Решение № 102 от 26.01.2023, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 102 гр. Бургас, 26.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Мариана Г. Карастанчева

Членове:

Пламена К. Г.ева Върбанова

Кристиян Ант. Попов при участието на секретаря Ани Р. Цветанова като разгледа докладваното от Мариана Г. Карастанчева Въззивно гражданско дело № 20222100502091 по описа за 2022 година Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК. Образувано е въз основа на въззивна жалба, подадена от Т. А. А. от гр. ****, чрез адв. Г.

С. против решение № ****/*2022г. по гр.д. №****/2022г. по описа на РС Бургас, с което съдът е отхвърлил исковете на въззивника -ищец за осъждане на ответника-ГД“Пожарна безопасност и защита на населението „ да му заплати сумата от 429,06 лв., представляваща неплатено възнаграждение за извънреден труд от 48,05 часа, положен в периода .02.11.2019 год. – 09.07.2020 год.,ведно мораторната лихва от 99,38 лв. –начислена върху всяко неплатено възнаграждение за периода от съответния падеж до 04.09.2022 г.

,както и със законната лихва върху главницата, начиная от 05.09.2022 год. до окончателното й изплащане.

Въззивникът изразява недоволство против решението и счита, че същото е неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Намира за неправилен и в противоречие с постановената съдебна практика извода на съда, че при липса на уредба за преобразуване на часовете положен нощен труд към дневен не следва да се преодолява с аналогичното приложение на 1 друг акт, уреждащ друга материя – НСОРЗ доколкото е налице органична несъвместимост между двете наредби – по ЗМВР и по КТ, както и че чл. 9, ал.

2 НСОРЗ е неприложим към служебните правоотношения по ЗМВР. Счита, че липсата на изрична норма не следва да се тълкува като законова забрана за преизчисляване на положените от служителите в МВР часове нощен труд в дневен, а че е налице празнота в уредбата на реда за организацията и разпределението на работното време за неговото отчитане, за компенсиране на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР и следва да се приложи НСОРЗ. Позовава се на съдебна практика на ВКС, съгласно която заплащането на нощен труд не изключва плащането на извънреден такъв, по методиката, претендирана от ищеца,като в противен случай държавните служители в МВР биха били поставени в неравностойно положение спрямо другите държавни служители. Изложени са подробни съображения и се претендира отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на друго, с което искът да се уважи в пълен размер. Не са ангажирани доказателства. Претендират се направените съдебно-деловодни разноски.

Писмен отговор на въззивна жалба по реда и в сроковете по чл. 263 ГПК е постъпил от въззиваемата страна и в него се изтъкват доводи, че неправилно се настоява за приложение субсидиарно на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ), тъй като общата уредба на трудовите правоотношения е неприложима към служебните правоотношения на държавните служители, назначени по чл. 142 ал. 1, т. 1 ЗМВР, какъвто е и ищецът.

Приложението на общите правила по ЗДСл (и съответно КТ и актовете по прилагането им) е отклонено с чл. 187, ал. 9 от ЗМВР -2014 г. , който делегира на министъра на вътрешните работи издаването на особен подзаконов нормативен акт. Намира, че с оглед нарочната уредба на видовете допълнителни възнаграждения и размера им не са налице предпоставките за субсидиарно прилагане на КТ, ЗДСл и актовете, към които препращат.

