Определение № 2348 от 14.05.2026, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2348 гр. Варна, 14.05.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ТО, в закрито заседА.е на четиринадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Диана К. Стоянова

Членове:

Елина Пл. Карагьозова мл.с. Бойко Ал. Мачорски като разгледа докладваното от мл.с. Бойко Ал. Мачорски Въззивно гражданско дело № 20263100500091 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по постъпила въззивна жалба от „Лено“ АД, ЕИК 203217465 със седалище и адрес на управление гр.София, бул.“Цариградско шосе“ №96, ет.7, срещу решение №3763/27.10.2025г., постановено по гр.д. № 13761/2023 г. на ВРС, с което са отхвърлени предявените от въззивника против ЕТ “Амбитус-Димитринка Щерева“, ЕИК 205107015, със седалище гр. Варна, искове за установяване съществуването на вземА.я, както следва: сумата от 7,491.90 евро - падежирала предсрочно изискуема главница по Договор за Заем Бизнес кредит с Клиентски № ******* год., ведно със законната лихва считано от датата на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК 22.12.2022г., както и сумата от 1,120.88 евро по чл. 2.3, (а) и (b) - падежирала договорна лихва по смисъла на Приложение №1 – Погасителен план от 19.05.2022 г. до 18.11.2022 г. по Договор за Заем Бизнес кредит с Клиентски № ******* год., за които суми е издадена заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК №7974/23.12.2022г. по ч.гр.д. № 16825/2022г. по описа на ВРС, на основА.е чл. 422, вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК.

В жалбата се твърди, че решението е неправилно и необосновано, по съображения, че договорът за кредит не е потребителски, тъй като е сключен с едноличен търговец. Под 3,000 евро от предоставения заем е усвоен за покрИ.не на първоначални разходи – това са разходи, които лицето иска да погаси, за да може да започне своята търговска дейност. Почти 5,000 евро (над 60%) от заема е отпуснат по посочена от лицето банкова сметка за оборотни средства. Съдът не е обследвал, а и по делото не са предоставени доказателства, за какви цели е реално разходвана посочената сума. При това положение няма как да се заключи, че заемът не е обслужвал търговската 1 дейност на заемополучателя. Между стрА.те е действаща презумпцията по чл.

286, ал. 3 от ТЗ, която се потвърждава и от посочената в договора цел на кредита. В тежест на кредитополучателя е да установи чрез пълно обратно доказване, че сделката не е свързана по някакъв начин с търговската му дейност. Ответникът не е доказал, че е разходвал сумата за лични цели, поради което установената законова презумпция не е оборена. Твърденията му, почИ.щи на закрилата на потребителя и потребителското законодателство, се явяват неприложими и не следва да бъдат разглеждА. от съда.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от въззИ.емата страна, в който поддържа доводи за неоснователност на въззивната жалба. В договора за кредит не е посочено предназначението на заема – коя имено търговска дейност е кредитирана. Начислените от ищеца такси за административно и юридическо обслужване не представляват кредитиране на търговската дейност на ответника. Нито нотариалните удостоверявА.я, нито разходите за вписване на ипотека, са част от търговската дейност на длъжника.

Предоставените средства не са използвА. за осъществяване на търговска дейност, а за погасяване на лични задължения на физическото лице. ЕТ е създадено за целите на кредитора да заобиколи закона и да избегне защитата на потребителя. По делото липсват данни ответникът въобще да е развИ.л търговска дейност. По партидата в ТР липсват вписвА.я. Поддържат се изложените в първата инстанция възражения за неспазване на изисквА.ята за шрифт, във връзка с които ищецът не е ангажирал доказателства, поради което договорът се явява недействителен на това основА.е.

Постъпила е и частна жалба от „Лено“ АД, ЕИК 203217465 със седалище и адрес на управление гр.София, бул.“Цариградско шосе“ №96, ет.7, срещу определение №4274/18.03.2026г., постановено по гр.д. № 13761/2023 г. на ВРС, с което е оставена без уважение подадената от жалбоподателя молба с вх. № 12527/16.02.2026г., с която е отправено искане до съда да измени постановеното по делото решение в частта за разноските.

Жалбоподателят поддържа, че хипотезата на серийност на делата и наличието на обилна и непротиворечИ. практика на ВКС и СЕС предполага по-нисък праг на адвокатското възнаграждение.

В отговора на частната жалба ответникът по нея изразява становище за правилност на обжалваното определение по съображения, че е постановено след конкретна преценка на фактическата и правна сложност на делото и на положения адвокатски труд. Обстоятелството, че определен тип спорове се срещат често в практиката, не води автоматично до извод за ниска сложност.

Присъденият размер на адвокатското възнаграждение не е прекомерен.

Проведени са четири заседА.я, изслушана е ССЕ. Процесуалният представител на насрещната страна е претендирал дори по-висок размер от присъдения.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от активно легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, процесуално 2 допустима е и отговаря на останалите съдържателни изисквА.я на чл. 260 и чл. 261 ГПК.

СтрА.те не се позовават на процесуални нарушения във връзка с доклада по делото, не се констатира и необходимост във въззивното производството да се предоставя възможност за предприемане на процесуални действия от стрА.те, поради релевирА. нарушения съдопроизводствените правила; доказателствени искА.я не са направени.

Предвид допустимостта и редовността на въззивната жалба и на основА.е чл.267, ал.1 ГПК съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА за разглеждане, като допустима и редовна въззивна жалба от „Лено“ АД, ЕИК 203217465 със седалище и адрес на управление гр.София, бул.“Цариградско шосе“ №96, ет.7, срещу решение №3763/27.10.2025г., постановено по гр.д. № 13761/2023 г. на ВРС.

ПРИЕМА за разглеждане, като допустима и редовна частна жалба от „Лено“ АД, ЕИК 203217465 със седалище и адрес на управление гр.София, бул.“Цариградско шосе“ №96, ет.7, срещу определение №4274/18.03.2026г., постановено по гр.д. № 13761/2023 г. на ВРС.

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседА.е на 01.07.2026 г. от 13,30 часа, за която дата и час да се призоват стрА.те с препис от настоящото определение, като на въззивника се връчи и препис от отговора на въззивната жалба.

П Р И К А Н ВА стрА.те към спогодба и възможността да уредят доброволно отношенията си чрез медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора, като им указва, че при приключване на делото със спогодба половината от внесената държавна такса се връща на ищеца.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3