Решение № 1038 от 23.02.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1038 гр. София, 22.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Е СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Рени Коджабашева

Членове:

Мария Г. Шейтанова

Воденичарова

Цветина Костадинова при участието на секретаря Капка Н. Лозева като разгледа докладваното от Рени Коджабашева Въззивно гражданско дело № 20221100507863 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С Решение от 5.05.2022 г., постановено по гр.д.№ 491/ 2022 г. на Софийски районен съд, ГО, 128 състав, са отхвърлени предявените от Д. Д.- гражданин на Израел, родена на ********** г., със съдебен адрес: гр. София, ул.“******* ******* *******, срещу „Б.Е.“ АД- гр. София /ЕИК *******/ установителни искове по чл.422 ГПК за признаване за установено, че „Б.Е.“ АД /ЕИК *******/ дължи на Д. Д. /р. 1955 г./ сумата 250 евро, представляваща обезщетение на основание Регламент (EO) 261/2004 за закъснение с повече от 3 часа на полет № FB6616 от 06.09.2018 г. по направление Тел Авив, Израел- Варна, България, ведно със законната лихва от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК- 7.09.2021 г., до окончателното плащане на дължимото, и сумата 100.92 лв.- обезщетение за забава за периода от 21.08.2019 г. до 01.09.2021 г.

Постъпила е въззивна жалба от Д. Д. /ищца по делото/, в която са изложени оплаквания за неправилност и необоснованост на постановеното от СРС решение, с искане да бъде постановена отмяната му и да бъде постановено решение за признаване дължимостта на горе-посочените суми, с присъждане на разноски по делото.

Въззиваемата страна „Б.Е.“ АД- гр. София /ответник по делото/ оспорва жалбата и моли постановеното от СРС решение като правилно да бъде потвърдено, като 1 претендира разноски за въззивното производство.

Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:

Жалбата, с която е сезиран настоящият съд, е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е частично основателна.

Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта- в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Атакуваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.

По същество постановеното от СРС решение е частично неправилно и следва да бъде отменено в частта относно отхвърления главен иск за сумата 250 евро.

Предявеният от Д. Д. установителен иск по чл.422 ГПК за признаване дължимостта на обезщетение по чл.7, пар.1, б.„а“ от Регламент (ЕО) 261/ 2004 г. на Европейския парламент и на Съвета от 11.02.2004 г. относно създаване на общи правила за обезщетение и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 295/ 91 г., е основателен.

Съвкупният анализ на събрания по делото доказателствен материал обосновава извод на въззивния съд за наличие на визираните в чл.7, пар.1, б.„а" вр. чл.1, б.„в“ вр. чл.3, пар.2, б.„а“ вр. чл.6, пap.1, б.“б“ от Регламент (ЕО) 261/ 2004 г. на Европейския парламент и на Съвета от 11.02.2004 г. материално- правни предпоставки за ангажиране отговорността на ответното дружество- като въздушен превозвач за осъществяването на полет на разстояние до 1 500 км със закъснение от над два часа.

Установява се въз основа на представените по делото писмени доказателства, че: ищцата Д. Д. е имала потвърдена резервация като пътник за полет № FB6616, осъществяван от ответника „Б.Е.“ АД /въздушен превозвач/ на 6.09.2018 г. по направление Тел Авив, Израел- Варна, България, с час на заминаване: 13.10 часа от летище в Тел Авив, и час на приземяване на летище Варна- 15.30 часа, а също и че полетът бил извършен от ответника „Б.Е.“ АД със закъснение повече от 3 часа, като излитането от летище Тел Авив било осъществено със закъснение, в резултат на което приземяването на летище Варна станало в 23.08 часа /източноевропейско време/.

Според посоченото в писмо на „Летище Варна“ от 4.02.2022 г. /л.46 от делото на СРС/, неоспорено от ответника, планираният час за кацане бил 17.05 ч., а действителният час на кацане бил 23.08 ч., т.е. закъснението на полета е с повече от 6 часа. Не е спорно по делото и че разстоянието от Тел Авив до Варна по въздух е 1 391 км, т.е. по- малко от 1 500 км.

