Решение № 667 от 09.05.2022, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 667 гр. София, 09.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 9-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на девети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Светла Станимирова

Членове:

Рени Ковачка

Васил Василев като разгледа докладваното от Светла Станимирова Въззивно частно гражданско дело № 20211000502981 по описа за 2021 година Производството е по чл.463,ал.2, във вр. с чл.278 от ГПК.

Образувано е по жалба на Л. П. П. И М.Г. К.-П. чрез пълномощника им адв.П. против Решение № 264238 от 25.06.2021г. на СГС, ТО, VI-17 състав, постановено по ч.гр.д.№ 1932/ 2021 г. В ЧАСТТА МУ , с която е изменено извършеното разпределение на суми от 13.11.2020 год. по изп.д.№ 707/2016 г. на ЧСИ М. Ц., рег.№***.

В жалбата се излагат доводи за недопустимост на решението поради допуснати съществени процесуални нарушения от съда при изготвянето му, като съдът не бил отговорил на всички повдигнати от жалбоподателя доводи.

Правят се оплаквания и за незаконосъобразност на решението поради противоречие с материалния закон и необоснованост. Поддържа се от жалбоподателя, че постановлението за разпределение е издадено преждевременно, при незавършен фактически състав на процедурата, тъй като Постановлението за възлагане на „колекция монети“ е обжалвано от длъжника и към момента на разпределението не е влязло в сила, независимо, че към момента на произнасяне на съдебното решение вече е било потвърдено и влязло в сила. Твърди се от жалбоподателите, че актът на ЧСИ не е бил достатъчно мотивиран и конкретен, което не е поправено от съда – липсвала сметка на дълга, в която ясно, по нормативни текстове и разбираемо от математическа гледна точка да стане ясно за какво се използват парите на длъжника.

Твърди, че не било достатъчно ясно посочено какво точно се 1 включва в разноските в общ размер на 566 лева, които са направени от взискателя и възложени за заплащане от длъжниците, т.е. не са индивидуализирани по основание и размер, не е посочено и дали са платени от взискателя, за да се претендират от длъжника. Жалбоподателите молят да бъдат отменени изцяло решението на СГС в атакуваната му част /касаеща разпределението/, както и разпределението, изготвено от ЧСИ, като се вземат предвид изложените доводи.

Препис от жалбата е връчен на взискателите К. Б. и НАП-София, но в законния срок отговор не е постъпил.

Софийският Апелативен съд, като провери допустимостта и основателността на жалбата, във връзка със събраните доказателства и изискванията на закона,приема следното:

Жалбата е подадена от надлежни страни – длъжниците в изпълнителното производство, в срока за обжалване и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт /в частта му, касаеща разпределението/, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:

Първоинстанционният съд, извършвайки обстойна проверка на всички изпълнителни действия по извършването и обявяването на разпределението на сумите, постъпили от публичната продан на движими вещи – „колекция от монети” на длъжника М. К.-П., извършени от ЧСИ М. Ц. по изп.дело № 707/2016 г., е стигнал до извод за частична неправилност на разпределението, като го е коригирал, следвайки логиката на закона.

Разпределил е дължимата такса по чл.26 от ТТЗЧСИ в размер на 98,04 лева като вз4емане за разноски по чл.136,т.1 ЗЗД, изключвайки тази сума от вземанията по т.6.Същевременно от вземанията по т.1 е изключил това в размер на 120 лева по чл.5 от ТТЗЧСИ – за пет броя уведомления, които съдът е приел, че липсват данни да са извършени такива.По този начин съдът е коригирал и вземанията по т. II от разпределението посочвайки, че в полза на кредитора НАП за погасяване на публични вземания на длъжника М.П. се разпределя сума по чл.136,т.6 ЗЗД в размер на 838,96 лева, вместо определената от ЧСИ в размер на 817 лева. Въззивният съд намира, че с така извършените корекции разпределението е правилно и съобразено със закона, като липсват основания за неговата отмяна или изменение.

