Решение № 6224 от 01.04.2026, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 6224 гр. София, 01.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 65 СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети март през две хиляди двадесет и шеста годИ. в следния състав:

Председател: КАЛИ. В. СТАНЧЕВА при участието на секретаря ЗОРНИЦА ЛЮДМ. ПЕШЕВА като разгледа докладваното от КАЛИ. В. СТАНЧЕВА Гражданско дело № 20231110123494 по описа за 2023 годИ.

Производството е за съдебна делба във фазата по допускането й (първа фаза).

Ищците М. Г. О. и И. В. Х. са предявили срещу А. А. Н. иск за допускане на съдебна делба на следния недвижим имот: АПАРТАМЕНТ № 7, находящ се в гр. София, ул.

„Криволак“ № 32, ет. 3, състоящ се от две стаи, хол-директен, кухня и сервизни помещения, построен на площ от 98 кв. м., понастоящем означен като – САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-739/21.11.2017 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с предназначение на имота: жилищна сграда – многофамилна, същата разположена в поземлен имот с идентификатор ***, с предназначение на самостоятелния обект: жилищна или вилна сграда, или в сграда със смесено, с прилежащи части: МАЗЕ № 1 – 17 кв. м. и ТАВАНСКО ПОМЕЩЕНИЕ № 4 – 20 кв. м., както и 14, 28 % идеални части от общите части на сградата, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: няма, под обекта - ***; над обекта – няма.

Ищците твърдят, че с универсално завещание от 06.12.2011 г. Нелли Г. Зарбева (почИ.ла на 19.11.2016 г.) завещала в тяхна полза цялото си движимо и недвижимо имущество. Уточняват, че Зарбева е сестра на М. Г. О. и баба на ответницата А. А. Н.. На следващо място – навеждат, че в наследството от нея останали ¾ идеални части от процесния апартамент. Последният бил придобит от Нелли Зарбева и съпругът й Петър Ангелов Николов през 1969 г. като участници в ЖСК „Методи Шатаров“. След смъртта на Петър Николов се извършва делба между неговите наследници, като Нелли Г. Зарбева и АнжелИ. Петрова Н. получават в свой дял жилището, при следните квоти – ¾ за първата и ¼ част за втората. По-големият дял, а именно ¾ части от имота след смъртта на Зарбева, премИ.л в патримониумите на ищците, а останалата ¼ част е придобита от ответницата А.

Н. като единствен наследник на почИ.лата на 11.10.2018 г. АнжелИ. Петрова Н.. Уточняват, че квотите, придоби от двете, следва да се разделят поравно помежду им, предвид че в процесното завещание, завещателят Зарбева не е посочила размера на дела от всяка от двете ищци. Обобщено, молят съда да допусне съдебна делба на процесния имот, при следните квоти: по 3/8 части за всяка от ищците и 2/8 части за ответницата.

В срока по чл. 131 ГПК е депозиран отговор на исковата молба ответницата А. А. Н., в който същата оспорва изцяло предявения иск. Твърди, че съсобственост между страните 1 липса. Счита, че завещанието е неистинно, като му е придаден вид, че изхожда от лицето Нелли Г. Зарбева, без това обстоятелство да отговаря на действителността. Претендират завещанието да бъде прогласено за нищожно. В условията на евентуалност, се прави искане по реда на чл. 30 ЗН за намаляване на завещателното разпореждане до размера на запазената част на ответницата А. Н.. Иска от съда да допусне делба, в случай, че не приеме наведените възражения, но при други квоти, а именно по 10/16 части за ответницата Н. и по 3/16 части за всяка от ищците. С уточнителна молба с вх. № 49.01.2026 г. от 09.01.2026 г. прави искане по чл. 344, ал. 2 ГПК за осъждане на ищците да й заплащат по 250 евро месечно, представляващи обезщетение за лишаване от ползване на съсобствения недвижим имот.

С молба-становище от процесуалния представител на ищците (на л. 119 от делото) се заявява, че в хода на производството, а именно на 22.11.2025 г., ищцата М. Г. О. е почИ.ла, като се твърди, че неин единствен правоприемник е ищцата И. В. Х..

