иск е вземането, основано на представения документ – извлечението от счетоводните книги на банката за вземане, произтичащо от договор за кредит, в който размерът и изискуемостта са определени от страните при сключването му. Ако фактите, относими към настъпване и обявяване на предсрочната изискуемост, не са се осъществили преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, вземането не е изискуемо в заявения размер и не е възникнало на предявеното основание“. Изхождайки от тези мотиви казуалната съдебна практика приемаше, че предсрочната изискуемост е елемент от основанието на претенцията и че трябва да е налице тъждество между това основание, така както то е описано в заявлението за издаване на заповед за изпълнение и издадената заповед за изпълнение, от една страна, и основанието на предявения по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК положителен установителен иск (решение № 123 от 09. 11. 2015 г. на ВКС по т. дело № 2561/2014 г., II т. о.). Тъкмо с тази стара съдебна практика е съобразена и исковата молба по настоящото дело – защото от една страна са предявени главни установителни искове, които съответстват на издадената заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК и които изхождат от твърдяното обявяване на предсрочната изискуемост на главницата по договора за кредит; а от 2 друга страна е предявен евентуален осъдителен иск, който изхожда от опасението, че предсрочната изискуемост всъщност не е била надлежно обявена, и тъй като съобразно цитираната стара съдебна практика става въпрос за различие в основанието, то евентуалният осъдителен иск няма общо със заповедта за изпълнение, но има свое самостоятелно основание, различно от нейното. В този ред на мисли е и уточнението на исковата молба, с което ищецът се постара да обоснове правния си интерес да предяви евентуалните осъдителни искове (л. 40).

Следва да се отбележи обаче, че цитираната стара съдебна практика беше съществено смекчена с разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 8 от 2.04.2019 г. на ВКС по тълк. дело № 8/2017 г., ОСГТК. Съгласно т. 1 от тях „Допустимо е предявеният по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск за установяване дължимост на вземане по договор за банков кредит поради предсрочна изискуемост да бъде уважен само за вноските с настъпил падеж, ако предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ. Предявеният по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск за установяване дължимост на вземане по договор за банков кредит поради предсрочна изискуемост може да бъде уважен за вноските с настъпил падеж към датата на формиране на силата на пресъдено нещо, въпреки, че предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417 ГПК“. Според мотивите към последните цитирани разяснения „Вноските с падеж преди датата на настъпване на предсрочната изискуемост и вноските, станали предсрочно изискуеми, са вземания, възникнали на едно и също основание – договора за кредит. По тези съображения позоваването на предсрочната изискуемост не е определящо за основанието на претенцията, предявена по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК. Правното основание, на което се претендира изпълнение и на вноските с настъпил падеж, и на предсрочно изискуемата главница, е сключеният договор за кредит“.

Съобразявайки актуалната тълкувателна практика, настоящият съдебен състав намира, че основанието на предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК положителни установителни искове и евентуално съединените осъдителни искове е едно и също.

След като силата на пресъдено нещо относно притезанията по заповедта за изпълнение се формира към момента на приключването на съдебното дирене в исковия процес по чл. 422, ал. 1 ГПК, то няма пречка съдът да съобрази на основание чл. 235, ал. 3 ГПК настъпилата в хода на процеса предсрочна изискуемост. Затова и ищецът всъщност няма правен интерес да предяви евентуални осъдителни искове за същите парични притезания, за които вече е предявил положителните установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК. Производството следва да бъде прекратено в съответната част. Що се отнася до допустимите установителни искове, съдът приема следното.

Ищецът предявява по реда на чл. 422, ал. 1 във връзка с чл. 415, ал. 1 ГПК кумулативно съединени установителни искове с правни основания чл. 79, ал. 1, предл. първо от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) във връзка с чл. 17, ал. 2 от Закона за кредитиране на студенти и докторанти (ЗКСД) и чл. 92, ал. 1 ЗЗД . В тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване по така предявените допустими искове валидното сключване на твърдения договор за студентски кредит с ответника, реалното отпускане и усвояване на сумата в размер на до 7 200 лева, както и надлежното обявяване на предсрочната изискуемост на 3 ответника. В тежест на ответника е да установи при условията на пълно и главно доказване, че е изпълнявал надлежно задълженията си по договора за студентски кредит.

От приложените към исковата молба писмени документи, които бяха приети като доказателства по делото, се установява, че на .. ищецът и ответникът сключили договор за студентски кредит № ., по силата на който ищецът предоставил на ответника парична сума в размер на 7 200 лева с цел заплащането на шест броя такси за обучение на ответника, която той трябвало да усвоява на траншове на всяка година от обучението му. Ответникът трябвало да върне главницата и да заплати фиксирана възнаградителна лихва в размер на 7 % на годишна основа. Изпълнението на тези парични задължения на ответника страните отсрочили с 46 месеца от сключването на договора („гратисен период“), като през този период ответникът не дължал заплащане на главница и лихва по кредита. Съгласно чл. 4.4 банката начислявала възнаградителна лихва върху усвоената част от главницата през този период, която ежегодно капитализирала към главницата. Изпълнението на паричните задължения на ответника трябвало да започне считано от 05. 08. 2019 г. на 60 равни ежемесечни вноски, последната от която изискуема на 05. 07. 2024 г. Съгласно чл. 6 от договора за студентски кредит ищецът имал право да обяви кредита за предсрочно изискуем, ако ответникът не предостави документ от висшето училище, удостоверяващ качеството му на студент или докторант с право да се запише за следващ семестър за два поредни семестъра или ако се установи, че е предоставил неверни сведения; освен това ищецът имал право да обяви предсрочна изискуемост на договора за кредит при неплащане на три последователни погасителни вноски, както и ако получи информация от Министерството на образованието, младежта и науката, че ответникът е ползвал същия вид (студентски) кредит от друга банка. Съгласно чл. 9. 3. страните уговорили всички уведомления и изявления във връзка с договора за студентски кредит да се изготвят в писмена форма и да се считат получени чрез изпращане по пощата или с куриерска фирма с обратна разписка до адреса на ответника „..“.

От експертното заключение по основната съдебно-счетоводна експертиза се установява, че ответникът е усвоил от така уговорената обща сума само еднократно сумата 1 200 лева на .., която на следващия ден била преведена по сметката, посочена в договора за студентски кредит, титуляр на която сметка бил „Нов български университет“. Няма данни ответникът да е усвоил други парични суми по договора за студентски кредит. След изтичането на „гратисния период“ страните съставили погасителен план с дата 16. 08. 2019 г., според който ищецът трябвало да възстанови главница в размер на общо 1 527 лева и 66 стотинки, както и да заплати възнаградителна лихва в размер на общо 282 лева и 34 стотинки, като размерът на всяка една от шестдесетте месечни погасителни вноски бил 30 лева и 68 стотинки. Пак от експертното заключение по основната съдебно-счетоводна експертиза се установява, че ответникът погасил с краткотрайни забавяния първите 15 погасителни вноски, последната от които с падеж 05. 11. 2020 г., като заплатил сума в размер на общо 479 лева и 19 стотинки. Последното плащане той направил на 01. 12. 2020 г.