Решение № 49 от 15.04.2026, Районен съд - Кърджали

РЕШЕНИЕ

№ 49 гр. Кърджали, 15.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, ІІ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Вергиния Еланчева при участието на секретаря Симона Иванова като разгледа докладваното от Вергиния Еланчева Административно наказателно дело № 20255140200780 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № К-38/21.07.2025 г., издадено от Кмет на Община Хасково, с което на основание чл.178е от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба” в размер на 50 лв. на Г. Б. Г. с ЕГН **********, адрес ****, за извършено нарушение по чл.94, ал.3 от ЗДвП.

Жалбоподателят Г. Б. Г. сочи, че наказателното постановление е незаконосъобразно и неправилно, издадено в нарушение на разпоредбите на ЗАНН и ЗДвП. Липсвала съставомерност на нарушението, за което е ангажирана отговорността му. При съставяне на АУАН не бил спазен чл.42, ал.1, т.3 и т.4 от ЗАНН, а при издаване на наказателното постановление съответно бил нарушен чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН. Мястото на нарушението не било посочено точно и не била конкретизирана коя точно от хипотезите на чл.94, ал.3 от ЗДвП е нарушена. Моли съдът да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление, както и да му присъди направените разноски.

Жалбоподателят в съдебно заседание не се явява, представлява се от упълномощен адвокат, който поддържа жалбата. Твърди, че от събраните писмени и гласни доказателства не се установила описаната в наказателното постановление фактическа обстановка.

Свидетелите не могли да уточнят къде се намира ул.„Георги Кирков“ № 23, за да може съдът да прецени изпълнена ли е хипотезата на чл.94, ал.3 от ЗДвП. От приетата схема, съпоставена с представените снимки относно разположението на автомобила, следвал извод, че същият е паркиран на ул.„Странджа планина“, а не на ул.„Георги Кирков“. Това представлявал порок в атакуваното постановление, касаещ мястото на нарушението. На 1 следващо място, наказателното постановление било издадено срещу жалбоподателя в качеството му на водач на МПС. От гласните доказателства било видно, че той е собственик на автомобила и не е присъствал при установяване на нарушението. Затова при получаване на уведомлението за издадения фиш се възползвал от правото си да подаде жалба, за да бъде реализирана процедурата по ЗАНН по съставяне на акт за установяване на административно нарушение, съответно издаване на наказателно постановление. Нарушението не било безспорно установено, поради което моли наказателното постановление да бъде отменено, както и на жалбоподателя да бъдат присъдени направените разноски за адвокатски хонорар.

Административнонаказващият орган в съдебното заседание се представлява от юрисконсулт, който оспорва жалбата. Сочи, че били нарушени разпоредбите на ЗАНН по издаване на акта за установяване на административно нарушение, включително и предвидените разпоредби в ЗДвП. Правната квалификация на извършеното нарушение била посочена правилно, в срок били издадени и акта и наказателното постановление. Доводите на защитата по отношение на изготвения фиш били несъстоятелни, тъй като предмет на делото не се явявал фиша за неправилно паркиране, а АУАН и последвалото наказателно постановление. Моли атакуваното постановление да бъде потвърдено, като претендира и разноски. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, в случай, че съдът уважи жалбата. Делото не било с фактическа и правна сложност, а последното заседание не било проведено по искане на ответната страна, за да се присъжда адвокатски хонорар с допълнителен договор.

Районна прокуратура-Кърджали, редовно призована за съдебното заседание на основание чл.62 от ЗАНН, не се представлява.

Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

На 26.02.2025 г. свидетелите М. М. и И. И. били на работа като инспектори в сектор КОРЗ при Община Хасково. Около 13.28 часа на същата дата те извършвали обход в гр.Хасково, на ул.„Георги Кирков“ № 23, където установили лек автомобил марка „****“ с рег.№ ****, паркиран на тротоара. Инспекторите изготвили снимков материал, на който било заснето установеното нарушение. Водачът по това време не бил в автомобила и след установяване на неговия собственик, свидетелят М. съставил Фиш серия Х № 000003428 от 26.02.2025 г. за нарушение по чл.94, ал.3 от ЗДвП срещу жалбоподателя Г. Б. Г.. След като научил за фиша, последният възразил срещу него и оспорил нарушението. По този повод издаденият първоначално фиш за неправилно паркиране бил анулиран. На 24.03.2025 г. свидетелят М. М. съставил срещу жалбоподателя АУАН за нарушение по чл.94, ал.3 от ЗДвП. Актът бил съставен в отсъствие на нарушителя, след надлежна покана, връчена му на 11.03.2025 г. На 26.03.2025 г. съставения АУАН бил връчен на упълномощен представител на жалбоподателя. На 21.07.2025 г. било издадено атакуваното постановление, с което на основание чл.178е от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба” в размер на 50 лв. за извършено нарушение по чл.94, ал.3 от ЗДвП.

2

Изложената фактическа обстановка се установява след анализ на показанията на свидетелите М. М. и И. И., Акт за установяване на административно нарушение от 24.03.2025 г.; Фиш серия Х № 000003428 от 26.02.2025 г.; снимков материал; Протокол от 24.03.2025 г. за корекция на задължения; Покана за съставяне на АУАН от 07.03.2025 г.; известие за доставяне; Жалба от 04.03.2025 г.; Справка за декларирани данни от 22.10.2025 г.; Заповед № РД-462/24.04.2023 г. на Кмет на Община Хасково; Декларация за притежаван лек автомобил от 02.03.2019 г.; Разширена справка за собственик на МПС от 22.10.2025 г.;

Извадка от цифровия модел по РП и КК на гр.Хасково.

При така приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество, тъй като е подадена от надлежна страна и в законоустановения срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН.

На Г. Б. Г. е наложено административно наказание за нарушение по чл.94, ал.3 от ЗДвП, която разпоредба гласи следното: За престой и паркиране в населените места пътните превозни средства се спират възможно най-вдясно на платното за движение по посока на движението и успоредно на оста на пътя. Допуска се престой и паркиране на моторни превозни средства с допустима максимална маса до 2,5 тона върху тротоарите само на определените от собствениците на пътя или администрацията места, успоредно на оста на пътя, ако откъм страната на сградите остава разстояние най-малко 2 метра за преминаване на пешеходци. Според посочената в наказателното постановление санкционна норма на чл.178е от ЗДвП, в редакцията към процесната дата, наказва се с глоба от 50 до 200 лв. лице, което паркира пътно превозно средство в паркове, градини, детски площадки, площи, предназначени само за пешеходци, и на тротоари в населените места извън разрешените за това места. Съдът, след запознаване с материалите по делото констатира, че при съставяне на АУАН и издаване на наказателното постановление са допуснати процесуални нарушения.

