Решение № 74 от 05.03.2026, Районен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 74 гр. Велико Търново, 05.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XV СЪСТАВ, в публично заседание на пети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ДИМИТЪР КРЪСТЕВ при участието на секретаря СТЕФКА СТ. ИЛИЕВА като разгледа докладваното от ДИМИТЪР КРЪСТЕВ Административно наказателно дело № 20264110200019 по описа за 2026 година Производство по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на *** ЕООД, ЕИК:***, със седалище и адрес на управление ***, със законен представител К.М.М. – управител, чрез проц.представител адв.А. Д. от ВТАК, против Електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата №***, издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“ – София, с който за нарушение на чл.

102, ал. 2 от ЗДвП и на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3, вр.ал.3вр. чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, на дружеството е наложена „имуществена санкция“ в размер на 2 500 лева. Претендира се неговата отмяна с оплаквания за незаконосъобразност.

Жалбоподателят, редовно призован, ни се представлява в сэд.заседание. В жалбата твърди, че са допуснати съществени проц.нарушения в хода на производството. Отделно от това твърдяното за извършено неизпълнение на задължение във връзка с дейността на дружеството жалбоподател не било доказано. Счита, че ел.фиш е издаден в противоречие с правото на ЕС. Претендира разноски.

Въззиваемата страна, чрез процесуалния си представител юрк.Д.М. в 1 писмено становище, моли съда да потвърди електронния фиш като правилен и законосъобразен. Претендира разноски.

Съдът, след като обсъди приобщените по делото доказателства, намери за установено от фактическа и правна страна следното:

Процесният електронен фиш №*** е издаден за това, че на ***г., в *** часа, в Община П.Тръмбеш, на път I-5, км. 68+946, посока нарастващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, е установено нарушение №***, с ППС товарен автомобил влекач ***, с регистрационен номер ***, с технически допустима максимална маса 20500, брой оси 2, екологична категория ЕВРО 6D, в състав с ремарке с общ брой оси 5, с обща технически допустима максимална маса на състава 68000, като за посоченото ППС частично не е заплатена дължимата пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата, тъй като за посоченото ППС има тол декларация за преминаването, но платената категория е по-малка от измерената – квалифицирано като нарушение на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП, като на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3,вр.ал.3 вр. чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, на дружеството жалбоподател е наложена "имуществена санкция" в размер на 2 500 лева.

Нарушението e установено с устройство № ***, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата, намиращо се на път I-5, км. 68+946.

Видно от снимковия материал, приложен към електронен фиш и доказателствения запис от електронната система на ***г., в ***:** часа, е заснет товарен автомобил, с рег. № ***.

От представената по делото справка от история на обработка на нарушение/л.32-33 от делото/, за което е издаден ел.фиш №*** е видно, че процесният електронен фиш е издаден на 26.11.2025г., когато е подписан с квалифициран електронен подпис.

С оглед на установеното се налагат следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, подадена е от надлежно легитимирано лице, в законоустановения срок, пред компетентния да се произнесе съд.

Разгледана по същество е основателна.

В хода на административно наказателното производство е допуснато 2 съществено процесуално нарушение, тъй като при издаване на процесния ЕФ не е спазен срока по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН. Съгласно установената константна практика на Административен съд – Велико Търново по идентични казуси и съобразно Тълкувателно решение № 4/29.03.2021 г. на ВАС на Република България - ОСС от I и II колегия на ВАС, по тълкувателно дело № 3/2019 г., приложимо към настоящия казус, се приема, че "откриването" на нарушителя е налице, когато компетентният орган разполага с данните, въз основа на които да установи нарушението и да идентифицира нарушителя. Това е моментът, в който необходимите за това материали и/или информация са налични в съответната администрация, защото от тогава фактически и юридически съществува възможност овластеният за това орган да определи субекта на нарушението, времето и мястото на извършването му, ведно със съществените му признаци от обективна и от субективна страна. В процесния случай, видно от снимковия материал, който е основание за издаването на електронния фиш, нарушението е станало известно на наказващия орган още на датата на извършването му – ***г. и ЕФ като аналог на наказателното постановление е съставен след изтичане на предвидения в закона шестмесечен срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН от заснемане на нарушението - изтекъл на ***г./първия присъствен ден/. Видно е от приобщените по делото писмени доказателства, че процесният ЕФ №*** е съставен на 26.11.2025г. и връчен на жалбоподателя на ***г. Съгласно императивната разпоредба на чл. 34, ал. 3 от ЗАНН образуваното административнонаказателно производство се прекратява, ако не е издадено наказателно постановление в шестмесечен срок от съставянето на акта, а според т. 1 от Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015 г. по тълкувателно дело № 1/2014 г. на ОСНК на ВКС и ОС на Втора колегия на ВАС сроковете по чл. 34 от ЗАНН са давностни и с тяхното изтичане се погасява възможността да бъдат реализирани правомощията на административнонаказващия орган. За тези срокове съдът следи служебно.

