Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 22349 от 17.06.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 49061/2025
Вид
Определение № 22349
Подписан
17.06.2026
В сила
17.06.2026
Състав
ПЛАМЕН ИВАНОВ ШУМКОВ

Цитирани разпоредби

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 22349 гр. ***, 17.06.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ Гражданско дело № 2025***0149061 по описа за 2025 година

Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.

Образувано е по постъпила искова молба от Е. E Б. срещу Д. С. П..

В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил отговор на исковата молба.

Страните са представили писмени доказателства, които са относими, необходими и приемането им е допустимо.

На ищеца следва да бъда указано, че независимо, че съдът е уважил доказателственото искане за издаване на съдебно удостоверение за снабдяване с кадастрална скица на имотите, такава не са представени.

Искането на ищеца за изискване на нот. д. № *** и *** от 15.10.2020 г. по описа на нотариус Венелина Връблянска с рег. № 268 на Нотариалната камара е основателно и следва да бъде уважено.

Съдът намира доказателствените искания на ищеца за допускане събирането на гласни доказателствени средства чрез разпита на двама свидетели за нередовно, тъй като не е посочено какви обстоятелства ще се установяват с тях. На ищцата следва да се даде указание.

Съдът намира доказателственото искане на ответника за допускане на двама свидетели за установяване на посочените в отговора на исковата молба обстоятелства за относимо, необходимо и допустимо, поради което искането следва да бъде уважено.

Следва да бъде насрочено открито заседание за разглеждане на делото.

Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА представените към исковата молба и отговора на исковата молба писмени доказателства по опис, обективиран в същите.

ДА СЕ ИЗИСКАТ на осн. чл. 186 ГПК препис от нот. д. № ***/2020 г. и № ***/2020 г. по описа на нотариус Венелина Връблянска с рег. № 268 на НК, като се укаже на нотариуса, че преписите следва да бъдат представени в едноседмичен срок от съобщението.

1

УКАЗВА на ищеца в срок до първото по делото открито съдебно заседание да представи кадастрални скици на процесните недвижими имоти във връзка с издаденото съдебно удостоверение.

ОТЛАГА произнасянето по доказателственото искане на ищеца за допускане на двама свидетели при режим на довеждане, като УКАЗВА в срок до първото съдебно заседание да посочи за установяване на какви конкретни обстоятелства прави искане за събиране на гласни доказателствени средства за всекиго от свидетелите.

При неизпълнение на указанието, съдът няма да разгледа доказателственото искане на осн. чл. 101, ал. 3 ГПК.

ДОПУСКА събирането на гласни доказателства чрез разпит на двама свидетели при режим на довеждане от ответника за посочените в доказателственото искане обстоятелства.

НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 14.07.2026 г. от 10:30 часа, за когато да се призоват страните, на които да се връчи препис от настоящото определение, а на ищеца – и препис от отговора и приложенията към него.

СЪСТАВЯ ПРОЕКТОДОКЛАД по делото на основание чл. 140, ал. 3 ГПК, както следва:

Предявен е ревандикационен иск по чл. 108 ЗС срещу ответника Д. С. П. за признаване за установено, че ищцата Е. E Б. е собственик на основание наследяване по завещание на по 1/2 ид. част от следните недвижими имоти: 1/ Магазин № 5, находящ се в гр. *** ***, на етаж II в Комплекс с магазини и офиси – „***“, с площ от 13,8 кв. м. и представляващ самостоятелен обект с идентификатор *** по КККР на гр. *** , район ***, самостоятелния обект се намира на етаж 1 в сграда с идентификатор № ***, брой надземни етажи 2, брой подземни етажи 0, предназначение: Сграда за търговия, сградата е разположена в поземлен имот с идентификатор № ***, с предназначение на самостоятелния обект: за търговска дейност, брой нива на обекта: 1, с посочена в документа площ: 13,80 кв.м., при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: няма, под обекта: няма и над обекта: няма и 2/ Магазин № 13 на партерен етаж в секция „А“ на сграда находяща се в гр. ***, ***, със застроена площ от 23,70 кв.м., представляващ самостоятелен обект с идентификатор *** 082 по КККР на гр.

