Решение № 1571 от 07.11.2023, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1571 гр. Варна, 07.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 15 СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Валя Цуцакова при участието на секретаря Радостина Ив. Иванова като разгледа докладваното от Валя Цуцакова Административно наказателно дело № 20233110200394 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано по жалба А. Д. Г. ЕГН**********, от гр.Варна, депозирана чрез адв. Ив. Д., против НП № 22-0819-005821/ 04.11.2022г. на Началник група в сектор ПП-ОД на МВР- Варна, с което на въз.Г. са наложени административни наказания, както следва: “Глоба” в размер на 200 лв. на основание чл. 179 ал.2 вр.чл.179ал.1т.5 от ЗДвП , за нарушение на чл. 25 ал.1 от ЗДвП , „Глоба“ в размер на 100лв. и лишаване от право да управлява ПС за срок от един месец на основание чл.175ал.1т.5 от ЗДвП , за нарушение на чл. 123ал.1т.3 б.“Б“ от ЗДвП.

Жалбата е подадена в срок, от надлежна страна, поради което, като допустима , е приета от съда за разглеждане.

С жалбата се оспорва фактическата обстановка, визира се липса на виновно поведение, твърди се, че вина за настъпилото ПТП има вторият участник в същото, който неправомерно е извършил маневра изпреварване, сочи се, че след настъпването на ПТП е постигнато съгласие между страните и е попълнен двустранен протокол, но в деня след произшествието е било установено, че протоколът не съдържа всички реквизити, поради което въз.Г.

1 е депозирала жалба в сектор ПП, визира се ограничено право на защита досежно второто прието за установено нарушение с НП, като се излагат аргументи ,че липсва нарушение на визираната от АНО норма на чл.123 ал.1т.3 б.“Б“ от ЗДвП, поради наличието на попълнен двустранен протокол, оспорва се и приложената санкционна норма на чл. 179 ал.2 вр.чл.179ал.1т.5 от ЗДвП и в заключение се иска НП да бъде отменено.

В съдебно заседание въз.Г., редовно призован, се явява лично и с адв.И.

Д., надлежно упълномощена и приета от съда.Процесуалният представител поддържа жалбата, а в хода на делото по същество моли за отмяна на НП, като неправилно и незаконосъобразно,като излага аргументи, идентични с визираните в жалбата за липса на виновно поведение и моли за присъждане на направените по делото разноски.

Представител на органа издал НП,не се явява в с.з., депозират се писмени бележки с искане НП да бъде потвърдено, като законосъобразно и правилно и да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение, а в условията на евентуалност моли за присъждане на възнаграждение в минималния размер..

След преценка на доказателствата по делото, съдът възприе следната фактическа обстановка:

На 25.07.2022г. въз.Г. управлявала лек автомобил марка л.а."Пежо 407" с рег. № В 0836 ВМ, по ул."Цар Асен" в гр.Варна, в посока бул."Чаталджа".

Преди кръстовището с бул."Цар Освободител" имало формирана колона от автомобили, един от които бил л.а.„Мерцедес ГЛЕ 350" с рег.№ В 2041 ТА, управляван от св.Х.. На кръстовището, автомобилът, намиращ се пред автомобила, управляван от въз.Г., се приготвял да завие надясно, но спрял, за да пропусне пресичащи пешеходци и свидетелката се изнесла вляво, за да го заобиколи и да продължи напред, като навлязла леко в лентата за насрещно движение. По същото време, поради забавяне на движението, въпреки че в този пътен участък пътната маркировка била от типа М-2-двойна непрекъсната линия, св.Х. предприел маневра изпреварване на предходно намиращите се автомобили и навлязъл в насрещното платно за движение. В резултат от действията на двамата водачи последвал удар между управляваните от тях превозни средства, в резултат от който настъпили щети в предната лява част на автомобила ,управляван от жалбоподателката и в 2 предната дясна част на този на този, управляван от св.Х.. Двамата изтеглили автомобилите от кръстовището, огледали повредите и след известен спор решили да съставят двустранен протокол за настъпилото произшествие, без да уведомяват за това сектор „Пътна полиция"-Варна. На мястото на инцидента пристигнал съпругът на въз.Г., който оказал известно съдействие за постигането на съгласие. Двамата водачи изготвили и подписали Двустранен констативен протокол за пътнотранспортно произшествие, но на следващия ден след като въз.Г. отишла в офис на застрахователя си, за да съобщи за настъпилата щета, там била уведомена, че св.Х. вече е заявил щетите по неговия автомобил, като отричал да има вина за настъпването на произшествието. Поради това на 27.07.2022г. св.Г. подала жалба в сектор „Пътна полиция"-Варна, в която описала случая и молела да й се окаже съдействие за изясняване на въпроса по чия вина е възникнал инцидентът.

