Решение № 337 от 21.11.2025, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 337 гр. Пловдив, 21.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Надежда Ив. Желязкова Каличкова

Членове:

Славейка Ат. Костадинова

Красимира Д. Ванчева при участието на секретаря Цветелина Юр. Диминова като разгледа докладваното от Надежда Ив. Желязкова Каличкова Въззивно търговско дело № 20255001000467 по описа за 2025 година за да се произнесе, намери за установено следното:

Производство по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Обжалвано е решение № 284 от 18.06.2025г., постановено по т.д. № 537 по описа за 2023г. на ОС Пловдив, поправено с решение № 326 от 15.07.2025г., с което е осъдено „Дженерали застраховане АД ЕИК 030269049 със седалище и адрес на управление гр. София, п.к. 1504, бул. Княз Александър Дондуков № 68 да заплати на К. Х. М. ЕГН ********** от с. С., обл. С.,общ. Д. сумата от 50 000 лв., представляваща застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди от претърпени физически и психически болки и страдания, причинени при ПТП, станало на 09.04.2023г. в гр. Пловдив, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 10.05.2023г. до окончателното й изплащане и е отхвърлен иска до пълния заявен размер от 80 000 лв., като са присъдени разноски съразмерно с уважената част от иска.

Решението, в неговата осъдителна част е обжалвано от ответника „Дженерали застраховане“ АД ЕИК 030269049, представлявано от 1 юристконсулт Вл. Т. с твърдения за неправилност, поради нарушения на материалния закон и при допуснати съществения процесуални нарушения.

Оспорени са изводите на съда, обуславящи определения справедлив размер на обезщетението и приетото, че не е налице принос на ищеца за настъпилия вредоносен резултат. Жалбоподателят настоява решението в осъдителната му част да бъде отменено, а иска отхвърлен. Претендира разноски.

В срока за отговор е постъпил такъв от ищеца К. Х. М. ЕГН ********** от с. С., обл. С., общ. Д. представлявана от адв. Р. М., с който излага доводи за неоснователност на въззивната жалба. Претендира разноски.

Решението е обжалвано и от К. Х. М. ЕГН ********** от с. С., обл. С., общ. Д., представляван от адв. Р. М. с твърдения за допуснати нарушения на материалния закон – чл. 52 ЗЗД, тъй като определения размер на застрахователно обезщетение е несъответен на принципа за справедливост, поради което и настоява съда да отмени решението, с което иска за присъждане на неимуществени вреди е отхвърлен за сумата над 50 000 лв. до 70 000 лв. и да постанови ново, с което да присъди още 20 000 лв., ведно със законната лихва, считано от 10.05.2023г. до окончателното й заплащане.

В срока за отговор е постъпил такъв от „Дженерали застраховане“ АД ЕИК 030269049, представлявано от юристконсулт Вл. Т., с който жалбата на ищеца е определена като неоснователна, а искането е решението в обжалваната от него част да бъде потвърдено.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства – поотделно и в тяхната съвкупност и при съобразяване предметните предели на въззивното производство, намери за установено следното:

Първоинстанционното производство е образувано по иск на К. Х. М., ЕГН ********** срещу „Дженерали застраховане“ АД, ЕИК 030269049 с правно основание чл. 432, ал.1 КЗ. Твърденията в исковата молба, на които се основава иска се свеждат до следното: при ПТП, станало на 09.04.2023 г. около 8.25 ч. в гр. Пловдив на ул. Златю Бояджиев № 2, причинено от водача на лек автомобил марка и модел Хонда СРВ с рег. № ** **** ** Л. П. С., която е нарушила правилата за движение, като не е била внимателна и предпазлива към уязвимите участници в движението и при извършване на маневра движение на заден ход е ударила пешеходеца – ищец, вследствие което на последния са причинени телесни увреждания. Сочи, че за станалото е съставен 2 констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 170 от 09.04.2023г. и е образувано досъдебно производство № 41/23г. по описа на СРПТ при ОД на МВР Пловдив. Ищецът твърди, че след пътния инцидент е откаран в УМБАЛ „Св. Георги“ ЕАД и е приет в Клиника по ортопедия и травматология с оплаквания за болки в областта на таза и дясната тазобедрена става, с невъзможни активни и силно болезнени пасивни движения. След направени изследвания и установяване на фрактура на пубиса е предприета оперативна интервенция, при която под венозна анестезия е извършено закрито наместване на фрактура без вътрешна фиксация, друга неуточнена кост.