Всъщност всички доводи, поддържани в жалбата, са поддържани и в производството пред първата инстанция, на които съдът е дал убедителен отговор, който настоящата инстанция напълно споделя и към които мотиви на основание чл.272 от ГПК препраща.Въпреки това, във връзка с оплакванията в частната жалба, следва да отбележи следното:

Съгласно разпоредбите на ГПК, след принудителната продан съдебният изпълнител извършва разпределение на получената от проданта сума, съобразно реда, установен в чл.460 ТПК. В случая по изп. дело са 2 извършени две разпределения – на постъпили суми от продажбата на недвижим имот и на постъпили суми от продажбата на движими вещи – „колекция от монети”, собственост на М.П., като генерираната от публичната продан сума е в размер на 1 539 лева. Именно това второ разпределение е предмет на настоящото производство.

Разпределението е акт на съдебния изпълнител, с който се определя кои вземания подлежат на удовлетворяване, какъв е редът за удовлетворяването им и каква сума се полага за пълното или частичното изплащане на всяко едно от тях. В разпределението се включват тези вземания, които са били предявени до деня на изготвянето му - на първоначалния взискател, на присъединените по право или по искане взискатели, както и разноските по изпълнението, които не са предварително внесени от взискателя и които съдебният изпълнител има право служебно да събере от длъжника съобразно чл.79, ал.2 от ГПК.

Предмет на производството по обжалване на разпределението на постъпили чрез принудителното изпълнение суми е да се провери редовността на процедурата, правилното изчисление от страна на ЧСИ на постъпилите суми, както и дали е спазен редът за удовлетворяване на кредиторите по чл.136 от ЗЗД. Всички други доводи са извън предмета на преценката на съда.

В настоящото производство съдът действа като контролноотменителна инстанция по отношение на действията на ЧСИ при твърдения за тяхната незаконосъобразност, като делото няма за предмет разрешаване на спор относно наличието или липсата на задължения на длъжник към взискател и техния размер, след като същите са се легитимирали с титул, който няма данни да е отменен или обезсилен.

Основните оплаквания, поддържани от жалбоподателите Л. и М.

П.и /солидарни длъжници/, се свеждат до следното:

Първо, твърди се от жалбоподателите, че постановлението за разпределение е издадено преждевременно, при незавършен фактически състав на процедурата, тъй като Постановлението за възлагане на „колекция монети“ е обжалвано от длъжника и към момента на разпределението не е влязло в сила, независимо, че към момента на произнасяне на съдебното решение вече е било потвърдено и влязло в сила.

Оплакването е неоснователно.

След постъпване на продажната цена по сметката на съдебния изпълнител при проведената публична продан, той е длъжен да изготви постановление за възлагане, с което възлага вещта на лицето, което е обявено за неин купувач и е внесло цената в законоустановения срок за това. В случаите, в които събраната от публичната продан сума е недостатъчна за удовлетворяване на всички взискатели, съдебният изпълнител също е длъжен да извърши разпределение на събраната сума съразмерно.

В процесуалния закон ГПК липсва императивна разпоредба, която да задължава съдебния изпълнител в определен срок да състави разпределение на 3 сумата, събрана при публичната продан, нито да поставя в зависимост това действие от влизане в сила на постановлението за възлагане. Постановлението за възлагане обаче, с което приключва проданта, представлява основание за внасяне на продажната цена от обявеното за купувач лице. От тук следва, че разпределението следва да се извърши след влизането му в сила, след като сумата е постъпила по сметка на съдебния изпълнител. Разпоредбата на чл.455, ал.2 ГПК предвижда, че съдебният изпълнител в 7-дневен срок от влизане в сила на разпределението е длъжен да изплати дължимите на взискателя и на присъединените кредитори суми, които са постъпили по негова сметка. А това означава, че преди изплащането на сумите трябва да са се стабилизирали всички други актове, предхождащи разпределението и имащи отношение към провеждане на изпълнителния способ, чрез който е събрана сумата, вкл. постановлението за възлагане. Следователно, съдебният изпълнител следва да състави разпределение едва след влизане в сила на постановлението за възлагане на продадената вещ, за която е заплатена цената, която се разпределя. Приемането на обратното – извършване на разпределение и изплащане на дължимите на взискателите суми преди да е влязло в сила постановлението за възлагане /напр. при съдебното му обжалване/, би създало несигурност за страните, тъй като при евентуална отмяна на постановлението за възлагане получената от проданта сума следва да бъде върната от кредиторите, на които е разпределена.

