Решение № 1930 от 14.04.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1930 гр. София, 14.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-2 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Евгени Георгиев при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева като разгледа докладваното от Евгени Георгиев Гражданско дело № 20221100106578 по описа за 2022 година

I. ОБСТОЯТЕЛСТВА, ТВЪРДЕНИ ОТ СТРАНИТЕ, И

ИСКАНИЯ НА СТРАНИТЕ КЪМ СЪДА

1. На ищеца

[1] Л. Д. е заявила в искова молба от 22.06.2022 г., че на 04.12.2013 г. срещу нея е било повдигнато обвинение за престъпление по чл. 123, ал. 3, пр.

2, връзка с ал. 1, пр. 2 от НК. Спрямо нея е била взета мярка за неотклонение подписка. В съдебна фаза Върховен касационен съд (ВКС) е върнал два пъти делото на Софийски апелативен съд (САС) за ново разглеждане. С решение от 16.11.2021 г. ВКС е постановил окончателно решение, че Л. Д. е била невиновна.

[2] Л. Д. твърди, че вследствие на незаконното обвинение тя е била стресирана и не е виждала смисъл да се бори с бюрократичната система. Това е повлияло на психичното равновесие. Директорът на болницата, в която Л.

1

Д. е работила, е искал тя да напусне, за да нямат близките претенции към самата болница. Тя е страдала от това, че не е могла да помага на съпруга си в грижите за семейството им. Тя е получила депресивно разстройство и хипертония.

[3] Л. Д. оценява на 100 000,00 лева неимуществените вреди, които е претърпяла. Ответникът Прокуратурата не е заплатил обезщетение. Затова Л. Д. моли съда да осъди Прокуратурата да заплати: 100 000,00 лева обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от 04.12.2013 г. до 16.11.2021 г.; законна лихва от 16.11.2021 г. до окончателното изплащане на обезщетение за неимуществени вреди (исковата молба, л. 3-9; молбата, л.

148).

2. По писмения отговор на ответника

[4] Прокуратурата е оспорила предявения иск. Тя е заявила, че:

1. в досъдебната фаза делото е протекло в разумни срокове;

2. ищцата не е претърпяла вреди от незаконното обвинение;

3. размерът на търсеното обезщетение е завишен. Затова

Прокуратурата моли съда да отхвърли иска (писмения отговор, л. 118-121).

II. ОБСТОЯТЕЛСТВА, КОИТО СЪДЪТ УСТАНОВЯВА, СЛЕД

КАТО СЕ ЗАПОЗНА С ФАКТИЧЕСКИТЕ ТВЪРДЕНИЯ НА

СТРАНИТЕ И ДОКАЗАТЕЛСТВАТА, СЪБРАНИ ПО ДЕЛОТО

1. Обстоятелства, които съдът установява

[5] Не се спори, че Л. Д. е била родена на ******* г. Тя е била приветлива, усмихната и спокойна, не е имала грижи. Л. Д. е работела като акушер-гинеколог във II-ра САГБАЛ "Шейново" и е ходела на работа с удоволствие. Тя е имала и частен кабинет. На 03.10.2011 г. Л. Д. е била в добро общо състояние (показанията на свидетелите В.М. и С.Д., л. 166-167, 2 амбулаторния лист, л. 106).

[6] На 04.12.2013 г. Софийска градска прокуратура (СГП) е привлякла Л. Д. като обвиняема за престъпление по чл. 123, ал. 3, пр. 2, връзка с ал. 1, пр. 2, алт. 1 от НК. Обвинението e било, че на 20.11.2011 г. поради немарливо изпълнение на занятие, източник на повишена опасност, Л. Д. е причинила смърт на родилка и нейното новородено дете като дежурен ординатор акушер-генеколог. Спрямо Л. Д. е била взета мярка за неотклонение подписка (постановлението, л. 11-17).

[7] На 21.01.2014 г. Прокуратурата е внесла в съда обвинителен акт срещу Л. Д. (обвинителният акт, л. 18-25). На 27.03.2015 г. СГС е признал Л.

Д. за невиновна, а на 25.05.2017 г. САС е потвърдил изцяло оправдателната присъда (присъдата на СГС, л. 28-29; решението на САС, л. 30-42).

[8] Частните обвинители и граждански ищци са обжалвали пред ВКС присъдата. На 23.11.2017 г. ВКС е отменил решението на САС и е върнал делото за ново разглеждане (решението на ВКС, л. 43-59).

