Решение № 109 от 20.11.2023, Районен съд - Девня

РЕШЕНИЕ

№ 109 гр. Девня, 20.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДЕВНЯ, ІV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ДАНИЕЛА ХР. ВЪЛЕВА при участието на секретаря И.ИЛ. В. като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА ХР. ВЪЛЕВА Административно наказателно дело № 20233120200161 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН и е образувано по жалба на „ТЕНТРАНС“ЕООД, ЕИК: 126629026, със седалище и адрес на управление: гр. Хасково, ул. „Липа“№5, представлявано от Р. Т.Р., чрез проц. представител – адв. Кр. А. от АК – Хасково против Електронен фиш № 8504537436, издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“ при МРРБ – София, с който на въззивника за нарушение по чл. 102 ал. 2 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, на основание чл. 179 ал. 3б вр. чл. 187а ал. 2 т.

3 от същия закон е наложена имуществена санкция в размер на 2 500 лева.

Въззивникът намира атакувания ел. фиш за незаконосъобразен и претендира неговата отмяна, като излага пространствени аргументи в тази насока. На първо място счита, че за вмененото му нарушение по чл. 179 ал. 3б от ЗДвП не е предвидена възможност за издаване на електронен фиш, а следва да се прилага общата процедура на ЗАНН. На второ място излага, че липсват задължителните реквизити за този вид акт като отбелязване на административнонаказващия орган, мястото на извършване на нарушението и словесно описание на нарушението. Твърди, че ел. фиш не е издаден по образеца, съответстващ на датата на извършване на нарушението. Сочи и материално – правна незаконосъобразност на обжалвания акт, като твърди, че не са спазени предвидените в чл. 34 от ЗАНН срокове за издаването на обжалвания акт, че няма доказателства за изправността на техническото 1 устройство, с което е установено нарушението, че санкцията е определена и наложена незаконосъобразно, че липсва проверка относно приложението на чл. 28 от ЗАНН, че е нарушен принципа за прилагане на по – благоприятния закон във връзка с изменението на чл. 10б ал. 7 от Закона за пътищата. На последно място счита, че развилото се административно – наказателно производство, приключило с издаването на обжалвания ел. фиш е в разрез с европейските източници на правото – Регламент за изпълнение /ЕС/ 2020/204 на Комисията от 28.11.2019 г., чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17.06.1999 г., както и редица решения на СЕС, които цитира в жалбата си.

Въззивникът, редовно призован, в съдебно заседание не изпраща представител, представя допълнително писмено становище, в което допълва аргументите си за незаконосъобразност на обжалвания електронен фиш.

Въззиваемата страна – Агенция "Пътна инфраструктура", чрез процесуален представител, който участва и в с.з., оспорват жалбата. Молят обжалваното НП да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

РП – Варна, редовно уведомени за с.з. не изпращат представител за участие в делото.

Съдът, след преценка на събраните по делото гласни и писмени доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

На 19.04.2021 г. в 12, 21 часа с устройство № 10072 - елемент от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10 ал. 1 от ЗП, намиращо се на път А - 2, км. 399 + 703, с посока намаляващ километър, в Община Девня, обл. Варна, включен в обхвата на платената пътна мрежа, било установено /заснето/ нарушение с ППС – влекач „*********** с рег. № *********, с технически допустима максимална маса 17 990, брой оси 2, екологична категория ЕВРО 5, в състав с ремарке с общ брой оси 5, с обща технически допустима максимална маса на състава 40 000, за което изцяло не била заплатена пътна такса по чл. 10 ал. 1 от Закона за пътищата /ЗП/ според категорията на ППС, тъй като за посоченото ППС нямало валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаването.

На 03.02.2023 г. е издаден обжалвания електронен фиш № 8504537436, който бил връчен на въззивника на 15.05.2023 г.

Горната фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа на писмените доказателства, приложени към АНП и допълнително представени от АНО, приобщени по реда на чл. 283 от НПК, които преценени в своята съвкупност не налагат различни фактически изводи.

