Определение № 554 от 31.05.2024, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 554 гр. Бургас, 31.05.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесет и първи май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Катя Й. Господинова

Членове:

Светлин Ив. Иванов

Петя Кр. Георгиева като разгледа докладваното от Петя Кр. Георгиева Въззивно частно наказателно дело № 20242100600584 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл.243, ал.7 и ал.8 от НПК.

С определение № 865 от 08.04.2024г., постановено по ЧНД № 994/2024г., Районен съд-Бургас е потвърдил постановление от 27.10.2023г. на Районна прокуратура-Бургас за прекратяване на досъдебно производство № 55/2021г. по описа на ОСлО при ОП-Бургас, пр. пр. вх. № 3853/2021г, пор. № 1059/2021г. по описа на РП-Бургас, водено за извършено престъпление по чл.131, ал.1, т.2 вр. чл.130, ал.2 вр. чл.23, ал.1 от НК.

Недоволен от постановения съдебен акт останал жалбоподателят И. М., който чрез упълномощения си повереник адв.Р. П. от АК-Бургас, го обжалва с аргументи за неговата неправилност и необоснованост. В жалбата са изложени възражения срещу извършения от прокурора и съда доказателствен анализ.

Според жалбоподателя съдът е пропуснал да анализира показанията на другия пострадал по делото - И. В., в показанията на който прозирал „страх“ от лицата, нанесли му побой. Не били обсъдени и показанията на свидетелите И.

М. и Г. М., от които с категоричност се установявало, че на * им – жалбоподателя М., бил нанесен побой. Безспорно било установено, че след задържането си, М. бил под непрекъснат контрол от страна на ** служители от ОД на МВР- Бургас, а побоят върху него бил нанесен в периода на неговия арест – 13:30 часа на 03.04.2021г. до 15:00 часа на 04.04.2021г., поради което изложеното от прокурора, че съществувала възможност друго лице, а не * служители да са нанесли побоя над М., било изцяло необосновано. Възразява се и срещу възприетия от районния съд извод, че не ставало ясно кога точно били получени установените по М. наранявания, и механизма на настъпването им. В периода 05-07.04.2021г. повереникът П. бил подал три жалби, с които се настоявало на М. да бъде извършен преглед при съдебен лекар, с оглед 1 нанесения му побой, но жалбите не били уважени, като именно това била причината за по-късното му освидетелстване от съдебен лекар. С оглед изложеното атакуваното съдебно определение и прекратителното постановление на прокурора следвало да се отменят, а разследването по делото следвало да продължи.

След преценка на обжалваното определение, изложените аргументи и всички налични по делото доказателства, в предмета и в пределите на въззивната проверка, съдът намери следното:

Жалбата е допустима, тъй като е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект и с нея се атакува определение, подлежащо на въззивен контрол. Разгледана по същество обаче, жалбата е неоснователна.

Досъдебното производство е образувано на 25.05.2021г. по реда на чл.212, ал.1 от НПК - с постановление на прокурор от Районна прокуратура– Бургас, за извършени в условията на съвкупност престъпления чл.131, ал.1, т.2 вр. чл.130, ал.2 вр. чл.23, ал.1 от НК.

В хода на разследването били разпитани множество свидетели, назначени и изпълнени били две съдебномедицински и три видео-технически експертизи, като са събрани и множество писмени материали – докладни записки, преписи от книги за пропускателния режим и за задържани лица в ** РУ-Бургас, заповеди, медицински документи относно получени от И. М. и И.

В. увреждания, кадрови справки и длъжностни характеристики, справки за пътуване на лица – български граждани, доклад от комисия, нарочно сформирана със заповед на директора на ОД на МВР-Бургас и други писмени доказателства. По делото няма привлечено лице в качеството на обвиняем.

С постановление от 27.10.2023г. наблюдаващият делото прокурор при РП-Бургас е прекратил на основание чл.243, ал.1, т.1, вр. чл.24, ал.1, т.1 от НК наказателно производство по досъдебно производство № 55/2021г. по описа на ОСлО при ОП-Бургас, пр. пр. вх. № 3853/2021г, пор. № 1059/2021г. по описа на РП-Бургас, тъй като е преценил, че на И. М. не била нанесена телесна повреда от длъжностни лица при изпълнение на службата им, тоест деянието не било извършено.