Излага становище, че ЗМВР препраща към Кодекса на труда само в определени разпоредби, като редът на полагане, отчитане и заплащане на нощен или извънреден труд е изрично уреден в ЗМВР и препращане към КТ по тези елементи на служебните правоотношения на служителите няма. Твърди се, че не е налице празнота в правната уредба, а 2 специална нормативна уредба, която не допуска преизчисляване на часовете положен нощен труд. Излага доводи, че съотношението на нормалната дневна продължителност на работното време (чл. 187, ал. 1 ЗМВР) към нормалната продължителност на нощния труд (чл. 187, ал. 3 ЗМВР) е 8 часа към 8 часа, което е равно на коефициент 1, а не както е по КТ – 8 часа към 7 часа, което е равно на коефициент 1, 143. Счита, че за държавните служители по ЗМВР положеният нощен труд не се трансформира в дневен такъв, а се заплаща по 0, 25 лева на час съобразно Заповед № 8121з-791/28.10.2014 г. на министъра на вътрешните работи. Позовава се на докладна записка с рег. № 8121р-20741 от 30.04.2015 г. , изготвена от Дирекция „Правно-нормативна дейност“ към МВР. Позовава се и на съдебна практика. Поддържа се, че съдът не е мотивирал извода, на който основава решението си, че при преизчисляване на положените от служителите в МВР часове нощен труд в дневен се дължи заплащане като извънреден труд. Излагат се възражения, че не е обсъдено и приложеното като доказателство Писмо с изх.№ 94-НН-198 от 29.08.2011 г. на МТСП. Представя писмена правна консултация на проф.

Васил Мръчков. Излагат се съображения, че преизчисляването на часовете нощен труд към дневни такива с коефициента, получен от съотношението на продължителността на дневния труд и продължителността на нощния труд, регламентирана в КТ и приложима за лица, работещи по трудово правоотношение, би означавало с неприложим към материята подзаконов акт да бъде дерогирано действието на законовата норма, в случая чл. 187, ал.3 ЗМВР, която регламентира специалната 8-часова продължителност на нощния труд за лицата, назначени по ЗМВР и работещи на смени, което е недопустимо и противоречи с принципа на йерархия на нормативните актове.

Излага съображения, че в платежните ведомости е начислен нощен труд от трите групи – положен по график в рамките на месечната норма, положен по график над месечната норма и положен по заповед, но тези обстоятелства не са били отчетени от вещото лице по извършената съдебно – икономическа експертиза. Моли се за потвърждаване на решението и присъждане на разноски ,направени пред въззивната инстанция.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, и на основание чл. 12 ГПК, по вътрешно убеждение намира за установено следното от фактическа страна:

3

РС Бургас е сезиран с искова молба от Т. А. А. от гр. П* против Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението “, в която сочи, че за периода 01.11.2019г. до 09.07.2020г. полагал труд на длъжност „*****“ в сектор ПБЗН на ** в РД ПБЗН-Бургас /структурно подчинена на ГД ПБЗН в МВР/ , като поради естеството на работата полагал 24-часови дежурства, които се отчитат на тримесечие и съгласно чл. 142, ал. 1, т. 1 ЗМВР бил със статут на държавен служител. Сочи, че през процесния период е полагал 24 часови дежурства, работил 24-часови смени, полагал труд и през нощта съгласно утвърдени графици като положил общо 560 часа нощен труд, който следвало да се преизчисли с коефициент 1,143 и възлизал на 640,08 часа.

Преизчисляването на нощен към дневен труд водило до извънреден труд от часа, които работодателят не бил заплатил и се претендира заплащане на сума в размер на 150 лева. Поддържа, че основание за преобразуването на часовете нощен труд в дневен с коефициент 1,143 в периода 12.07.2016г. до 01.08.2016г. е нормата на чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014г., а през останалия период липсвала специална уредба за служителите на МВР и основание за преизчисляване на часовете положен нощен труд била субсидиарно приложима Наредба за структурата и организацията на работната заплата.

В законоустановения срок е депозиран отговор на исковата молба, с който ответникът оспорва предявения иск като неоснователен. Излагат се съображения, че в процесния случай приложение намират нормите на ЗМВР.

