Решение № 1226 от 24.08.2026, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 1226 гр. Русе, 24.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ивайло Д. Иванов при участието на секретаря Елисавета Янк. Янкова като разгледа докладваното от Ивайло Д. Иванов Гражданско дело № 20244520101521 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано по искова молба на Й. И. Г.. Първоначално искът е бил предявен срещу Е. Г. Е.. В проведеното на 05.03.2025г. съдебно заседание ищцата, чрез назначения й процесуален представител, е направила отказ от предявения срещу Е. Г. Е. иск и е поискала насочването му срещу „Т и М Билдинг Кънстракшън Къмпани“ ООД, ЕИК 200005355, със седалище и адрес на управление: гр.Русе, ж.к.„ЗдравецИзток“, ул.„Орлово гнездо“ № 3, бл.„Лебед“, ет.1. С определение от същата дата съдът е прекратил производството по отношение на първоначалния ответник Е. Г. Е. поради отказ от предявения срещу него иск, присъдил му е направените по делото разноски в размер на 480.00 лева и е конституирал като ответник „Т и М Билдинг Кънстракшън Къмпани“ ООД.

Исковата молба срещу дружеството е постъпила в съда на 05.03.2025г., поради което съгласно чл.228, ал.3 от ГПК искът срещу новия ответник се счита предявен от тази дата.

Предявеният иск е с правно основание чл.266, ал.1 във вр. с чл.258 от ЗЗД.

Ищцата твърди, че в началото на м.септември 2019г., след предварителна уговорка по телефона, се срещнала с Е. Е. в двора на Професионална гимназия по механотехника „Юрий Гагарин“ в гр.Русе, където ответното дружество извършвало ремонтни дейности като подизпълнител. Твърди, че й било възложено да почисти сутерена на гимназията чрез изнасяне на намиращите се там стари чинове, маси и столове, като за тази работа било уговорено възнаграждение от 500.00 лева. Поддържа още, че било договорено тя и съпругът й да положат каменна вата по тавана на сутерена на обща площ около 800 кв.м., като всеки от тях следвало да изпълни по 400 кв.м. Уговореното за ищцата възнаграждение било 5.00 лева на квадратен метър, или общо 2 000.00 лева, като необходимите материали и машини 1 следвало да бъдат осигурени от Е. Е.. Били договорени и транспортни разходи до обекта.

Ищцата твърди, че работата продължила около четири месеца. За почистването на сутерена получила общо 300.00 лева, платени на три пъти по 100.00 лева. След приключването на работата поискала да й бъдат заплатени останалите 200.00 лева за почистването и сумата от 2 000 лева за полагането на каменната вата, но плащане не последвало. Поради това претендира осъждането на ответното дружество да й заплати сумата от общо 2 200.00 лева, представляваща неизплатено възнаграждение по твърдения договор за изработка, ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на предявяване на иска срещу дружеството до окончателното й изплащане.

Ответникът „Т и М Билдинг Кънстракшън Къмпани“ ООД, ЕИК 200005355, със седалище и адрес на управление: гр.Русе, ж.к.„Здравец-Изток“, ул.„Орлово гнездо“ № 3, бл.

„Лебед“, ет.1, представлявано от управителите Татяна Цветкова Е.а и Е. Г. Е., оспорва изцяло иска. На първо място прави възражение за изтекла погасителна давност. Поддържа, че според твърденията на ищцата работата е приключила през м.декември 2019г., поради което петгодишният давностен срок е изтекъл преди предявяването на иска срещу дружеството през м.март 2025г. По същество оспорва между страните да е бил сключван договор за изработка, на ищцата да е възлагано извършването на строително-монтажни или други дейности на процесния обект, тя да е изпълнявала такива дейности, както и да са й плащани или да й се дължат претендираните суми.

След преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност съдът приема от фактическа и правна страна следното:

Искът е допустим.