От изложеното е видно, че в хода на разследването са положени необходимите усилия за обективно, всестранно и пълно изясняване на фактическата обстановка по делото, и в достатъчен обем са събрани доказателства, необходими за разкриване на обективната истина, в съответствие с принципът, заложен в чл.13 от НПК. Всички факти и обстоятелства, включени в предмета на доказване, очертан от разпоредбата на чл.102 от НПК, са напълно изяснени. Извършеният с постановлението доказателствен анализ е в степен, удовлетворяваща заложените в НПК стандарти - доказателствата са обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, и е съобразен с правилата на формалната логика, като чрез него прокурорът е успял да достигне до правилните фактически изводи, а също и правни такива.

Доказателствената съвкупност е интерпретирана коректно, според точното съдържание, без да бъде изопачавана или подменяна. С атакуваното определение районният съд е възприел тези изводи изцяло, допълнил ги е чрез собствен анализ на доказателствата в частта, в която е преценил за необходимо и съобразно отправените пред него възражения, и е потвърдил 2 постановлението. Тук следва да се посочи, че изложението на възприетата от прокурора фактическа обстановка е подробно, изчерпателно и обхваща поведението на имащите отношение към инцидента лица преди, по време и след деянието. Именно поради факта, че по делото са събрани необходимите за разкриване на обективната истина доказателства, аргументите на жалбоподателя, с които се настоява за отмяна на прекратителното постановление и акта на съда се свеждат единствено до неправилно извършен от съответните органи анализ на събраните източници на фактически данни, но не и до тяхната пълнота. Тези упреци обаче са изцяло несъстоятелни.

Настоящият въззивен състав счита, че изводът на прокурора за липса на извършено престъпление по чл.131, ал.1, т.2 вр. чл.130, ал.2 вр. чл.23, ал.1 от НК, възприет и от проверявания съд, е правилен, обоснован и неизменно следващ от установените по делото обстоятелства.

Няма спор между страните, че на 03.04.2021г., във връзка с отправено към тях оплакване от две деца за нанесен над тях побой от други **, едно от които с име И., свидетелите П. И., Ж. Ц., Ю. Х. и К. П. - служители на ** при ОДМВР Бургас, които по това време били в района на детска градина „**“, ж.к.„**“, гр.*, отишли в намиращия се в близост парк и установили ** свидетели И. М. и И. В.. Двамата били задържани от посочените ** служители, като им били поставени помощни средства – белезници, след което всички заедно се качили в служебния полицейски автомобил и отишли в сградата на ** РУ-Бургас. Свидетелите М. и В. били въведени в стая на първия етаж в районното управление, където белезниците им били свалени и с тях, в присъствието на служител от Инспектор от ** - свидетеля Г. К., била проведена беседа за изясняване на обстоятелствата около подадения сигнал за нанесен побой. По-късно на същия ден, съобразно издадена заповед рег. № 32923- 220 от 03.04.2021г., подписана от Д. Т., заместващ началника на **Бургас, свидетелите Д. Д. и Д. Д. съпроводили И. М. и И. В. до ** – гр.** /*/.

Преди да пристигнат в дома двамата били отведени до „УМБАЛ-Бургас“, където около 18:00 часа на същия ден им бил извършен преглед от свидетеля д-р С. Г.. В хода на прегледите им М. и В. не съобщили да им е нанасян побой и да имат наранявания, като не се оплакали и да изпитват болки. Д-р Г. съставила съответните талони за прегледите на *, в които отразила, че те нямат оплаквания и не е установила наранявания по тях. След това М. и В. били отведени в **, където в 18:25 часа били предадени на свидетеля Г. Б. служител в учреждението, за което бил съставен протокол за предаване за съпровождани ** и ** лица от органите на МВР. И. В. и И. М. били настанени в дома, като престоят им бил удължен до 03.05.2021г. с разрешение на прокурор от районна прокуратура - Бургас.

На 05.04.2021г., видно от талон № 1150 за медицински преглед за установяване на здравния статус на задържано лице по чл.63 от ЗМВР, на свидетеля М. отново бил извършен преглед, при който той съобщил на лекаря А. П., че изпитвал болки в лявата на част на главата и ляво рамо, но видими травми по лицето и тялото му не били констатирани.