Твърди, че съгласно 187, ал. 3 от ЗМВР нормалната продължителност на работното време за държавните служители в МВР през нощта е 8 часа, т.е. не е налице твърдяната от ищеца празнота в правната уредба, съответно НСОРЗ в случая не намира приложение. Твърди също така, че през процесния период са действали Наредба № 8121з-592/ 25.05.2015 г. и Наредба № 8121з776/29.07.2016 г. на министъра на вътрешните работи, в които също е предвидена възможността за полагане на труд през нощта между 22,00 ч. и 06,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период, съответно когато положеният нощен труд е в рамките на 8-часова продължителност, той не се трансформира в дневен такъв, а се заплаща по 0,25 лв. на час. На следващо място се твърди, че не е налице положен от ищеца извънреден труд, тъй като положеният от него нощен труд му е бил заплатен. Моли се исковете да бъдат отхвърлени и на ответника да 4 бъдат присъдени направените юрисконсултско възнаграждение. разноски по делото, включително

Не е спорно, че ищецът е служител при ответника и че е полагал труд съгласно графици като се представят протоколи за отчитане на отработеното време между 22,00 часа и 06,00 часа, времето на разположение и положения труд по време на официални празници.

По делото е допусната, изготвена и приета като доказателство съдебноикономическа експертиза, съгласно която за периода от м.ноември 2019 г. до м. юни 2020г./до 09.07.2020 г. / са положени общо 336 часа нощен труд, който е реално положен, преизчислен в дневен с коефициент 1,143 възлиза на 384,05 часа като разликата в двете стойности от 48,05 часа представлява труд, който не е отчитан и заплащан от работодателя като извънреден труд.

Съгласно методиката за заплащане на извънреден труд съгласно чл. 187, ал. 6 ЗМВР дължимото възнаграждение е в размер на 429,06 лева.

РС Бургас е намерил, че през процесния исков период са действали Наредба № 8121з-407/11.08.2014г., Наредба № 8121з-592/ 25.05.2015 г. (отм.) и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г., които предвиждат възможност държавните служители в МВР да полагат труд и през нощта между 22,00 и 06,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. Първата наредба в чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з407/11.08.2014 г. е предвиждала редукция на часовете положен нощен труд към дневен, при сумирано отчитане на сумирано работно време, а в двете следващи наредби липсвало уредба за преобразуването на часовете нощен труд към дневен. Намерил е, че тази празнота не може да се е преодолее с прилагане на НСОРЗ доколкото е налице органична несъвместимост между уредбата по ЗМВР и КТ. В ЗМВР ясно било разписано, че продължителността на дневното и нощно работно време е еднаква – 8 часа. Прието е също, че дори условно да се приеме, че уредбата по КТ, респ. по НСОРЗ е приложима и за служителите на МВР, то преизчисляването е с цел компенсиране на работещите, което става по две направления – посредством увеличение на часовата ставка и посредством преизчисляване на нощните часове в дневни, но посоченото преизчисляване има отношение единствено към заплащането (увеличено) на нощния труд, но не и към натрупването на часове, чието надвишение след преизчисляването да акумулира извънреден труд. Според 5 съда, подкрепа в тази насока е и обстоятелството, че в Наредба № 8121з407/11.08.2014 г. (отм.) за разлика от НСОРЗ изрично е предвидена възможност за натрупване на часове извънреден труд след преизчисляването им със съответния коефициент – 0.143, докато в общата наредба (НСОРЗ) преизчисляването с коефициент 1.143 е с цел увеличено заплащане на нощния труд. Горните съображения са мотивирали районния съд да приеме, че по сега действащата нормативна уредба, вкл. и приложимата по аналогия, ищецът не е положил извънреден труд, тъй като липсват доказателства и твърдения да е работил на смени, превишаващи заложените 24 часа за смяна, а извънреден труд би бил налице, ако работникът/служителят фактически е отработил повече от установеното работно време. В тази връзка е прието, че за положения нощен труд (в т.ч. и след преизчисляването му с коефициента, предвиден в НСОРЗ) на ищеца се дължи възнаграждение в съответния увеличен размер, но тъй като не е поискано такова, а се претендира възнаграждение за извънреден труд, какъвто не е установено да е положен, БРС е отхвърлил предявения главен иск като неоснователен, както и обусловения от него акцесорен иск за лихви.