Решение № 172 от 22.08.2024, Районен съд - Мездра

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 172

**********, 22.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – М, I-ВИ ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на пети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: И. Н. Кожухарова при участието на секретаря Евгения Хр. Попова като разгледа докладваното от И. Н. Кожухарова Гражданско дело № 20221450100973 по описа за 2022 година

С. С. Славов от гр.В чрез адв.Р. С. АК гр.Монтана е предявил иск против И. С. Б. ЕГН ********** от с.В. за отстъпване собствеността и предаване владението на собствения на ищеца недвижим имот: ПИ с идентификатор *** по КККР,одоберни със Заповед № РД-181969/18.12.2018 год. на изп.директор на АГКК,последно изменение по КККР,засягащо поземления имот е от 13.10.2022 г., адрес на поземления имот с.В.местност Белчов дол, площ 512 кв.м.; трайно предназначение на територията: земеделска; начин на трайно ползване: за земеделски труд и отдих/съгласно §4 ПЗРЗСПЗЗ,категория на земята:6,предишен идентификатор ....,номер по предходен план ----- / по нот.акт. Новообразуван имот 501.70, по плана на новообразуваните имот в м.Белчов дол землището на с.В. общ.М с ЕКАТТЕ ......добрен със Заповед №71/06.12.2010 год. на областния управител на гр.В,целият с площ от 512 кв.м.,вид територия- селско стопанство,извън границите на урбанизираната територия на с.В.начин на трайно ползванепараграф 4,категория на имота VІ, ведно с находящата се в имота двуетажна жилищна сграда с идентификатор *** ;застроена площ 33 кв.м.,брой етажи 2,предназначение друг вид сграда за обитаване/ с предишен номер № 501.70.1,със застроена площ от 33 кв.м. при граници и съседи:

............................. Претендират се и разноски.

В исковата молба се твърди,че ищеца е собственик на процесния имот 1 по силата на нотариален акт № 111111111111111/21.03.2022 год. на нотариус ХА с район на действие РС-М.След покупката на имота ищеца искал да влезе във владение на същия,но там се е била настанила неправомерно ответницата по делото.Същата отказала да го напусне,като твърдяла,че тя е собственик.От извършената справка ищеца установил,че лицето С. И. е продало процесния имот на ХТ с нот.акт № 0000000000/2014 год. от 21.07.2014 г. на нотариус ХА.Купувачът ХТ е продал имота на ищеца. За ищеца е налице правен интерес от предявяване на настоящия иск.Освен това ищеца претендира и обезщетение за времето,в което той е бил лишен от възможността да ползва имота или да реализира доходи за периода 01.04.2022 г.-30.07.2022 г. еквилалентен на месечна наемна цена в размер на 250 лв. или общо в размер на 1000 лв.,ведно със законната лихва начиная от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане.

В срока по чл.131 от ответницата е постъпил отговор,с който оспорва предявеният иск.Твърди се,че през 1995 год. е сключила договор с нотариална заверка на подписите,по силата на който е закупила недвижим имот- дворно място,засадено с овощни дървета и застроена в него вилна сграда на етаж и половина с площ от 28 кв.м. за сумата от 20 000лв. от продавача С. И..Заедно със съпруга си Иван Брешков б.ж. заживяли в имота и от датата на закупуване не са го напускали.Излели бетонава плоча и надстроили вилната сграда, изградили сервизни помещения,отходна канализация,включително и гараж.Открили партида в МДТ при Община М и заплащали местни данъци и такси.Д о смъртта на съпруга й Иван Брешков б.ж. ,както и към настоящия момент владее имота,поради което е направила възражение за придобиване на имота по давностг.Алтернативно е направено възражение за признаване на извършени от нея подобрения,подробно описани в отговора,който според нея надхвърлят 50 000 лв. и е направено възражение за задържане на процесния имот до заплащане стойността на направените подобрения.Претендират се и разноски.

Направено е искане за привличане на трети лица- помагачи С. С. И. и В. И. И. и двамата от с.Д.,общ.М от които е закупила спорния имот,които с протоколно определение от 31.05.2023 год. са конституирани в процеса.

Искът е с правно основание чл.108 от ЗС.

Събрани са писмени и гласни доказателства.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства 2 поотделно и в тяхната съвкупност,намира за установено следното:

Ищецът се легитимира като собственик на процесния имот по силата на нотариален акт № 111111111111111/21.03.2022 год. на нотариус ХА с район на действие РС-М Имотът закупил от ХБТ,който били закупил процесният имот от третите лица-помагачи В. И. И. и С. С. И. с нот.акт № 22 т.ІІІ рег.№ 1974,дело 253/21.07.2014 год. на нотариус ХА.След покупката на имота ищеца искал да влезе във владение на същия,но там се е била настанила неправомерно ответницата по делото.Същата отказала да го напусне,като твърдяла,че тя е собственик..

