Определение № 2058 от 30.05.2023, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2058 гр. Варна, 30.05.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Константин Д. Иванов

Членове:

Златина Ив. Кавърджикова

Мая Недкова като разгледа докладваното от Златина Ив. Кавърджикова Въззивно гражданско дело № 20233100501051 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по въззивната жалба на „Енерго–Про Продажби” АД, ЕИК 103533691, със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул.

„Владислав Варненчик” № 258, Варна Тауърс - Г, представлявано от Пламен Стоянов Стефанов, Яна Маринова Димитрова и Радослав Й.ов Иванов, чрез адв. Н.Б., против решение № 1106/03.04.2023г. по гр.д. № 11685/2022г. на 39-ти състав на ВРС, в частта, в която е отхвърлен иска на дружеството, насочен срещу К. Д. К. ЕГН ********** от гр.

Варна, жк „Св.Ив.Рилски“, бл. 26, вх. Б, ет. 1, ап. 27, за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът има неизплатено задължение към ищеца, възлизащо в размер на сумата от 230.27лв., представляваща мораторната лихва за забава, за периода от 13.08.2018г. до 16.06.2022г. върху главницата за незаплатена ел. енергия, консумирана в обект с аб. № 0104906128 и кл.№ 1100057196 и адрес гр. Варна, ул. „Под игото“, № 26, вх. Б, ап. 27, за която е издадена фактура № 0269326639/03.08.2018г. на стойност 602.47лв., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда-24.06.2022г. до окончателното изплащане на задължението, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 8071/2022г. на ВРС, на основание чл. 415, ал.4 от ГПК във вр. чл.422 от ГПК и чл. 79 ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.

Считайки решението в обжалваната част за неправилно, необосновано и постановено в разрез със събрания в хода на процеса доказателствен материал, се моли да бъде отменено и постановено друго решение, с което и тази самостоятелна искова претенция бъде уважена.

След като ВРС е уважил главната искова претенция, по идентични съображения е следвало да уважи и претенцията за мораторна лихва, като последица от уважаване на иска за дължимост на вземането по процесната фактура. Моли и за присъждане на сторените 1 разноски и адвокатско възнаграждение. В условията на евентуалност прави възражение за прекомерност, при присъждане на разноски на ответната страна.

В писмен отговор в срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК от К. Д. К. ЕГН ********** от гр.

Варна, жк „Св.Ив.Рилски“, бл. 26, вх. Б, ет. 1, ап. 27, чрез адв. Й.А., въззиваемият оспорва въззивната жалба, като неоснователна. Моли за потвърждаване на първоинстанционното решение в обжалваната част, като правилно и добре мотивирано. Приеме ли се от съда, че ответникът е изпаднал в забава, то моли да се отхвърли иска, поради изтекла погасителна давност. Моли за присъждане на сторените разноски.

Въззивната жалба е допустима. Делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито с.з.

Няма направени от страните доказателствени искания, поради което съдът не дължи произнасяне.

Воден от горното, съдът:

ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА за 03.07.2023г. 14.30ч. Да се призоват страните.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2