***, одобрени със Заповед № РД-18-14/06.03.2009 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на имота: гр. ***, ***, *** самостоятелния обект се намира на етаж 0 в сграда с идентификатор № ***, брой надземни етажи 8, брой подземни етажи 1, предназначение: Жилищна сграда – многофамилна, сградата е разположена в поземлени имоти с идентификатори с номера: ***, ***,

***, *** и ***, с предназначение на самостоятелния обект: за търговска дейност, брой нива на обекта: 1, с посочена в документа площ:

23,70 кв.м., при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: обект е идентификатор № *** и обект е идентификатор №

***, под обекта: обект с идентификатор № *** и над обекта: няма, както и за осъждане на ответника да предаде владението на по 1/2 ид. част от посочените имоти на ищеца. Направено е и искане по чл. 537, ал. 2 ГПК за отмяна на констативните нотариални актове, с които ответницата е призната за собственик на процесната 1/2 ид. част, а именно: Нотариален акт за собственост върху идеална част от недвижим имот придобит по давностно владение № ***, дело № *** от 2020 г. на нотариус с рег. № 268 на НК, вписан в СВ – *** с вх. № 59104/15.10.2020 г., акт № ***, дело № *****/2020 и Нотариален акт за собственост върху идеална част от недвижим имот придобит по давностно владение № ***, рег. № ****, дело № *** от 2020 г. на нотариус с рег. № 268 на НК, вписан в СВ - *** вх. рег. № 59102 от 2

15.10.2020 г., ***, дело *****/2020 г.

Ищцата Е. E Б. твърди, че е наследник въз основа на оставено в нейна полза саморъчно завещание от Я Г П на притежаваните от своя наследодател 1/2 ид. част от следните недвижими имоти: Магазин № 5, находящ се в гр. *** ***, ет. 2 в Търговски център „Лилян“, с площ от 13,8 кв.м., представляващ самостоятелен обект с идентификатор *** по КККР и на Магазин № 13, находящ се в гр. ***, ***, със застроена площ от 23,70 кв.м., представляващ самостоятелен обект е идентификатор *** 082 по КККР на гр. ***. Твърди, че посочените имоти са придобити в режим на съпружеска имуществена общност между наследодателя на ищцата Я Г П и ответницата Д. И П. по време на брака им, сключен през 1977 г. и прекратен с развод на 28.08.2009 г. Твърди, че Магазин № 5 в ж.к. „***“ е придобит чрез покупко-продажба на името на ответницата като купувач, обективирана в Нотариален акт за продажба на недвижим имот № ***, том I, рег. № ***, дело *** от 10.03.2005 на нотариус с рег. № 210 на НК, вписан в СВ- *** с рег. № **** от 10.03.2005, акт № *** , дело ****/2005 г., а Магазин № 13 в *** е придобит отново чрез покупко-продажба, обективирана в Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №***, том II, рег. № ****, дело *** от 2007 на нотариус с рег. № 268 на НК, вписан в ******* от 19.06.2007, акт № *** ***, дело *****/2007 г., на името на ответницата като купувач. Въз основа на посоченото, счита, че доколкото имотите са придобити по време на брака, макар и само на името на единия от съпрузите, същите са придобити в режим на съпружеска имуществена общност, а след прекратяване на брака са станали обикновена съсобственост при равни дялове между Я Г П и ответника Д. И П.. Ищцата Е. Б. твърди, че Я П й е оставил собствеността върху притежаваните от него 1/2 ид. част от процесните недвижими имоти със саморъчно завещание, като след смъртта му на основание наследяване по завещание ищцата е придобила собствеността на посочената част от имотите. Твърди, че ответницата се е легитимирала като изключителен собственик на процесните недвижими имоти, като считала, че е придобила притежаваната от бившия й съпруг 1/2 ид. част въз основа на упражнявано давностно владение, за което в полза на ответницата ответницата били съставени констативни нотариални актове, както следва: Нотариален акт за собственост върху идеална част от недвижим имот придобит по давностно владение № 29, том *** , рег. № ****, дело № *** от 2020 г. на нотариус с рег. № 268 на НК – по отношение на Магазин № 5, и Нотариален акт за собственост върху идеална част от недвижим имот придобит по давностно владение № 30, том ***, рег. № ****, дело № *** от 2020 г. на нотариус с рег. № 268 на НК – по отношение на Магазин № 13. Ищцата отрича, че ответницата е придобила собствеността върху посочената 1/2 ид. част от имотите, посочва, че не са налице предпоставките за придобиване на правото на собственост чрез давностно владение. Въз основа на посоченото, моли предявените искове да бъдат уважени, като бъде призната за собственик на 1/2 идеална част от процесните недвижими имоти, а ответницата бъде осъдена да й предаде владението върху посочените идеални части, както и да бъдат отменени по реда на чл. 537, ал. 2 ГПК процесните нотариални актове. Претендира разноски.

