Решение № 7 от 18.01.2024, Районен съд - Берковица

РЕШЕНИЕ

№7 гр. Берковица, 18.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЕРКОВИЦА, ВТОРИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЮЛИТА Н. Г.А-ТРИФОНОВА при участието на секретаря НИНА ЛЮБ. Г.А като разгледа докладваното от ЮЛИТА Н. Г.А-ТРИФОНОВА Административно наказателно дело № 20231610200294 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 59, ал. 1 и сл. от ЗАНН.

С Наказателно постановление № 23-0243-000833/ 09.10.2023 г. на ВПД Началник РУ в ОД МВР Монтана, РУ Берковица е наложено на И. П. К. от с.

Смоляновци, общ. Монтана, ул. .... и с ЕГН ********** административно наказание - глоба в размер на 50 /петдесет/ лева на основание чл.183, ал. 4, т.

8 от ЗДвП за нарушение по чл. 98, ал.1, т. 6 от ЗДвП.

Недоволен от наказателното постановление К. моли същото да бъде отменено. Твърди, че изнесените в АУАН и НП факти не отговарят на обективната истина.

В съдебно заседание се явява лично.

Административно-наказващият орган, издал наказателното постановление Началника на РУ Берковица, призован съгласно императивната разпоредба на чл. 61, ал. 1 от ЗАНН не се явява в съдебно заседание и не изпраща представител. В придружителното на жалбата писмо моли съда да потвърди с решение НП № 23-0243-000833 от 09.10.2023 г. на Началник РУ към ОД МВР Монтана, РУ Берковица.

Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на изискванията на чл. 84 от ЗАНН, във вр. чл. 320 от НПК, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е основателна, поради следното:

РС Берковица, след като взе предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в 1 тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното: на 22.09.2023 г. в 15:15 часа в с. Бързия, на кръстовището на ул. „Петроханска“ и „ул. Васил Левски“, престоява в зоната на кръстовище с управлявания от него лек автомобил „Тойота Корола“ с рег. номер .........., собственост на Т.П., с ЕГН **********.

Поводът за спиране е извършването на явно нарушение на ЗДвП.

АНО е възприел, че И. К. виновно е нарушил чл. 98, ал. 1, т. 6 от ЗДвП като водач на МПС спира за престой и паркиране на по – малко от 5 метра от кръстовище или на него.

За констатираното нарушение на жалбоподателя бил съставен Акт за установяване на административно нарушение серия GА, № 143449 от 22.09.2023 г. Актосъставителят е посочил, че с горното деяние е нарушена разпоредбата на чл. 98, ал. 1, т. 6 от ЗДвП. Нарушителят е отказал да подпише АУАН. Не се е възползвал от законното си право и не е депозирал писмени възражения в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН. Същевременно въз основа на така съставения акт и съобразявайки материалите в административнонаказателната преписка е издадено наказателно постановление № 23-0243000833 от 09.10.2023 г. на ВПД Началник РУ към ОД МВР Монтана, РУ Берковица, оправомощен със Заповед № 8121з- 515/18 г. на МВР с което на И.

П. К. от с. Смоляновци, общ. Монтана, ул. „Р.Д. и с ЕГН ********** е наложено административно наказание “глоба” в размер на 50 /петдесет/ лева на основание чл. 183, ал. 4, т. 8 от ЗДвП за нарушение по чл. 98, ал. 1,т. 6 от ЗДвП.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от събраните по делото доказателства- обяснения на жалбоподателя, разпит на доведен от него свидетел и присъединените на основание чл. 283 от НПК писмени доказателства. В хода на съдебното следствие актосъставителят Т. Г. Г. и свидетелят по АУАН Т. Й. Г., редовно призовани, не се явяват и не дават показания. Жалбоподателят К. заявява, че не държи на разпита на свидетелите, при което след съвкупна преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства, съдът намери, че делото е изяснено от фактическа и правна страна и без разпита на редовно призованите Г. и Г., заради което бяха заличени.

В съдебно заседание обяснения дава лично жалбоподателя, който навежда: „… Аз бях спрял. … на острова, на центъра. Няма знак „забранено спирането“ първо. Второ, те не са ме спрели. Аз си бях спрял сам и при тръгването наново ми подадоха сигнал отзад. Аз отказах да подпиша актовете. Написаха ми три акта при отказа ми да подпиша първия. ….Бяха спрели в моя дясна страна. ….. Те ме изчакаха да тръгна и тогава дойдоха да ме проверят. Спирал съм и друг път на този остров.“

Разпитан е доведеният от жалбоподателя свидетел Т.П., която навежда:

„На въпросния ден аз пътувах с него. Връщахме се от София. Наложи се да 2 говори по телефона и спяхме в Бързия на едно островче и той извади телефона и говори известно време. Приключи разговора и се приготви да тръгваме. В това време полицията ни даде сигнал да отбием и да спрем отново. Провериха го за алкохол и казаха, че е спрял неправилно. Аз също съм шофьор и веднага излязох от колата и погледнах за знаци. Видях, че няма забраняващи спирането и паркирането знаци. Казаха, че говорил по телефона.