Изясняването на обстоятелствата по случая било възложено на св.Л. М. М., който разговарял с двамата водачи, снел обяснения и изготвил протокол за ПТП. След проверка на обстоятелствата, при които е възникнало произшествието, св.М. счел, че вина за настъпването му имат и двамата водачи и им съставил актове за установяване на административно нарушение.

Така на 30.08.2022г. бил съставен акт за установяване на административно нарушение срещу въз.Г. за това, че при извършване на маневра отклоняване в ляво по посока на движението не пропуска и е блъсната от минаващият от лявата страна л.а.“Мерцедес“ и е настъпило ПТП с материални щети, както и за това, че като участник в ПТП, след първоначално съгласие и попълнен двустранен констативен протокол за ПТП не е уведомила компетентните органи на МВР след настъпилите в последствие разногласия с другия участник в произшествието относно обстоятелствата, свързани с него. Актът бил съставен в присъствието на нарушителя, бил предявен и подписан без възражения. Писмени такива не били депозирани и в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН, поради което въз основа на съставения акт и на материалите по преписката на 04.11.2022г. било издадено и атакуваното наказателно постановление, с което на въз.Г. били наложени наказания: “Глоба” в размер на 200 лв. на основание чл. 179 ал.2 вр.чл.179ал.1т.5 от ЗДвП , за нарушение на чл. 25 ал.1 от ЗДвП , „Глоба“ в размер на 100лв. и лишаване от право да управлява ПС за срок от един месец на основание чл.175ал.1т.5 от ЗДвП , за нарушение на чл. 123ал.1т.3 б.“Б“ от ЗДвП.

3

В с.з. се приобщи и видеозапис, обхващащ част от процесния пътен участък, но същият не фиксира настъпването на ПТП.

Съдът напълно кредитира показанията на свидетелите М., Х. и Г., тъй като същите са последователни, непротиворечиви, взаимно допълващи се и напълно кореспондиращи с установената по делото фактическа обстановка.

Съдът напълно кредитира писмени доказателства по делото, тъй като кореспондират с установената фактическа обстановка.

Гореописаното се установява от приобщените материали по делотопоказанията на свидетелите М., Х. и Г., дадени в съдебно заседание в кредитираните от съда части, НП, АУАН, протокол за ПТП , заповед и от останалите приети по делото писмени доказателства.

Като прецени изложената фактическа обстановка с оглед нормативните актове, регламентиращи процесните отношения и при цялостната служебна проверка на акта, на основание чл.313 и чл.314 от НПК, вр с чл.84 от ЗАНН, настоящият състав на ВРС, достигна до следните правни изводи.

Проверяваният акт е издаден от упълномощен за това орган, тъй като видно от приложената от въззиваемата страна заповед , приета в съдебно заседание, издалото НП лице е компетентно.Видно от същата заповед, АУАН също е съставен от компетентен служител и е надлежно връчен на нарушителя.Спазени са сроковете за съставяне на АУАН и издаване на НП, нарушението на чл.25 ал.1 от ЗДвП е описано достатъчно пълно точно и ясно, посочената като нарушена норма кореспондира с фактическото и правно описание на нарушението, посочени са и конкретните обстоятелства, при които е извършено нарушението, дата и място на извършване, поради което съдът намира, че както АУАН, така и НП съдържат изискуемите от ЗАНН реквизити по отношение на това нарушение.

