Акт от 16.10.2020, Районен съд - Сливен

Р Е Ш Е Н И Е № 260156

16.10.2020 г., гр. Сливен

В ИМЕТО НА НАРОДА

СЛИВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД VІ-ти ГРАЖДАНСКИ състав в публично заседание на 18.09.2020г., в следния състав: председател: МИНЧО МИНЕВ секретар: ТАНЯ ИВАНОВА прокурор: като разгледа докладваното от СЪДИЯ

МИНЧО МИНЕВ гр.дело № 1676 по описа за 2018 година и за да се произнесе, съобрази:

В исковата молба се твърди, че на 12.05.2016г. Владо Д.И. се завръщал от свой земеделски имот /в м.“Азмака“ в землището на с.Чокоба, община Сливен/, който обработил с трактора си. По пътя срещнал собствениците на съседна нива - ответниците К.И.К. и И.К.И.; слязъл от машината и тримата влезли в кратък разговор, в който възникнали пререкания помежду им. Твърди се също, че след като ищеца се обърнал, за да се качи обратно в моторното превозно средство, при което се оказал с гръб към останалите, един от тях му нанесъл силен удар в областта на главата. След това и двамата се нахвърлили с юмруци върху му и го съборили на земята, в резултат на което лицето му било обезобразено и облято в кръв. Вл.И. все пак успял да се мобилизира, станал, качил се на трактора си и се отправил към дома си, като в това време бил псуван и руган от ответниците.

По пътя обратно го обхванал страх; бил стресиран и изпитвал силна болка в главата си; дори му се завил свят, а от устатата му течала кръв. Успял обаче да се обади на тел.112, а в това състояние бил видян от приятел, на име П., с който имал предварително уговорена среща. При вида му той толкова се уплашил, че въобще не успял да му помогне.

След това с линийка ищеца бил отведен в Спешна помощ, където медиците установи, че е с два избити предни зъба и счупени кости на носната кухина. Това наложило на следващия ден специалист УНГ да намести костите, а в последствие на мястото на избитите зъби били поставени изкуствени протези с мостова конструкция.

Твърди се още, че освен вече описаните физически болки и страдания, действията на ответниците накърнили честта и достойнството на Вл.И., тъй като случая се разчул не само сред близките му, но въобще в селото. Да изпитва силен срам допринесъл и факта, че е мъж на средна възраст, а е бил бит.

Обезобразяването и външния му вид поддържали ежедневен стрес у него. В резултат на всичко това ищеца се затворил в себе си; станал необщителен; започнали проблеми с кръвното и съня му.

По твърдение в исковата молба, тези негативни психически състояния били бавно преодоляни във времето, за което била необходима повече от година, а дори и не са съвсем отшумели.

При това положение Вл.И. предявява иск К.К. и И.И. да бъдат осъдени да му заплатят, солидарно, обезщетение за неимуществени вреди в размер на 14 000лв., за избитите му два предни зъба и психически и морални увреждания от стрес, уплаха, срам и унижение, ведно със законната лихва, считано от 12.05.2016г. до окончателното му изплащане, както и обезщетение за имуществени вреди в размер 600лв.- сума, заплатена от него за провеждане на дентално лечение- изграждане на мостова конструкция с поставяне на изкуствени зъби, която се претендира заедно със законната лихва, считано от 10.08.2017г. до окончателното й изплащане.

Още в началото на исковата молба се акцентира на обстоятелството, че освен деликт, деянието на ответниците представлява и престъпление- осъществен е състав на конкретна норма от Наказателния кодекс, което е установено от съд с влязла в сила присъда.

Ищецът претендира сторените от него разноски по делото.

На ответниците бе връчен препис от исковата молба и в срок те депозираха писмени отговори. Оспорват исковете и обстоятелствата, на които са основани.

Отричат да са нанесли на Вл.И. описаните в исковата молба телесни увреждания, съотв. че той е получил същите. Намират ищцовите претенции допустими, но неоснователни, вкл. и по размер.

