Определение № 1167 от 31.03.2021, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1167 гр. Варна , 31.03.2021 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ в закрито заседание на тридесет и първи март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Светла В. Пенева

Красимир Т. Василев

Невин Р. Шакирова като разгледа докладваното от Красимир Т. Василев Въззивно частно гражданско дело № 20213100500705 по описа за 2021 година Производството е образувано по жалба на ЕС на Курортен апартаментен комплекс „Емералд Резорт Биич и Спа – Равда“, бл.В – сграда „Мадрас“, чрез адв.Г. против Определение № 261083 от 27.01.2021 година, постановено по гр.дело № 16 6615/2019 година, по описа на ВРС, с което е било спряно производството по делото.

В жалбата се излагат оплаквания, че това действие се явява незаконосъобразно и че не почива на наличните в делото доказателства.Искането е атакувания съдебен акт да бъде отменен и делото върнато за продължаване на съдо – производствените действия.За целта адв.Г. намира, че ВРС се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС.По същество настоява атакуваното определение да бъде отменено.

По делото е постъпил отговор от страна на Ф. Б. К., чрез адв.Т., която намира, че е редно производството по делото да бъде спряно до приключване на спора по гр.д. № 785/2020 година, по описа на Рс-Несебър.

За да се произнесе по спора ВОС съобрази следното:

Пред първата съдебна инстанция е бил предявен иск, с правно основание чл.422 ГПК от страна на ЕС против Ф. Б. К. за приеман на установено в отношенията между страните, че ответника дължи сумата от 3 783.14 лева – главница и лихва в размер на 204.92 лева.

Размяната на съдебните книжа дало основание на ответника още с отговора си против ИМ, да посочи, че в РС – Несебър е на производство дело № 168/2019, по което се цели обявяване за нищожни на всички взети на 10 май 2018 година решения.Ответника е настоял производството да бъде спряно.

Със свое пределение, ВРС е спрял производството по делото и е 1 възобновил същото, след като са му били представени Определение от 15.10.2019 година по гр.дело № 168/2019 година на РС Несебър, с което е било прекратено производството, Определение от 11.12.2019 година по в.гр.дело № 1918/2019 година на ОС-Бургас и Определение № 69 от 10.04.2020 година на ВКС, с което е била сложена точка на спора.

С Протоколно определение от 12.10.2020 година по делото в качеството на трето лице помагач на страната на ответника е било конституирано дружеството „Емералд Хоспиталити“ ООД, което чрез адв.Д. е представило доказателства за наличието на друго дело – гр.дело № 785/2020 година в РС Несебър.С него той посочил, че исковата претенция е насочена против ЕС за прогласяване на нищожни на всички решения, взети от ЕС на 10 май 2018 година.Т.к. приел, че е налице преюдициалност на спора, настоял производството по настоящото дело да бъде спряно.

Изисквайки нарочни справки от РС Несебър, ВРС е бил уведомен, че такова дело е налице и че същото чака насрочване в открито съдебно заседание.

С атакуваното Определение № 261083 от 27.01.2021 година, ВРС е спрял производството по делото.

Виждането на ВОС е следното:

Действително, предвид описаните по горе фактически обстоятелства, по броя и вида на исковите претенции и ответниците, може да се направи обоснован извод, че производството пред РС - Несебър – конкретно гр.д. № 785/2020 година между страните е преюдициално.Разрешаването на въпроса за нищожността на взетите от 10.05.2018 година решения на ЕС по отношение на ответника Ф.К. е основополагащ.Цитираната от страна на адв.Г.

Определение от 15.10.2019 година по гр.дело № 168/2019 година на РС Несебър, с което е било прекратено производството, Определение от 11.12.2019 година по в.гр.дело № 1918/2019 година на ОС-Бургас и Определение № 69 от 10.04.2020 година на ВКС, не са коректни, т.к. е видно, че освен тях се води и друго производство – 785/2020 година.Ето защо е редно да бъде постановено решение по последното, а едва след това да бъде развито това по чл.422 ГПК.

От разпоредбата на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК следва, че единственото условие за спиране на производството е наличието на връзка на преюдициалност между две висящи дела. Във всички случаи на спиране подлежи обусловеното дело, независимо дали е заведено по-късно от обуславящото.Самата норма урежда хипотеза на спиране на производството по делото, когато в същия или в друг съд се разглежда дело, решението по което ще има значение за правилното решаване на спора, т.е такова, което е преюдициално по отношение на обусловеното от него спряно дело.За наличието на такава преюдициалност е необходимо обуславящото производство да разрешава спора между страните относно преюдициалното 2 правоотношение със сила на пресъдено нещо. Обективните предели на силата на пресъдено нещо на решението обхващат и разрешените с него възражения на ответника.

В конкретния случай – по гр.дело № 785/2020 година на РС – Несебър, не се цели иск по чл.40 от ЗУЕС, а такъв по чл.26 от ЗЗД.Следователно, при наведени от страна доводи за недължимост на сумата съдът е длъжен да изследва и каузалните отношения между страните, свързани с това правоотношение.Резонно ВОС се позовава и на Определение № 89 от 22.05.2017 година, по ч.гр.дело № 1464/2017 година на ВКС, Първо ГО.Предвид изложеното до тук, съдът намира, че определението на ВРС се явява правилно и като такова следва да бъде потвърдено.С оглед цената на иска, настоящия съдебен акт се явява окончателен.

На изложеното основание, ВОС,

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 261083 от 27.01.2021 година, постановено по гр.дело № 6615/2019 година, по описа на ВРС, седми състав.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3