Решение № 106 от 28.02.2023, Районен съд - Казанлък

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 106 гр. К., 28.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – К., ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: С. В. Г. при участието на секретаря М. Т. М. като разгледа докладваното от С. В. Г. Гражданско дело № 20225510101062 по описа за 2022 година

В исковата молба ищецът, чрез пълномощника си адв. М. заявява, че на *** г. с писмен договор, баща му Р. М. Р. закупил нива от 1 дка, находяща се в местността „Б." К., при съседи: на изток-път, запад С.С.С., север-път, юг-С.

В. П., който имот сега е идентичен с имот с идентификатор *** от 1098 кв.м. местност „С." гр. К., при граници: имоти ***;

***; ***.

Твърди, че собственикът, от когото баща му е закупил имота С.С.С. не е имал нотариален акт за собственост, но това не е притеснявало родителите му, тъй като са смятали, че писменият договор, с който са разполагали е достатъчен, познавали са добре и продавача.

Веднага след като са закупили имота, баща му и майка му В. Р.а установили владение върху имота и го владели от тогава до момента на смъртта си, а след тяхната смърт и той.

От момента на установяване на владение върху имота родителите му са го ползвали, стопанисвали и облагородили. Оградили го с телена ограда. В имота били направили дори сезонна постройка. Отглеждали зеленчуци, овошки, цветя.

Твърди, че имотът бил деклариран в данъчна служба К. и родителите му са плащали данъците много години.

Заявява, че след тяхната смърт го ползва и владее само той, през последните две-три години основно се занимава с овошките.

Сочи, че през *** г. баща му починал, а майка му през *** г. След смъртта на майка му намерил писмения договор за имота.

Твърди, че преди месец отишъл в Община К., за да запише имота от 1 името на майка му на свое име, но от Дирекция „Местни данъци и такси" му казали да провери в Общината, тъй като имотът се водел вече на Общината.

Извършил проверка в Кадастъра и установил, че действително имотът е записан на община К. със заповед № *** г. на Об-на С..

Сочи, че тъй като имотът е записан като общински, не е възможно да се снабди с документ за собственост по обстоятелствена проверка и за него остава единствено възможността да установи правата си по съдебен ред, като претендира, че имотът е негов по силата на давностно владение и наследство, като към неговото владение е присъединил и владението на неговите праводатели.

Счита, че ответникът неправомерно и без основание е записал имота като свой, тъй като този имот не е частна общинска собственост. Същият не е обобществена в ТКЗС земя, останала невъзстановена на правата на собствениците. Никога не е бил включван в ТКЗС, нито в ДПФ и не отговаря на изискванията да бъде приобщен към имотите на общинския фонд. Такъв вид имоти са изключени от забраната за придобиване по давност.

Уточнява, че давността, по силата на която той и родителите му са придобили имота е била изтекла далеч преди ответникът да запише имота като свой.

Счита, че макар Община К. да не предприема фактически действия, с които да смущава владението му, безспорно е, от записването на имота на нейно име, че ответникът счита имота за свой и това обуславя правния му интерес от провеждане на установителен иск за собственост.

Поради изложеното моли съда да постанови съдебно решение, с което да признае по отношение на ответника, че ищецът е собственик на основание давностно владение и наследство на следния недвижим имот: нива от 1 дка, находяща се в местността „Б." К., при съседи: на изток-път, запад С.С.С., север-път, юг-С. В. П., който имот сега е идентичен с имот с идентификатор *** от 1098 кв.м. местност „С." гр. К., при граници: имоти ***; ***; ***. Претендира и направените по делото разноски.

С допълнителна молба вх. № 6070/31.05.2022 г. по описа на Районен съд – К. ищецът посочва, че цената на предявения установителен иск е 4 150 лева.

Посочва, че периода за който претендират давностно владение е *** г. – 30.11.*** г., когато имотът е бил владян от бащата на ищеца – Р. М. Р., от 30.11.*** г. до *** г. имотът се е владял от ищеца и неговата майка В. Р.а, от *** г. до момента на завеждане на исковата молба , включително и към настоящия момент – имотът се владее от ищеца. В съдебно заседание исковата молба се поддържа от адвокат Ц. М., която моли съда да уважи предявеният иск като основателен и доказан.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от юриск. М. Д., в качеството й на пълномощник на ответника община К., с който заявява, че счита предявения иск за допустим, но неоснователен и недоказан, поради което го оспорва изцяло.

