Решение № 396 от 30.03.2023, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 396 гр. София, 29.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ася Събева

Членове:

Кристина Филипова

Даниела Христова при участието на секретаря Теодора Т. Ставрева като разгледа докладваното от Даниела Христова Въззивно гражданско дело № 20221000500782 по описа за 2022 година

С решение № 260039/09.12.2021г. постановено по т.д.№ 83/2019г. на ОС- Перник, съдът е разгледал два субективно съединени искове, всеки от които с пр. основание чл. 432 ал.

1 вр. чл. 409 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД и е осъдил ответника „Бул Инс“АД да заплати:

На Ф. В. Ф. сумата 113668 лева, от които 3668 представляващи обезщетение за нанесени имуществени и 110000 обезщетение за нанесени неимуществени вреди, ведно със законна лихва върху общия размер, считано от 10.06.2019 г. до окончателното изплащане на задължението, и е отхвърлил иска за горницата над присъдената сума по претенцията за не имуществени вреди до претендираните 150 000лева.

На К. А. В. сумата 39265 лева, от които 1265 представляващи обезщетение за нанесени имуществени и 38000 лева обезщетение за нанесени неимуществени вреди, ведно със законна лихва върху общия размер, считано от 10.06.2019 г. до окончателното изплащане на задължението, и е отхвърлил иска за горницата над присъдената сума по претенцията за не имуществени вреди до претендираните 50 000лева.

Решението е обжалвано от всички страни в производството, в различни части, както следва:

Ответникът в исковото производство - ЗД“Бул Инс“АД обжалва решението в частта, в която е уважен предявеният от ищеца В. осъдителен иск за сумата над 20 000лв. до присъдените 38 000 лева обезщетение за неимуществени вреди. В жалбата се твърди, че 1 първоинстанционният съд е определил завишен размер на обезщетение за получените от ищеца увреждания. Моли решенето в обжалваната част да бъде отменено. Претендира се разноски.

Постъпил е отговор на въззивната жалба, в който В. оспорва нейната основателност.

И щ е ц ъ т Ф. обжалва решението в частта, в която е отхвърлена претенцията за неимуществени вреди за разликата над присъдените 110 000 лева до претендираните 150 000 лева.

Ищецът В. обжалва решението в частта, в която е отхвърлена претенцията за неимуществени вреди за разликата над присъдените 38 000 до претендираните 50 000 лева.

В общата им въззивна жалба се твърди, че така определените размери на обезщетенията за неимуществени вреди, са несъразмерни на получените травми. Претендират разноски.

В останалите не обжалвани части, 1./за присъдените на двамата ищци имуществени вреди;

2./за присъдените неимуществени вреди на Ф. в размер на 110 000 лева и на В. до 20 000 лева, първоинстанционинят съдебен акт е влязъл в законна сила, след изтичане на срока за въззивно обжалбане.

Според уредените в чл. 269 от ГПК правомощия въззивният съд се произнася служебно по валидността на цялото решение, по допустимостта – в обжалваната му част, като относно проверката на правилността на обжалваното решение той е ограничен от посоченото в жалбата. По така очертаните от процесуално правната норма правомощия на въззивния съд, настоящият намира следното:

Решението е валидно. Решението е допустимо в обжалваната част.

Спорът се заключава в оплаквания за нарушаване на материалния закон - чл. 52 от ЗЗД при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди.

