Определение № 180 от 16.04.2024, Апелативен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 180 гр. Бургас, 15.04.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Павел Ал. Ханджиев

Членове:

Илияна Т. Балтова

Радостина К. Калиманова като разгледа докладваното от Радостина К. Калиманова Въззивно частно гражданско дело № 20242000500154 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 274, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК.

Образувано е по повод частната жалба на М. Г. М., ЕГН **********, с адрес: град Б.а“, Булстат *** с № 2000045410 на Единния регистър, представлявано от адв. С. Ч. - АК С. на Единния адвокатски регистър, с адрес за връчване: град С., против определение № 544 от 26.02.2024 година, постановено по гражд. дело № 199/2024 година по описа на Окръжен съд-Бургас, с което производството по същото е спряно на основание чл. 229, ал. 1, т. 5 от ГПК до приключване с влязъл в сила съдебен акт на наказателното производство, образувано по пр. пр. № 1680/2023 година по описа на ОП - Сливен.

В частната жалба се поддържа, че обжалваният акт е неправилен и незаконосъобразен. Не била налице хипотезата на чл. 229, ал. 1, т. 5 от ГПК, тъй като спиране на делото на това основание било допустимо, само ако гражданският съд установи наличието на престъпни обстоятелства от значение за правилното решаване на спора, както и невъзможността тези обстоятелства да се установят в самото гражданско производство.

Сочи се, че в конкретния случай няма внесен обвинителен акт и не е ясно дали такъв ще бъде внесен срещу виновния водач. Претендира се накърняване правата на пострадалия за бързо уреждане на претенцията му, гарантирано му от Директива 2009/ 103/ ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16.09.2009 година. Навеждат се оплаквания за отказ от правосъдие и противоречие със съдебната практика. Изтъква се, че в случая предмет на делото не било извършеното престъпление, а извършеният деликт. Иска се отмяна на обжалваното определение.

В срока по чл. 276 от ГПК е получен отговор на частната жалба от насрещната страна „Л.И.“АД, ЕИК *** със седалище град С. и адрес на управление бул. „С., представлявано от заедно от двама от изпълнителните директори П.Д. В.И. и В.М., чрез адв.

П. В. - АК - Б., с адрес за връчване: град Б.

В отговора се навеждат доводи за неоснователност на частната жалба, респективно за законосъобразност и правилност на обжалваното с нея определение. Изтъква се, че в случая деликтът е и престъпление, за което е образувано досъдебно производство, а извършителят е привлечен като обвиняем. Поддържа се, че извън хипотезите на чл. 124, ал. 5 от ГПК гражданският съд няма правомощия да установява факта на престъпление инцидентно по 1 повод на иска за вреди и поради това в случай, че тези хипотези не са налице, но фактът от престъплението е от значение за гражданския спор, исковото производство следва да бъде спряно, за да бъде съобразено решението по иска за обезщетяване на вреди с евентуалната присъда/споразумение с деликвента. Твърди се, че в константната съдебна практика се приема наличието на основанието по чл. 229, ал. 1, т. 5 от ГПК за спиране на гражданското дело в случаите, когато е образувано досъдебно производство за престъпление, чийто механизъм за настъпване и привлечено като обвиняем лице са идентични с тези, за които са наведени твърдения в исковото производство. Моли се за потвърждаване на обжалвания съдебен акт.

Апелативен съд - Бургас, след като се запозна с частната жалба, писмените доказателства и обстоятелствата по делото и съобрази приложимите законови разпоредби, намира следното:

Частната жалба е подадена в законоустановения срок, от лице с надлежна процесуална легитимация и отговаря на изискванията по чл. 275, ал. 2 от ГПК, поради което следва да се допусне до разглеждане по същество.

Производството по гражданско дело № 199/2024 година по описа на Окръжен съд-Бургас е образувано по повод исковите претенции на М. Г. М., ЕГН **********, срещЗ Л.И.“ АД, ЕИК *** за осъждане на ответното дружество да й заплати сумата от 200 000 лв., частично от общо дължими 250 000 лв., представляваща обезщетение за претърпените от М. неимуществени вреди, причинени й от настъпило на 27.09.2023 година пътно-транспортно произшествие, при което е починала дъщеря й С. М., причинено от водача на товарен автомобил М. Л, рег. № *** застрахован при ответника със застраховка „Гражданска отговорност“, ведно със законната лихва върху главницата от датата на уведомяване на ответника с извънсъдебна претенция - 17.10.2023 година до окончателното й изплащане.

С обжалваното пред настоящата инстанция определение Окръжен съд - Бургас е констатирал, че е образувано и висящо досъдебно производство, чийто предмет е тъждествен с част от предмета на исковото производство по отношение на деянието, от което е настъпило соченото увреждане, неговата противоправност, дееца и неговата вина. В мотивите си съдът е извел заключения за наличието на основание за спиране на производството пред гражданския съд на основание чл. 229, ал. 1, т. 5 от ГПК и е спрял производството по делото до приключване на досъдебното производство.

Определението е правилно.

Предпоставките по чл. 229, ал. 1, т. 5 от ГПК за спиране на производството по гражданско дело, в което се реализира гражданската отговорност на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ спрямо пострадалото лице, са налице при висящо досъдебно наказателно производство, по което като обвиняемо лице е привлечен посоченият от ищеца делинквент и то при идентичност на дееца, деянието и неговата противоправност, както и вината на дееца, които са предмет на досъдебното производство, от една страна, и дееца, деянието и неговата противоправност и вината на дееца, от които се твърди, че са настъпили вредите, обуславящи гражданската отговорност на делинквента, от друга страна.

Няма спор в случая, а в тази насока са и събраните служебно от съда данни, че посоченият от ищците делинквент Г. З. Г., ЕГН **********, е привлечен в качеството на обвиняем по ДП № 471/2021 година по описа на РУ на МВР - Нова Загора, вх. № 1680/2023 година по описа на ОП - Сливен, за престъпление по чл. 343, ал. 4 във вр. с ал. 3, б. „б“, предл. 1-во във вр. с ал. 1, б. „в“, предл. 1-во във вр. с чл. 342, ал. 1 от НК.

В този случай, съгласно ТР № 5/2005 година на ОСГТК на ВКС, гражданското производство по дело за обезщетяване на вредите от деликта следва да се спре на основание чл. 229, ал. 1, т. 5 от ГПК. Ако обвиненият бъде признат за виновен, за акта на наказателният съд ще намери приложение разпоредбата на чл. 300 от ГПК. Ако наказателното 2 производство бъде прекратено, без да се постанови акт относно виновността на обвинения, гражданското дело ще се възобнови, след което гражданският съд ще се произнесе по наличието на предпоставките за ангажиране на деликтната отговорност на дееца, а оттам - за обусловеното отговорност на застрахователя. В този смисъл е формирана последователна актуална практика на ВКС, която е посочена в обжалваното определение.

При горните съображения, частната жалба се явява неоснователна, а обжалваното с нея определение, като правилно и законосъобразно, следва да бъде потвърдено.

Мотивиран от изложеното, Апелативен съд - Бургас,

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 544 от 26.02.2024 година, постановено по гражданско дело № 199/2024 година по описа на Окръжен съд-Бургас.

Настоящото определение подлежи на обжалване с частна касационна жалба пред ВКС в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3