Присъда № 71 от 05.11.2025, Окръжен съд - Пловдив

МОТИВИ ПО НОХД № 1286/2025г. по описа на ПОС

КЪМ ПРИСЪДА № 71 от 05.11.2025г

Срещу подсъдимия Х. М. С. е повдигнато обвинение от Окръжна прокуратура гр.П. за престъпление по чл.343, ал. 1 б.“В“ вр. чл. 342, ал.1 от НК, за това че на 08.09.2021г. в землището на с.П., обл.П., местност „Зад П.“, на пътя свързващ село П. с вилна зона „***“, при управление на моторно превозно средство - лек автомобил марка „БМВ 520И“ с peг. № ****, е нарушил правилата за движение: чл.132 т.2 от ЗДвП: „При превозване на пътници водачът е длъжен преди потегляне и по време на движение да осигури всички условия за безопасното им превозване;“ и по непредпазливост е причинил смъртта на Т. Й. Д. ЕГН **********, настъпила на 10.09.2021г. в гр. П..

Съдебното производството е протекло с провеждане на съкратено съдебно следствие по реда на глава 27- чл.371, т.2 от НПК, след като подсъдимият Х. С. признава изцяло обстоятелствата, описани в обвинителния акт и изразява съгласие да не се събират доказателства за тях.

В хода на съдебните прения прокурорът заявява, че обвинението е доказано от събраните по делото доказателства. Изтъква, че травматичните увреждания и смъртта на пострадалия са в пряка и непосредствена връзка със случилото се ПТП на инкриминираната дата 08.09.2021 г, независимо, че по делото е установена и друга причинно следствена връзка и друго деяние, което също води до независимо съпричиняване на смъртта, а именно действията и бездействието на медицинско лице, за което се провежда отделно наказателно производство. Акцентира се, че тези действия на медицинското лице не попадат в предмета на настоящото производство, тъй като според доказателствата резултатът е настъпил поради реализираното ПТП и последвалото травматично увреждане, при което е налице неразривна връзка между деянието и настъпилата смърт, независимо от последвалите действия на медицинските лица при независимо съпричиняване. Като смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства прокурорът посочва чистото му съдебно минало, младата му възраст и добрите му характеристични данни, като твърди липсата на отегчаващи такива. Иска се подс. С. да бъде признат за виновен по повдигнатото му обвинение като му бъде наложено наказание лишаване от свобода за срок, определен около минимума в съответния престъпен състав при отчитане на чл.2, ал.2 от НК предвид редакцията на правната норма към 2023г. Сочи се наличието на основанията на чл.66 от НК, както и се иска определяне на наказание лишаване от право да управлява МПС за срок, по- голям от наказанието лишаване от свобода. По отношение на веществените доказателства се иска същите да се върнат на страните, а тези, които са без стойност да се унищожат.

Повереникът на частните обвинители- адв.Е., иска съдът да приложи 1 законът с максимална строгост. Възразява се срещу продължителния срок на провеждане на разследването и възможното му отчитане в полза на подсъдимия. Твърди се, че подсъдимият е действал с престъпна самонадеяност като се акцентира на нуждата вида на наказанието да има възпитателно въздействие спрямо останалите членове на обществото предвид зачестилите случаи на ПТП. В тази връзка се възразява срещу отлагане изтърпяване на наказанието с изпитателен срок, като се иска това наказание да се търпи от подсъдимия ефективно.

Частният обвинител- адв.Й. Д. възразява срещу начина на провеждане на разследването в досъдебното производство като твърди, че подходът е довел до загуба на спомените на свидетелите и поради това е останало неизяснено дали подсъдимия е бил употребил алкохол преди да потегли с автомобила. Твърдят се споделени лично от свидетел П. на частния обвинител Д. обстоятелства за употребен от подсъдимия алкохол. Възразява се, че бездействието на подсъдимия – това, че не е сигнализирал за инцидента и не е осигурил медицинска помощ на пострадалия, е нарушение на чл.123 от ЗДвП, което също следва да бъде отчетено, тъй като е предопределило фаталния изход. Възразява се, също така срещу действията на самия подсъдим след инцидента, които според частния обвинител не могат да се приемат за такива, представляващи оказана помощ на пострадалия. Твърди се наличие на доказателства за извършено от подсъдимия и друго престъпление - умишлено престъпление по чл.140 НК. Твърди се, че подсъдимият не се е поправил, както й се възразява, че той не е изразил съжаление за стореното от него.

