Решение № 603 от 23.12.2024, Районен съд - Габрово
- Съд
- Районен съд - Габрово
- Дело
- Гражданско дело 394/2024
- Вид
- Решение № 603
- Подписан
- 23.12.2024
- В сила
- 24.01.2025
- Състав
- Христо Тотев Христов
Цитирани разпоредби
- чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78 ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78 ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 79, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 68в · Закон за защита на потребителите
- чл. 68г, ал. 1 · Закон за защита на потребителите
- § 13 · Закон за защита на потребителите
- чл. 11 ал. 1 т. 10 · Закон за потребителския кредит
- чл.19 ал. 4 · Закон за потребителския кредит
- чл. 22 · Закон за потребителския кредит
- чл. 23 · Закон за потребителския кредит
- чл. 25 ал. 1 · Наредба за заплащането на правната помощ
РЕШЕНИЕ
№ 603 гр. Габрово, 23.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на двадесет и шести ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Христо Т. Христов при участието на секретаря Даниела Ат. Марчева като разгледа докладваното от Христо Т. Христов Гражданско дело № 20244210100394 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано въз основа на установителен иск по чл. 422 от ГПК, подаден от АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ АД, с ЕИК 207172780, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Панайот Волов № 29, ет. 3 срещу Н. Ц. Н., ЕГН **********, с адрес: гр. Дряново, ул. ********** № 19.
І. Искания и възражения на страните, сочени обстоятелства от значение за претендираните права и възражения:
1. От страна на ищеца:
Предявен е иск съдът да признае за установено, че ответницата му дължи: сумата 2158,52 лева – главница, ведно със законната лихва от 01.12.2023 г.
/дата на подаване на заявлението в съда/ до окончателното изплащане на вземането; сумата 714,28 л е в а – договорна лихва за периода от 09.03.2020г. до 23.08.2021г.; сумата 817,64 л е в а – мораторна лихва за периода от 24.08.2021г. до 24.11.2023г. за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 831/04.12.2023 г. по ч. гр. д. № 1896/2023 г. на РС Габрово.
Претендира да му бъдат присъдени направените разноски по производството в това число юрисконсултско възнаграждение.
Ищецът основава иска си на сключен по електронен път между „Вива Кредит" 1
ООД, като Заемодател и ответницата Н. Ц. Н., като заемател Договор за паричен заем № 5592718, вземанията по който са прехвърлени на ищеца с Рамков договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от 01.12.2016 г.
2. От страна на ответника:
Ответникът не взема отношение по предявения срещу него иск.
ІІ. Съдът като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, от фактическа и правна страна намира следното:
По делото са представен Договор за паричен заем № 5592718 от 24.02.2020 г., сключен между „Вива Кредит” ООД, като заемодател и Н. Ц. Н., като заемател /неоспорен от ответника/. Съгласно чл. 3, ал. 2 от договора, с подписваното му заемодателят удостоверява, че е получил от заемодателя заемната сума от 2200 лева, като договорът има силата на разписка за предадена, съответно получена сума. От ответника не се оспорва получаване на заемната сума. Предоставената заемна сума съгласно договора, е дължима за връщане със заплащане на годишна лихва в размер на 49,36 % на 39 двуседмични вноски в периода от 09.03.2020г. до 23.08.2021 г. вкл.
Съгласно чл. 1, ал. 2 от договора, Заемателят дължи такса за експресно разглеждане на документите за отпускане на кредит в размер на 1366,95 лв., която е разсрочена за заплащане с договорените двуседмични вноски Съгласно чл. 5, ал. 1 от договора, заемателят се е задължил в 3-дневен срок от подписваме на договора за заем да предостави на Заемодателя обезпечение на задълженията му по-договора, а именно: - поръчител физическо лице, което да отговаря на посочените в договора условия или валидна банкова гаранция, издадена след усвояване на паричния заем в размер на цялото задължение на заемателя по договора, която да е валидно за целия срок на договора за заем. След като от страна на заемателя не е представеното договореното обезпечение, от заемодателя, съгласно чл.
