Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 122 от 08.11.2019, Апелативен съд - Варна

Съд
Апелативен съд - Варна
Дело
Въззивно гражданско дело 396/2018
Вид
Решение № 122
Подписан
08.11.2019
Състав
МИЛЕН ПЕТРОВ СЛАВОВ, ПЕТЯ ИВАНОВА ПЕТРОВА, МАРИЯ КРЪСТЕВА МАРИНОВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 172 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 280, ал. 1 и ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 280, ал. 1 и ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 45, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 45, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 49 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 6 · Закон за лечебните заведения
  • чл. 37, ал. 1 , т. 1 · Закон за съсловните организации на лекарите и на лекарите по дентална медицина

Р Е Ш Е Н И Е № 122 гр. Варна, 08.11.2019г.

В ИМЕТО НА

НАРОДА

Варненският апелативен съд, Гражданско отделение, в съдебно заседание на шестнадесети октомври през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕН

СЛАВОВ

ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ПЕТРОВА

МАРИЯ МАРИНОВА при участието на секретаря В. Тодорова, като разгледа докладваното от съдия М.

Славов в.гр.д. № 396 по описа за 2018г., за да се произнесе взе предвид следното:

Настоящото производство е образувано по въззивна жалба на М*****” АД, гр.

**** против решение № 971/05.06.2018г., постановено по гр. дело № 773 по описа за 2016г. на Окръжен съд – Варна, с което дружеството като ответник е осъдено да заплати на ищцата В.А.А. *** /като в решението е допусната очевидна фактическа грешка при изписването на ЕГН на ищцата/, при участието на трето лице помагач З*****”, гр. **** на страната ответното дружество, сумата от 80 000 лева, представляваща обезщетение за причинените ѝ неимуществени вреди - претърпени болки и страдания, срам, неудобство, тревога, ужас, безпокойство от настъпилото увреждане, вследствие на извършена на 12.12.2015 год. модифицирана радикална мастектомия по Аухинклос, поради определен хистологичен резултат от гефрир „инфилтративен карцином“, изготвен от д-р В. Х., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на увреждането 12.12.2015 год. до окончателното ѝ изплащане; сумата от 8 356.50 лева представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, вследствие на извършена на 12.12.2015 год. модифицирана радикална мастектомия по Аухинклос, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска 20.04.2016 год. до окончателното ѝ изплащане; сумата от 7 626.56 лева, представляващи направените по делото разноски на осн. чл.

78, ал. 1 от ГПК. В жалбата се излага, че решението е неправилно поради фактическа неизясненост, необоснованост и наличие на процесуални нарушения.

Счита се, че е немотивиран отказа на първоинстанционния съд да допусне до разпит поисканите още с исковата молба двама свидетели, които са били пряко ангажирани с лечението на ищцата – д-р Р. Х. и д-р В. Х. Сочи се, че няма процесуална забрана за разпита на тези свидетели, чиито показания биха изяснили обстоятелствата във връзка с предоставената на ищцата информация преди същата да подпише документите за информираното ѝ съгласие. Освен това се сочи, че не е налице пълен анализ на заключението на комплексната СМЕ, извършена от специалисти по патология и онкология и мотиви защо не се кредитира това заключение. Оспорва се приетото от съда, че резултатът от хистологията под № 188/18.12.15г. с биопсичен № 16928/15г. не може да бъде проверен, тъй като е унищожен. Излага се, че заключението на СМЕ е изготвено въз основа на годните за изследване материали, а счупването на носителите им /стъклата/ е станало след връщане на делото в гр.

Варна. По-важното обаче според въззивника е, че основният въпрос по делото е какво е съдържанието на гефрира /№ 16926/1,2,3,4/ - описан в т. 2 от Приемно-предавателен протокол от 05.02.18г., чието съдържание е потвърдено и от заключението на тази СМЕ и е описано и в диспозитива на решението на съда. Без значение е според въззивника обстоятелството, че в гефрира д-р Х. е намерила находка за злокачествено образувание само в биопсичен материал с № 16928/15г., а вещото лице от СМЕ е намерило такива находки и в други два материала – с № 16929 и 16930, тъй като крайния резултат е същият.