Ответницата Д. С. П. в срока по чл.131 ГПК е подала отговор на исковата молба, с който оспорва предявените исковете като неоснователни. Оспорва саморъчно завещание от Я Г П в полза на ищцата като нищожно, тъй като в него не са индивидуализирани точно имотите, а само чрез приблизително посочване на административния адрес, на който обаче са разположени много имоти, както и поради факта, че е налице поправка на ЕГН на наследника, въпреки че в протокола за обявяване на завещание е посочено, че същото е без поправки и задрасквания; а също така, че в една част са посочени конкретни имоти, които се завещават, което придава 3 характер на завещателното разпореждане като завет, а в друга част – в полза на лице, посочено с името „*****“ е завещано „цялото движимо и недвижимо имущество“, което придава характер на общо завещателно разпореждане или завещание. Оспорва, че бившият съпруг на ответницата и съставилият завещанието Я Г П е бил съсобственик на процесните недвижими имоти, като твърди, че ответницата е изключителен техен собственик. Сочи, че независимо, че ответницата е закупила двата имота по време на брака си с Я П, то към момента на закупуването съпрузите били във фактическа раздяла, започнала през 2002 г., като последното обстоятелство твърди, че се установява и от мотивите на бракоразводното решение по гр. д. ****/2008 г. по описа на РС-***, с което бракът й с Я П е прекратен. Твърди, че през 2005 г. е закупила магазин № 5 в ж.к. „***“, а през 2007 г. е закупила магазин № 13 в ***, като за покупката на имотите е използвала изцяло лични средства от заплатата си в „Балканфарма ***“ АД, а така също и средства от два потребителски кредита, които е сключила на свое име. Като допълнителен аргумент посочва, че в съставена от Я П декларация за семейно и материално положение по делото за развод, същият не е декларирал процесните недвижими имоти като свое имущество. На следващо място, твърди, че след прекратяване на брака с Я П и до настоящия момент единствено ответницата упражнява фактическа власт върху процесните недвижими имоти със съзнание, че е собственик, като е демонстрирала това пред третите лица. Въз основа на посоченото, моли съдът да отхвърли предявените искове като неоснователни.

Претендира разноски.

В тежест на ищеца по предявения иск по чл. 108 ЗС е да установи при условията на пълно и главно доказване спрямо ответницата Д. С. П. твърдяното си правото на собственост върху 1/2 ид. част от недвижими имот с идентификатор *** по КККР и от имот с идентификатор *** 082 по

КККР, възникнало въз основа на соченото придобивно основание – придобиване на процесните имоти в режим на съпружеска имуществена общност между Я П и ответника Д. П. и наследяване по завещание на процесните 1/2 ид. части, както и да докаже, че ответникът владее изцяло процесните недвижими имоти, в това число и процесните идеални части.

В тежест на ответника при установяване на горното е да докаже, че владее процесните идеални части от имота на валидно правно основание – в случая придобиване в лична собственост на процесните недвижими имоти въз основа на покупко-продажба, евентуално – придобиване на идеалните части на другия съсобственик въз основа на давностно владение – упражняване на фактическа власт върху имота, което законът свързва с владеене /непрекъснато, спокойно и явно с намерение да го свои/, както и изтеклия период от време на непрекъснато упражняване на фактическата власт, както и че е манифестирала пред наследодателя на ищцата, че е започнала да държи идеалните части от имота за себе си с намарение да ги свои.