Решение № 413 от 16.08.2024, Районен съд - Дупница

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 413 гр. Дупница, 16.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, IІІ-ТИ СЪСТАВ ГО, в публично заседание на двадесет и трети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Светослав Ат. Пиронев при участието на секретаря Р Г. Боянова като разгледа докладваното от Светослав Ат. Пиронев Гражданско дело № 20231510101298 по описа за 2023 година

Производството е образувано по исковa молбa на А. С. Д. срещу Р. Б. С. и В. Г С..

Ищцата твърди, че по силата на решение № 0108/18.03.1996г. на ОСЗГ – гр. Дупница в полза на наследниците на И З М била възстановена собствеността в съществуващи /възстановими/ стари реални граници върху недвижим имот, представляващ нива от 2,195 дка, находяща се в местност „Ташлъко“, имот № 007010, идентичен с поземлен имот с идентификатор *** по КККР на ********** съгласно одобрена със заповед № 300-560/05.08.2004г. на ИД на АГКК. Заявява, че И М имал двама наследника – С З и Р Н, които също починали, като ищцата била единствен наследник на първия, а единственият наследник на Р Н – Л И. М прехвърлил на ищцата притежаваните от него ½ ид.ч. от имота въз основа нотариален акт за дарение № 182, том II, рег. № 4559, дело № 349/23.11.2018г. на нотариус АР, с район на действие РС-Дупница. Счита, че въз основа на посочените придобивни основания е станала единствен собственик на процесния имот, за което имало съставен в нейна полза и констативен нотариален акт за собственост № 183, ром II, рег. № 4560, дело № 350/2018г. Поддържа, че въз основа нотариален акт № 182, том VI, дело № 3141/1997г. от 15.12.1997г. Г С С бил признат за собственик на 500 кв.м. от процесния имот, като същият починал и негови наследници били двамата ответници. Намира, че наследодателят на ответниците не е придобил собствеността върху процесните 500 кв.м., тъй като към момента на съставяне на нотариалния акт в негова полза (15.12.1997г.) вече е имало налице влязло в сила на 28.05.1996г. решение на ПК за възстановяване собствеността в полза на наследниците на И М. Възразява да са били осъществени в полза на Г С предпоставките по § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ, в т.ч. процесните 500 кв.м. не били заплатени на наследниците на И М, не било установено, че се касае за лозе, овощна градина или 1 земеделска земя, която да е единствена на семейството на ползвателя. Намира, че наследодателят на ответниците не е имал и право ползване върху имота, тъй като съгласно § 4, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ правото на ползване върху земеделски земи, предоставени на граждани по силата на актове на Президиума на Народното събрание, на Държавния съвет и на Министерски съвет било прекратено. Поддържа, че процесните 500 кв.м. не представлявали самостоятелен обект на правото на собственост. Заявява, че фактическата власт върху имота се упражнявала от ответниците, които отказвали да го освободят. Моли да бъде признато за установено по отношение на ответниците, че ищцата е собственик на РЕАЛНА част от поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед № 300-5-60/05.08.2004г. на изпълнителния директор на АГКК, последно изменение: няма издадена заповед за изменение на КККР, адрес на поземления имот: местност „Ташлъко“, **********, площ: 2195 кв.м., трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: нива, категория на земята при неполивни условия: 4, стар идентификатор: няма, номер по предходен план:

007010, при съседи: ***, ***, ***, ***, ***, ***,

***, ***, която РЕАЛНА част е с площ от 500 кв. м. и е заключена между имоти с идентификатори ***, ***, ***, *** и оставащата част от имот с идентификатор *** с площ от 1695 кв.м., както и ответниците да бъдат осъдени да предадат на ищцата владението върху процесната част от описания по-горе имот, както и да бъде отменен нотариален акт № 182, том VI, дело № 3141/1997г. от 15.12.1997г.