Ответницата твърди,че е собственик на имота от 1995 год.,когато е сключила договор с нотариална заверка на подписите с рег.№ 2089/27.12.1995 год. на РС гр.М,по силата на който е закупила недвижим имот- дворно място,засадено с овощни дървета и застроена в него вилна сграда на етаж и половина с площ от 28 кв.м. за сумата от 20 000 лв. от продавача С. И.

От показанията на св.И.,се установява,че е съсед на отв. И. Б.. Имота се намира във вилна зона в с. В. в м.“Белчов дол“. Познава отв. И. Б.. С майка ми са приятели. Тя е от гр.С.. Тя била студентка в гр.С. в учителския институт и тогава се запознали. Ходихме си на гости и тя хареса нашия край. Искаше да си купи жилище и майка я запозна с В. и тя и продаде вилата. Откакто я купи тя и съпругът и заживяха там. Той сега почина. Самата сградата беше с две стаички. Те си направиха обор за животни, гараж, престроиха единия етаж и още две стаи, баня и тоалетна. Направиха си кладенец и вкараха вътре вода, канализация, чешми, теракотни плочи си поставиха. Всичко това двамата с чичо Иван самички си направиха, с помощта на съседи и на моя баща. Преди година и половина аз виждам, че е обявена къщата за продаване от жена.

Тогава разбирам, че вилата е продадена на друг човек. Като ходех там тя ми се оплакваше, че я е страх, че ще я изгонят. Тогава мъжът ми се обади и се представи за купувач и жената отсреща каза „Продава се, но в момента не може да я разгледате“. От нея знам, че са влизали двама, жена и дете и са снимали. От година и половина се случват тези неща. Преди това никой не я е обезпокоявал. Тя я закупи и пред мен даде парите, договориха се и подписаха договор. Тя даде пари на С. и на В.. Сега се оказва, че имота не е техен. Преди десетина години, след като го продадоха В. е идвала и е искала 2 000 лв. за земята. Дъщеря й и беше казала не давай никакви пари без документ. Леля И. не и е дала защото вече и е дала пари. Гледаше 13 овци, две крави. Чичо Иван 3 почина и сега гледа само кокошки. Грижи се много за земята.

Свидетелката П. установява,че познава И. Б. от много години, още преди 1995 година. Тя е от гр. С.. Дъщеря ми завърши училище и искаше да учи педагогика в гр. С.. Отиде там при нея и си гостувахме. Ние имаме вила във вилната зона на м.“Белчов дол“ – В.. Един ден тя ми каза, че много и харесва и иска да си купи имот тук. Съпругът ми работеше в АПК като технически ръководител и Божидар е казал, че С. и В. продават вилата, която е срещу нашата за 10 000 лв. Тя искаше да си сади нещо и да си работи земята.

Казах на И. да идем при С. и да я спазарим. Отидохме и се спазариха за 10 000 лв. Вена каза, че не се продава земята. И. ги накара да подпишат, че няма да става въпрос за земята спазариха се и от там отидохме в съвета и я купиха.

Отдолу имаше стаичка и входа. Отгоре тераса само отлета. Те си строиха постройките. Срещу входа на стаичката си построиха сеновал, направиха баня и тоалетна. Отгоре терасата те си я правиха. Изкопаха си геран и си включиха мръсна и питейна вода. Гараж си направиха. Преди нямаше стопански постройки. С. идваше само за риба. Те всичко си построиха. В двора имат градинка. Всичко те си направиха. Ние си живеехме там и бяхме комшии с тях. През 1995 г. дойде И. от гр. С.. Един ден В. слезна от кола и вика „Ама Радке, това кога са го построили?“. Аз и казах „Тя ти е платила и си направи сеновал. Тогава В. каза „Да ми даде 2000 лв. за земята“. Аз много се учудих, нали подписаха декларация. Кака И. и каза, че ще говори с децата и ще и се обади. В. си замина. От Общината сме взели имотите с декларация. Тогава раздаваха имотите във вилната зова на с. В. за лично ползване. Имаме декларация и сме го взели от Общината. Платихме на Общината тогава, когато И. купи нейното.

Свидетелят Д установява,че има имот в м.„Белчов дол“ в близост до леля И.. Те се появиха някъде през 1995 г. Имота представляваше една виличка и земя, която обработваха. В последствие достройваха вилата, гараж, селскостопански постройчици. Освен вилата друго нямаше. Вилата беше на един етаж, а сега откакто се пристрои си личи. Леля И. живее още там в къщата. Непрекъснато си живее там. Никой не и е оспорвал и не е имал претенции. Според него не е имало претенденти за това место.

От обясненията на третите лица-помагачи се установява,че те са продали само вилата,не и земята, тъй като тя била общинска.. Това, което е написано в него – „лозе“, не е лозе, а 4-5 лози. Местото е 500 кв. м. и може ли 4 да има лозе. Засадихме лози за сянка. През 1995 год. продадохме вилата на И.

