Решение № 142 от 21.02.2018, Окръжен съд - Бургас

Р Е Ш

Е Н И Е

Номер 446 Година 2018, 21.02 Град

Бургас

В ИМЕТО НА НАРОДА

Бургаски окръжен съд ………………….……… граждански състав ………………………….

На двадесет и девети ноември ...…………….…… Година две хиляди и седемнадесета В публично заседание в следния състав:

Председател: Радостина Калиманова

Членове: ……………………………………

Съдебни заседатели:

..………………………………….

Секретар

………………………………. Таня Михова ..……………………………………………

Прокурор ………………….………….………………………………………………………………… като разгледа докладваното от …..………...………Р. Калиманова…………………………… гражданско дело номер ………… 818 …….…… по описа за …… 2017 ….. година.

Производството по делото е с правно основание чл.240 от ЗЗД във връзка с чл.86 от ЗЗД, чл.92 от ЗЗД и чл.240 ал.2 от ЗЗД.

Образувано е по повод исковите претенции на К.А.К., гражданин на Руската федерация чрез процесуалния му пълномощник със съдебен адрес град Бургас, ул.„Гурко” №15, ет.3 *** против А.В.О., гражданин на Руската федерация, с разрешение за постоянно пребиваване в България № ********, издадено от МВР - град София с адрес град Бургас, ул.„А. М.“ № *, ет.*, ап.* за осъждане на ответника да заплати на ищеца общо сумата от 106805 евро, от която сумата от 97008 евро, представляваща предоставен от ищеца на ответника и невърнат от последния заем по сключен между тях на 15.08.2015 година договор за заем; сумата от 97 евро, представляваща дължимо по силата на посочения по-горе договор възнаграждение за ползването на заемната сума и 9700 евро, представляваща неустойка за забава, съобразно чл.11 от договора за заем, ведно със законната лихва върху претендираната по делото сума от датата на депозиране на исковата молба до нейното окончателно изплащане. Претендира се и присъждане в полза на ищеца на сторените съдебно-деловодни разноски. В подкрепа на отправените искания представя и ангажира доказателства.

Твърди се в исковата молба, по повод на която е образувано настоящото производство, че на 15.08.2015 година страните по него били сключили договор за заем, по силата на който ищецът в качеството си на заемодател се задължил да предаде в собственост на ответника като заемател парична сума в размер на 97008 евро. Съгласно постигнатите в чл.2 ал.1 от него договорености, предаването на заемната сума следвало да се извърши в брой. Ищецът изпълнил задължението си, като на 17.08.2015 година предал на ответника по уговорения начин сумата от 97008 евро, за което била издадена и съответна разписка.

Ответникът следвало да върне дадената му в заем сума в срок до 01.0.2016 година на три вноски, които вноски като размер и точен момент на връщане били описани в чл.3 от процесния договор. Освен това, същият се задължил и за заплащане на възнаграждение за ползването на сумата в размер на 0.1% върху нейната стойност годишно, считано от 01.01.2016 година.

Към настоящия момент ответникът не бил изпълнил поето задължение за връщане на предоставената му в заем главница, независимо от настъпилата на 01.09.2016 година нейна изискуемост. Същият дължал на ищеца и договореното възнаграждение, което за периода от 01.01.2016 година до 01.01.2017 година било в размер на 97 евро. Тъй като същият бил в забава за изпълнение на задължението си да върне дадената му в заем сума и заплати възнаграждение за нейното ползване, на основание чл.11 от договора той дължал и неустойка в размер на 0.1% от дължимата невъзстановена сума за всеки просрочен ден, но не повече от 10%. Тъй като просрочието на първата вноска било повече от година, на втората вноска една и на третата вноска девет месеца, то неустойката се формирала като стойност в размер на 10% от заемната сума или такава в размер на 9700.80 евро. Всичко така изложено обуславяло и правния интерес на ищеца от предявяване на настоящите осъдителни искови претенции против ответника за защита на правата му и с искане последният да бъде осъден да му върне заетите пари.

