Решение № 11 от 06.02.2020, Окръжен съд - Хасково

Р Е Ш Е Н И

Е

№ 11 06.02.2020 година гр. Хасково

В ИМЕТО

НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД

ХАСКОВО гражданско отделение, четвърти състав на ……....двадесети януари…………….……две хиляди и двадесета година в публично съдебно заседание в следния състав :

СЪДИЯ : АННА ПЕТКОВА

С участието на секретаря…………Румяна Гигелова.……….………….……..….

И прокурора ………………………………………………………………..…...…… като разгледа докладваното от съдия

Петкова….……………….……………….. търговско дело ……….№ 144 по описа за 2018 година……....……………..……,

За да се произнесе взе предвид следното:

Делото е образувано по искова молба от А.Ю.Е. ***, с която се предявяват срещу ЗАД „Д.Б.Ж.З.“ АД – София обективно съединени искове с правно основание 432 ал. 1 вр. чл. 429 ал. 1 т. 1 КЗ, във връзка с чл. 45 от ЗЗД и чл. 86 ЗЗД. Ищецът претендира сумите: 150 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди, настъпили в резултат на ПТП, реализирано на 27.07.2017 година, ведно със законните лихви върху тази главница от дата на увреждането до окончателното разплащане; 670 лева – обезщетение за имуществени вреди от същото ПТП, ведно със законната лихва върху тази главница, за периода от датата на увредата до окончателното разплащане. Претендират се и направените в съдебното производство разноски, включително адвокатско възнаграждение.

Ищецът твърди, че станал участник в ПТП, реализирано на

27.07.2017 година, при следната фактическа обстановка: Около 22.15 часа на първокласен път 1-8, при км. 351+427, водачът Д.В.Д., управлявайки лек автомобил марка „Ф.“ модел „Г.“, с per. № ******, по ПП 1-8 в посока гр. Харманли, загубил контрол над автомобила и навлязъл в лентата за насрещно движение. Вследствие на това ударил челно движещия се насреща по ПП 1-8 в посока гр. Свиленград лек автомобил марка „М.“ модел „****“, с per. № ******, управляван от ищеца А.Ю.Е.. За настъпилото събитие бил съставен Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 14/23.08.2017 година, а срещу виновния за ПТП водач Д.В.Д. бил съставен АУАН № 282582/ 27.07.2017 година.

Ищецът твърди, че пострадал тежко при ПТП, поради което още на 27.07.2017 година бил хоспитализиран в МБАЛ - Свиленград с напукан таз и контузия на корема. Поради характера на получените наранявания на следващия ден бил транспортиран за лечение в УМБАЛ „Свети г.“ ЕАД - гр. Пловдив, където бил приет с оплаквания за силни болки в дясна ТБС и невъзможност за извършване на движения. Била установена висока субкапитетна фрактура на десния фемур с нехарактерно продължение на фрактурната линия през капут феморис с фрактуриране на капут феморис и поставена следната диагноза: закрито счупване на бедрената шийка (фрактура лукс. капут фем декстра). След консултации със специалисти било взето решение за провеждане на оперативно лечение под спинална анестезия, предшествано от стационарна терапия. На 03.08.2017 година му била извършена операцията, при която било направено открито наместване на дислокация на тазобедрена става и поставяне на два винта. За проведеното лечение заплатил сумата в общ размер на 670 лева за закупуване на Шафт винт за бедрена шийка С-04 - 2 бр., всеки от които на стойност 335.00 лева. Престоял в болничното заведение до 10.08.2017 година, след което бил изписан с подобрение и с указания - кога да бъдат свалени конците, да не натоварва крака и да ходи с патерици десет месеца, да провежда медикаментозно лечение в продължение на една година и да проследява общото си състояние, като извършва контролни прегледи и изследвания.

Ищецът твърди, че процесният пътен инцидент му причинил внезапно и неочаквано увреждане на здравето, съпроводено с множество болки и страдания. Все още изпитвал силни болки в областта на травмите. С големи усилия се придвижвал самостоятелно. Силно ограничил социалните си контакти, поради болката, дискомфорта и страданията, които изпитвал ходейки. Пътното произшествие допълнително увредило недоброто му здравословно състояние. Понеже страдал от Дифузен В едноклетъчен нехочкинов лимфом I А кл. ст., с решение на ТЕЛК му е призната 75 % трудова неработоспособност. Провел химиотерапия и се водил на диспансерен учет.