Ответниците Р. Б. С. и В. Г. П. са получили съответни преписи от исковата молба, по която са депозирали съвместен отговор в срока по чл. 131 ГПК, с който оспорват предявения иск като неоснователен. Поддържат, че е била налице пречка за реституцията на процесния имот в полза на И З М, тъй като през 1993г. процесната част от описания по-горе имот, идентична с поземлен имот с пл. № 3075, кадастрален лист: 2, м. „Ташлъка“ в землището на **********, площ: 500 кв.м., е била изкупена от Г С С при условията на § 4б ПЗР на ЗСПЗЗ. Твърдят, че правото на ползване е било предоставено на Г С С по силата на Постановление № 11 от 02.03.1982г. на Министерски съвет, имотът е представлявал овощна градина и наследодателят им е заплатил дължимата цена за земята, поради което считат, че са осъществени всички предпоставки по § 4б ПЗР на ЗСПЗЗ. Молят за отхвърляне на предявения иск.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, намира от фактическа страна следното:

Между страните не е налице спор, а и от приложеното решение № 0108/18.03.1996г. на ОСЗГ – гр. Дупница (л. 5-6) е видно, че в полза на наследниците на И З М e възстановена собствеността в съществуващи /възстановими/ стари реални граници върху недвижим имот, представляващ нива от 2,195 дка, находяща се в местност „Ташлъко“, имот № 007010.

Съгласно скица № 15-1469715-20.12.2022г. по КККР, одобрени със заповед 300-560/05.08.2004г. на изпълнителния директор на АГКК, последно изменение на КККР, 2 засягащо поземления имот от 25.04.2019г., описаният имот представлява поземлен имот с идентификатор ***, адрес на поземления имот: с. Бистрица, м. „Ташлъко“, площ:

2195 кв.м., трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: нива, категория на земята: 4, предишен идентификатор: няма, номер по предходен план:

007010, съседи по скица: ***, ***, ***, ***, ***,

***, ***, ***.

От приложеното удостоверение за наследници (л. 7 и л. 86) е видно, че И З М е починал на 01.02.1973г. и е оставил за свои законни наследници двете си деца – С И З и Р Иа Н.

От приложеното удостоверение за наследници (л. 85) е видно, че С И З е починал на 22.03.1984г. и е оставил за свои наследници съпругата си М А За и дъщеря си А. С. Д..

От приложеното удостоверение за наследници (л. 86) е видно, че М А За е починала на 18.06.2002г. и е оставила за свой наследник дъщеря си А. С. Д..

От приложения нотариален акт за дарение № 182, том II, рег. № 4559, дело № 349/23.11.2018г. на нотариус АР (л. 8-9) е видно, че Л И. М е прехвърлил в полза на ищцата А. С. Д. притежаваните от същия ½ ид.ч. от поземлен имот с идентификатор ***.

От приложения нотариален акт за собственост върху недвижим имот /констативен/ № 183, том II, рег. № 4560, дело № 350 от 23.11.2018г. на нотариус АР (л. 4) е видно, че въз основа описаните по-горе придобивни основания ищцата А. С. Д. е призната за единствен собственик на описания по-горе недвижим имот.

От удостоверение № VII-323 от 21.03.1978г. на Общинският народен съвет (л. 73) е видно, че в полза на Г С С е предоставено ползването на орница в размер на 0,5 дка, находящи се в землището на с. Бистрица, м. „Ташлъка“, която може да се ползва за овощна градина.

От приложеното заявление от 27.05.1992г. (л. 72) е видно, че Г С С е поискал на основание § 4 ПЗР на ЗСПЗЗ да придобие собствеността върху имот № III-323 в м. Ташлъка, като е описал имота като овощна градина.

От приложения оценителен протокол от 30.08.1993г. (л. 71) е видно, че във връзка със заявление на Г С С е изготвена оценка на имота, а от приложената заповед № 1564 от 22.09.1992г. (л. 70) е видно, че е предоставена възможност на същия да заплати сумата от 5025 лв. в срок до 30.09.1992г. по извънбюджетна сметка на общината. От приложеното известие/обратна разписка (л. 68) е видно, че заповедта е връчена на Г С С на 04.10.1993г.

От обсъжданите доказателства съдът намира, че отбелязаните в заповед № 1564 години на съставяне на заповедта (1992г.) и на краен срок за плащане на оценката (1992г.) са недостоверни. От съдържанието на заповедта е видно, че в същата се цитират оценителен протокол от 30.08.1993г. и заповед № 1215/17.11.1992г., поради което е невъзможно заповед № 1564 да е издадена преди тях. Последното се отнася и до срока за изплащане на оценката (30.09.1992г.), който е съмнително да е бил определен преди изготвяне на оценката на 30.08.1993г. По тази причина съдът намира, че действителната дата на изготвяне на заповед № 1564 е 22.09.1993г. (а не погрешно отбелязаната в документа 22.09.1992г.), а срокът за плащане е до 30.09.1993г. (а не погрешно посочения в документа 30.09.1992г.). Този извод 3 кореспондира и на датите на въпросната заповед, описани в разписката за изпращането й (л.