Ищецът твърди, че е изписан на 13.04.2023г. с предписания за спазване на леглови режим в продължение на 45 дни и му е издаден болничен лист за временна нетрудоспособност за 35 дни. На 02.08.2023г. сочи, че е посетил лекар специалист по физикална и рехабилитационна медицина за провеждане на консултация, където след поставена основна диагноза счупване на пубиса /срамна кост/ му е предписана терапия под формата на лечение с СЧТ – 7 броя, лечение с нискочестотно магнитно поле – 7 бр. и лечение с ултразвук – 6 бр..

На 10.08.2023г. ищеца твърди да е посетил отново лекар специалист по физикална и рехабилитационна медицина за провеждане на консултация след осъществената рехабилитация, а на 25.08.2023г. му е издаден нов болничен лист за временна неработоспособност за 30 дни. Сочи, че станалото му е причинило внезапно и неочаквано увреждане на здравето, довело до множество болки и страдания в областта на таза и дясната тазобедрена става, които са се засилвали при движение; същия е бил в невъзможност да сяда, да се изправя или да ходи, поради което и е спазвал постелен режим, което е наложило грижи за него да полагат близките му и му е създало притеснения, както и че вследствие продължителното залежаване е изпитал чувство на изтръпване и мравучкане и допълнителен дискомфорт, вследствие натъртванията и охлузванията по тялото, като продължава да бъде неработоспособен и изпитва болки в увредените части на тялото си, което е рефлектирало върху общото му емоционално състояние, съпътствано от безспокойство и тревожност, лабилност и напрежение, честа смяна на настроения и страх от автомобили, нарушило е съня му, станал мълчалив, затворен и подтиснат. Възрастта му – 69 години е оказала влияние на периода и степента на възстановяване, както и на поносимостта на болките, което допълнително е влошило здравословното му състояние. За обезщетяване на 3 причинените му вреди на 10.05.2023г. твърди, че сезирал застрахователя, при когото е застрахована гражданската отговорност на причинителя на ПТП-то, а именно „Дженерали застраховане“ АД, който нито е определил, нито заплатил застрахователно обезщетение, поради което и настоява съда да постанови решение, с което да го осъди да му заплати сумата от 80 000 лв., представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди, изразяващи се в болки, страдания и психически стрес, ведно със законната лихва, считано от 10.05.2023г. до окончателното й заплащане. Претендира разноски.

Ответникът – „Дженерали застраховане“ АД ЕИК 030269049 е депозирал писмен отговор в срока по чл. 367 ГПК, с който оспорва исковете по основание и размер. Оспорва наличието на основния елемент от фактическия състав на деликта – противоправно и виновно поведение на застрахования при него водач и наличието на пряка връзка между станалото и претендираните да бъдат обезщетени вреди. Оспорва и размера на претендираното обезщетение като завишено и несъобразено с принцина на справедливост, съгласно чл. 52 ЗЗД. Навежда възражение за съпричиняване на вредоносния разултат, като твърди, че пострадалия, в качеството си на пешеходец, е нарушил правилата за движение по пътищата – чл. 113, чл. 114 и др. от ЗДвП, като е предприел неправилно пресичане на или движение по пътното платно на неопределено за това място и без преди това да се огледа и съобрази с конкретната пътна обстановка и останалите участници в движението.

В срока за подаване на допълнителна искова молба е постъпила такава от ищеца, с която оспорва възраженията на ответника за това, че не е установен фактическия състав на деликта, че претендираното обезщетение е прекомерно и че е наличие на принос от страна на пострадалия за настъпилото увреждане.

В срока за подаване на допълнителен отговор е постъпил такъв от ответника, с който подържа вече наведените възражения.

Съгласно чл. 498, ал.3 КЗ във вр. с чл. 496 КЗ във вр. с чл. 380 КЗ, като допълнителна, специална предпоставка за допустимост на прекия иск на пострадалия срещу дружеството, застраховало ГО на виновния водач на МПС е изтичането на тримесечен рекламационен срок от сезиране на застрахователя по реда на чл. 380 КЗ за доброволно уреждане на отношенията между пострадалия и застрахователя по повод плащане на застрахователно 4 обезщетение. В конкретният случай застрахователят е сезиран по реда на чл.