По делото бяха проведени или по-точно- бяха направени опити за провеждане, на няколко съдебни заседания. Първоначално ищеца се яви лично, а в почти всички тези случаи бе представляван от пълномощника си-адвокат, като исковете се поддържат изцяло. Ответниците първоначално бяха представлявани по делото-за тях в съдебно заседание се явяваше пълномощник-също адвокат, чрез който поддържаха защитната си тези в писмения отговор. По-късно обаче изоставиха това си сравнително активно процесуално поведение и го замениха го с пасивност в смисъл на отсъствие от заседанията.

След като обсъди събраните по делото доказателства съда приема, че са установени следните факти:

От наказателно производство, приобщено към настоящото дело чрез прилагането му към него, поради което и представляващо част от доказателствения материал- НОХД 682/2017г., съда установява, че с влязла в сила присъда - № 172/ 02.10.2017г., К.И.К. с ЕГН ********** и И.К.И. с ЕГН ********** са признати за виновни в това, че на 12.05.2016г. в землището на с.Чокоба, м.“Азмка“, в съучастие помежду си като съизвършители, са причинили на В.Д.И. *** средна телесна повреда, изразяваща се в избиване на зъби, без които се затруднява дъвченето и говореното, поради което и на осн.чл.129 ал.2 вр. ал.1 вр.чл.20 ал.2 вр.чл.54 ал.1 от НК на всеки от двамата е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от една година, а изпълнението му е отложено, на осн.чл.66 ал.1 от НК, за срок от три години.

Събрани бяха гласни доказателствени средства- чрез разпита на свидетелите А.

К. А., З. Д.И.-съпруга на ищеца и Г. В. Г.. От показанията им съда приема, че в резултат на инцидента с ответниците, ищеца е имал избити зъби и носа му е бил счупен. В този смисъл са показанията и на тримата, като те са вътрешно непротиворечиви и установяват сходна фактическа обстановка. Конкретно брой на избитите зъби бе посочен само от свид. Иванова- три зъба. Впрочем, за счупването на зъбите дори не бе нужно събирането в настоящия исков процес на други доказателства, освен представянето на самата присъда, спомената в предходния абзац. Така е, защото тя е задължителна за настоящия съдебен състав, на осн.чл.300 от ГПК, за това дали е извършено деянието, неговата противоправност и вината на деца/ответника. Няма как в случая обаче да не е задължителна и касателно установените от наказателния съд увреди на пострадалия- ищеца по настоящото дело. Така е, защото счупването на зъбите е съставомерно- част е от фактическия състав на престъплението, в извършването на което подсъдимите- ответниците в настоящото дело, са признати за виновни с влязла в сила присъда. Именно защото наказателния съд е приел за доказано, че с действията си К.К. и Ив.И. са избили зъби на Вл.И., е счел, че те са осъществили състав на престъпление, тъй като са причинили средна телесна повреда. Впрочем, прецизността на изложението и обективността изискват да се коментира, че избиването на зъб като непосредствена последица от процесния инцидент касае само един зъб, а други два са били разклатени, което обаче впоследствие е довело до необходимостта те да бъдат извадени- в този смисъл са мотивите на СлРС към присъдата: „... в резултат на настъпилия на 12.05.2016г. инцидент в землището на с.Чокоба и нанесения му побой пострадалия В.И. е получил следните телесни увреждания:......., разклащане на долния ляв централен резец и втория зъб от дясната половина на зъбната редица на долната челюст с І-ІІ степен на разклащане наложило последващото им изваждане на 17.05.2016г., както и избиване на десния долен централен резец;.......“. /цитатът е буквален, именно защото е цитат.

Поради това текста е изписан със съответните правописни грешки./. Впрочем, данни за такива увреди се съдържат в приет като писмено доказателство документ - амбул.лист №240, издаден от лекар по дентална медицина д-р Х. П..

Счупването на носа или по-скоро-костици от него, също следва да се счита безспорно установен факт, тъй като доказателство за него са не само фактите, съдържащи се в показанията на свидетелите, но и такива, установени с писмено доказателствено средство- епикриза от МБАЛ“Д-р И. ***, в която е записано, че Вл.И. има фрактура на носа/носни кости с нарушение на конфигурацията на носната пирамида, придружена с болка, оток и кървене, което е наложило извършването на операция- закрито наместване на назалната кост/репозиция на разместените кости, извършена под местна анестезия. След това е поставена лонгета.