В настоящия случай съдебният изпълнител е изготвил разпределението на събраната сума преди да влезе в сила постановлението за възлагане на колекцията от монети на лицето, обявено за купувач, което несъмнено представлява нарушение на процесуалните правила. Към момента на произнасянето на първоинстанционния съд обаче постановлението вече е било влязло в сила, поради което и на основание чл.235,ал.3 ГПК съдът е отчел това обстоятелство.С влязло в сила решение от 17.05.2021г., постановено по гр.д. № 3609/2020 г. на СГС, ТО, ЧЖ- VI състав, постановлението за възлагане е потвърдено. С влизането му в сила извършената публична продан се е стабилизирала и липсват пречки за съдебния изпълнител да изпълни надлежно задължението си по чл.455, ал.2 ГПК и да изплати разпределените на взискателите суми, като вече липсват предпоставки изготвеното разпределение да бъде преждевременно изпълнено.

Като е стигнал до този извод, съдът правилно е приложил закона, отчитайки и настъпилите след изготвяне на разпределението факти, които са от значение за страните по делото.

Второ, жалбоподателите поддържат, че липсвала сметка на дълга, в която ясно, по нормативни текстове и разбираемо от математическа гледна точка да стане ясно за какво се използват парите на длъжника.

И това оплакване е неоснователно. Видно от данните по делото, изпълнителното производство е образувано по искане на взискателя К. Н. Б.. На основание чл.458 ГПК в производството като присъединен по право взискател е конституирана държавата за дължимите й от длъжника М.Г. К. - П. публични 4 вземания, размерът на които е бил съобщен на съдебния изпълнител до извършване на разпределението. Други лица като присъединени взискатели не са конституирани.

В резултат на проведената публична продан на колекцията от монети е постъпила сумата от 1 539 лв., която е предмет на извършеното разпределение.

Част от тези парични средства съдебният изпълнител е отнесъл за погасяване на разноските по принудителното изпълнение, които са такива по чл.136,т.1 ЗЗД.

Съгласно тази законова разпоредба, с право на предпочитително удовлетворение се ползват вземанията за разноски по обезпечаването и принудителното изпълнение, както и за исковете по чл.134 и 135 ЗЗД - от стойността на имота, за който са направени, спрямо кредиторите, които се ползват от тези разноски.

В ТР №2 от 26.06.2015 г., постановено по тълк.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС /т.6/ са дадени задължителни указания за това какви точно вземания за разноски се ползват от тази специална привилегия, като е прието, че в първия ред на специалните привилегии по чл.136 ЗЗД влизат изцяло необходимите разноски на първоначалния взискател по осъществяването на съответния изпълнителен способ, постъпленията от който се разпределят, които са такси за налагането на запор върху вещта или вземането, или за възбрана по изпълнителното дело, за извършването на опис и публична продан на вещта , разноските за възнаграждение на пазача, за пренасяне на вещта в магазин или изнасянето й пред дома на длъжника, разноските за събиране на възложеното за събиране вземане и др.

Съдебният изпълнител е отнесъл като вземания по чл.136,т.1 ЗЗД на първо място вземанията за разноски по принудителното изпълнение в полза на ЧСИ М.Ц., които не са внесени от взискателя,в общ размер на 156 лева. В разпределението е посочено, че в тази сума влиза такса по т.13 от ТТЗЧСИ за изготвяне на разпределението – 1 бр. за 36 лева; такса по т.5 за 5 бр. уведомления – 120 лева с ДДС, като е посочено, че е издадена сметка от 11.11.2020 г.