Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 179 от 14.02.2022, Апелативен съд - София

Съд
Апелативен съд - София
Дело
Въззивно гражданско дело 4004/2020
Вид
Решение № 179
Подписан
14.02.2022
В сила
14.02.2022
Състав
Цветко Лазаров, Нина Стойчева, Ралица Димитрова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 179 гр. София, 11.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на единадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Цветко Лазаров

Членове:

Ралица Димитрова

Нина Стойчева като разгледа докладваното от Нина Стойчева Въззивно гражданско дело № 20201000504004 по описа за 2020 година

Производството е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.

Със съдебно решение №1871 от 09.03.2020г., постановено по гр.дело № 16856/2017г. по описа на СГС, І-во ГО, 16-и състав, е осъдено дружеството ЗД „БУЛ ИНС” АД да заплати на И. Й. И., сумата от 9 000 лв. на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 02.10.2016г., ведно със законната лихва, считано от 08.12.2017г. до окончателното изплащане, като искът за разликата до предявения размер от 60 000 лв. е отхвърлен като неоснователен.

Със същото съдебното решение е осъдено дружеството ЗД „БУЛ ИНС” АД да заплати на И. Й. И., сумата от 277,32 лв. на основание чл.432, ал. 1 от КЗ представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди от ПТП, настъпило на 02.10.2016г. ведно със следващата се законова лихва от 08.12.2017г., като искът за разликата до предявения размер от 924,40 лв. е отхвърлен като неоснователен.

С определение от 16.07.2020г., постановено по същото дело е оставена без уважение молбата на адв. В., пълномощник на ищеца за изменение на 1 решението в частта за разноските, като й бъде присъден адвокатски хонорар по реда на чл.38 ал.1 от ЗА.

Постъпила е въззивна жалба от И. Й. И., с която се обжалва съдебно решение № 1871 от 09.03.2020г., постановено по гр.дело №16856 /2017г. по описа на СГС, І-во ГО, 16-и състав, в частта, в която са отхвърлени предявените искове за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени и имуществени вреди от ПТП, за разликата над уважения им размер до пълния предявен им размер.

Изложени са съображения, че съдебното решение в обжалваните части е необосновано, неправилно и незаконосъобразно, постановено в противоречие на материалния закон и събраните по делото доказателства. Сочи се още, че определеният размер на дължимото обезщетение за неимуществени вреди не съответства на критерия за справедливост, установен в нормата на чл.52 от ЗЗД, тъй като първостепенният съд при определяне на размера на присъденото обезщетение не е отчел степента и интензивността на претърпените болки и страдания, продължителността на възстановителния период, характера и вида на уврежданията, наличието на трайни последици за здравословното състояние на ищеца. Поддържа се, че справедливият размер на обезщетение съответства на сумата от 60 000 лв.

Оспорва приетото от съда съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца в размер на 70%, като твърди, че същото е недоказано от събраните по делото доказателства, при условията на евентуалност твърди че приетият процент на съпричиняване е изключително висок, предвид поведението на прекия делинквент.

По изложените съображения моли съда да постанови съдебен акт, с който да отмени съдебно решение №1871 от 09.03.2020г., постановено по гр.дело № 16856/2017г. по описа на СГС, І-во ГО, 16-и състав, в обжалваните части и уважи изцяло предявения иск за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени и имуществени вреди ведно със следващата се законова лихва. Претендира разноски пред настоящата инстанция, съставляващи дължим адвокатски хонорар по реда на чл.38 от ЗА.

Въззиваемата страна – ЗД „БУЛ ИНС“ АД, депозира писмен отговор по подадената въззивна жалба от И.И.. Излага подробно становище относно 2 неоснователността на подадената въззивна жалба.

Постъпила е частна жалба от И. Й. И., с която се обжалва Определение от 16.07.2020г. постановено по делото, с което първоинстанционният съд е отхвърлил искането на адв. В. за изменение на съдебно решение №1871 от 09.03.2020г., постановено по гр.дело № 16856/2017г. по описа на СГС, І-во ГО, 16-и състав, в частта за разноските.

