Решение № 386 от 21.11.2023, Районен съд - Петрич

РЕШЕНИЕ

№ 386 гр. /населено място/, 21.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – /населено място/, ЧЕТВЪРТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: РУМЯНА С. МИТЕВА-НАСЕВА при участието на секретаря Силвия Кирова като разгледа докладваното от РУМЯНА С. МИТЕВА-НАСЕВА Административно наказателно дело № 20231230200226 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН.

Обжалван е Електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал.1 от Закона за пътищата № 8504446803 на Министерство на регионалното развитие и благоустройството,

Агенция

„Пътна инфраструктура“, с който на „У.Т.“ ЕООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление : /населено място/, представлявано от управителя В.Д.У., на основание чл. 187а, ал.2, т.3 вр. ал.3, вр. чл. 179, ал.3б от Закона за движението по пътищата е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 2500 /две хиляди и петстотин/ лева за нарушение по чл. 102, ал.2 от ЗДвП.

Жалбоподателят, редовно призован, не изпраща законен представител в съдебно заседание. Представлява се от процесуален представител – адв. Г., който не се явява, но депозира становище, с което поддържа жалбата, с направените в нея възражения, ангажира доказателства в подкрепа на тезата си и взема становище по същество на делото, като моли съдът да постанови решение, с което да отмени обжалваното наказателно постановление.

Претендира присъждане на сторените по делото разноски.

Въззивната страна – Агенция „Пътна инфраструктура“, /населено място/, се представлява от юрк. Н., която изпраща писмено становище, в което развива съображения за правилност и законосъобразност на издаденото 1 наказателно постановление, поради което иска да бъде потвърдено.

Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар.

Териториално отделение – /населено място/, към Районна прокуратура – /населено място/, редовно уведомени, не изпращат представител и не заявяват становище по жалбата и наказателното постановление.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и във връзка с направеното оплакване, намира следното от фактическа и правна страна :

Жалбата е подадена в предвидения от закона 14 - дневен срок, предвид което е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

От доказателствата по делото се установява, че на 13.02.2021г. в 12:24 часа, било установено нарушение

№BB9B80D1A42716F5E053011F160A27AA, с ППС влекач „МАН ТГХ 18.480 БЛС“, с рег. номер ***, с технически допустима максимална маса 18000, брой оси 2, екологична категория ЕВРО 5, в състав с ремарке, с общ брой оси 5, с обща технически допустима максимална маса на състава 40000, в община /населено място/, за движение по път А-3 км 163 + 488, с посока намаляващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като посоченото ППС няма валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаването. Посоченото било установено с устройство № 10112, представляващо елемент от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закон за пътищата, намиращо се на път А-3 км 163 + 488.

От представеното и публично достъпно Решение № 101/20.02.2020 г. на МС за приемане на списъка на републиканските пътища, за които се събира такса за изминато разстояние - тол такса се установява, че А-3 – автомагистрала, е част от този списък, а сегмент 1333910902 е с наименование М. - участък 1 и с дължина 3550м. Собственикът, на когото било регистрирано процесното ППС е дружеството - жалбоподател „У.Т.“ ЕООД, ЕИК: ***.

С оглед направените констатации, бил съставен Електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал.1 от Закона за пътищата № 8504446803 на Министерство на регионалното развитие и благоустройството, Агенция „Пътна инфраструктура“ срещу „У.Т.“ ЕООД за нарушение на чл.

102, ал.2 от Закона за пътищата и на основание чл. 187а, ал.2, т.3 вр. ал.3, вр. чл. 179, ал.3б от Закона за движението по пътищата му била наложена имуществена санкция в размер на 2500 лева.

Тази фактическа обстановка се установява от приложените по административната преписка писмени доказателства, които съдът изцяло кредитира, като служещи за установяване на обективната истина.