2

Ответникът оспорва да са налице предпоставки за ангажиране на отговорността му на горепосоченото основание, позовавайки се на неизпълнение на задължението по чл.2, б.„а“ от Регламента от страна на ищцата /пътник/ да се яви навреме за полета на гишето за регистрация и да е преминала всички контролни и регистрационни процедури.

Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския Парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 година относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, урежда правото на парично обезщетение на пътниците на отменен полет или осъществен със закъснение над два часа полет за претърпяната вреда от загуба на време поради неизпълнение задължението на въздушния превозвач да осъществи въздушния превоз съобразно планираното разписание /в този смисъл Решение на СЕС от 19.11.2009 г. по съединени дела C- 402/07 и С- 432/07, представляващо задължителна съдебна практика при тълкуване разпоредбите на Регламента/. Съгласно чл.3, пар.2, б.„а“ от Регламент (ЕО) № 261/2004, същият се прилага при условие, че пътниците имат потвърдена резервация за процесния полет, и освен в случай на отмяна по чл.5, се представят на гишето за регистрация, както е предвидено, и в час, посочен предварително и в писмен вид /включително по електронен път/ от въздушния превозвач, туроператора или упълномощен пътнически агент, или ако не е предвиден час- не по- късно от 45 минути преди обявения час на излитане. Тези релевантни обстоятелства подлежат на доказване чрез представяне на издадените на пътника превозни документи- потвърдена резервация и бордна карта или багажен етикет. В настоящия случай по делото е безспорно наличието на потвърдена резервация на ищцата Д. Д. за полет № FB6616 на 6.09.2018 г. по дестинация Тел Авив- Варна.

Спорно е обстоятелството дали непредставянето на бордна карта или багажен етикет води до извода, че Д. Д. не се е явила на гишето за регистрация поне 45 минути преди полета и че не е имала качеството пътник на процесния полет.

Съгласно практиката на Съда на Европейския съюз /Определение от 24.10.2019 г. по дело С- 756/18 на Съда на Европейския съюз/ „чл.3, § 2, б.„а“ от Регламент (ЕО) № 261/2004 следва да се тълкува в смисъл, че на пътниците на полет, който има закъснение от три или повече часа, установено при пристигането му, притежаващи потвърдена резервация за този полет, не може да бъде отказано предвиденото в разглеждания регламент обезщетение единствено поради това, че в рамките на претенцията си за обезщетение те не са доказали, по- конкретно посредством бордните си карти, че са се представили на гишето за регистрация на този полет, освен ако не бъде доказано, че тези пътници не са били превозени с разглеждания полет, което националната юрисдикция следва да провери“. Даденото в практиката на СЕС тълкуване на чл.3, § 2, б.„а“ от Регламент (ЕО) № 261/2004, което е задължително за националния съд на основание чл.633 ГПК, води до извода, че при положение, че 3 пътникът разполага с потвърдена резервация от въздушния превозвач за съответния полет, то представянето му на гишето за регистрация на закъснял полет, чрез който е бил превозен, се презюмира. В противоречие с практиката на СЕС първоинстанционният съд, разпределяйки доказателствената тежест по делото, е посочил, че в тежест на ищцата е да докаже, че се явила поне 45 минути преди полета на гишето за регистрация. В този случай в тежест на въздушния превозвач е да проведе обратно доказване и да докаже, че пътникът не е бил превозен чрез съответния полет.

Ответникът- въззиваема страна не е опровергал чрез обратно доказване по делото оборимата презумпция, че ищцата- въззивник се е явила поне 45 минути преди полета на гишето за регистрация на процесния полет, чрез който е била превозена до крайната дестинация със закъснение повече от три часа. Аргумент в тази насока се извежда и от неизпълнението на вмененото на ответника с доклада по чл.140 ГПК процесуално задължение да представи списък на всички пасажери в полет № FB6616 на 6.09.2018 г. по направление Тел Авив- Варна, относно което са изложени мотиви в обжалваното решение за неприложимост на разпоредбата на чл.161 ГПК, без изобщо да е направено твърдение от страната, че такъв списък липсва или че не се съхранява от въздушния превозвач.