Налага се извод, че издаването на електронен фиш, респ. НП след изтичане на предвидените в чл. 34 от ЗАНН давностни срокове, е абсолютна процесуална пречка да продължаване на административнонаказателното производство и е достатъчно основание за отмяна на атакувания електронен фиш като незаконосъобразно издаден. В тази връзка съдът не споделят доводите на въззиваемата страна, че ЕФ не може да се приравнява по форма, съдържание, реквизити и срокове нито към АУАН, нито към НП и по отношение на него са 3 неприложими сроковете по чл. 34 от ЗАНН. В редица свои решения АС – Велико Търново изтъква, че приемането за електронния фиш на последици, различни от установените за наказателното постановление, би означавало различно третиране на нарушителите, извършили едно и също нарушение, в зависимост единствено от това дали то е заснето с електронната система или констатирано от контролен орган, каквото различно третиране нито е нормативно предвидено, нито е оправдано от гледище на закона. Аргумент в подкрепа на горното е и това, че специалната процедура за санкциониране на нарушителите чрез издаване на електронен фиш цели осъществяването на едно ускорено производство по ангажиране на административнонаказателна отговорност, а ефектът от неприлагането на нормите на чл. 34 от ЗАНН би бил противоположен, тъй като създава възможност за продължително бездействие на администрацията, незастрашено от санкцията за изключване на отговорността на нарушителя. Доколкото самото заснемане има функцията на АУАН, а електронният фиш на НП, то срокът по чл. 34 от ЗАНН за провеждане и приключване на производството в административната му фаза /със съставяне на електронен фиш/, започва да тече от датата на заснемането с техническото средство.

Като окончателен се налага изводът, че обжалваният ЕФ е незаконосъобразен и като такъв следва де се отмени.

Съгласно чл. 63д ал.1 от ЗАНН в съдебните производства по обжалване на НП страните имат право на разноски по реда на АПК, като последният в чл.

143 и чл.144 урежда, че когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт разноските за един адвокат се възстановяват от органа издал отменения акт или отказ. При този изход на делото и с оглед искането за присъждане на разноски, съдът на основание чл.63д ал.1 от ЗАНН вр.чл.36 от ЗА вр.чл.18ал.2вр. чл.7ал.2т.2 от Наредба №1/2004год. за възнагражденията за адвокатска работа следва да уважи претенцията съобразно отменения размер на наложената санкция. В случая на жалбоподателя следва да се уважи претенцията за разноски в размер на 357.90 евро /равностойност на 700 лева/. Съдът е мотивиран да уважи претенцията в претендиран размер, с оглед характера на настоящото производство, сложността на делото и размера на наложената глоба.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът 4

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата №***, издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“ – София, с който на *** ЕООД, ЕИК:***, със седалище и адрес на управление ***, със законен представител К.М.М. – управител, за извършено административно нарушение на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП и на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3, вр.ал.3, вр. чл. 179, ал. 3б от ЗДвП е наложена „имуществена санкция“ в размер на 2500.00 лева /1278.23 евро/, като незаконосъобразен

ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“ – София да заплати на *** ЕООД, ЕИК:***, със седалище и адрес на управление ***, със законен представител К.М.М. – управител, направените по делото разноски за упълномощаване на процесуален представител в размер на 357.90 евро /триста петдесет и седем евро и 90 цента/.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Великотърновския Административен съд, в 14 дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено и обявено.

Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________ 5