При така изложената по делото фактическа обстановка и след обстоен анализ на целокупния писмен доказателствен материал, съдът намира за безспорно установено извършеното от „У.Т.“ ЕООД така вменено нарушение, а всички, изложени от жалбоподателя възражения за неоснователни при 2 следните съображения :

Съгласно чл. 102, ал.2 от ЗДвП собственикът е длъжен да не допуска движението на пътно превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, ако за пътното превозно средство не са изпълнени задълженията във връзка с установяване на размера и заплащане на съответната такса по чл. 10, ал.1 от Закона за пътищата според категорията на пътното превозно средство.

Правилно и законосъобразно е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя за установеното нарушение, тъй като обжалваният електронен фиш е съставен на името на собственика на конкретното ППС. Именно към собственика на ППС е адресирана материалната норма по чл. 102, ал. 2, а така също и основанието по 187а, ал.2, т.3 вр. ал.3, вр. чл. 179, ал.3б от Закона за движението по пътищата /собственик – юридическо лице/.

В случая правилно е бил издаден електронен фиш доколкото разпоредбата на чл. 189ж, ал.7 от ЗДвП, който освен за нарушения по чл. 179, ал. 3, предвижда издаване на електронен фиш и за нарушението по чл. 179, ал.3б от ЗДвП, каквото е настоящото.

Съгласно чл. 189ж от ЗДвП електронният фиш съдържа данни за: мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на пътното превозно средство, собственика или вписания ползвател, описание на нарушението, нарушените разпоредби, възможността за заплащане на таксата по чл. 10, ал.2 от Закона за пътищата, размера на глобата, срока и начините за доброволното й заплащане. Образецът на електронния фиш се утвърждава от управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“. Обжалваният електронен фиш съдържа предвидените в цитираната разпоредба реквизити, в съответствие е с издадения образец. По казуса всички законоустановени реквизити, каквито цитираната норма изисква са безспорно описани. Обжалваният електронен фиш е пределно ясен, както по отношение на субекта на нарушението, така и по отношение на изпълнителното деяние, с описание – точно, пълно и ясно, от което наказаното лице да разбере за какво е ангажирана отговорността му.

Действително в електронния фиш не е посочен регистрационния номер на ремаркето, но това според съда не води до липса на надлежна индивидуализация на ППС, доколкото в санкционния акт са описани всички данни за ППС, с оглед целите на настоящото производство и охраняване правото на защита на жалбоподателя – рег. номер на товарния автомобил, марка и модел, неговият собственик, общият брой на осите и общата технически допустима максимална маса. Представено е в преписката и статично изображение във вид на снимков материал на въпросното ремарке.

Доказано е и че процесното ППС попада в категорията пътни превозни средства, за чието движение по платената пътна мрежа се заплаща тол такса.

Сроковете по чл. 34 от ЗАНН са неприложими в настоящото 3 производство, тъй като административнонаказателната отговорност е ангажирана със съставянето на електронен фиш, а не чрез съставянето на акт и въз основа на него Наказателно постановление. В този смисъл е и ТР № 1/2014 г. на ВКС.

Създаденият доклад по чл. 167а, ал.3 от ЗДвП със статично изображение към него, има доказателствена сила, което не беше оборена в хода на производството. От приложеното към административната преписка становище на информационния отдел се установява, че за датата и часа на нарушението за ППС няма получени тол декларации; няма получени маршрутни карти за ППС и няма получена и платена тол декларация за сегмента на рамката когато е отчетено нарушението.

Застъпеното в жалбата оплакване относно компетентността на органа, издал електронния фиш не намира опора в действащата нормативна уредба, доколкото разпоредбата на чл. 10, ал.10 от Закона за пътищата установява, че Агенция „Пътна инфраструктура“ осъществява правомощията на държавата във връзка със събирането на пътните такси, както и дейността по практическото прилагане, въвеждането, функционирането и контрола на системата за събиране на пътните такси. Съответно разпоредбата на чл. 167а, ал.2, т.8 от ЗДвП предоставя правомощието на Агенция „Пътна инфраструктура“ при осъществяване на контрол върху заплащането на съответната такса по чл. 10, ал.1 от Закона за пътищата, да съставят и връчват актове за установяване на административни нарушения и връчват електронни фишове за нарушения по чл. 179, ал.3-3в от ЗДвП. В този смисъл процесният електронен фиш е издаден от компетентен орган.