Съдът, въз основа императивно вмененото задължение за цялостна проверка на издадения акт по отношение законосъобразността, 2 обосноваността и справедливостта на наказателното постановление направи следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срок срещу подлежащ на атакуване електронен фиш и от лице, което има право на жалба.

Разгледана по същество, жалбата е основателна, поради следните съображения:

На първо място съдът ще отбележи, че по разбиране на настоящият съдебен състав за вмененото на въззивника нарушение по чл. 179 ал. 3б от ЗДвП не е предвидена възможност за издаване на електронен фиш. В разпоредбата на чл. 189ж ал. 1 от ЗДвП е предвидено, че електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба или имуществена санкция в размер, определен за съответното нарушение може да се издава само при нарушение по чл. 179 ал. 3, установено и заснето от електронната система по чл. 167а ал. 3 . Това идва да рече, че за нарушения, извън това по чл. 179 ал. 3 от ЗДвП не може да се издава ел. фиш, т. е., че законодателят действително е предвидил възможност да се издава електронен фиш само и единствено за нарушения по чл. 179 ал. 3 от ЗДвП. Вярно е, че в редица разпоредби на същия закон се съдържа противоречие на това правило.

/така например в чл. 167а ал. 4 или чл. 189ж ал. 7 от ЗДвП/. Дали това е пропуск на законодателя съдът не може да гадае, но така или иначе нормата на чл. 189ж ал. 1 от ЗДвП е безкрайно ясна, същата е санкционна и не може да се тълкува разширително. При буквално тълкуване на разпоредбата на чл.

189ж ал. 1 от ЗДвП следва, че не може да бъде издаван електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за нарушение по чл. 179 ал.

3б от ЗДвП. Санкционните норми на чл. 179 ал. 3 и на чл. 179 ал. 3б от закона са различни – те са с различен субект и с различно съдържание. Нормата на чл. чл. 179 ал. 3 от ЗДвП е със субект водач на ППС, за което е дължима, но не е заплатена таксата по чл. 10 ал. 1 т. 1 от ЗДвП , а санкционната норма на чл. 179 ал. 3б от ЗДвП е със субект собственик на ППС от категорията по чл.

10б ал. 3 от ЗП , за което изцяло или частично не е заплатена дължимата такса по чл. 10 ал. 1 т. 2 от ЗП . В нормата на чл. 167а ал. 2 т. 2 от ЗДвП е предвидена възможност за установяване на нарушенията по чл. 179 ал. 3 - 3в използват технически средства или системи. В т. 8 на същата разпоредба е предвидено правомощие на определени от Председателя на УС на А“ПИ“ длъжностни лица да връчват електронни фишове за нарушения по 3 чл. 179 ал. 3 - 3в. Но никъде в закона не е предвидена възможност за издаване на ел. фиш за нарушение по чл. 179 ал. 3б от ЗДвП, каквото е процесното.

Процедурата, уредена в чл. 189е обхваща и деянията, които се наказват по реда на чл. 179 ал.3б от ЗДвП , но само когато за нарушението е съставен акт за установяване на административно нарушение, какъвто не е настоящия 3 случай. Същото становище е застъпено вече и в Решение №1448/30.10.2023 г. на Административен съд – Варна, постановено по КНАХД №2071/2023 г.

На следващо място, настоящия съдебен състав счита, че в производството по издаване на ел. фиш са приложими сроковете по чл. 34 от ЗАНН. Това е така, защото:

С изменението на ЗДвП /обн. ДВ бр. 105 от 2018 г./ и създаването на новите разпоредби на чл. 189ж от ЗДвП бе въведена възможност за установяване на някои видове административни нарушения по този закон и ангажиране на административно - наказателна отговорност за тях по опростена процедура, която се основава на установяване и заснемане от електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10 ал. 1 от Закона за пътищата - чрез издаването на електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител. Същевременно според т. 1 от Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015 г. по тълкувателно дело № 1/2014 г. на Общото събрание на съдиите от Наказателна колегия на Върховния касационен съд и Общото събрание на съдиите от Втора колегия на Върховния административен съд, сроковете по чл. 34 от ЗАНН са давностни и с тяхното изтичане се погасява възможността да бъдат реализирани правомощията на административно - наказващия орган. За тези срокове съдът следи служебно. Нормата на чл. 1 от ЗАНН въвежда субсидиарна приложимост на разпоредбите на този общ закон относно реда за установяване на административните нарушения, за налагане и изпълнение на административните наказания, във всеки случай, когато липсва друга специална уредба. При липса на специална правна уредба относно сроковете за образуване, съответно за приключване на процедурата по ангажиране отговорността на нарушителя и предвид разпоредбата на чл. 1 от ЗАНН, сроковете по чл. 34 ал. 1 от ЗАНН са приложими и в производствата по издаването на електронен фиш. Макар законово регламентираните изисквания за форма, съдържание и процедура за съставяне на актовете за установяване на административни нарушения и за издаването на наказателни постановления да са неприложими по отношение на електронните фишове за налагане на глоба за нарушения, установени с автоматизирани технически средства или системи, сроковете по чл. 34 ал.1 от ЗАНН следва да бъдат прилагани в производствата по чл. 189 ал. 4 и сл. от ЗДвП, доколкото електронният фиш по своето правно действие представлява акт едновременно с установителни /като АУАН/ и със санкционни /като НП/ функции. На първо място, предвид целената от законодателя бързина и оперативност на производството, следва да се приеме, че електронният фиш следва да се издаде в тримесечен срок от откриване на нарушителя. След изтичане на този срок тази възможност се преклудира, поради изтичане на определения в чл.

4

34 ал. 1 от ЗАНН давностен срок. Освен това, нормата на чл. 34 ал. 1 от ЗАНН, която регламентира давностни срокове, следва да се при лага еднакво за всички лица. Противното би означавало да се даде неограничено правомощие на АНО за времево издаване на електронните фишове, в което няма правна логика. В този смисъл, не може нарушителите, санкционирани с електронен фиш, да бъдат третирани различно спрямо нарушителите, които са санкционирани с наказателно постановление. Стриктното и еднакво прилагане на правилата на административното правораздаване не предоставя възможност срокът за образуване на АНП за едно и също административно нарушение да зависи от начина на установяването му - физически от полицейски служител чрез съставяне на АУАН, или по електронен път чрез издаване на ЕФ, при което в първия случай срокът да е 3-месечен, респективно - 1- годишен, и пропускането му да води до преклудиране на възможността за административно наказване на нарушението, а във втория случая срокът да е минимум 3 години - т.е. до момента на изтичане на давността за преследване на нарушението, което санкционира фишът.

Противното тълкуване създава неоправдана асиметрия в правното положение на наказаните лица, което е недопустимо в производство с наказателен по естеството си характер. Приемането за електронния фиш на последици различни от установените за наказателното постановление, би означавало различно третиране на нарушителите, извършили едно и също нарушение, в зависимост единствено от това дали то е заснето с електронната система или констатирано от контролен орган, каквото различно третиране нито е нормативно предвидено, нито е оправдано от гледище на закона.

Допълнителен аргумент в тази насока е фактът, че ЕФ се издава в една ускорена процедура и има за цел по-бързо реализиране на административно наказателната отговорност в сравнение с общия случай на АУАН и НП, именно с оглед елиминирането на човешкия фактор в това производство.

Ефектът от неприлагането на нормите на чл. 34 от ЗАНН би бил противоположен, тъй като създава възможност за продължително бездействие на администрацията, незастрашено от санкцията за изключване на отговорността на нарушителя. Поради изложеното и при наличната законодателна уредба следва да се приеме, че срокът за издаване на ЕФ е този по чл. 34 ал. 2 от ЗАНН - три месеца от откриване на нарушителя или една година от извършване на нарушението.