По възражението за погасителна давност: Възражението е неоснователно. Предмет на претенцията е възнаграждение за твърдяно изпълнение на конкретен трудов резултат по договор за изработка, изразяващ се в извършване на определени строително-монтажни работи и почистване на определен обект. За това вземане е приложима общата петгодишна погасителна давност по чл.110 от ЗЗД. Съгласно чл.114, ал.1 от ЗЗД давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо, а по силата на чл.266, ал.1 от ЗЗД възнаграждението по договора за изработка се дължи за приетата работа. Съгласно чл.228, ал.3 от ГПК искът срещу настоящия ответник се счита предявен на 05.03.2025г., когато исковата молба срещу него е постъпила в съда. При определяне изтичането на давността обаче следва да бъде съобразено законовото спиране на давностните срокове през периода на извънредното положение, като срокът е бил спрян за периода от 13.03.2020г. до 20.05.2020г. включително и е продължил да тече от 21.05.2020г. Така течението на давността е било спряно за 69 дни. От доказателствата по делото не се установява конкретната дата, на която твърдяната работа е приключила и е била предадена, съответно точната дата, на която претендираното вземане е станало изискуемо. Ищцата сочи, че работата е продължила около четири месеца, считано от началото на м.септември 2019г., а свидетелката М.Б. посочва единствено, че работата е приключила през м.декември 2019г. За да се приеме, че петгодишната давност, с прибавяне на периода на законовото й спиране, е изтекла преди 2 предявяването на иска на 05.03.2025г., следва да се установи, че вземането е станало изискуемо най-късно до 25.12.2019г. Подобна конкретна дата не се установява по делото.

Самото обстоятелство, че работата според свидетелските показания е приключила през м.декември 2019г., не позволява да се направи категоричен извод, че давността е изтекла преди 05.03.2025г. Ето защо възражението за погасителна давност следва да бъде оставено без уважение и спорът да бъде разрешен по същество.

При така установеното съдът прави следните правни изводи:

Съгласно чл.258 от ЗЗД с договора за изработка изпълнителят се задължава на свой риск да изработи нещо съгласно поръчката на другата страна, а последната се задължава да заплати възнаграждение. За основателността на претенцията по чл.266, ал.1 от ЗЗД в тежест на ищцата е да установи при условията на пълно и главно доказване възникването на договорно правоотношение между нея и ответното дружество, конкретния предмет на възложената работа, извършването й от нея, приемането на резултата от ответника и размера на претендираното възнаграждение.

По делото е безспорно, че през процесния период ответното дружество е било ангажирано като подизпълнител при извършването на ремонтни дейности в Професионална гимназия по механотехника „Юрий Гагарин“ в гр.Русе.

От представените писмени доказателства и от заключението на съдебно-техническата експертиза се установява, че с договор от 28.08.2019г. „ПС Инженеринг“ ЕООД е възложило на ответното дружество извършването на строително-монтажни работи на обекта, сред които и монтаж на каменна вата по тавана на сутерена. Това обстоятелство обаче установява единствено договорните отношения между ответното дружество и неговия възложител. То не доказва наличието на самостоятелен договор между ответника и ищцата.

Единственият разпитан по делото свидетел относно твърдяното възлагане е М.Б.Б., която е дъщеря на ищцата. Показанията й следва да бъдат преценени по реда на чл.172 от ГПК с оглед родствената й връзка с ищцата, но съдът не ги изключва единствено по тази причина. Свидетелката заявява, че през м.септември 2019г. е отишла с родителите си на процесния обект и впоследствие им е помагала при извършването на работа в сутерена.

Същевременно тя изрично заявява, че не е присъствала на разговора между родителите си и Е. Е., при който според твърденията на ищцата е бил сключен договорът. Посочва, че за постигнатата уговорка знае единствено от казаното й впоследствие от нейните родители.