Изживеният стрес, болки и страдания от ПТП влошили още повече общото му състояние. В резултат на ПТП настъпили промени и в емоционалното му състояние, станал силно раздразнителен, с честа смяна на настроенията, изпитвал чести приливи на чувство на безпокойство и притеснение. Изпитвал неувереност и страх от МПС. Към това се добавило и заниженото му самочувствие, породено от причинения външен дефект (твърди се, че ищецът променил походката си и накуцвал).

Към настоящия момент страданията продължавали, като възстановителният процес все още не бил приключил и ищецът се нуждаел от адекватна рехабилитация и продължаващо лечение.

Ищецът твърди, че отговорността за причинени вследствие на процесното

ПТП вреди се покривала от застраховката „Гражданска отговорност“, сключена със ЗАД „ДаллБогг: Живот и здраве“ ЕАД, с полица № BG/30/l 17000573569, с валидност от 16.02.2017 година до 16.02.2018 година. Във връзка с това и с оглед изискванията на КЗ, на 04.05.2018 година отправил претенция до застрахователя на отговорния за ПТП водач, за определяне и изплащане на застрахователно обезщетение. До момента, въпреки изтеклия срок, застрахователят не се бил произнесъл по искането му.

Поради това, на основание чл. 432 ал. 1 КЗ насочва претенциите си за изплащане на застрахователно обезщетение за претърпените от него имуществени и неимуществени вреди пряко към застрахователя на виновния водач, а именно ЗАД „ДаллБогг:

Живот и здраве“ ЕАД. Претенциите за обезщетения са съединени с тези за обезщетение за забава по чл. 86 ЗЗД. С оглед направеното с допълнителната искова молба уточнение следва да се приеме, че ищецът претендира законни лихви върху двете главници считано от 04.08.2018 година – датата на която бил изтекъл тримесечният срок по чл. 496 ал. 1 вр. ал. 3 т. 1 КЗ.

На основание чл. 127, ал. 4 ГПК ищецът посочва банкова сметка ***: IBAN ***Д, титуляр на сметката - А.Ю.Е..

В срока по чл. 367 ал. 1 ГПК ответникът подава писмен отговор. Заема становище за допустимост, но неоснователност на предявените искове. Заявява, че признава за установено съществуването на валидно и действащо застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ по силата на Застрахователна полица № BG/30/117000573569/16.02.2017година, сключена със ЗАД „ДаллБогг: Живот и здраве“ ЕАД, относно л.а. „Ф. Г.” с per. № ******. От изложените в отговора фактически твърдения следва, че ответникът не отрича факта на настъпване на застрахователно събитие на 27.07.2017 година, както и че ПТП е станало с участието на Д.В.Д. – водач на л.а. „Ф. Г.” с per. № *****. В същото време дружеството-ответник оспорва исковете по основание и размер, като на първо място въвежда твърдение за липса на основния елемент на фактическия състав на търсената от него отговорност за заплащане на обезщетение на имуществени и неимуществени вреди. Твърди, че водачът Д.В.Д. не бил нарушил императивните разпоредби на Закона за движение по пътищата и Правилника за неговото прилагане, съответно не бил причинил процесното ПТП. Ето защо липсвал елемент от ФС на деликта – противоправно поведение. Позовава се на обстоятелството, че по делото нямало данни за образувано наказателно производство, което да е приключило с краен акт, който да установи наличието или липсата на вина на водача, както и влязло в сила наказателно постановление. На следващо място счита, че претендираният от ищеца размер на обезщетение за претърпените неимуществени вреди бил прекомерно завишен и несъответен на критерия „справедливост“ по смисъла на чл. 52 от ЗЗД. Претенцията не била съобразена с реално понесените от ищеца болки и страдания в резултат на процесното ПТП и с приноса на пострадалия за настъпване на вредоносните последици. Ответникът настоява, че търпените от ищеца болки и страдания не били резултат само на настъпилото ПТП.