Счита, че делото е представен писмен договор, който не отговоря на изискването за форма по чл. 18 от ЗЗД и не е годно основание за прехвърляне 2 на собственост. Освен това посочения в договора имот е описан като „нива от един декар ", докато процесният имот, за който се претендира придобиване по давност и наследство е с площ от 1098 кв.м. и НТП „лозе". Както е посочено и в исковата молба с представения писмен договор собствеността не може да бъде прехвърлена. Поради това, че представеният договор е сключен в обикновена писмена форма, счита за недостоверна началната дата на давността, на която ищецът се позовава.

Заявява, че процесният имот с идентификатор *** е собственост на Община К. на основание чл. 2, ал. 1, т. 2 и т. от ЗОС и чл. 2, т.

1 във връзка с чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ. Съгласно § 26. (1) от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ (Обн. - ДВ, бр.13 от 2007г.) ЗСПЗЗ се прилага и за заварените земеделски земи, останали след възстановяването на правата на собствениците, които общината стопанисва и управлява. Спорът е за имот, който представлява земеделска земя по смисъла на чл. 2, т. 1 от ЗСПЗЗ, записан като остатъчен фонд по чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ. Същият, след влизане в сила на плана за земеразделяне, съобразно действащата редакция на разпоредбата става общинска собственост. Върху имота не тече придобивна давност, поради което ищецът не може да го придобие по давност.

Сочи, че с исковата молба не са представени доказателства за установяване на владение. За да се признае правото на собственост на основание придобивна давност разпоредбата на чл. 79, ал. 1 ЗС изисква да е упражнявана фактическа власт в продължение на 10 години и демонстриране по отношение на невладеещия собственик поведение, което несъмнено да сочи, че упражнява собственически правомощия за себе си. Принцип в правото е, че срещу този който не може да защити правото си, давност не тече. Земите по чл. 19, ал. 1 ЗСПЗЗ са земеделските имоти, които са останали след възстановяване на собствеността и за тях не са се явили собственици, които да заявят правото си на собственост върху тях. Тези имоти се стопанисват от общината по силата на закона и от влизане в сила на картата на възстановената собственост (КВС) по силата на закона общината става техен собственик. Тези земи освен това служат и за целите по ал. 4 на чл. 19, в редакцията на ЗСПЗЗ, обн. в ДВ, бр. 43 от 29.04.2008 г. в срока, според § 23 от ПЗРЗИДЗСПЗЗ, обн. в ДВ, бр. 13 от 2007 г.

Община К. е придобила по силата на закона право на собственост върху процесния имот. Също така е стопанисвала и управлявала процесния имот като земеделска земя останала след възстановяване на правата на собствениците и е станала собственик на този имот в определен момент влизане на плана за земеразделяне и одобрената карта на съществуващи и възстановими стари реални граници имоти и изпълнение на изискуемата от закона процедура - положително решение на комисия назначена от директора на областната Дирекция "Земеделие". Процесният имот не е бил заявен за реституиране в предвидените в ЗСПЗЗ /чл. 10, ал. 1/ срокове, няма твърдения и доказателства за предявен иск по чл. 11, ал. 2 от ЗСПЗЗ.

Предвид изложеното по-горе, възразява изцяло срещу предявения иск.

С оглед изложеното моли съда да отхвърли като неоснователен и недоказан предявения иск от Р. М. Р. срещу Община К. за признаването му за собственик на основание давностно владение и наследство на нива от 1 дка, 3 находяща се в местност „Б.", гр. К., който имот според ищеца сега е идентичен с имот с идентификатор *** от 1098 кв.м., местност „С.", гр. К., при описани съседи и граници, като неоснователен и недоказан. В съдебно заседание юрисконсулт М. Д. моли съда да отхвърли предявеният иск като неоснователен и недоказан.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на страните, намира за установено следното:

По делото е представен договор за покупко-продажба на недвижим имот от *** г., по силата на С.С.С. е продал на Р. М. Р. за сумата от 120 лева следния недвижим имот: нива от един декар, находяща се в местността „Б.“ в К. землище при съседи: на изток – път; запад С.С.С.; север – път; юг – С. В.