По делото няма спор относно фактите, а и при съвкупна преценка на събраните доказателства се установява, че на 21.01.2018г. е настъпило ПТП на магистрален път А-2 Куманова-Крива паланка, по който пътували ищците Ф. и В., с автомобил Ауди С , с рег.№ ***, управляван от собственика му Е. Е., движейки се в посока с. Жидилово към ГКПП Деве баир край Крива паланка. Пътят бил заснежен и хлъзгав, водачът загубил контрол върху автомобила, който изхвърчал от пътя, преобърнал се няколко пъти и паднал в коритото на реката по покрив. Ф. пътувал на мястото до шофьора, а В. на задна дясна част от автомобила.След настъпване на ПТП ищците били закарани в УМБАЛСМ “Пирогов“ЕАД, където по отношение на В. е констатирало счупване на лъчевата кост на 2 лявата ръка, а по отношение на Ф., медиците констатирали съчетано счупване на диафизите на лакътната и лъчева кост на дясната ръка, счупване на гръбначния стълб в поясната област, фрактура вертебре Л1. Наложило се поставянето на плаки с комплекти винтове, с оглед правилното възстановяване и зарастване на счупванията. Лявата ръка на В. и дясната на Ф. били напълно обездвижени за около 75 дни. Възоснова на приетото като доказателство заключение, неоспорено от страните и прието от съда като обективно и компетентно дадено, се установяват следните травматични увреждания на ищците: 1.Ф. Ф. е получил: Тежки контузии в областта на гръдния кош в лява гръдна половина и с установен плеврален излив в ляв костно – диафрагмален синус /в основата на гръдната клетка в ляво/; Множество контузии по челото, гърдите и лицето; Контузии в областта на двете рамене и с последващ подкожен дифузен хематом в тези области, както и в горните крайници, гърдите и тазовата област;Тежка фрактура на костите на дясна предмишница с разместване на костните фрагменти, по – силно изразено в лакътната кост, като част от костта е пробила кожата и се е образувала прободна рана с умерено кървене, затова фрактурата е била открита и замърсена; Фрактури на процесус трансверзи /левия страничен израстък на Л-1, - първи поясен прешлен и маргинални фрактури на тялото на Л-3 – трети поясен прешлен за сметка на горна дискална повърхност в ляво и на Л-4 – четвърти поясен прешлен за сметка на горна дискална повърхност в ляво. От констролните ренгенографии извършени на 28. 02. 2018г. наложили се поради продължаващ болков синдром, се е установило снишаване тялото и на 9-ти гръден прешлен /разчетена компресионна фрактура/.

В следствие на първоначално установените увреждания Ф. изпадал в безсъзнание. След това е бил обездвижен и всяко движение на тялото е предизвиквало силни болки и страдания. След постъпването му в Пирогов, там била оперирана дясна предмишница, чрез два оперативни разреза с дължина 15см. радиално и 20см. улнарно /кръвна репозиция на костните фрагменти и фиксирането им чрез специални плаки и винтове/. Постоперативно и при превръзките на раните отново е търпял и страдания особено в следващите няколко дни до отстраняването на конците на 14-ия ден. Поставена била гипсова имобилизация /лонгета/, обхващаща десния горен крайник от средата на мишницата до основата на пръстите за 75 дни. През това време Ф. не е можел да си служи с ръката и е ползвал чужда помощ в битово и хигиенно отношение, имайки предвид, че дясната ръка е доминантната. Счупванията на гръбначните прешлени – 3бр. в поясния отдел и 1 в гръдния отдел са предизвикали силни болки и страдания за около 2-3 месеца, като за около месец не е ставал от леглото, търпял е неудобства в битово и хигиенно естество и се е нуждаел изключително от чужда помощ.

След първия месец е бил вертикализиран с чужда помощ, като отначало това е било болезнено и мъчително. Носил е корсет /лумбостат/ за 4 месеца и през това време е търпял неудобства и страдания. Корсетът е обхващал и долната част на гърдите, като е притискал болезненото място в областта на ляв костно – диафрагмален синус. За около месец е изпитвал болезненост при всяко дишане и издишване заради контузията на гръдната клетка и плевралния излив. Счупванията на костите на предмишницата са зараснали за около 6-7 месеца. След отстраняването на гипсовата имобилизация е започнал провеждането на рехабилитация за раздвижване на ръката, която отначало е била силно затруднена и 3 болезнена. Рехабилитацията е продължила 4-5 месеца като през това време е търпял болки и страдания с различен интензитет по сила. След отстраняването на лумбостата /след 4-ия месец/ е започнал да се придвижва самостоятелно, като отначало е търпял и по – силни болки /в периодите на най – силна болка е приемал флубрипрофен 0.100/, а постепенно с времето те са намалели. Общовъзстановителния период е продължил за около година. Ф. е получил големи дифузни кръвонасядания по цялото тяло в това число и по гърдите. При извършеният преглед вещите лица са констатирали, че походката е самостоятелна, но все още е налице контрактура в областта на дясна лакътна става /има непълно изправяне на ръката от около 20 градуса/. Има ограничение в движенията пронация / супинация – обръщане на ръката с длан нагоре – супинация и обратно пронация. Супинацията е ограничена с около 15-20 градуса. Изразен вертебрален синдром в торако – лумбален гръбнак хипотрофия на параспинална мускулатура в дясно и ограничена латерофлексия;