В проведеното на 12.03.2025 г. ищцата И. В. Х. се явява лично и се представлява от адв. М., като заявява, че поддържа исковата молба и оспорва претенциите по чл. 344, ал. 2 ГПК.

В проведеното на 12.03.2025 г. ответницата А. А. Н. се представлява от адв.

Стоянова, като заявява, че не поддържа отговора на исковата молба в частта относно твърденията, че имотът е съсобствен при посочените в исковата молба квоти на съсобственост, респ. оттегля оспорването си в тази част.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, наМ. за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 34, ал. 1 ЗС.

Съгласно чл. 34 ЗС всеки съсобственик може да иска делба на общата вещ, освен ако законът разпорежда друго, или ако това е несъвместимо с естеството и предназначението на вещта, като искът не се погасява по давност.

Видно от чл. 344 вр. чл. 341-342 ГПК с решението по допускане на делбата съдът е длъжен да се произнесе по въпросите между кои лица и за кои имоти ще се извърши делбата и при какви квоти, поради което в първа фаза на делбеното производство изследва всички наведени възражения относно правото на съделител да участва в производството, обвързано от оспореното му право на собственост, респ. относно размера на дела. Решението, постановено в първата фаза на делбеното производство се ползва със сила на присъдено нещо по въпроса за собствеността на имота, предмет на делбата, което означава, че с иска за делба на съсобствен имот не се осъществява само потестативното право на съсобственика, насочено към ликвидирането на съсобствеността, а се цели също така установяване наличието на съсобственост между определени лица и размерът на тяхното участие в съсобствеността. Решението за допускане на делба има преди всичко установителен характер, с който се признава наличието на съсобственост между страните и размерът на техните части. Ако не бъде призната съсобственост, не би се допуснала и съдебна делба.

От горното следва, че в настоящата фаза на делбеното производство следва да се установи дали между страните съществува съсобственост по отношение на процесните имоти и при какви квоти е същата.

На основание чл. 153 ГПК, с протоколно определение № 6078 от 13.03.2026 г., съдът е отделил за безспорно не ненуждаещо се от доказване между страните обстоятелството, че процесният имот е съсобствен между страните по спора с посочените в исковата молба квоти, които с оглед оставането на ищцата И. Х. като единствена такава стават - 3/4 идеални части за последната и ¼ идеални части за ответницата. Предходното се установява еднопосочно и от следните събрани по делото писмени доказателства: нотариален акт за право на собственост върху жилище в сграда № 65, том XVII, дело № 3082 от 1969 г., протокол от 03.101985 г. по гр. д. № 6892/1985 г. по описа на СРС, 42 състав, удостоверение за наследници с изх. № 4881 от 23.10.2017 г., издадено от СО, район „Лозенец“, саморъчно 2 завещание, вписано в Служба по вписванията гр. София с вх. № 291344, акт № 270, том V, дело 20782, протокол за обявяване на саморъчно завещание от 17.05.2017 г., декларация за идентичност на лице с различни имена, удостоверение за наследници с изх. № РЛЦ19-ГР94347 от 14.02.2019 г., издадено от СО, район „Лозенец“, удостоверение за наследници с изх.

№ 2541 от 13.12.2022 г., издадено от СО, район „Лозенец“, удостоверение за наследници с изх. № 2542 от 13.12.2022 г., издадено от СО, район „Лозенец“, влязло в сила съдебно решение № 4931/22.08.2024 г. по гр. д. № 4191/2023 г. по описа на СГС, I-10 състав и удостоверение за наследници с изх. № РЛЦ25-УГ01-13465-1 от 26.11.2025 г., издадено от СО, район „Лозенец“. От последното се установява, че единствен наследник по закон на почИ.лата в хода на производството ищца М. О. е другата ищца И. Х..

По делото е представена схема № 15-346601-30.03.2023 г., издадена от СГКК – гр.

София, на самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-739/21.11.2017 г. на Изпълнителния директор на АГКК.

С оглед изложеното се налага извод за наличието на съсобственост между страните по отношение на процесния имот, възникнала по силата на завещателно разпореждане и наследяване, при посочените от страните квоти на съсобственост, а именно ¾ идеални части за ищцата И. Х. и ¼ идеални части за ответницата А. Н., респективно искът за делба е основателен и следва да се уважи при посочените квоти.