Поради това се възразява срещу определяне на изпитателен срок за наказанието лишаване от свобода, като се твърди, че едно ниско по размер наказание, но ефективно изтърпяно би имало реално въздействие в насока на неговото поправяне.

От своя страна защитникът на подсъдимия- адв.Л., възразява срещу посочените от частния обвинител твърдения за това, че подсъдимият е форсирал с колата, заплашвайки да удари свидетелите, които се придвижвали пеш, както и възразява срещу определяне на деятелността му при по тежка форма на вина. Изтъква, се че свидетелите както и пострадалия сами са взели решение да се качат на капаците на автомобила. Сочи се, че не само подсъдимият, но и пострадалият и останалите присъствали не са сигнализирали на тел.112, като самият пострадал е отказал да бъде потърсена медицинска помощ. Твърди се, че от страна на подсъдимия е била реално оказана на местопроизшествието помощ на пострадалия, която е била оказана на все още живо лице, и това обстоятелство следва да се отчете от съда, като се иска преквалификация на деянието по привилегирования състав. Твърди се, че за достигане на общественоопасния резултат принос има и самия пострадал, който е бил пълнолетен и дееспособен и сам е решил да седне на задния капак на автомобила, при която ситуация подсъдимият не е следвало да потегли. Поради това се иска определяне на наказание лишаване от свобода при отчитане на смекчаващите вината на подсъдимия обстоятелства, 2 изтърпяването на което да бъде отложено с изпитателен срок по чл.66, ал.1 от НК, както и се иска определяне на наказанието лишаване от права в минимален размер.

От страна на защитата- адв.П. се сочи, че няма доказателства подсъдимия да употребил алкохол. Изтъква се, че подсъдимият е карал автомобила с ниска скорост, като опасността е била подценена не само от него, но и от всички останали. Сочи се, че за дългият период на разследване подсъдимият и защитата му нямат принос, както и се изтъква, че всички искания на частният обвинител в хода на досъдебното производство са били уважени. Изтъква се липсата на отежняващи вината обстоятелства, като се сочи, че поведението на подсъдимия е било адекватно спрямо обстановката, спрямо възрастта и познанията му.

Подс.С. поддържа становището на своите защитници и заявява, че до сега не е изказал съболезнования на родителите на пострадалия, тъй като не е могъл да намери думи, за да изрази и да се обърни към тях, твърди, че не е спрял да мисли за случилото се, какво е можел да направи, за да се избегне то.

В последната си дума моли за по- малка присъда.

Съдът, въз основа на събраните и приложени по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

Подсъдим е Х. М. С., роден на ***. в гр.П., обл. П., б., български гражданин, със средно образование, работещ, с постоянен адрес: гр.П., ул.

„***, неосъждан, ЕГН **********.

Подс. Х. С. бил правоспособен водач кат.В и М и притежавал валидно свидетелство за управление на МПС, издадено на 15.04.2021г.

На 07.09.2021 г. пострадалият Т. Д. заедно с приятелска компания решили да посетят вила, намираща се във вилна зона „***“ в землището на с.П. общ.К.ово, обл.П., стопанисвана на свид.Я.С.в. До вилата пострадалия Т.

Д., заедно със свидетелите Я.С. и А. Я., се придвижили с управлявания от подс. Х. С. лек автомобил марка БМВ, модел 520И с peг. № ***, който бил негова собственост. След пристигането им във вилата трите лица започнали приготовления за празненството - приготвили барбекю, изкарали бутилки алкохол и безалкохолна бира, като започнали да пият и да се веселят. Около 18:30 ч. на 07.09.2021г. към тях се присъединили и свидетелите В. Х., Е. С. и М. Ла., които пристигнали с влак. Около 20:00ч. към компанията се присъединил и свид. Й. Д., който пристигнал със скутер. Последни към компанията се присъединили свидетелите Т. Х. и приятелят й Д. П., които пристигнали с автомобил.

Около 02:00 часа на 08.09.2021 г. компанията решила да посети, намиращ се наблизо мост до село П., от където се откривала красива гледка и в 3 изпълнение на решението свидетелите В. Х. и М. Л. тръгнали пеша към моста.