Хипотрофия на дисталната част на дясно бедро с 1,5 см. Подтиснат десен стило-радиален рефлекс и липсващи плантарни рефлекси двустранно.Повърхностна сетивност смутена по коренчев тип предимно в ляво с ограничени активни движения за шиен отдел на гръбначен стълб. Оздравителния процес включва провеждане на балнео и санаториално лечение с рехабилитация и операция за отстраняване на остеосинтезния материал. Вещите лица са прогнозирали възможност за подобряване на движенията. В резултат на претърпяното процесно ПТП Ф. е развил клинична картина на Посттравматично стресово разстройство, в резултат на продължилите с месеци диагностични, лечебни, оздравителни и рехабилитационни процедури, както и на продължителната социална и физическа непълноценност. Развило се е разстройство на адаптацията, което е било налично към момента на освидетелстването, характеризиращо се с тежки тревожно-фобийни фиксации и натрапливости при необходимост от пътуване с моторно превозно средство. Наред с физическите болки и страдания от получените травми, психическите разстройства имат негативно влияние върху възстановителния процес. Според заключението, вероятността психично разстройство да персистира с години преди са отзвучи е значителна. Преди ПТП Ф. активно е спортувал, не е страдал от заболявания. Необходимостта да бъде обслужван е довело до отчуждение дори от най-близките му, в това число неговата дъщеря и жената, с която е живеел на съпружески начала. Дълго време е отказвал да се качва в МПС, доверявал се е само на себе си и на свидетеля Б., но при условие,че скоростта е не повече от 20-30км./ч.

2.К.

В. е получил: частично изкълчване с траен характер на дясна акромиоклавиакуларна става /ставата анатомично намираща се в дясното рамо и се образува от ключицата и лопатката/. Наместването е извършено мануално от трима лекари, без анестезиране. Мястото е деформирано от това, че ключицата стърчи нагоре и проминира под кожата. Установява се т.н. „симптом на клавиша“ – характерен за тази травма. При самата травма пострадалия е изпитал силни болки и страдания. Търпял е силни болки. Носил е гипсова имобилизация за 45 дни. В следствие на нея е търпял неудобство в битово и хигиенно отношение от това.Рехабилитацията е започнала като силно болезнен процес. Оздравителният период е продължил около 5-6 месеца. При прегледа е установено: сублуксация на дясна акромиоклавикуларна става с траен характер, предизвикваща 4 болки и страдания при по – тежки натоварвания. Постоперативен белег от улнарно с дължина 15см. Ограничение в супинацията /обръщане дланта нагоре/ от 20 градуса. Има нарушение на повърхностната чувствителност за температура в лява пред мишница и подтиснат бесен бицепсов рефлекс. Предстои повторна операция за отстраняване на остеосинтезния материал. Възможно е след това движенията да се подобрят. Травмата в областта на дясно рамо може да се получи при директен страничен удар в части на автомобила, най – вероятно при обръщането, а тази в областта на лява предмишница при рязко движение на ръката и удар в части от интериора на автомобила. Т.е. травматичния агент е действал от вън навътре към костта, докато при счупването на Ф.Ф. е обратното.

Пряка последица от претърпяното процесно ПТП е установената по делото клинична картина на посттравматично стресово разстройство, което е продължило няколко месеца. В резултат на продължилите с месеци диагностични, лечебни, оздравителни и рехабилитационни процедури, както и на продължителната социална и физическа непълноценност се е развило разстройство в адаптацията, което не е отзвучало напълно към датата на постяновяване на съдебното решение. Констатирано е значително преодоляване на тревожно фобийните фиксации и натрапливости, въпреки, че физически неудобства от получените травми се явяват фактор, забавящ възстановителния процес. От психиатрична гледна, вещите лица прогнозират вероятността психично разстройство да отзвучи.