Правилно АНО е приел, че въззивникът е извършил нарушение на чл.25 ал.1 от ЗДвП, тъй като на посочената в АУАН и НП дата, при управлението на горепосочения лек автомобил е предприел извършването на маневра, свързана с отклонение наляво по платното за движение, без да пропусне движещият се от лявата му страна лек автомобил, управляван от св.Х., в следствие на което е настъпило ПТП с материални щети.

Неоснователни са възраженията, че нарушението не е доказано по безспорен и несъмнен начин, тъй като липсва виновно поведение, като наличието на 4 съпричиняване от втория участник в ПТП, нарушил пътната маркировка, не е основание за отпадане отговорността на нарушителя, а касае единствено размерът на наказанието, което следва да бъде наложено..

Разпоредбата на чл.25 ал.1 от ЗДвП дава предимство на движещият се в съответната пътна лента, спрямо онзи, който извършва маневра, поради което правилно АНО е наложил санкция на основание чл.179 ал.2вр.чл.179ал.1т.5 от ЗДвП, тъй като въззивникът не се е съобразил с правилата за предимство и е настъпило ПТП.

Наложеното административно наказание „Глоба” в размер на 200лв. е в абсолютния размер, предвиден от санкционната норма, поради което съдът го намира за справедливо и е лишен от възможност да го ревизира.

По отношение на второто прието за установено нарушение съдът намира, че в хода на АНП са допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно е приложен материалния закон.

Срещу съставения АУАН не били депозирани възражения, но по отношение на нарушението чл. 123ал.1т.3 б.“Б“ от ЗДвП АНО не е преценил в пълнота АУАН, което в последствие е обусловило и допускането на процесуални нарушения при издаването на НП.

Посочената като нарушена норма на чл.123, ал.1, т.3, б."б" от ЗДвП, гласи,че ако между участниците в произшествието има съгласие относно обстоятелствата, свързани с него, те преместват превозните средства, така че да не възпрепятстват движението и попълват своите данни в двустранен констативен протокол за пътнотранспортното произшествие, като тази норма не задължава водачите да уведомяват органите на МВР.Предвид горното от фактите не става ясно какво точно нарушение се вменява на жалбоподателката и защо се приема, че е нарушила тази норма, като визирането на възникнали в последствие разногласия с другия участник в ПТП не попадат в хипотезата на посочената като нарушена норма, поради което съдът счита, че съществено е било ограничено правото на защита на нарушителя.

Според разпоредбата на чл.123, ал.1, т.3, б.А, б.Б и б.В от ЗДвП водачът на ППС, който е участник в ПТП, при което са причинени само имуществени вреди, е длъжен да окаже съдействие за установяване на вредите от произшествието; ако между участниците в произшествието има съгласие 5 относно обстоятелствата, свързани с него, те преместват превозните средства, така че да не възпрепятстват движението и попълват своите данни в двустранен констативен протокол за пътнотранспортното произшествие, а ако между участниците в произшествието няма съгласие относно обстоятелствата, свързани с него, те, без да напускат местопроизшествието, следва да уведомят съответната служба за контрол на Министерството на вътрешните работи на територията, на която е настъпило произшествието, и да изпълняват дадените им указания.

Безспорно е установено по делото, а и не се отрича от страна на въз.Г., че на посочената дата, след настъпило ПТП, същата е напуснала мястото на настъпване на ПТП, като контролните органи са уведомени за инцидента два дни по-късно от нея. Съдът намира обаче, че с това си поведение жалбоподателката не е извършила нарушение по чл.123, ал.1, т.3, б."б" от ЗДвП, според която ако между участниците в произшествието има съгласие относно обстоятелствата, свързани с него, те преместват превозните средства, така че да не възпрепятстват движението и попълват своите данни в двустранен констативен протокол за пътнотранспортното произшествие , което безспорно от доказателствата по делото е било сторено.Фактическите твърдения на наказващия орган, че след първоначално съгласие и попълнен двустранен констативен протокол за ПТП жалбоподателят не е уведомил компетентните органи на МВР, макар и доказани, не сочат на осъществен състав на административно нарушение, тъй като в хипотезата на постигнато съгласие липсва задължение за уведомяване за настъпилото произшествие.