Частният жалбоподател твърди, че определението е неправилно и незаконосъобразно, моли съда да го отмени и да присъди в полза на адв. В. адвокатски хонорар за първата инстанция, по реда на чл. 38, ал.1 от ЗА.

Излага подробни съображения в частната жалба. Твърди, че представянето, респ. непредставянето на договор за правна помощ, сключен между адв.В., респ. между адвокатското дружество и ищеца е ирелевантно за искането за присъждане на адвокатски хонорар по реда на чл.38 от ЗА, когато е представено надлежно пълномощно.

В законоустановения срок не е постъпил отговор на частната жалба от ЗД„БУЛ ИНС ” АД.

СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД , като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата обстановка се установява така, както е изложена от първоинстанционния съд. Пред настоящата инстанция не са ангажирани нови доказателства по смисъла на чл.266 от ГПК.

В конкретния случай по делото не е спорно обстоятелството, а и същото се установява от събраните по делото доказателства, че с одобрено от съда Споразумение по чл. 382 от НК по НОХД № 144/2019г. на Районен съд-гр. Павликени, влязло в сила на 27.06.2019г. А. В. Д. е признат за виновен за това, че на 02.10.2016г. в гр.Павликени, на ул.“Стефан Караджа“, срещу № 1 , при управление на МПС – лек автомобил „Фиат Браво“ с ДК № ********, е нарушил правилата за движение по чл.20 ал.1 и чл.21, ал.1 от ЗДвП и по непредпазливост е причинил пет средна телесна повреда на И. Й. И..

Одобреното от съда Споразумение има значението на присъда, постановена по наказателното дело, която на осн. чл.300 от ГПК е задължителна за гражданския съд.

На следващо място безспорно е още, че към датата на процесното ПТП ЗД„“БУЛ ИНС“ АД е застраховател по задължителната застраховка 3

„Гражданска отговорност” на водачите на МПС относно лек автомобил „Фиат Браво“, с ДК № ********.

Въззивната жалба е допустима - подадена е в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от легитимирана страна в процеса срещу първоинстанционното съдебно решение, което подлежи на въззивно обжалване, поради което следва да се разгледа по същество.

Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от наведените в жалбата възражения.

Обжалваното решение е валидно (не е постановено в нарушение на правни норми, които регламентират условията за валидност на решенията – постановено е от съд с правораздавателна власт по спора, в законен състав, в необходимата форма и с определеното съдържание), както и е допустимо.

Настоящият състав следва да обсъди доводите на жалбоподателя досежно законосъобразността на обжалваното решение.

Разгледана по същество въззивната жалба на И. В. Д.

НЕОСНОВАТЕЛНА. е

С прекия иск по чл.432, ал.1 от КЗ разполага увреденият от ПТП срещу причинителят на вредите и неговият застраховател. Пострадалият може да предяви иска за заплащане на обезщетение за претърпените имуществени и неимуществени вреди непосредствено срещу застрахователя по задължителна застраховка "гражданска отговорност". Застрахователят по нея отговаря за чужди виновни действия и по характер отговорността му е гаранционно обезпечителна. В процесния случай предявеният пряк иск по чл.432, ал.1 КЗ срещу застрахователя на гражданската отговорност на делинквента се явява основателен доколкото в процеса са доказани всички кумулативни елементи на сложния фактически състав на посочената правна норма.

Първоинстанционният съд законосъобразно е приел, че са налице предпоставките за уважаване на заявената искова претенция.

За да се ангажира отговорността на дружеството- ответник е необходимо да е изпълнен ФС на чл.45 от ЗЗД по отношение на застрахования при него водач на МПС, включващ кумулативно следните елементи: противоправно деяние, довело до увреда на ищеца, от което той търпи болки и страдания, подлежащи на обезщетяване, пряка причинно-следствена връзка между 4 деянието и настъпилата увреда. Вината се предполага съгл. презумпцията на чл.45 ал.2 от ЗЗД.