Как едновременно е спрял неправилно и е говорил по телефона. Едното изключва другото като нарушение. Тогава говори по телефона, но изрично спря за това. Колан имаше. Като спряхме на острова, той си откачи колана, за да говори по телефона. Той си закопчаваше наново колана и тогава ни дадоха сигнал да спрем. В случая АУАН е за това, че престоява в зоната на кръстовище. У- образно е това кръстовище. Има остров за спиране. Има си лента за спиране. Две коли могат да спрат. Там има голям магазин и винаги има спрели коли. Звънна телефона и той спря, за да си проведе разговора.“ При преценка на събраните в хода на съдебното производство гласни доказателства чрез разпита на свидетеля Петкова настоящият съдебен състав взема под внимание обстоятелството, че свидетелката е била е с него в автомобила преди и по време на проверката, възприела е едни и същи факти и обстоятелства и нейните показания са в насока равнопосочна с тази на административно наказания. Доколкото посочени ят свидетел се е намирал в някакви отношения с нарушителя, от които да извлича ползи от твърденията си, същият може да се счита за заинтересуван или предубеден, но за съда не съществуват основания да не кредитира дадените показания и да не приема същите за достоверни и правдиви.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

Наказателното постановление № 23-0243-000833 от 09.10.2023 г. е издадено от компетентен орган - от ВПД Началника РУ към ОД МВР Монтана, РУ Берковица, съгласно заповед Рег. № 8121з-515/14.05.2018 г. на Министъра на вътрешните работи. В хода на административно наказателното производство не са били допуснати съществени процесуални нарушения.

Вмененото във вина нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща да се разбере какво е обвинението и срещу какво да се организира защитата. Описанието на нарушението също така е в достатъчна степен пълно и ясно, като позволява на санкционираното лице да разбере какво нарушение м у е вменено. Посочена е нарушената материално - правна норма, поради това съдът намира, че в хода на производството не са допуснати нарушения на процесуалните правила, които да са ограничили по какъвто и да е начин правото на защита на нарушителя.

Производството е от административно - наказателен характер, при което е необходимо да се установи налице ли е деяние, което представлява 3 административно нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН, същото извършено ли е от посоченото в акта лице и извършено ли е виновно - предпоставките са абсолютни, като тежестта на доказване лежи върху административно наказващия орган. Според разпоредбата на чл. 6 от ЗАНН административно нарушение е това деяние /действие или бездействие/, което нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред.

Съгласно разпоредбата на чл. 98, ал. 1, т. 6 от ЗДвП , която е посочена в акта за установяване на административно нарушение като нарушена, престоят и паркирането са забранени: на кръстовища и на помалко от 5 метра от тях. От материалите по делото се установява по безспорен начин, че АНО е възприел, че К. е престоявал в зоната на кръстовище. От своя страна нарушителят твърди: „…. Няма знак …..Бяха спрели в моя дясна страна…..Спирал съм и друг път на този остров“. Това твърдение на жалбоподателя остава необорено, а в тежест на АНО е да докаже достоверността на административното нарушение.

При липса на други ангажирани от въззиваемата страна доказателства настоящият съдебен състав намира, че наказателното постановление следва да бъде отменено.

Настоящия съдебен състав съобразявайки обстоятелството, че нарушението по чл. 98, ал. 1, т. 6 от ЗДвП е формално и признаците на състава му не изискват настъпването на определен вредоносен резултат, намира, че деянието не следва да бъде квалифицирано като маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Само по себе си това обстоятелство не води до извод, че обществената опасност от деянието е незначителна , тъй като същото не се отличава с по-малка тежест от обичайните нарушения от този вид. За осъществяване на нарушението е достатъчно от обективна страна наказаното лице да не е изпълнило задължението си, да спира и престоява на повече от 5 метра от кръстовище. Имайки в предвид вида на нарушението и че същото касае конкретно нарушение, то съдът намира за ирелевантно по делото обстоятелството, че от деянието не са нанесени щети на държавата и на трети лица. Поради което и в настоящия случай разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН не може да бъде приложена, доколкото нарушението не може да бъде квалифицирано като “маловажен случай” по смисъла на посочената законова норма.

При извършената служебна проверка съдът установи, че при издаването на обжалваното наказателно постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения на нормите на ЗАНН, водещи до неговата отмяна.

Описанието на нарушението също така е в достатъчна степен пълно и ясно, като позволява на санкционираното лице да разбере какво нарушение му е вменено.

Санкционната норма също така е определена правилно, като наказанието е наложно на основание чл. 183, ал. 4, т. 8 от ЗДвП , предвиждащ санкция при нарушение на чл. 98, ал. 1, т. 6, какъвто е и процесният случай.

Ето защо съдът счита, че административно-наказателното производство 4 е протекло при липса на съществени процесуални нарушения. По-конкретно, акта за установяване на административно нарушение е издаден от компетентен орган, притежава изискуемите съобразно разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН реквизити, а при издаването на атакуваното наказателно постановление – тези на чл. 53 от ЗАНН.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1, предл. 2 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 23-0243-000833/ 09.10.2023 г. на ВПД Началник РУ в ОД МВР, РУ Берковица , с което на И. П. К. от с.

Смоляновци, общ. Монтана, ул. .... и с ЕГН ********** е наложено административно наказание “глоба” в размер на 50 /петдесет/ лева на основание чл. 183, ал. 4, т. 8 от ЗДвП за нарушение по чл. 98, ал. 1, т. 6 от ЗДвП, като неправилно и незаконосъобразно.

Решението може да се обжалва пред АС - Монтана в 14 (четиринадесет) дневен срок от съобщаването му на страните, че е изготвено, на основанията предвидени в НПК, и по реда на Глава дванадесета от АПК.

Съдия при Районен съд – Берковица: _______________________ 5