Съдът приема, че оперативната намеса не е отстранила изцяло последиците от счупването и този извод прави при съчетаното отчитане на свидетелските показания и лични впечатления от състоянието/вида на Вл.И., които съдията-докладчик доби в съдебно заседание- отразени на стр.7- долу, в протокола за първото заседание.

Свидетелските показания налагат и констатацията, че след инцидента ищеца се е затворил в себе си; избягвал е да излиза извън дома си, да се среща с хора, в т.ч. и с приятелите си; избягвал и да разговаря за инцидента. От отговорите на свидетелите И. и Г. се установи и че се е чувствал некомфортно и неудобно от инцидента; бил е стресиран. Започнал и да вдига кръвно.

По вече изложени съображения за вътрешна непротиворечивост и установяване на сходна фактическа обстановка, съда кредитира всички тези показания. Така също, те не са опровергани, а дори напротив- подкрепени са, от друг доказатествен материал- медицински документи, а и не бяха оспорени от страните по делото.

Изготвено бе, за отговор на поставени от ищеца въпроси и с цел изследване на релеванти за делото факти, заключение от вещо лице по назначената по делото съдебно-медицинска експертиза. Не цялото обаче ще бъде кредитирано от съда, съотв.- не на всички дадени от експерта отговори съда ще основе решението си. От обсега на последното ще бъдат изключени становищата на д-р Ж.Г. в отговора й на първи въпрос- за претърпяните от Вл.И. физически увреждания от процесния инцидент- касателно изложеното от нея за разклащане на заби 31 и 42 в І-ва-ІІ-ра степен, както и че според нея не е ясно кога точно е настъпило това разклащане, тъй като зъбите биха могли да бъдат разклатени в един продължителен период, при това от време, предхождащо инцидента от 12.05.2016г. Тези изводи съда не възприема за свои, тъй като това е недопустимо- съда по настоящото дело е обвързан, при това категорично и непререшимо, на осн.чл.300 от ГПК, от присъдата на наказания съд и по тази именно причина прие по-горе, че в резултат на действията на ответниците пряко е бил избит един зъб, а два други са били разклатени, което им състояние е наложило последващото им изваждане. Т.е., за съдията-докладчик по настоящото дело е наложително и задължително да приеме, че в резултат на действията на ответниците ищеца е останал без три зъба /предни/. Друг е въпроса, че в исковата молба се твърди, че са били избити два зъба и толкова ищеца реконструирал, чрез проведено дентално лечение-изграждане на мостова конструкция с поставяне на изкуствени зъби.

За доказване стойността й /на конктрукцията/, Вл.И. представи фактура - №167/ 10.08.2017г. и касова бележка към нея- те представляват л.№ 30 от материалите по делото. Въз основа на тези документи обаче съда не може да установи твърдяния от ищеца факт, че е заплатил за такова дентално лечение 600лв., тъй като четимото тяхно съдържание не предоставя тези данни- от видимия/четим текст може да се установи само, че фактурата е издадена от АГППДП“Дентал Медикал 2013“ с материално –отговорно лице д-р Христо Попов; че е на стойност 600лв. и че сумата е заплатена на тази дентална практика. За какво и от кого е заплатена обаче тя, не става ясно, нито пък е ясно кои точно зъби са били възстановени.

Съдът не кредитира заключението и няма да основе решението си на него и в частта, в която, давайки отговор на първия въпрос, вещото лице посочва, че ищеца е получил контузия на главата с данни за лекостепенно сътресение на мозъка; контузия на лицето с охлузване на кожата под формата на одраскване; контузия на гръдния кош с наличие на болезненост по предната му повърхност и контузия на лявото бедро с наличие на болезненост. Съдът постъпва по този начин, защото въпреки, че това са отговори на поставени на експертизата въпроси, тези факти са без значение за делото- ищеца нито твърди същите в исковата си молба- напр. за контузия в бедрото, нито пък ако и да ги твърди, основава исковете си на тях.