380 КЗ със застрахователна претенция вх. № 310ВО10554 от 10.05.2023г., по която няма данни застрахователя да е определил и заплатил обезщетение.

Съгласно чл. 498, ал.3 КЗ, увреденото лице може да предяви претенцията си за плащане пред съда само ако застрахователят не е платил в срока по чл.

496 КЗ, откаже да плати обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с размера на определеното или изплатеното обезщетение. Процедурата за доброволно уреждане на спора е приключила с отказа на застрахователя да заплати на ищеца застрахователно обезщетение, което обосновава извод за допустимост на прекия иск по чл. 432 КЗ.

Не се спори между страните досежно механизма на станалото ПТП, а той е установим и от приетата без възражения от страните комплексна автотехническа и медицинска експертиза и се свежда до следното: на 09.04.2023г. около 8.25ч. в гр. Пловдив на ул. Златю Боюджиев № 2, л.а. Хонда ЦРВ с рег. № ** **** **, управляван от водача Л. П. С. при движение на заден ход е ударил пешеходеца К. Х. М., след което го е притиснал към лявата страна на паркирания бус «Фолксваген Крафтер» с рег. № ** **** **. Според експерта произшествието е настъпило на хоризонтален, равен и прав участък от пътя при движение в светлата част от денонощието, а платното за движение в мястото на произшествието има суха асфалтова настилка. Вещото лице инж.

В. С. е категоричен, че от момента, в който ищеца е стъпил на платното за движение като пешеходец е попаднал в обхвата на огледалото за обратно виждане на л.а. Хонда ЦРВ и водача му Л. С. е имала техническа възможност чрез екстренно задействане на спирачната система да спре преди мястото на удара и така, да го предотварати.

Не се спори и че гражданската отговорност на водача на лек автомобил марка Хонда ЦРВ с рег. № ** **** ** е била застрахована към датата на станалото ПТП при ответното дружество.

Спорните между страните във въззивното производство факти и обстоятелства са очертани от посоченото във въззивните жалби, които се свеждат до това правилно ли е приложена разпоредбата на чл. 52 ЗЗД при определяне дължимия размер на обезщетението на увредения и налице ли е съпричиняване на вредоносния резултат.

За отговор на поставените спорни въпроси от значение са събраните 5 гласни доказателства и приетата съдебно медицинска експертиза.

В качеството на свидетел в проинстанционното производство е разпитана С. М., съпруга на ищеца, чиито показания съдът цени с приложението на чл. 172 ГПК и кредитира като преки, непосредствени и същевременно като отчита, че данни за психическото състояние на ищеца са достъпни именно до най – близкия кръг от хора, в т.ч. и семейството. В този смисъл и неоснователни са възраженията на жалбоподателя, че тези показания не следва да се кредитират, при все че същите са подкрепени и от събраните експертни становища и писмени доказателства. Свидетелката твърди, че след като разбрала за станалото намерила съпруга си в Спешното - жълт като платно, изплашен, без възможност да си мърда краката и изпитващ силни болки, вследствие счупения таз. Сочи, че съпруга й пролежал в болницата 5 дни, в които имал нужда от нужда помощ, тъй като не можел да става сам, нито да се обслужва, изпитвал силни болки, а след като го изписали бил откаран с частна линейка вкъщи, където започнал рехабилитация, но въпреки това 4 месеца не можел да става от леглото, като нуждите задоволявал с подлога, а в края на четвъртия месец започнал да прави опити да седне на леглото и едва след петия месец започнал да ходи с проходилка. Свидетелката твърди, че много трудно му поставяла подлога, тъй като съпруга й пищял от болка, както и че бил неспокоен, не спял добре, стряскал се насън, въпреки приеманите медикаменти за болка и успокоение. Твърди, че към момента съпруга й не работи, въпреки желанието му, тъй като изпитва болки, изкривени са му краката и не може да ходи изправен. Освен изложеното св. М. твърди, че съпруга й не е добре психически, нервен е, започнал да забравя, станал раздразнителен.