5, ал. 2 от договора е начислена неустойка за неизпълнение на задължението за предоставяме на обезпечение в размер на 911,04 лева, която съгласно същата разпоредба е разсрочена за заплащане също с договорените вноски, всяка от които в е в общ размер на 134.01 лева, като общото задължение по кредита съгласно договора е 5226,39 лв.
Отразеният в договора годишен процента на разходите е 49,36 %.
Съгласно сключения на 01.12.2016 Рамков договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) и Приложение № 1 към него от 01 март 2021 г. между „Вива Кредит" ООД, ЕИК 201995287 и „Агенции за контрол на просрочени задължения" ООД, ЕИК 202527341 (неоспорен от страните) вземането по процесния договор за кредит е прехвърлено в полза на „Агенции за контрол на просрочени задължения" ООД (правоприемник на което е „Агенции за контрол на просрочени задължения" АД, ЕИК 207172780, считано от 25.11.2022 г.) изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности.
Съгласно § 13 от ДР на ЗЗП "Потребител" е всяко физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, и всяко физическо лице, което като страна по договор по този закон действа извън рамките на своята търговска или професионална 2 дейност. Ответникът в отношенията си по процесния договор има качеството на потребител по смисъла на посочената разпоредба, с оглед на което се ползва от потребителска защита предвидена в общия закон – Закона за защита на потребителите (ЗЗП), както и от специалната такава, предвидена в Закона за потребителския кредит (ЗПК). С оглед горното, по сключения договор са приложими разпоредбите на ЗПК, като договорът следва да отговаря на императивните изискванията на закона, за да бъде действителен.
С доклада по делото на ищеца е разпредЕ. тежестта на доказване, че сключеният договор съответства на разпоредбите на Закона за предоставяне на финансови услуга от разстояние /ЗПФУР/, Закона за потребителския кредит /ЗПК/ и Закона за защита на потребителите /ЗЗП/.
Съгласно чл. 11 ал. 1 т. 10 от Закона за потребителския кредит /ЗПК/, в обхвата на действие на който попада процесният договор за паричен заем, договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа годишният процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин.
Посоченият в договора годишен процента на разходите /ГПР/ – 49,36 %. е изчислен в нарушение на изискванията на чл. 19 ал. 1 от Закона за потребителския кредит /ЗПК/, която разпоредба изисква годишният процент на разходите да изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид...). С оглед посочената разпоредба ГПР на разходите следва да бъде изчислен, като бъдат отчетени и разходите на потребителя за такса за експресно разглеждане на документите за отпускане на кредит и неустойка за неизпълнение на задължението за предоставяме на обезпечение. При изчислявяне на ГПР на разходите чрез използване на достъпните базирани в интернет калкулатори, с отчитане на посочените разходи по кредита, резултатът е ГПР много над максимално допустимия съгл. чл.19 ал. 4 от ЗПК размер от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, а именно 426,61 %. Едновременно с това отразяването в договора на значително по-нисък размер на ГПР противоречи на изискването за добросъвестност и представлява нелоялна търговска практика по смисъла на чл. 68г, ал. 1 във вр. с чл.
68в от Закона за защита на потребителите /ЗЗП/, а договорът е недействителен съгласно чл. 22 от ЗПК и длъжникът съгласно чл. 23 от ЗПК дължи само чистата стойност на кредита, но не дължи лихви или други разходи по кредита.
Поради това следва да бъде уважена претенцията за уважаване дължимостта на главницата, а останалите претенции следа да бъдат отхвърлени, съгласно разпоредбата на чл. 23 от ЗПК.
ІІІ. Относно претенциите за разноски:
Съгласно чл. 78 ал. 1 от ГПК заплатените от ищеца такси, разноски по 3 производството и възнаграждение за един адвокат се заплащат от ответника съразмерно с уважената част от иска, а съгласно ал. 3 на същия член ответникът също има право да иска заплащане на направените от него разноски съразмерно с отхвърлената част от иска.