Свидетелката не знае какъв размер на възнаграждението е бил уговорен и изрично заявява, че не може да посочи сума. Следователно показанията й не установяват от непосредствени възприятия нито сключването на договор между ищцата и ответното дружество, нито твърдяната уговорка за 500.00 лева за почистване на сутерена, нито уговорката за възнаграждение от 5.00 лева на квадратен метър за полагането на каменната вата. Налице са и съществени противоречия между изложените в исковата молба фактически твърдения и показанията на свидетелката. В исковата молба се твърди, че ищцата е получила от Е. Е. общо 300.00 лева, дадени на три пъти по 100.00 лева. Напротив, свидетелката заявява категорично, че родителите й не са получили никакво заплащане. Това противоречие е 3 съществено, тъй като твърдяното частично плащане, ако беше доказано, би могло да има значение и като косвено доказателство за съществуването на договорно отношение. Такова плащане обаче не се установява от останалите доказателства. Съществено противоречие съществува и относно твърдяното почистване на сутерена. Ищцата претендира остатък от 200.00 лева от уговорени 500.00 лева именно за изнасяне на стари чинове, маси и столове.

Свидетелката Б. обаче заявява, че друго освен работа по тавана не са извършвали. Не са ангажирани други гласни или писмени доказателства, от които да се установи ищцата лично да е извършила твърдяното почистване, както и ответникът да й е възложил тази дейност срещу възнаграждение от 500.00 лева. Не е доказан в необходимата степен и твърденият обем на извършените лично от ищцата строително-монтажни работи.

От заключението на съдебно-техническата експертиза се установява, че според строителните книжа и извършените по време на строителството измервания общо изпълнената топлоизолация в сутерена е 904 кв.м. Вещото лице е установило, че технологично този вид строително-монтажна работа се извършва от двама работници и е определило стойността на труда за цялата площ от 904 кв.м. на 2 006.88 лева, съответно за половината от нея на 1 003.44 лева. Заключението установява наличието, количеството и ориентировъчната стойност на извършените на обекта строително-монтажни работи, но не може да установи кои конкретни лица са извършили отделните части от тях. Вещото лице не може да даде заключение, че именно ищцата е изпълнила 400 кв.м. от топлоизолацията, нито че ответното дружество й е възложило лично този обем работа срещу уговорена цена от 5.00 лева на квадратен метър. Експертизата не може да замести доказването на факта на сключването на твърдения устен договор и неговото конкретно съдържание.

Действително от показанията на свидетелката Б. може да се направи извод, че ищцата е посещавала обекта и е участвала в извършването на определени дейности по тавана на сутерена. Само по себе си обаче физическото участие на ищцата в работа на обекта не е достатъчно, за да се приеме за доказано, че между нея и ответното дружество е възникнало твърдяното облигационно правоотношение с посочените в исковата молба параметри. Не е установено и приемането именно от ответното дружество на конкретно определен резултат, изпълнен от ищцата като самостоятелен изпълнител по договор за изработка.

Обстоятелството, че строително-монтажни работи по полагане на топлоизолация са били фактически изпълнени на обекта и са били предмет на отношения между ответника и неговия възложител, не установява кой е извършил конкретните работи във вътрешните отношения с ответното дружество. Неоснователно е позоваването и на съдебното производство, водено от съпруга на ищцата Б.Б.Г. срещу ответното дружество.

Постановените по това производство съдебни актове не се ползват със сила на пресъдено нещо в настоящия спор по отношение на ищцата и сами по себе си не доказват съществуването на самостоятелен договор между нея и ответника.

При така събраните доказателства съдът приема, че ищцата не е провела пълно и главно доказване на правопораждащите претендираното вземане факти. Не е доказано по несъмнен начин сключването между страните на твърдения устен договор за изработка, 4 конкретно уговореното възнаграждение, възлагането на ищцата на 400 кв.м. топлоизолация и почистването на сутерена, нито приемането от ответника на конкретен резултат, изпълнен от нея в твърдяното качество на самостоятелен изпълнител. Поради това предявеният иск за сумата от 2 200.00 лева се явява неоснователен и недоказан и следва да бъде отхвърлен изцяло.