Решение № 2973 от 06.06.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2973 гр. София, 06.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: И.ка И.

Членове:

Петър Люб. Сантиров

Ванина Младенова при участието на секретаря Елеонора Анг. Г.а като разгледа докладваното от И.ка И. Въззивно гражданско дело № 20221100510320 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.258 - чл.273 от ГПК.

С решение № 20051609 от 04.08.2022 г., постановено по гр. д. № 62735/2020 г. по описа на СРС, II ГО, 75 състав, е признато за незаконно и е отменено, на основание чл.344, ал.1, т.1 КТ, уволнението на А. Б. Б., извършено със заповед № 75/29.09.2020 г. на управителя на „Д. Ес. Б“ ЕООД, с което на основание чл.328, ал.2 КТ е прекратено трудовото правоотношение на ищеца, считано от 29.09.2020 г. А. Б. Б. е възстановен на заеманата преди уволнението длъжност „управител на Магазин 8 *******“ в „Д. Ес. Б“ ЕООД, на основание чл.344, ал.1, т.2 КТ. Ответникът е осъден да заплати на ищеца, на основание чл.344, ал.1, т.3 КТ вр. с чл.225, ал.1 КТ, сумата от 31 050 лв., представляваща обезщетение за оставане без работа за периода 29.09.2020 г. – 29.03.2021 г., ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на исковата молба – 15.12.2020 г., до окончателното изплащане. Ответникът е осъден да заплати на ищеца, на основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата от 2 000 лв., представляваща сторени по делото разноски, както и да заплати по сметка на СРС, на основание чл.78, ал.6 ГПК, сумата от 1 342 лв., представляваща държавна такса.

Срещу постановеното съдебно решение е депозирана въззивна жалба от ответника „Д. ЕС.. Б.“ ЕООД, с която го обжалва изцяло. Излага съображения, че обжалваното решение е необосновано и неправилно, постановено в нарушение на материалния закон. Излага съображения, че неправилно решаващият съд е приел, че освен бизнес задачи следва да се представи и конкретна бизнес програма, съдържаща визията, стратегията на управителя относно конкретните начини и действия за постигането на тези 1 бизнес задачи. Нито законът, нито съдебната практика, са въвели като част от фактическия състав на уволнението по чл.328, ал.2 КТ представянето на стратегия. Поддържа, че изработената от новия управител стратегия представлява вътрешен документ и съдържа информация, представляваща търговска тайна, както и същата не подлежи на съдебен контрол. Няма изискване на закона или договора за управление поставените бизнес задачи да бъдат инкорпорирани в писмен документ.

Счита, че стратегията представлява динамична величина, която подлежи на доуточняване, специфициране и изменение съобразно променливата икономическа обстановка. Задължителният елемент, който трябва да съдържа договора за управление, за да се приложи уволнението по чл.328, ал.2 КТ, е наличието на бизнес задача, съгласно формираната съдебна практика. Счита, че по делото е установено наличието на бизнес задача, възложена от компетентен орган на дружеството и приемането на бизнес програма от страна на новия управител.

От съдържанието на договора за управление счита, че се установява, че поставената от дружеството задача отговаря на изискванията, поставени в съдебната практика – бизнес задача с конкретни икономически показатели, които управляващия предприето трябва да постигне, а именно: производителност, рентабилност, обем на оборота, печалби , поддържане на определен брой работни места, финансови задължения и инвестиции.

Твърди, че в плана от 15.09.2020 г. са посочени целите, които е необходимо да бъдат постигнати от управителя на дружеството в следващите 3 години, като подробно са описани очакваните приходи от продажби за 2021 г., 2022 г. и 2023 г., съобразени с проектираните приходи до края на 2020 г. Посочено е, че приоритет на новоназначения управител е справяне с последиците от световната пандемия от Ковид-19 и стабилизиране на нивото на продажбите.