Необосновани се считат съображенията на ВОС, че обективно не е било възможно предмет на извършеното изследване от СМЕ да са били 17 бр. препарати /от № 16926 до 16936/15г./, тъй като част от тези препарати към този момент са били у ищцата. Сочи се, че изследването е извършено действително върху предоставените от болницата и намиращи се у нея хистологични препарати № 16926-36/15г. – 4 бр. гефрир и 13 бр. траен препарат. У ищцата по това време са били само и единствено парафиновите блокчета с № 16926-16931/15г. Счита се още, че всички представени документи за извършени по искане на самата ищца консултации и имунохистологични изследвания са въз основа на изготвени препарати от парафиновите блокчета, а не върху гефрирните препарати, в които е посочено, че има наличие на злокачествени туморни клетки. Освен това тези документи представляват частни експертизи, които не следва да бъдат коментирани и кредитирани. В крайна сметка според въззивника не става ясно дали съдът приема, че вещите лица по СМЕ твърдят да са изследвали препарати, които те не са изследвали или те са изследвали правилните препарати, но изводите им са грешни.

Претендира се отмяна на решението и присъждане на разноски по делото за двете инстанции. В с.з. въззивната жалба се поддържа чрез процесуален представител.

В предвидения срок е депозиран отговор на жалбата от насрещната страна В.А.А. чрез адв. Л. В. ***, с който жалбата е оспорена като неоснователна. Счита се, че обжалваното решение е обосновано, правилно и законосъобразно. Няма допуснати от съда процесуални нарушения и фактическата обстановка е правилно изяснена от съда. Счита се, че е неоснователно оплакването за допуснато процесуално нарушение от ВОС чрез недопускането до разпит на посочените двама лекари, тъй като за техните действия са съставени официални документи. В тази връзка са развити съображения за нарушения, извършени от лекуващия лекар, на чл. 92 от ЗЗ, както и при оформянето на документацията, с което пък е нарушено правото на ищцата като пациент по чл. 86, ал. 1, т. 8 и т. 4 от ЗЗ. Сочи се на нарушение и на алгоритъма на лечение по КП № 179, доказателство за което са извършените след отстраняването на органа две образни изследвания едва на 14.12.15г. Анализът, направен от ВОС на заключението на тази СМЕ, се счита за обоснован, тъй като е станало ясно, че патологът д-р А. не е изследвал парафиновите блокчета, които по това време са били у ищцата.

Освен това даденият от него код относно диагнозата на заболяването е различен от посочените в резултата от хистологичното изследване, в епикризата и в протокола от онкологичната комисия за предписано лечение на ищцата. Оспорва се твърдението на в.л. А., че е получил материалите за изследване в специален контейнер, доказателство за което е счупването на част от стъклата, върху които трайно е закрепен изследвания материал. Освен това са били счупени 2 от общо 3-те стъкла, за които ответникът твърди, че на тях имало находки. Излага се още, че в приложената клинична пътека № 179 в раздела за видове операции е предвидено извършването на органосъхраняващи операции при малки тумори с големина под 3 см., какъвто е бил и настоящия случай. Тази алтернатива не е била известна на ищцата, нито е била приложена от лекуващия лекар. Претендира се потвърждаване на решението и присъждане на разноските по делото. В с.з. изразеното становище с отговора се поддържа чрез процесуален представител. В указания от съда срок е депозирана и писмена защита, в която са развити подробно правните съображения за основателност на предявените искове. Акцентира се на обстоятелството, че с втората комплексна СМЕ е установено, че при ищцата е имало комбинация от няколко предракови състояния, но не и инвазивен карцином, който прогностично може да се развие, но може и да не се развие в бъдеще. Освен това се поддържа, че ищцата не е била информирана за точния вид на заболяването си и възможното му развитие, за да може да направи сама своя избор относно отстраняването на орган.

Третото лице-помагач на ответника в исковото производство, изразява становище в с.з. пред настоящата инстанция за основателност на подадената въззивна жалба и се претендира нейното уважаване.