Списъкът с имената на пътниците и означение на местата- откъде и за къде пътуват, е документ, който трябва да се намира на борда на всяко въздухоплавателното средство, изпълняващо международни полети /чл.29, б."f" от Конвенцията за международно гражданско въздухоплаване, подписана в Чикаго на 07.12.1944 г., ратифицирана с Указ № 596 от 4.08.1966 г. на Президиума на НС за присъединяванеДВ, бр.62 от 9.08.1966 г., и чл.30, ал.1, т.8 от Закона за гражданското въздухоплаване/.

В случая липсват твърдения, че не е бил съставен списък на пътниците в самолета, с който е бил осъществен процесният полет. При това положение и след като въздушният превозвач е качил на борда на самолета си пътници с потвърдена резервация за процесния полет и ги е превозил до крайния пункт на пристигане, какъвто е настоящият случай, то тези пътници /вкл. Д. Д./ са се съобразили с изискването да се представят на гишето за регистрация преди този полет.

Следователно, като е достигнала крайния пункт на пристигане със закъснение от над два часа, ищцата Д. има право на обезщетение за това закъснение по силата на Регламент № 261/2004, без да е необходимо да представя бордната си карта или други документи, удостоверяващи нейното представяне в определения срок на гишето за регистрация на закъснелия полет. Ответникът нито твърди, нито установява, че пътник с посочените имена не е бил превозван с процесния полет, а доказателствената тежест в тази насока, според изложеното по- горе, е негова /дело С-756/18 на СЕС/.

При тези съображения, тъй като по делото са доказани елементите на приложимия фактически състав и не се твърди, нито доказва претендираното обезщетение по чл.7, т.1, б.„а“ от Регламент /ЕО/ 261/2004 да е заплатено от ответника4 въздушен превозвач, предявеният от Д. Д. установителен иск по чл.422 ГПК като основателен следва да бъде уважен, като бъде признато за установено, че „Б.Е.“ АД дължи на ищцата сумата 250 евро, представляваща обезщетение по чл.7, т.1, б.„а“ от Регламент /ЕО/ 261/2004- за изпълнен със закъснение от над три часа полет № FB6616 на 6.09.2018 г. по направление Тел Авив- Варна, ведно със законната лихва от 7.09.2021 г. /дата на подаване на исковата молба/ до окончателното й изплащане.

Доводът за погасяване на вземането по давност не се поддържа в подадения от ответника- въззиваема страна отговор на въззивната жалба, поради което и въззивният съд не дължи излагането на самостоятелни мотиви в тази насока.

Неоснователна е претенцията на ищцата по чл.86, ал.1 ЗЗД за присъждането на лихва за забава при плащане на процесното обезщетение.

Задължението за плащане на процесното обезщетение е без определен срок, поради което и за да бъде поставен длъжникът в забава, е необходима покана. Поканата следва да е стигнала до знанието на длъжника и да съдържа подходящ срок за изпълнение. Въз основа на представеното от ищцата електронно писмо от 21.08.2019 г., за чието получаване от адресата доказателства липсват, не може да бъде приет извод за поставяне на ответното дружество в забава относно плащането на процесното обезщетение, поради което и акцесорният иск за сумата 100.92 лв. като неоснователен следва да бъде отхвърлен.

С оглед горното, поради несъвпадане изводите на двете съдебни инстанции по основателността на главния иск обжалваното решение, което е неправилно в тази част, следва да бъде отменено и вместо това да бъде постановено решение, с което предявеният от Д. Д. срещу „Б.Е.“ АД установителен иск по чл.422 ГПК да бъде уважен, като бъде призната дължимостта на сумата 250 евро- обезщетение по чл.7, т.1, б.„а“ от Регламент /ЕО/ № 261/2004 г. на Европейския парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 г. относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда или голямо закъснение на полети, и за отмяна на Регламент /ЕИО/ № 295/91, за закъснение с над три часа от планираното разписание на полет № FB6616 на 6.09.2018 г. по направление Тел Авив- Варна, ведно със законната лихва от 7.09.2021 г. до окончателното й изплащане. В останалата частотносно отхвърления установителен иск по чл.422 ГПК вр. чл.86, ал.1 ЗЗД, поради съвпадане крайните изводи на двете съдебни инстанции решението на СРС следва да бъде потвърдено.