Ответникът, на когото съдът е изпратил препис от исковата молба и доказателствата към нея, в указания от закона и съда срок е депозирал писмен отговор, с който предявените против него искови претенции са оспорени изцяло по основание и размер. Сочи се в него на първо място, че той не бил получавал посочената в разписката от 17.08.2015 година сума в размер на 97008 евро.

Твърди, че процесният договор за заем и разписката били антидатирани и съставени и подписани единствено с оглед бъдещо осчетоводяване през съвместните търговски дружества с цел инвестиции в България. Той, заедно с ищеца и Д.А.З. били регистрирали търговски дружества в България с инвестиционна цел, от които към настоящия момент действащи били две от тях, а именно „Виртус-капитал“ООД и ,Винвест“ООД. Те тримата имали договорки за инвестиране в България със средства от Руската Федерация. Д. З. изпратил на ответника два договора за заем и два броя разписки към тях за подпис. Той бил подведен, че следва да ги подпише, а впоследствие тези суми щели бъдат осчетоводени в полза на търговските дружества. Договорите и разписките били за идентични суми, а именно 97008 евро.

Единият договор бил между ответника и ищеца К., а другият между ответника и Д.

З..

Излагат се от ответната страна във връзка с тях твърдения, че процесния договор и разписката са нищожни поради заобикаляне на закона. Като основание за това е посочено наличието на задължителни законови норми за превода на суми на територията на РБ, предвиждащи регистрирането на сумите пред БНБ и плащането им по банков път. С така изградената конструкция на правна сделка - заем се заобикалял установения в страната правен ред.

Нищожност на същите е обоснована и поради противоречие с добрите нрави.

Начинът на извършване, както и целите на сделката я правели несъвместима с обществената представа за равнопоставеност на страните в гражданския оборот.

Добрите нрави и обществения морал изисквали прозрачност в действията на страните при постигане на договорките, предаването на парите, което по закон при такъв техен размер следвало да бъде сторено по банков път, съответно да не се преследвали спекулативни цели.

Твърди се на следващо място нищожност на договора и разписката и поради липса на съгласие - отсъствие на воля на страните за пораждане на целения правен резултат. В случая липсвала воля между страните за получаването на заемната сума, поради което и липсвало предаване на упоменатата сума.

Подписаните документи били инструмент за отпускането на заем на търговско дружество, в което ответникът и ищецът са съдружници, до който впоследствие не се стигнало.

Ответникът е оспорил верността и датата на представената разписка. Твърди, че не е подписвал процесната разписка, на дата 17.08.2015 година, нито е получавал фигуриращата в нея сума когато и да било, още повече в брой. В действителност той е подписал разписката, но много по-късно от фигуриращата в нея дата, а именно през февруари 2016 година, след като многократно бил уверяван от ищеца, че няма да има проблеми. Причината, поради която ответникът разписал същата без да е получил сумата била, че с ищеца били в преговори относно съвместно извършване на бъдещи инвестиции, които впоследствие не се осъществили. Тези техни намерения те щели да реализират чрез съвместните си дружества „Виртус-капитал“ООД и „Винвест“ ООД. По договорка с ищеца, тези средства следвало да бъдат преведени на търговските дружества, като първоначално следвало съдружниците да подпишат договори за заем, както и разписки за получаване в брой на идентични суми, които на по-късен етап щели да бъдат осчетоводени на основание допълнителни договори в полза на дружествата.

За действителните им уговорки свидетелствала и водената между ответника и третия съдружник, а именно Д. З. кореспонденция по електронен път. Видно от нея, процесната разписка и договора за заем били съставени много по-късно /през февруари 2016 година/ от датата, записана в в тях.