Подс. Х. С., предложил на приятелите си да отидат до набелязаното място с лекия му автомобил марка „БМВ“ с рег. № **** и след като предложението му било прието, в автомобила се качил на предна лява седалка водачът подс. Х.

С., до него на предна дясна седалка седнал свид. Й. Д., на задната седалка на автомобила седнали свидетелите А. Я. Т. Х. и Е. С.. Автомобилът потеглил по пътя за село П., управляван от подсъдимия, като по време на движението на автомобила свид. С. правила видеоклип с мобилния си телефон „Айфон“.

Пострадалият Т. Д., свид. Я. С. и свид. Д. П.тръгнали да вървят пеш пред автомобила. Управляваният от подс. Х. С. автомобил се движел със скорост, съизмерима с човешкия ход, т.е. с около 5-6 км/ч, като на моменти подсъдимия ускорявал или намалявал скоростта, поради неравния път, а и предвид желанието на всички от компанията да се предвижват заедно към набелязаното място.

Подс. Х. С. управлявал автомобила по черен и неравен път в землището на село П. обл. П. между вилна зона „***“ и село П., в посока от север на юг. В един момент пострадалия Т. Д., свид.С. и свид.П., които вървели пеш пред автомобила, решили да се качат на предния капак на автомобила и така да продължат пътя си. Подс.Х. С. спрял автомобила и позволил на тримата да се качат върху предния капак на лекия автомобил марка „БМВ“, модел 520И с peг. № ***, след което той потеглил с автомобила, игнорирайки задължението си, произтичащо от изискването на чл. 132 т.2 от ЗДвП да стори това едва при осигурени всички условия за безопасно превозване на пътниците.

Тъй като видимостта на подс. Х. С. била силно намалена, поради наличието на трите лица на предния капак на автомобила му, след като изминал известно разстояние по пътя, подсъдимия спрял автомобила и изчакал Т. Д. да се премести от предния капак на автомобила върху задния капак на л.ав.„БМВ 520” рег.№ ****. След като Т. Д. седнал върху задния капак на автомобила, подсъдимия, който бил задължен да не предприема потегляне с автомобила при положение, че на предния капак и на задния капак е имало седнали хора, въпреки това потеглил с лекия автомобил по пътя и се движел по начин, който не бил безопасен, игнорирайки задължението си, произтичащо от изискването на чл. 132, т.2 от ЗДвП да стори това, едва при осигурени всички условия за безопасно превозване на пътниците. Така в нарушение на чл.132, т.2 от ЗДвП подс.Х. С. управлявал л.а. „БМВ 520” рег.№ **** по черния път в землището на село П., местност „Зад П.“ обл.П., свързващ вилна зона „***“ и село П., в посока от север на юг, по начин, който не бил безопасен, тъй като на предния капак на автомобила му били седнали свид. Я. С. и свид.Д. П., а на задния капак бил седнал пострадалия Т. Д. с гръб спрямо движението на автомобила. Управляваният от подс. Х. С. л.а. „БМВ 520” се движел със скорост около 16 км/ч по пътя, който имал настилка от чакъл, която била суха, като движението на автомобила се осъществявало при видимост на изкуствено осветление- автомобилни фарове. Пътят, по който 4 подсъдимият управлявал моторното превозно средство, свързвал вилна зона „***“ със село П. и бил предназначен и обикновено използван за движение на пътни превозни средства и пешеходци, стопанисван от Община К.ово.

Водачът на л.а. „БМВ 520” - подс. Х. С. управлявал автомобила по черния път в землището на село П. и когато автомобилът се бил отдалечил на около 800 метра от вилата, Т. Д., който се намирал върху задния капак на движещия се автомобил, паднал по гръб върху земната настилка, при което си ударил главата в неравния път в областта на тила и гърба. От силния удар в земята на Т. Д. била причинена черепно-мозъчна травма и започнала да тече кръв в областта на тила му, оформяйки червеникаво петно върху пътната настилка. Падането на пострадалия Т. Й. Д. от задния капак на движещия се л.а. „БМВ520” рег.№ ****, при което настъпил удара, станало на черен път между село П. и вилна зона „***“ на място с приблизителни GPS координати 42,484149° N (северна ширина) 24,826244° Е (източна дължина).

Разпечатката съдържа 26 от 134 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/ce5eb39a-3113-4649-8964-513f331baeb1