При определяне на обезщетението следвало да се отчете възрастта на ищеца и настъпилите дегенеративни изменения. Оспорва твърдението за настъпили промени в емоционалното състояние на ищеца и понижаване на самочувствието в резултат на нараняванията и счупванията, както и за това, че ищецът и понастоящем продължавал да изпитва силни болки в областта на травмите, с големи усилия се придвижвал самостоятелно и бил ограничил социалните контакти поради болката, дискомфорта и страданията, които изпитвал ходейки. Тези твърдения ответникът намира за ненамиращи опора в представените доказателства.

Следващото възражение на ответника е за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца, изразяващо се в нарушение на изискванията на чл. 137а ЗДвП за поставяне на обезопасителен колан. Твърди, че това нарушение е в пряка причинно-следствена връзка c настъпилото ПТП и вредоносните последици от него, поради което моли за намаляване обезщетението наполовина. Наред с това твърди, че ищецът допринесъл за настъпването на вредоносния резултат и като водач на МПС, тъй като управлявал МПС с превишена и несъобразена с пътните условия скорост. В случай, че последният не бил нарушил разпоредбите на ЗДвП, процесното ПТП нямало да настъпи. С тези и останалите доводи ответникът моли за отхвърляне на предявените искове като неоснователни и недоказани. Алтернативно, в случай ако съдът приеме исковете за установени по основание, моли за присъждане на справедливо обезщетение, съобразено с въведеното възражение за съпричиняване. Оспорват се и акцесорните искове за обезщетение за забава. В тази насока ответникът изтъква, че увреденият не бил изпълнил задължението си да представи всички необходими документи във връзка с претендираните от него вреди.

Прави паралел между това частично бездействие на ищеца и цялостното неизпълнение задължението на пострадалия да уведоми застрахователя за причинените вреди и да потърси по извънсъдебен ред доброволно уреждане на спора. От там вади заключението, че ответникът-застраховател следвало да се счита освободен от последиците на неговата забава и ищецът можел да претендира законни лихви едва от датата на завеждане на исковата молба.

В срока по чл. 372 ал. 1 ГПК ищецът подава допълнителна искова молба. Предвид признанието на ответника, моли съда да приеме за безспорно наличието на валидно застрахователно правоотношение в съответствие с твърденията на двете страни.

Оспорва останалите въведени от ответника възражения и доводи. Настоява, че при процесното ПТП Д.В.Д. нарушил императивните разпоредби на ЗДвП и Правилника за неговото прилагане, а именно чл.

20, ал.1 от ЗДвП „водачите на пътни превозни средства са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват“. В случая Д. изгубил управлението на МПС, навлязъл в насрещното платно, вследствие на което ударил челно движения се насреща л.а. „М.“ Ц220 с рег. № Х 2413 КА, управляван от ищеца Е.. Следователно било налице противоправно поведение от страна на водача Д.. В тази връзка ищецът се позовава на констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 14 от 23.08.2017 година, който според него представлявал официален документ, съставен от длъжностно лице в кръга на служебните му задължения и като такъв имал материална доказателствена сила и установявал, че фактите се осъществили така, както било отразено в този документ. Освен това, срещу Д. бил съставен и АУАН № 282582/ 27.07.2017 година, като ищецът бил направил доказателствено искане за установяване дали административнонаказателното производство е приключило с издаване на наказателно постановление.

Оспорва се твърдението за прекомерност на претендираното обезщетение. Ищецът настоява, че болките и страданията, които претърпял и продължава да търпи в резултат на преживяната злополука, промени в емоционалното състояние и занижаване на самочувствието му, обосновавали именно търсения размер на обезщетението и то било справедливо.

Ищецът оспорва въведеното от ответника възражение за съпричиняване от страна на пострадалия поради пътуване без поставен обезопасителен колан в нарушение изискванията на чл. 137а ЗДвП, както и за допринасяне за настъпването на вредоносния резултат поради управление на МПС с превишена и несъобразена с пътните условия скорост. Тези твърдения не били подкрепени с доказателства по делото и почивали само на предположения. Настоява, че за да се приеме съпричиняването, приносът на пострадалия следва да бъде доказан по несъмнен начин, както и че тежестта на доказването в тази насока е на ответника.