В подкрепа на твърдението, че документите са антидатирани следвало да се разглежда и това, че първоначално в договорите за заем, които били донесени на ответника на хартиен носител бил вписан номера на новия му паспорт, издаден през октомври 2015 година. Предвид това, че договорите за заем били с посочена дата 15.08.2015 година, нямало как в тях да бъде вписан този негов документ за самоличност, който бил издаден два месеца по-късно, поради което се наложила подмяна на първата страница на договора за заем. Процесната разписка и договорът за заем били донесени от М.В.К. на 22.02.2016 година, който ги предоставил на служител в офиса, на който са регистрирани всички общи фирми. По-късно през деня, след като ответникът ги разписал, ги оставил на служител в офиса, за да ги предаде на К., който от своя страна ги предоставил на К..

С оглед на всичко това и по-специално на поддържаните твърдения, че не е получил сумата, вписана в разписката от 17.08.2015 година нито на посочената в нея дата, нито на друга дата, ответникът счита, че не дължи връщането й.

Бургаският окръжен съд след като обсъди представените и събрани по делото доказателства поединично и в тяхната съвкупност, съобрази становищата и исканията на страните и като взе предвид и разпоредбите на закона, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Заемът за потребление е реален договор, който се счита сключен, когато въз основа на постигнатото съгласие между страните по него едната страна даде, а другата получи в заем парична сума. Когато такова реално предаване на сумата липсва, фактическият състав на сделката не е осъществен. В производството по иск с правно основание по чл.240 ал.1 от ЗЗД върху ищеца лежи доказателствената тежест да установи, че е дал заемни средства, а при оспорване на иска, ответникът установява възраженията си: че средствата са дадени на друго основание, че е налице порок на волята, че задължението е погасено и други факти съобразно наведените възражения. В случай, че предаването на парична сума е установено, но липсват други данни на какво основание е сторено то, не може да се презумира, че задължението е възникнало от заемен договор, тъй като същото може да произтича от друг източник и ищецът не е освободен от задължението да установи този източник с допустимите от закона доказателствени средства. При липсата на писмен документ за предоставяне на сумата по заема, забраната за разпит на свидетели е налице, ако се цели установяването на заемното правоотношение, което е над определената в закона стойност. Поради реалния характер на договора за заем, предоставената сума представлява съществен елемент на договора и установяването на предаването й със задължението за връщане от заемателя, е доказване на договора. При наличието на документ за предаване на сумата, за останалите елементи на договора няма забрана за установяването им със свидетелски показания /така и в решение №524 от 28.12.2011 година на ВКС на РБ по гражд. дело №167/2011 година, IV г. о./.

В конкретния случай ищцовата страна за установяване на наведените от нея твърдения, на които е основала предявените претенции е представила по делото писмен договор за заем между нея и ответника. В него като дата на сключването му е посочена датата 15.08.2015 година. Същият има, съобразно записа в него, за свой предмет задължението на ищеца да предаде на ответника парична сума в размер на 97008 евро, която последният се е задължил да му върне заедно с договореното възнаграждение по реда, установен с него.

Записано е също така, че заемната сума ще бъде предадена от ищеца на ответника в брой до 01.01.2016 година и следва да бъде върната на три вноски, чийто размер и падеж са изчерпателно посочени в чл.3. Уговорено е в чл.4 и задължение за заплащане на възнаградителна лихва в размер на 0.1% върху стойността на заемната сума годишно, считано от 01.01.2016 година; при предсрочно погасяване на главницата и изплащане на дължимата до датата на прекратяването лихва, заемателят не дължи лихва за периода след погасяването. Представена е от ищеца и разписка за получена сума, според текста на която на там посочената дата - 17.08.2015 година ответникът като заемател е получил от ищеца като заемодател по договор за паричен заем от 15.08.2015 година в град Бургас сумата от 97008 евро в изпълнение на чл.І т.2 от същия. С тях ищецът се домогва да докаже факта на предаването, съответно получаването на търсената от него сума като предоставен заем на ответника.