От ответника не са направени разноски, не се и претендират.
От страна на ищеца се претендира присъждане на разноски сторени в исковото производство, включващи: 73,81 лева - държавна такса и 350 лева юрисконсултско възнаграждание.
Съгласно чл. 78 ал. 8 от ГПК в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. В чл. 25 ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ е определено възнаграждение в диапазона от 100 до 360 лева, като с оглед фактическата и правна сложност на настоящото дело следва да бъде определено възнаграждение в размер на 120 лева. В чл. 13, т. 2 от Наредбата за заплащането на правната помощ е предвидено възнаграждение в диапазона от 15 до 80 лева за подгонтовка на документи, като с оглед фактическата и правна сложност на настоящото дело следва да бъде определено възнаграждение в размер на 15 лева, или общо за воденето на делото и подготовката на документите следва да бъде определено възнаграждение в размер на 135 лева.
Общият размер на разноските на ищеца, при отчитане на определеното възнаграждение за юрисконсулт е в размер на 208,81 лева. Пропорционално на уважения материален интерес към заявения, на ищеца следва да бъдат присъдени разноски за исковото производство в размер на 122,15 лева.
Съгласно ТР № 4/2013 от 18.06.2014 г. по ТД 4/2013 г. на ОСТГК на ВКС съдът следва да се произнесе с осъдителен диспозитив относно разноските в заповедното производство, съгласно произнасянето в заповедта, които са в общ размер на 123,81 лева. Пропорционално на признатите за дължими суми, към присъдените със заповедта, на ищеца следва да бъдат присъдени разноски за заповедното производство в размер на 72,43 лева.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
І. ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Н. Ц. Н., ЕГН **********, с адрес: гр.
Дряново, ул. ********** № 19 ДЪЛЖИ на АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ АД, с ЕИК 207172780, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Панайот Волов № 29, ет. 3:
- сумата 2158,52 лева – главница по Договор за паричен заем № 5592718 от 4
24.02.2020 г., ведно със законната лихва от 01.12.2023 г. /дата на подаване на заявлението в съда/ до окончателното изплащане на вземането, за която е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 831/04.12.2023 г. по ч. гр. д. № 1896/2023 г. на РС Габрово, на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД.
ІІ. ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ предявените искове да бъде признато за установено, че Н. Ц. Н., ЕГН **********, с адрес: гр. Дряново, ул. ********** № 19 ДЪЛЖИ на АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ АД, с ЕИК 207172780, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Панайот Волов № 29, ет. 3:
- сумата 714,28 л е в а – договорна лихва за периода от 09.03.2020г. до 23.08.2021г.;
- сумата 817,64 л е в а – мораторна лихва за периода от 24.08.2021г. до 24.11.2023г., за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 831/04.12.2023 г. по ч. гр. д. № 1896/2023 г. на РС Габрово, като неоснователни и недоказани.
ІІІ. ОСЪЖДА Н. Ц. Н., ЕГН **********, с адрес: гр. Дряново, ул.
********** № 19 ДА ЗАПЛАТИ на АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ АД, с ЕИК 207172780, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. Панайот Волов № 29, ет. 3 сумата 122,15 лева – разноски по воденето на исковото производство, на осн чл. 78, ал. 1 от ГПК.
ІV. ОСЪЖДА Н. Ц. Н., ЕГН **********, с адрес: гр. Дряново, ул.
********** № 19 ДА ЗАПЛАТИ на АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ АД, с ЕИК 207172780, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. Панайот Волов № 29, ет. 3 сумата 72,43 лева – разноски по воденето на заповедното производство, на осн чл. 78, ал. 1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните пред ОС – Габрово, в двуседмичен срок от връчването му.
Съдия при Районен съд – Габрово: _______________________ 5