По искането по чл. 344, ал. 2 ГПК:

Съгласно разпоредбата на чл. 344, ал. 2 ГПК с решението по допускане на делбата или по-късно, ако всички наследници не използват наследствените имоти съобразно правата си, съдът по искане на някой от тях постановява кои имоти от кои наследници ще се ползват до окончателното извършване на делбата или какви суми едните трябва да заплащат на другите срещу ползването.

Определението по чл. 344 ГПК има временен характер и урежда отношенията между съсобствениците само занапред – в периода от момента на постановяване на решението по допускане на делбата до влизане в сила на решението по извършването й. Това е така, защото се касае за акт по спорна съдебна администрация, който не се ползва със сила на пресъдено нещо – не разрешава материалноправен спор между страните. Затова и разпределението се извършва най-рано с решението по допускане на делбата, тъй като с него се разрешават въпросите относно наличие на съсобственост, между кои лица и при какви квоти. С определението по чл. 344, ал. 2 ГПК се постановява привременна мярка, която се предпоставя от наличието на спор между съделителите относно ползването на някой от или на всички делбени имоти до извършване на делбата, както и от наличието на ползване на имуществената общност не съобразно правата на всеки един от съделителите.

Съобразно константната практика по чл. 31, ал. 2 ЗС, която е приложима и при разглеждане искането за привременни мерки по реда на чл. 344, ал. 2 ГПК, не се дължи обезщетение за лишаване от ползване само ако съсобственикът предложи ползване на вещта лично според правата в съсобствеността и осигури възможността реално да бъде упражнено това право, а другият съделител откаже или не се отзове - така и ТР № 7/2.11.2012 г. по т. д.

№ 7/2012 г. на ОСГК на ВКС.

По искането на ответницата за прилагане на привременна мярка по реда на чл. 344, ал. 2 ГПК в нейна тежест е да докаже, че процесната вещ е съсобствена, както и че същата се ползва само от ищцата И. Х..

По делото се установи наличието на съсобственост между страните.

Между страните не се спори, че към настоящия момент процесният имот се владее само от ищцата И. Х., като същото се установява и от влязлото в сила съдебно решение № 4931/22.08.2024 г. по гр. д. № 4191/2023 г. по описа на СГС, I-10 състав.

От страна на ищцата не се твърди и не се установява да е предложила на ответницата ползване на процесния имот според правата в съсобствеността и да е осигурила възможност реално да бъде упражнено това право.

3

Възражението на ищцата, че процесният имот се отдава под наем на трето лице е неотносимо към предмета на настоящата фаза на делбеното производство. Това е така, тъй като, както съдът вече посочи по-горе, производството по допускане на делбата има за предмет единствено установяване на съсобствеността, нейните субекти и квоти, както и допустимостта на делбата. В този смисъл факти, свързани с начИ. на ползване на имота, включително евентуалното му отдаване под наем, не са релевантни за преценката по допускане на делбата. Наведените твърдения могат да имат значение единствено във връзка с искането за постановяване на привременни мерки по чл. 344, ал. 2 ГПК, доколкото същите имат самостоятелен характер и целят временно уреждане на ползването на общата вещ до окончателното извършване на делбата, поради което при преценката им съдът изследва единствено фактическото ползване на имота и наличието на спор между съделителите. В тази връзка твърдението на ищцата, че имотът се отдава под наем на трето лице, не е относимо към въпросите по допускане на делбата, но следва да бъде обсъдено единствено във връзка с необходимостта от постановяване на привременни мерки. Самото отдаване под наем на имота на трето лице сочи, че ползването на общата вещ е предоставено на лице извън кръга на съсобствениците, което по естеството си изключва или ограничава възможността на останалите съделители да упражняват правото си на ползване според собствеността. Обстоятелството, че един от съсобствениците твърди отдаване на имота под наем на трето лице, не освобождава съда от задължението да уреди временното ползване, когато е налице спор между съделителите и липса на съгласие относно начИ. на ползване.