Съгласно чл.42, ал.1, т.4 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, както в акта, така и в наказателното постановление следва да се съдържа описание на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено. В случая в акта за установяване на административно нарушение, а впоследствие и в наказателното постановление, е възприето и описано, че на 26.02.2025 г. в гр.Хасково жалбоподателят Г. Б. Г., като водач на лек автомобил марка „****“ с рег.№ **** е паркирал моторното превозно средство върху тротоар на ул.„Георги Кирков“ № 23, с което е нарушил разпоредбите за неправилно паркиране върху тротоар от ЗДвП. Според настоящата инстанция това фактическо описание на административното нарушение е напълно недостатъчно. Разпоредбата на чл.94, ал.3 от ЗДвП има две условия относно паркирането в населени места: 1.Паркиране на платното за движение - най-вдясно по посока на движението и успоредно на оста на пътя; 2.Паркиране върху тротоара на моторни превозни средства, които са с допустима максимална маса до 2,5 тона, при спазване на минимум 2 метра отстояние от страната на сградите за преминаване на пешеходци /допуска се само на определените от собствениците на пътя или администрацията места при спазване на отстоянието/. Нормата не е забранителна, а допуска престой и паркиране върху тротоар при 3 спазване на посочените в нея условия. В случая в акта и наказателното постановление не се съдържат признаци на деяние по чл.94, ал.3 от ЗДвП, никъде не се твърди, че въпросното място не е сред разрешените, че паркираният автомобил е с допустима максимална маса над 2,5 тона, че не е спазено изискуемото отстояние за преминаване на пешеходци. Посочено е само, че жалбоподателят е паркирал МПС върху тротоар на ул.„Георги Кирков“ № 23, с което е нарушил разпоредбите за неправилно паркиране върху тротоар от ЗДвП, което фактическо обвинение не покрива състав на нарушение по чл.94, ал.3 от ЗДвП. Липсата или неправилното описание на съставомерните елементи на нарушението и на относимите към него факти представлява винаги съществено процесуално нарушение, тъй като накърнява правото на защита на нарушителя да научи за какво деяние е подведен под отговорност и следва да понесе административно наказание, съответно на това да организира защитата си, с оглед обстоятелството, че той се защитава на първо място по фактите, а след това по правната им квалификация. Пълното и правилно описание на обстоятелствата на нарушението е от значение не само за санкционираното лице, което има право да научи всички признаци от вмененото му нарушение, но е важно и за съдебната проверка за законосъобразност на атакувания акт и доказването на твърдяното деяние. По същество, съдът намира административното нарушение и за недоказано по безспорен и несъмнен начин. В акта и наказателното постановление изрично е посочено, че жалбоподателят като водач на лекия автомобил „****“ с рег.№ **** е паркирал върху тротоар на ул.„Георги Кирков“ № 23. За последното обстоятелство липсват каквито и да било доказателства, доколкото нарушението е било констатирано от служители на сектор КОРЗ при Община Хасково в по-късен момент, следващ осъществяването на неправилното паркиране.

Жалбоподателят изобщо не е бил установен по време и място на нарушението, а доколкото липсват изложени факти, че той е собственик на превозното средство /каквито твърдения има в съставения и анулиран фиш/, то не би могло да намери приложение нормата на чл.188, ал.1 от ЗДвП. В тежест на административнонаказващия орган е да установи по недвусмислен начин всички признаци от обективната и субективна страна на административното нарушение, а това в случая не бе сторено. Предвид изложеното наказателно постановление следва да бъде отменено като незаконосъобразно.

От пълномощника на жалбоподателя са поискани и направените разноски по делото, а съгласно разпоредбата на чл.63д, ал.1 от ЗАНН, в производствата пред районния и административния съд, както и в касационното производство страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК. Съгласно чл.143, ал.1 от АПК, когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. Ето защо и предвид отмяната на наказателното постановление, в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение. В случая е представен договор за правна защита и съдействие от 28.08.2025 г., в който е отразено, че е заплатено в брой договорено възнаграждение в размер на 500 лв., или 255.65 евро. В последното, трето по ред, заседание е представен и договор за правна защита и съдействие 4 от 23.02.2026 г. за заплатено в брой адвокатско възнаграждение от 130 евро.

Упълномощеният от жалбоподателя адвокат е изготвил жалба против наказателното постановление, явил се е и осъществил процесуално представителство в проведените три съдебни заседания по делото пред РС-Кърджали. Според съда възнаграждението е съобразено с разпоредбите на чл.18, ал.2 вр. чл.7, ал.2, т.1 и чл.7, ал.9 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, с вида и обема на извършените процесуални действия от адвоката, с фактическата и правна сложност на делото и неговата продължителност, поради което направеното от представителя на ответната страна възражение за прекомерност е неоснователно. Доколкото издателят на наказателното постановление е кмета на Община Хасково, именно същата община в качеството й на юридическо лице следва да понесе разноските по делото в общ размер на 385.65 евро.