Определение № 350 от 14.04.2026, Районен съд - Горна Оряховица

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 350 гр. Горна Оряховица, 14.04.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Пламен М. Дойков като разгледа докладваното от Пламен М. Дойков Частно гражданско дело № 20264120101146 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по настоящото дело е образувано по искова молба на „Водоснабдяване и канализация Йовковци“ ООД , ЕИК *****, със седалище и адрес на управление : *****, действащо чрез адв. А. Ч., АК София. Прави се искане за постановяване на решение по чл. 51 от ЗН, с което да се призоват наследниците на Н. Х. З., ЕГН **********, починал на 12.06.2020г., и да им бъде определен срок, в който да заявят дали приемат или се отказват от наследството оставено от наследодателя.

Настоящият състав, след като се запозна с депозираните писмени доказателства и извърши служебно справка чрез НБД „Население“, установи следното. От служебно изготвената справка се установи, че Н. Х. З., ЕГН ********** при смъртта си е бил с постоянен и настоящ адрес: гр. *****, общ. *****, ул. „*****“ № ***.

Разпоредбата на чл. 1 от ЗН сочи, че наследството се открива в момента на смъртта в последното местожителство на умрелия. Легална дефиниция на понятието „местожителство“ е съществувала в разпоредбите на чл. 19, ал. 1 от Наредба за гражданското състояние (отм. ДВ бр. 41/18.05.2004 г., в сила от 18.05.2004 г.) и чл. 7 (отм. ДВ бр. 67/1999 г., в сила от 01.01.2000 г. ) от Закона за лицата и семейството. Според цитираните норми местожителството на едно лице е населеното място, където лицето се е установило да живее постоянно или преимуществено и е записано в регистрите за населението на същото населено място. Тези разпоредби понастоящем са отменени и понятието местожителство, към днешна дата, е придобило друг смисъл още с влизане в сила на Закона за гражданската регистрация, обнародван в ДВ, бр.

67/27.07.1999 г. С посочения закон е предвидена регистрация на два вида адреси – постоянен адрес, който е адресът в населеното място, което лицето избира да бъде вписано в регистъра на населението (чл. 93, ал. 1 от ЗГР) и настоящ адрес, който е адресът, на който лицето живее (чл. 94, ал. 1 от ЗГР).

От сравнението на правните дефинициите за „местожителство“ по отменените разпоредби и за „постоянен“ и „настоящ“ адрес по сега действащия ЗГР може 1 да се обоснове изводът, че отпадналият легален термин „местожителство“ е бил своеобразен сборен термин между сегашните постоянен и настоящ адрес, защото от една страна е било предвидено това да е адрес в населеното място, в което лицето е вписано в регистъра за населението (характерно сега за понятието „постоянен адрес“), а от друга страна това е било мястото, където лицето живее постоянно или преимуществено (характерно сега за „настоящ адрес“). Оформилата се съдебна практика е приела, че нормата на чл. 1 от ЗН визира последния регистриран постоянен адрес на наследодателя (в този смисъл Определение № 729/ 20.02.2024г. на ВКС по ч.гр.д. № 493/ 2024г. на I г.о., Определение от 28.03.2008г. по гр.д. № 163/ 2008г. на ОС гр. Велико Търново, Определение № 418/ 17.05.2023г. по в.ч.гр.д. № 318/ 2023г. на ОС София, Определение № 386/03.05.2023г. по в.ч.гр.д. № 296/ 2023г. на ОС София). Както е установено в посоченото определение на ВКС „производството по чл. 51 от Закона за наследството е по своето естество охранително. Въпреки това следва да се приеме, че местната подсъдност не се определя от постоянния адрес на молителя, а при съответно приложение на разпоредбата на чл. 110 от ГПК, която определя подсъдността на определена категория искове по местооткриване на наследството, т. е местнокомпетентният съд е районният съд по постоянния адрес на починалия.“ В конкретния случай този адрес в гр. *****, т.е. в съдебния район на Районен съд гр. Левски.

Предвид на установеното от фактическа страна относно адреса на Н. Х.

З., ЕГН **********, починал на 12.06.2020г. и приложимия закон, настоящия състав приема, че произнасянето по делото е подсъдно на Районен съд гр.

Левски, в чийто съдебен район е открито наследството. Предвид така изложеното и на основание чл. 118, ал. 2 от ГПК, следва да се постанови прекратяване на производството пред Районен съд гр. Горна Оряховица и материалите по заявлението да бъдат изпратени на компетентния съд.

Водим от горното и на основание чл. 118, ал. 2 вр. ал. 1 от ГПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по частно гражданско дело № 1146/2026г. по описа на Районен съд гр. Горна Оряховица.

ИЗПРАЩА частно гражданско дело № 1146/2026г. по описа на Районен съд гр. Горна Оряховица на Районен съд гр. Левски.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Окръжен съд гр. Велико Търново в едноседмичен срок от връчване на съобщението на ищеца.

Съдия при Районен съд – Горна Оряховица: _______________________ 2