На 09.04.2021г. И. В. бил освидетелстван от лекар от отделението по съдебна медицина при УМБАЛ-Бургас, за което му било издадено съдебномедицинско удостоверение № 56/2021г., според което при прегледа на В. били установени кръвонасядане зад лявата ушна мида, довели до болка и 3 страдание, като уврежданията било възможно да са причинени по начина, съобщен от В. – на 03.04.2021г. бил удрян с шамари и юмруци по лицето, съборен на земята и ритан по тялото. На същата дата и място бил освидетелстван и И. М., за което му било издадено съдебномедицинско удостоверение № 55/2021г., според което при прегледа му били установени кръвонасядания по тялото му, довели до болка и страдание, като уврежданията било възможно да са причинени по начина, съобщен от М. – на 03.04.2021г. бил бит от 6-7 ** с юмруци, шамари и ритници, събарян на земята и отново ритан.

В действителност може да се заключи, че доказателствената съвкупност по делото, разгледана в цялост е еднопосочна. В противоречие с нея са единствено показанията на И. М.. Той твърди, че още докато са се намирали с В. в служебния автомобил, непосредствено след задържането им, върху тях е бил упражняван физически тормоз от страна на *, като двама от тях, седящи на задната седалка, започнали многократно да нанасят удари с шамари върху него и В. в областта на лицето, като М. дори бил ударен няколко пъти с лакът в устата, в резултат от което устната му била спукана. След като бил въведен в стая на първия етаж в районното управление, същите четирима *, които ги задържали преди това, продължили да ги бият, като към тях се присъединили още поне двама *. Всички те удряли с юмруци, шамари и ритници него и В. в продължение на няколко минути. След това белезниците им били махнати, а един от * хванал М. за горницата, съборил го на земята и заедно с останалите ** служители започнали да го ритат в главата и в корема. Същото било сторено и със свидетеля В.. М. е посочил още, че двамата с В. били принудени да стоят в полуклекнало положение с изпънати напред ръце, а след това да седят върху пластмасови конуси, като отново били бити. М. бил отведен в друга стая, а след като бил върнат обратно, отново бил удрян с юмруци в главата. Докато престоявал в стаята, при него отишъл ** служител, който му казал „Ти на племенника ми очилата ли ще чупиш?“, след което също им нанесъл побой. По-късно, след като бил отведен до „УМБАЛ-Бургас“ за преглед, бил инструктиран от придружаващите го ** служители, един от тях с фамилия Д., да кажат на лекаря, че нямат оплаквания, а след това двамата с В. били отведени и настанени в **-гр.*.

Правилно прокурорът и съдът са кредитирали с доверие твърденията на разпитаните в хода на разследването ** служители П. И., Ж. Ц., Ю. Х. и К. П., тъй като показанията им са последователни, логични и обективни, а освен това са в корелация и с останалите събрани и проверени по делото доказателства. Всеки от тях сочи, че върху М. и В. не е било упражнявано каквото и да било насилие преди или след задържането им. От обобщено пресъздадения по-горе разказ на свидетеля М. следва извод, че побоят над него и свидетеля В. е започнал още с качването им в патрулния автомобил, когато му е била спукана, сцепена устната, и е продължил и приключил, докато те все още са се намирали в стаята за разпит, тоест преди да бъде отведен в УМБАЛ-гр.Бургас, респективно до **-гр.*. Въпреки това обаче свидетелите К. и Н., присъствали при проведената с двамата * беседа и лично възприели състоянието на * и контактували с тях, не са констатирали никакви видими по тях увреждания, включително и по устните на М., каквато, ако е била налична, без съмнение не би могла да бъде незабелязана, нито пък 4 задържаните лица са ги уведомили за някакво физическо въздействие върху тях от страна на ** служители. Изпълняващите заповедта за транспортиране на ** до *-гр.* * служители – свидетелите Д. и Д., също не са установили увреждания по *. Медикът в здравното заведение – свидетелката д-р Г., извършила преглед на М. /непосредствено след твърдения от него побой/, включващ изследване областта на гърдите, корема и гърба му, за което е била отстранена връхната му дреха, също не е констатирала каквито и да било увреждания по главата и тялото му. Служителите в ** – гр.*, приели * на 03.05.2021г. /също малко след посочения от М. времеви интервал на побоя/, отново не са установили наранявания по лицата на момчетата, нито са били уведомени за такива от тях. Увреждания по ** не са възприели и служителите в *-гр.* – свидетелите В. И. и Г. Б., които са имали пряк контакт с тях.