На следващо място, неоснователно се явява възражението, че нарушението се установява от технически уред, който не е сертифицирано. В случая заснемането е извършено с камера, която не попада в обхвата на Закона за измерванията, доколкото същата функционира чрез визуално разпознаване на дигитални образи, цифри и букви и не извършва измерване, поради което и не е включена в приложното поле на Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол.

На основание чл. 189е, ал.8 от ЗДвП, отразените в справката от електронната система данни се считат за доказателства за липса или наличие на декларирани тол данни и наличие или липса на заплащане на дължимите такси, като на основание чл. 189е, ал.9 от ЗДвП справката има доказателствена сила за отразените в нея обстоятелства, доколкото не бъде доказано противното. С оглед липсата на предоставени каквито и да е доказателства за платени такси за извършеното движение на ППС, с рег.

№*** за дата 13.02.2021г. за процесния участък, презумпцията на 189е, ал.9 от ЗДвП не беше оборена.

Що се отнася до възраженията на жалбоподателя, свързани с нарушения на Регламент /ЕС/2020/204, следва да се има предвид целта на създаването на Регламента, свързан с Директива /ЕС/2019/520 на Европейския парламент, а 4 именно да се допълни и хармонизира законодателната рамка за осигуряване на оперативната съвместимост на електронните системи за пътно таксуване във всички държави - членки, а не превратно да се тълкува предвиденото в тях.

Не може да бъде споделен доводът на жалбоподателя за липса на отговорност и неприложимост на чл. 102, ал.2 от ЗДвП, доколкото е налице техническа неизправност на бодовото устройство в процесното ППС, както и техническа неизправност на устройство с № 10112, представляващо елемент от системата за събиране на пътни такси. В процесния случай, жалбоподателят е избрал да заплаща пътна такса, като декларира данни за движението на своето превозно средство чрез бордово устройство. При този вид таксуване посоченото устройство изпраща данни на база GPS координати от движението на ППС, чийто обмен се осъществява чрез спътници, а не чрез стационарните устройства на Агенция „Пътна инфраструктура“.

Стационарните контролни точки, чрез които се установяват нарушенията /в случая устройство с № 10112 заснемат номера на ППС, който се сравнява със списъците за ППС, заплатили пътна такса, респ. декларира използван маршрут. В случай, когато не се установи заплащане на дължима такса, системата генерира доказателствен запис по смисъла на чл. 167а, ал.3 от ЗДвП. В конкретния случай, видно от доклада от електронната система за събиране на пътни такси по чл. 167а, ал.3 от ЗДвП за установени нарушения по чл. 179, ал. 3-3в и снимковия материал, на 13.02.2021 г. в 12:24 ч., ППС влекач с рег. № *** се е движил по път А-3 км 163+488, с посока намаляващ километър (включен в обхвата на платената пътна мрежа), без да е заплатена дължимата пътна (тол) такса за него, съгласно чл. 10, ал.1, т.2 от Закона за пътищата. На следващо място, съдът счита, че възражения, осланящи се на гражданскоправните взаимоотношение на жалбоподателя по сключения от него тристранен договор, не могат да бъдат кредитирани. Както бе посочено по – горе, избора на начина, по който да се установи размера и да се заплати пътната такса, е оставен в оперативната самостоятелност на собственика на ППС, а това съответно се отнася и до избора на доставчик на декларирани данни. Предвид последното, съдът счита, че обсъждането на отговорността по договорни отношения с трети страни, касаещи изправността на бордовото устройство, разположено в процесното ППС не е предмет на настоящото производство, както и не могат да бъдат взети предвид договорно поетите задължения и уговорки между страните. Именно затова е ангажирана и отговорността на дружеството жалбоподател. По аргумент на чл. 102, ал.2 от ЗДвП отговорността за това дали бордовото устройство е декларирало данни, е на собственика, защото това е начина на „установяване на размера“ на тол таксата.