68), корицата на образуваната преписка (л. 60), разписен лист (л. 63), молба (л. 65), както и на датата на връчването й на Г С (л. 68).

От приложената молба (л. 65) е видно, че от името на М За, А. Д. и Р Ма е поискано да им бъде изплатена внесената от Г С С сума въз основа заповед № 1564 е 22.09.1993г.

Документът съдържа един-единствен подпис, без да е посочен неговия автор, поради което съдът намира за недоказано авторството на изявлението, в т.ч. че негов автор е ищцата А. Д.

(арг. чл. 180 ГПК, съотв. чл. 144 ГПК-отм.).

От приложената регулачна сметка от 25.01.1996г. (л. 64) е видно, че е отбелязано, че следва да се заплати сумата от 5000 лв., както и че същата следва да се изплати на Р, М и А..

Приложен е и разписен лист от 16.03.1997г. (л. 63), в който е отбелязан процесният имот 3075 и името на Г С С, както и отбелязване „н-ци И З М“.

От приложената приходна квитанция от 27.11.1997г. (л. 67) е видно, че Г С С е внесъл сумата от 5000 лв., като е отбелязано като основание „лиценз“, „изграждане на план“. Представена е и непопълнена бланка на разписка със саморъчно отбелязване „зап. 1564/22.09.93г. с.

Бистрица“.

От приложеното искане (л. 66) е видно, че Г С С е поискал да се снабди със скица на процесния имот.

От приложения нотариален акт № 182, том VI, дело № 3141/1997г. от 15.12.1997г. (л. 61) е видно, че на основание § 4б от ЗСПЗЗ Г С С е признат за собственик на недвижим имот, представляващ имот пл. № 3075, кадастрален лист: 2, м. „Ташлъка“ в землището на **********, площ: 500 кв.м.

От приетата и неоспорена от страните съдебно-техническа експертиза се установява, че процесната реална част от поземлен имот с идентификатор *** представлява реална част с площ от 500 кв.м., находяща се между т. А-Б-В-Г-Д-А и оцветена в жълт цвят на изготвена от вещото лице комбинирана скица, която реална част е идентична с поземлен имот с пл. № 3075, предмет на нотариален акт № 182, том VI, дело № 3141/1997г. от 15.12.1997г.

От приложеното удостоверение за наследници (л. 36) е видно, че Г С С е починал на 23.10.2020г. и е оставил за свои наследници Р. Б. С., В. Г. П. и Г. П. С..

От изслушаните по делото свидетели И Д и Д. К се установява, че понастоящем фактическата власт върху имота се упражнява от ответната страна, което обстоятелство не е спорно между страните. Основният спор между страните, а и между изслушаните свидетели се отнася до това дали процесният имот е имал характара на овощна градина, който е обсъден по-долу от настоящия състав на съда.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

4

Предявеният е с правно основание чл. 108 ЗС.

В тежест на ищцата е да докаже обстоятелствата, включени във фактическия състав, въз основа на когото твърди да е придобила правата си върху процесния имот (т.е. възстановяването на имота в полза на И З М по силата на земеделска реституция; кръга от наследниците на И З М, С И З, М А За и Р Иа Н; придобИето на притежаваните от Л И. М права по силата на твърдения договор за дарение), както и че фактическата власт върху спорния имот се осъществява от ответниците.

В настоящия случай между страните не е налице спор, а и от приетата по-горе фактическа обстановка е видно, че по силата на решение № 0108/18.03.1996г. на ОСЗГ – гр.

Дупница в полза на наследниците на И З М e възстановена собствеността в съществуващи /възстановими/ стари реални граници върху недвижим имот, представляващ нива от 2,195 дка, находяща се в местност „Ташлъко“, имот № 007010. Не е спорно и това, че същият имот е заснет в действащите в района КККР като поземлен имот с идентификатор ***, адрес на поземления имот: с. Бистрица, м. „Ташлъко“, площ: 2195 кв.м., трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: нива, категория на земята: 4, предишен идентификатор: няма, номер по предходен план: 007010, съседи по скица: ***, ***, ***, ***, ***, ***, ***,

Разпечатката съдържа 44 от 91 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/ce5cac07-cc1e-4b19-8036-d7a1a39c64b5