П. от гр. К., ул. ***.

От представените по делото удостоверение за наследници № *** г., издадено от община К. и удостоверение за наследници изх. № *** г., издадено от община К. се установява, че след смъртта си Р. М. Р., починал на ***.*** г. е оставил за свои наследници по закон В. П. Р.а (съпруга, починала на ***.*** г.) и М. Р. М. (син).

Представени е скица на поземлен имот № *** г. издадена от АГКК, СГКК – С., за поземлен имот с идентификатор *** с площ от 1098 кв.м., трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: лозе, със собственици по КРНИ: община К. площ 1.098 кв.м. от правото на собственост, други № *** г., издаден от ОД „Земеделие“ – С..

По делото е представено удостоверение за данъчна оценка по чл. 264, ал. 1 от ДОПК изх. № *** г., издадено от община К., Дирекция МП, от което е видно, че лицата собственици/ползватели на имот с партиден № ***, находящ се в град К., пл. номер *** квартал, идентификатор на поземлен имот *** са В. П. Р.а – собственик и М. Р. М. – собственик.

Видно от представеното протоколно решение от *** г. на комисията по чл. 19, ал. 2 ЗСПЗЗ, определена със заповед № *** г. на директора на ОД „Земеделие“ – С. имотите по чл. 19, ал. 1 ЗСПЗЗ по землища, включително придобитите преди влизане в сила на Закона за изменение и допълнение на ЗСПЗЗ са определени както следва: 1. Община К. – съгласно Приложение № 1. Протоколното решение е одобрено със Заповед № *** г. на Директор ОД Земеделие“ – С..

По делото е представено удостоверение за декларирани данни на М. Р.

М., от което е видно, че същият е декларирал процесния недвижим имот по данни на община К., актуални към 31.05.2022 г.

По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетелите Х. П. К. и Т. Х.ва С., за да се установи обстоятелството, че от *** г. до смъртта си наследодателят е владял процесния имот, а след това ищецът е продължил да владее недвижимия имот.

Свидетелят К. заявява, че са приятели с ищеца от 80- те години. Знае, че М. има място в местността „Б.“ в К., на източния край, оставено в наследство от баща му. Заявява, че е ходил на мястото и му е помагал в обръщането на лозето. Същото било оградено с телена ограда и имало една 4 барака, където си събличали дрехите. В мястото имало две череши и ябълка.

Заявява, че ищецът казвал „моето място“. От началото на 70- те години знаел това мястото като негово и не е имало спорове за този имот.

Свидетелката С. заявява, че М. й е кум. Знае, че има имот в местността „С.“. Сочи, че свекър му е продал половината от лозето на него, а другата половина е останала на Стою. Заявява, че след като починал мъжа й продали тяхното място. Твърди, че са били съседи с имота на М.. Сочи, че имотът е ограден с телена ограда и вътре има една съборетинка, където си прибирали нещата. От двете страни било път, С. и те. Заявява, че продали тяхното място през 2012-2013 г., но докато били там, ищецът много хубаво си обработвал лозенцето. Не е чувала някой да спори за това място. М. го работел, защото имал много голямо желание да си работи мястото.

По делото е назначена и изслушана съдебно-техническа експертиза, чието заключение не е оспорено от страните и съдът възприема като компетентно и добросъвестно изготвено.

От заключението се установява, че в Кадастралния план на местност „С.“, изработен *** г. и одобрен със заповед № *** г. процесният имот е отразен с пл.сн. № *** и записан в разписния списък на Р. М. Р. с основание дог. от *** г. В КВС на землище К. имотът е записан в регистъра като стопанисван от общината и след изтичане на определения срок в закона е общинска собственост. В кадастралния план на местността „С.“ изработен ***г. и одобрен със заповед ***г. ПИ *** е с начин на трайно ползване – лозе.

Разпечатката съдържа 46 от 81 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/ce5d30a3-6a65-4e14-a456-c95946c1848b