В тежест на въззивника-ищец пред първоинстанционния съд, е да докаже изпълнението на посочения ФС с всички допустими доказателствени средства, което в случая е сторено. От представеното Споразумение, одобрено от съда по НОХД се установява вината на А. Д., за причиняване по непредпазливост на средна телесна повреда на ищеца И.И. при извършеното от него ПТП и виновното му и противоправно поведение, вследствие на нарушаване на правилата на .

ЗДвП

Оплакванията във въззивната жалба досежно размера на присъденото застрахователно обезщетение решаващият състав намира за неоснователни.

От заключението на КСМАТЕ, което правилно е кредитирано от първоинстанционния съд се установяват по категоричен начин причинените на ищеца травматични увреждания, получени от него в резултат на процесното ПТП: ищецът е получил мозъчно сътресение, счупване на долната челюст и счупване на коронката на втори горен резец.

Първоинстанционният съд при съобразяване с разпоредбата на чл.52 от ЗЗД като е отчел конкретни факти и обстоятелства е определил справедлив размер на обезщетението за претърпените от ищеца неимуществени вреди.

Отчетен е вида и характера (вкл. трайния характер на останалите белези от проведеното лечение ) на уврежданията на ищеца, продължителността и интензивността на претърпените от него болки и страдания, свързани с попродължителния процес на възстановяване, вкл. и периода от около един месец след изваждане на междучелюстната фиксация и металната остиосинтеза на долната челюст в дясно. Взета е предвид възрастта на ищцата, преживяното оперативно лечение на лицево-челюстната травма.

Настоящата съдебна инстанция изцяло кредитира събраните в тази насока гласни доказателства (показания на свид. К.) , които изцяло се подкрепят от заключението на КСМАТЕ.

При определяне размера на обезщетението първоинстанционният съд е съобразил обществения критерий за справедливост и съдебната практика, размера на застрахователните лимити и правилно е преценено от първостепенния съд, че сумата от 30 000 лв., представлява справедливо обезщетение, с което се репарират в пълен размер причинените на ищ еца 5 неимуществени вреди. Тази сума е намалена пропорционално предвид приетия процент на съпричиняване до размера на 9 000 лв.

По наведеното във въззивната жалба възражение за занижаване размера на определеното обезщетение за неимуществени вреди: Съдът намира това възражение за неоснователно и недоказано; първоинстанионният съд правилно и законосъобразно е приел, че сумата от 30 000 лв. обезщетява в пълен размер претърпените от ищеца вреди.

Настоящият съдебен състав приема за доказано, че ищецът е претърпял мозъчно сътресение без загуба на съзнание, счупване на долната челюст и счупване на коронката на втори горен резец. Травмите са напълно излекувани понастоящем без очаквания за негативни последици.

Единствената трайна последица е останал белег на лицето на ищеца.

Настоящият съдебен състав не приема за доказано, че ищецът е получил следтравматична епилепсия в пряка причинно-следствена връзка с претърпяното ПТП, т.к. не е доказано по делото, а и не се твърди от ищеца, че същият е преживял клинична изява на посоченото заболяване.Съгл. заключението на КСМАТЕ, само въз основа на ЕЕГ изследване не може да се постави процесната диагноза, още повече, че е видно от останалите доказателства по делото, представени вкл. и от ищцовата страна, че това изследване е епизодично и изолирано.

Предвид изложеното, настоящият съдебен състав намира, че сумата от 30 000лв. репарира в пълен обем претърпените от ищеца неимуществени вреди, и същата не може да бъде увеличена.

По наведеното във въззивната жалба оплакване относно приетото от първоинстанционния съд възражение за съпричиняване: Настоящата съдебна инстанция намира, че първоинстанионният съд правилно и законосъборазно е приел съпричиняване на вредоноснния резултат от страна на пострадалото лице в размер на 70%.

Видно от заключението на приетата от първоинстанционния съд КМСАТЕ, ищецът е пътувал на предна дясна седалка в автомобила без поставен предпазен колан и е получил всички травми от удар на главата му в арматурното табло, който не би настъпил при поставен предпазен колан, т.е. травмите биха били предотвратими с вероятност клоняща към 100%, ако ищецът би бил с поставен предпазен колан.