Въззивната жалба е подадена в срок, от страна с правен интерес от обжалването на решението, при наличието на доказателства за надлежна представителна власт, същата е редовна, поради което се явява допустима. Разгледана по същество, въззивната жалба се явява основателна по следните съображения:

Първоинстанционният съд е сезиран с исковата молба на В.А.А., с която на осн. чл. 49 от ЗЗД се претендира осъждането на ответното дружество М*****“ АД да ѝ заплати сумата от 80 000 лв. като обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди и сумата от 8 356.50 лв. за претърпени от нея имуществени вреди, нанесени ѝ от двама лекари, наети по трудово правоотношение от болничното заведение, при извършената на 12.12.15г. операция чрез отстраняването на лявата ѝ гърда, поради неточно поставена диагноза „карцином на лява млечна жлеза“. Наведените твърдения в исковата молба са, че от 2006г. след раждането на първото си дете, ищцата е установила наличието на уплътнен, неболезнен участък в лявата си гърда. За първи път е посетила специалист по образна диагностика на 16.04.09г., когато е извършена мамография и определената диагноза била, че се касае за кистозна мастопатия в лявата гърда. При нов преглед чрез образна диагностика на 15.06.10г. е посочено, че се касае до мастопатия в лявата млечна жлеза и била насочена към гръден хирург.

При преглед от последния в лицето на д-р Р. Х. (специалист гръден хирург-онколог) е изразено становище, че няма убедителна находка за солидно образувание в двете млечни жлези. Препоръчана била контролна ехоскопия след 3-4 месеца. На 01.03.11г. д-р Х. е отбелязал, че находката в лявата млечна жлеза е с размери до 25 мм., подвижна, слабо болезнена, след което отново е препоръчана ехоскопия на млечни жлези. При извършен на 22.03.11г. ехографски преглед от друг специалист /д-р Т./ е посочено, че находката е кистозна мастопатия в лявата млечна жлеза и изисква динамичен контрол и евентуално хистологична верификация. При нов преглед на 02.06.11г. д-р Т. е констатирала, че находката не показва прогресия и дори е лекостепенно редуцирана. Не се установили патологични интраканаликуларни включвания. На 14.06.11г. д-р Х. също е констатирал, че находката в лява млечна жлеза, описана при предходните прегледи, е със значително редуцирани размери. През 2012г. ищцата родила второто си дете, а на 26.08.13г. е била прегледана профилактично отново от д-р Х., който не установил находка, различна от вече установената. На 01.10.14г. ищцата посетила друг специалист – д-р В. С., която установила, че в лявата млечна жлеза се палпира зона с фиброзна компонента, аденозни промени с вид на пролиферативна мастопатична плака с размер 35 мм. Специалистът е посочил, че участъкът е с повишен риск. На 08.10.14г. ищцата е била прегледана от друг гръден хирург – д-р К., който е констатирал уплътнен, слабо болезнен участък, с размери 2/2 см., с еластична консистенция. Препоръчано било на ищцата наблюдение или оперативно лечение. На 20.11.14г. ищцата посетила специалист по образна диагностика д-р Сн. Я., която установила, че в лявата млечна жлеза е налице мастопатична плака с фиброзна компонента, без данни за интрадуктални пролиферации, без оформяне на този фон на огнищна паренхимна или кистозна лезия със суспектна УЗ и ренг. характеристика. Специалистът не е установил съществена динамика в сравнение с ехоскопиите от 2011г., но е препоръчан динамичен контрол. Осъщественият нов преглед от този специалист на 31.03.15г. също не е установил динамика в сравнение с констатацията от 20.11.14г. Такова било заключението и при новия преглед от д-р Я. на 30.10.15г.

На

30.11.15г. ищцата посетила С*** по онкология в гр. С****, където проф. д-р Ел. А. ѝ препоръчала ехографски преглед. От последния, извършен от д-р Н., е установено, че в лявата млечна жлеза над ареолата, на площ от около 25 мм., е налице фибронодозен участък с хетерогенна структура, неясни очертания и нерезки, без оформена капсула. Наличие на калцификати, групирани и пръснати и суспектен положителен Доплер-сигнал. Не са видени абнормно уголемени аксиларни лимфни възли двустранно. Предвид наличието на калцификати и положителен Доплер-сигнал е препоръчано ТАБ от суспектния участък.

След повторната консултация на този резултат с проф. А., същата препоръчала на ищцата да се извърши операция, тъй като нямало смисъл от биопсия.

След завръщането си в гр. Варна ищцата посетила отново д-р Р. Х., който след преглед не установил нищо обезпокоително, а след запознаване с ехографските изследвания на д-р Я. и д-р Н. изразил мнение, че е склонен да даде вяра на описаното от д-р Я. Попитал ищцата какво предпочита – да продължи наблюдението на участъка или да го оперира. Ищцата предпочела втория вариант. Така била насрочена операция за 12.12.15г. в ответната болница.