Предвидено е запазване броя на работните места и избягването на необходимостта от съкращения. Описани са и използваните финансови инструменти и начина на управление на финансовия риск. Поставената от дружеството задача е приета от управителя с чл.5 от допълнителните разпоредби на договора за възлагане на управлението от 21.09.2020 г.

Поддържа, че приемането на бизнес задача може да бъде приравнено на наличието на бизнес план, когато самата задача е достатъчно подробно формулирана. В този случай простото приемане представлява одобрение и овързване с изготвената от дружеството програма, при което управителят не е длъжен да представи своя такава. Счита, че депозираният бизнес план от 15.09.2020 г. е достатъчно обстоятелство, за да бъде приет не само като бизнес задача, но и като бизнес програма. Не е необходимо представянето по делото на изготвена от управителя бизнес стратегия, за което се е задължил по чл.5 от допълнителните разпоредби на договора. За да бъде законосъобразно уволнението по чл.328, ал.2 КТ е достатъчно да са представени конкретни бизнес задачи, съдържащи конкретни икономически показатели, което в случая е сторено и установено от решаващия съд.

Правоотношението на ищцата е прекратено до 9 месеца, считано от 021.09.2020 г., на която дата е сключен договора за управление, при наличие на бизнес задача и бизнес план. Моли съда да отмени обжалваното решение и да отхвърли предявените искове. Претендира сторените по делото разноски.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от ищеца А. Б. Б., с който я оспорва. Излага съображения, 2 че обжалваното решение е правилно и законосъобразно. Счита, че едноличният собственик на капитала не е възлагал на управителя за изпълнение бизнес задача с конкретни икономически показатели, които управляващият предприятието трябва да постигне. Управителят по собствена воля, без да е натоварен с тази задача, е посочил като клауза в договора, че дружеството е определило бизнес план, одобрен на 15.09.2020 г. и управителят следва да изработи стратегия за изпълнение на поставените му бизнес задачи. Счита, че бизнес планът, приета на 15.09.2020 г., представлява копие на годишния доклад на дейността на дружеството от 31.12.2019 г., публикуван в Търговския регистър. Този бизнес план е изготвен от прокуриста на дружеството и е одобрен от председателя на СД а дружеството.

Този бизнес план не е одобряван от Общото събрание на акционерите, което е проведено на 21.09.2020 г. По делото липсват доказателства да наличие на стратегия за изпълнение на бизнес плана, изготвена от новия управител, съгласно чл.5 от договора за управление, както и бизнес плана, одобрен на 15.09.2020 г. предвижда, че дружеството си поставя да цел да запази настоящия брой на служителите, като избегне съкращенията. С оглед на това счита, че оспореното уволнение е извършено в разрез с приетия бизнес план.

Съгласно формираната съдебна практика вложеният в понятието „договор за управление“ смисъл е свързан с възлагане и преследване на бизнес цел, която е същностното съдържане на договора. Бизнес задачата предполага определяне на конкретни икономически показатели, които управляващият следва да постигне относно производителност, рентабилност, обем на оборота, печалби, поддържане на определен брой работни места, финансови задължения и инвестиции, а не формално посочване, за съществуването на която е сключен договорът. Счита, че в представения бизнес план от 15.09.2020 г., както и в цялата документация по делото липсва каквато и да било подробно описана информация относно бизнес задача, както в част от наличните писмени доказателства са изложени кратки и лаконични цели за бъдещото развитие на дружеството, което счита, че не кореспондира с изискванията на закона и съдебната практика. Налице е разминаване на датите на договора за възлагане на управление, бизнес програмата и дата на нотариалната заверка на протокола от проведеното общо събрание на УС на дружеството – обстоятелство, на което се е позовал с исковата молба. В оспорената заповед като причина за прекратяване на трудовото правоотношение не е посочен сключения договор за управление, а е посочено, че се извършва с оглед настъпили структурни и организационни промени в дружеството. С оглед на това счита, ме не е налице първата предпоставка от регламентираното в чл.328, ал.2 КТ уволнително основание – съществуване към момента на уволнение на договор за управление. Моли съда да потвърди обжалваното решение, като му присъди сторените по делото разноски. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, претендиано от насрещната страна.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл.12 ГПК и чл.235, ал.2 ГПК, намира следното:

СРС е сезиран с обективно, кумулативно искове съответно с правно основание чл.344, ал.1, т.1 КТ, чл.344, ал.1, т.2 КТ и чл.344, ал.1, т.3 КТ вр. с чл.225, ал.1 КТ. Ищецът твърди, че е работил при ответника по трудов 3 договор, като е заемал длъжността „помощник управител на магазин“. С допълнително споразумение от 23.10.2017 г. е променена заеманата от него длъжност на „управител на магазин“, с уговорено трудово възнаграждение в размер на 5 175 лв. На 29.09.2020 г. му е връчено предизвестие изх. № 2040/29.09.2020 г. за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл.328, ал.2 К. Твърди, че към момента на уволнението му лицето, подписало заповедта за уволнение, не е било вписано като управител на дружеството. В мотивите на заповедта за уволнение е посочено настъпили структурни и организационни помени, а не се твърди сключване на нов договор за управление, с който се конкретизира нов бизнес план и постановяване на бизнес задачи с конкретни икономически показатели, който управляващият предприятието следва да постигне. Не е спазен срокът на предизвестие.

Счита, че съгласно определените в длъжностната характеристика задължения не попада сред лицата от ръководството на предприятието по смисъла на § 1, т.3 ДР на КТ. Твърди, че лицето, подписало уволнителната заповед, не е било вписано в Търговския регистър като управител на дружеството – работодател, поради което уволнението не изхожда от компетентен орган. Не е спазен и установеният 9-месечен срок, чието начало е определено от момента на започване на изпълнението на договора за управление. В доказателствена тежест на ответника е да установи, че договорът за управление съдържа бизнес задача с конкретни икономически показатели, които управляващият предприятието следва да постигне, а въз основа на бизнес задачата управляващият дружеството трябва да разработи бизнес програма, която са предложи и следва да изпълни по време на действие на договора. Счита, че не е налице нито един от елементите от фактическия състав на разглежданото основание за прекратяване на трудовия договор. Моли съда да отмени уволнението като незаконно, да го възстанови на заеманата преди уволнението длъжност – управител на магазин 8 *******, както и да осъди ответника да му заплати сумата от 31 050 лв., представляваща обезщетение за оставане без работа поради незаконното уволнение за периода 29.09.2020 г. – 29.03.2021 г., ведно със законната лихва, считано от момента на завеждане на делото до окончателното изплащане.

Претендира сторените по делото разноски.

С постъпилия в срока по чл.131 ГПК ответникът оспорва предявения иск. Излага съображения, че уволнението на ищеца е извършено законосъобразно. Неспазването на срока на предизвестие не води до незаконност на уволнението, а работодателят е платил на служителя обезщетение по чл.220 КТ. Поддържа, че ищецът е заемал ръководна длъжност, доколкото в правомощията му се включва да организира и планира трудовия процес, да разпределя задачите между подчинените работници и служители, да отчита и контролира тяхното изпълнение. Неговата длъжност е подчинена само на управляващия директор. Съгласно щатното разписание на магазин 8 *******, в който е работил ищеца, йерархически над него е нямало друга длъжност. Твърди, че на 21.09.2020 г. с новоизбрания управител Е.М.П. е сключен договор за управление с ответното дружество. Договорът е влязъл в сила от момента на сключването му, на основание чл.8, ал.1 от същия новоизбраният управител е започнал изпълнението на възложеното му управление. С договора е направено препращане към приет от едноличния собственик на дружеството бизнес план, който се възлага на управителя за 4 изпълнение. Този бизнес план съдържал конкретни икономически показатели, които управителят предприятието трябва да постигне.