[9] С присъда от 24.04.2018 г. САС е признал Л. Д. за виновна. Съдът е наложил на Л. Д. наказание лишаване от свобода за година и шест месеца и е отложил за три години изпълнението на наказанието (присъдата на САС, л.

60-76).

[10] Л. Д. и частните обвинители и граждански ищци са обжалвали пред ВКС решението на САС. На 15.08.2019 г. ВКС е отменил решението на САС и повторно е върнал на САС делото (решението на ВКС, л. 77-90). С присъда от 22.01.2020 г. САС отново е признал Л. Д. за виновна и я е осъдил на една година лишаване от свобода, като е отложил за три години изпълнението на наказанието (присъдата на САС, л. 91-93).

[11] Л. Д. е обжалвала пред ВКС присъдата на САС. На 16.11.2021 г.

ВКС окончателно е оправдал Л. Д. за престъпление по чл. 123, ал. 1, пр. 2 от 3

НК (решението, л. 94-105).

[12] Вследствие на воденото срещу нея наказателно производство Л. Д. е получила адапционно разстройство с тревожно-депресивни симптоми (депресивно настроение, притеснение, тревожност, напрежение, безсъние, намален апетит). Тя се е страхувала да преглежда бременна жена. Сега Л. Д. няма невротичната симптоматика. Л. Д.-Д. не е имала други увреждания на здравето вследствие на незаконнното обвинение (заключението на вещите лица д-р М. К. и д-р Д. М., л. 149-162; показанията на вещите лица, л. 165).

[13] Колегите на Л. Д. са станали резервирани към нея. Тя е продала частния си кабинет, което се е отразило на финансовото състояние. Синът също се е притеснявал за нея (показанията на свидетелите В.М. и С.Д., л. 166гръб и167-гръб).

[14] Л. Д. е заплатила: 10,00 лева за държавна такса (л. 2); 2 000,00 лева за адвокат (договорът, л. 10-гръб). Прокуратурата не е направила разноски. За възнаграждения на вещи лица съдът е изплатил 440,00 лева от бюджета на СГС (л. 163-164).

2. Обстоятелства, които съдът не приема за установени

[15] Съдът не приема за установено, че директорът на болницата, в която Л. Д. е работила, е искал тя да напусне, за да нямат близките на починалата жена претенции към болницата. Съдът не приема това за установено, защото липсват доказателства, които да подкрепят това твърдение. Също така Л. Д. не е напускала работата си в ШЕЙНОВО.

[16] Съдът не приема, че вледствие на незаконното обвинение Л. Д. е получила хроничния гастрит, нефролитиазата и увреждането на междупрешления диск. Вещите лица са изключили възможността тези заболявания да са от незаконното обвинение. Съдът не приема, че хипертонията у Л. Д. е вследствие на ензаконното обвинение, защото стресът, 4 на който тя е била подложена, е само един от факторите за възникване на хипертония, а наличието на други фактори при нея не е изключено.

III. ПРИЛОЖИМО КЪМ СПОРА ПРАВО, СЪОТНАСЯНЕ НА

УСТАНОВЕНИТЕ ФАКТИ КЪМ ПРИЛОЖИМОТО ПРАВО И

РЕШЕНИЕ ПО ДЕЛОТО

[17] Л. Д. е предявила иск по чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 от ЗОДОВ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, причинени от незаконно обвинение.

1. По иска по чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 от ЗОДОВ

[18] Съгласно чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 от ЗОДОВ, държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата или съда при обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано. Държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице (чл. 4, ал. 1 от ЗОДОВ).

[19] Следователно предпоставките за уважаване на иска са:

1. Л. Д. да е била обвинена в извършване на престъпление;

2. тя да е оправдана;

3. вследствие на обвинението имуществени/неимуществени вреди;

Л.

Д. да е претърпяла

4. Прокуратурата да не е заплатила на Л. Д. обезщетение за тези вреди.

[20] Съдът установи, че Л. Д. е била обвинена в извършване на престъпление, като впоследствие е била оправдана. От наказателното производство тя е претърпяла страдания и неудобства. Прокуратурата не е изплащала обезщетение на Л. Д..

5

[21] Налице са предпоставките за уважаването на иска. Съдът следва да определи размера на дължащото се обезщетение за неимуществени вреди.

Факторите, които съдът следва да отчита при определянето на размера на обезщетението за неимуществени вреди, могат да бъдат обособени в няколко групи. Първата група е свързана със самото обвинение и тя включва:

1. тежестта на повдигнатото обвинение - дали е от общ характер, дали е за няколко отделни престъпления, какви наказания се предвиждат за него;