Б.. Взехме 20 000 лв. неноминирани. От тогава не сме стъпвали там до 2014 г.

През 2014 г. от Община М ни викат, че връщат земята и да отидем да се разберем. Те казват „Имате право да си вземете земята. Вие сте я облагородили“. Аз казвам „Ние сме продали тази вила“, а те казаха „Вие сте продали вилата, но не сте продали земята, защото тя не е била ваша“.

Написаха ми какви документи трябват, платихме такси и след време получихме заповед от кмета на М, че земята вече е наша. Отивам при нотариуса и питам: “Защо пишете вилата, ние сме я продали?“ Те казват „Пишем вилата, защото тя е във вашата земя“. Нотариуската също пише земя 500 кв.м. с вила. Получавам акта и отивам при И.. Казах й, че земята ни е върната, ако искаш вземи я, защото не ни трябва и ще я продаваме. Тогава тя ме увика, че не и трябва никаква земя и да не я занимавам с глупости. Казах й, че като я продадем, който дойде ще и вземе вилата, защото ще е в неговата земя. Тогава тя отговори “Никой нищо не може да ми вземе. Продадохме земята и купувача знае, че в тази вила има човек. Каза, че ще се разбере с нея.

Продали са земята за 1200 лв. Само земята са продали на Христо, а не вилата.

От заключението на съдебно-техническата експертиза, неоспорена от страните по делото и възприета от съда като обективна и компетентна се установява,че стойността на претендираните от ответницата подобрения възлизат в размер на 5 187.41 лв.,а стойността на гаража- 5012.70 лв.

По иска по чл.108 от ЗС. Ревандикационният иск е осъдителен и при уважаването му,съдът признава правото на собственост на ищеца и осъжда ответника да му предаде владението върху спорната вещ. Искът по чл.108 от ЗС е претенцията на носителя на едно вещно право за връщане на вещта от лицето,което неправомерно я владее или държи.За да бъде уважен ревандикационният иск е необходимо кумулативното наличие на следните предпоставки: ищецът да е собственик на вещта; ответникът да я владее респективно държи и то без правно основание за упражняване на фактическа власт върху вещта от страна на ответника.

Искът по чл.108 от ЗС съдържа в своя предметен обхват установителен иск за собственост към момента на постановяване на съдебния акт и предаване на владението на имота от владеещия несобственик на невладеещия собственик. Целта на защитата е да се възстанови фактическото владение върху вещта на титуляра на вещното право,който е оправомощен да 5 владее вещта т.е. ревандикацията има за предмет да установи със сила на присъдено нещо правото на собственост на ищец,а съгласно заявеното от него придобивно основание да осъди ответника да предаде фактическата власт..

Според чл.108 от ЗС, собственикът може да иска своята вещ от всяко лице, което я владее или държи без да има основание за това. Съгласно ТР № 4 от 14.03.2016 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2014 г., ОСГК, т.2А, искът за собственост по чл.108 ЗС (ревандикационният иск) е иск на невладеещия собственик срещу владеещия несобственик. Предмет на делото по този иск е правото на собственост на ищеца. Искът съдържа в себе си две искания за правна защита, отправени до съда: искане да бъде установено, че ищецът притежава правото на собственост върху процесния имот и искане да бъде осъден ответникът да му предаде владението върху имота. За да бъде решен предявеният с иска по чл.108 ЗС гражданскоправен спор, на тези две искания следва да се даде отговор в диспозитива на съдебното решение, тъй като само диспозитивът е източникът на силата на пресъдено нещо на решението. В този смисъл са мотивите към т. 18 от ТР №1/04.01.2001г. по тълк. гр. д. № 1 от 2000 г. на ОСГК на ВКС. Ако в хода на делото бъде установено, че ищецът притежава правото на собственост върху процесния имот и ответникът го владее без основание, противопоставимо на собственика, съдът следва да уважи и двете искания: да се произнесе с установителен диспозитив, признаващ правото на собственост на ищеца и с осъдителен диспозитив, осъждащ ответника да му предаде владението върху спорния имот. Ако в хода на делото по предявен иск по чл.108 ЗС не бъде установено правото на собственост на ищеца върху процесния имот, съдът ще отхвърли и двете искания за защита. Ако в хода на делото се установи, че ищецът по ревандикационния иск е собственик на процесния имот, но ответникът не владее този имот или го владее на правно основание, противопоставимо на собственика, съдът следва да уважи първото искане за правна защита като признае с установителен диспозитив, че ищецът е собственик на имота, а с отделен диспозитив да отхвърли второто искане за правна защита - за предаване на владението на имота. Така решението ще формира сила на пресъдено нещо по въпроса относно собствеността върху имота, който въпрос няма да може да бъде пререшаван в бъдещ процес между същите страни.