Определение № 1047 от 05.03.2026, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1047 гр. София, 05.03.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 3-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на пети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Емил Томов

Членове:

Драгомир Драгнев

Геновева Николаева като разгледа докладваното от Геновева Николаева Касационно гражданско дело № 20258002104568 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ищците Й. С. К. и Й. Д. К. срещу решение № 183 от 29.07.2025 г. по гр. д. № 416/2024 г. на Окръжен съд – Добрич, с което е потвърдено решение № 301 от 05.04.2024 г. по гр. д. № 20213230103220/2021 г. на Районен съд – Добрич, с което са отхвърлени като неоснователни предявените от касаторите срещу С. и Г. Й. К. искове с правно основание чл. 227, ал. 1, б. "в" ЗЗД за отмяна на дарствено разпореждане, обективирано в нотариален акт за дарение на недвижим имот със запазено право на ползване по чл. 56 ЗС № ...., том ..., нот. дело № ...../.....г., вписан в СВ с вх. рег. № ....., том ........., стр. ............, с което ищците са дарили на синовете си - ответниците по 1/2 идеална част от следните недвижими имоти: 1. апартамент № 39, находящ се в [населено място],[жк], [жилищен адрес]0, със застроена площ 69. 34 кв. м., състоящ се от две стаи, кухня, сервизни помещения и тераси, ведно с изба с полезна площ 4. 65 кв. м., както и 1.95596 % ид. ч. от общите части на сградата и 1.95596% ид. ч. от отстъпеното право на строеж върху държавно място и 2. дворно място от 930 кв. м., находящо се в [населено място], общ. Добричка, обл.

Добрич, съставляващо парцел 26, с пл. № 188 в кв. 33 по регулационния план на селото, ведно с построената в същото къща от 30 кв. м. и гараж от 21 кв. м.

Касаторите поддържат в касационната жалба, че атакуваното въззивно решение е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано – основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК. Молят атакуваното решение да бъде отменено като неправилно и вместо него да бъде постановено ново решение, с което предявените искове да 1 бъдат уважени с всички произтичащи от това законни последици.

В изложението по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК към касационната жалба жалбоподателите К. навеждат основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК по следния въпрос, обобщен и преформулиран от касационния съд, съобразно правомощията му по чл. 280, ал. 1 ГПК и т. 1 ТР № 1/2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС: Как се преценява нуждата от издръжка на дарителя по иск за отмяна на дарение с правно основание чл. 227, ал. 1, б. "в" ЗЗД – абстрактно или въз основа на конкретните му нужди? Хипотетичните или действителните доходи на дарителя и надарения ли са от значение при извършването на горепосочената преценка за нуждата от издръжка на дарителя и за дължимия извод за възможността на надарения да я даде?. Касаторите твърдят, че този въпрос е разрешен в противоречие с практиката на ВС и ВКС, обективирана в ТР № 1 от 21.10.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГК на ВКС; решение № 1077 от 28.06.1994 г. по гр.д. № 922/1994 г. на ВС, ІV г.о.; решение № 177 от 14.04.2011 г. по гр. д. № 209/2010 г. на ВКС; решение № 145 от 01.11.2017 г. по гр. д. № 786/2017 г. на ВКС, ІІІ г.о., и решение № 375 от 09.05.2003 г. по гр.д. № 937/2002 г. на ВКС, ІІ г.о.. Допълнителното основание по чл.

280, ал. 1, т. 3 ГПК сочат бланкетно. Релевират и очевидна неправилност на обжалвания акт, изразяваща се в това, че въззивният съд е извършил тежко нарушение на процесуалния закон като не е допуснал разпит на ответника С. К. по реда на чл. 176 ГПК за правнорелевантни факти (този ответник не се е явил да отговори на допуснати от първоинстанционния съд въпроси по реда на чл. 176 ГПК без уважителна причина според ищците), поискан във въззивната жалба в хипотезата на чл. 266, ал. 3 ГПК.

Ответникът по касационната жалба – С. Й. К. подава писмен отговор, в който поддържа становище за отсъствие на основания за допускане на касационно обжалване и за неоснователност на касационната жалба. Претендира сторените съдебно - деловодни разноски пред ВКС.

Ответникът по касационната жалба – Г. Й. К. не подава отговор.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което тя е допустима.

За да отхвърли като неоснователни предявените от касаторите искове с правно основание чл.

227, ал. 1, б. „в“ ЗЗД, въззивният съд е приел, че от доказателствата по делото се установява, че през 1997 г. ищците са дарили на двамата си сина (ответниците) процесните два недвижими имота (гореописани като предмет на атакуваното дарение) при равни права за надарените и при запазване в полза на дарителите – съпрузи на вещното право на ползване върху имотите, както и че на 14.09.2021 г. ищците са поканили синовете си чрез електронни писма с идентично съдържание, изпратени до двамата ответници, да им заплащат месечна издръжка в размер на 300 лв. до 25-то число на месеца, когато си плащат сметките, поради значително увеличение на цените и влошаване на здравословното им състояние, при които два фактора, надарените не разполагат с достатъчно средства да се издържат. С електронни писма от 24.09.2021г. и от 28.09.2021 г. двамата ответници са отказали на ищците да им осигуряват исканата месечна издръжка, тъй като доходите им не позволяват това, защото имат законово задължение да издържат собствените си деца, които подпомагат и ще 2 продължат да подпомагат финансово, а Г. е и длъжник по договори за ипотечен и потребителски кредит.

Окръжният съд е посочил, че при договор за дарение, надареният има моралното задължение за признателност към дарителя, което при определени обстоятелства се трансформира в правно такова за даване на издръжка. Кумулативно изискуемите предпоставки като основание за отмяна на дарението в хипотезата на чл. 227, ал. 1, б. "в" ЗЗД са: трайната нужда от издръжка на дарителя; искане, отправено от него до надарения и отказът на последния (изричен или мълчалив) да дава издръжка. Решаващият съд е извел въз основа на систематично тълкуване на чл. 227, ал. 1, б. "в" ЗЗД извода, че правото на дарителя да иска отмяна на дарението възниква, когато е налице обществено укоримо поведение на надарения във висока степен, сходна на степента на укоримост на поведението му в другите, уредени от закона основания за отмяна на дарението по чл. 227, ал. 1, б. "а" и"б" ЗЗД. Ето защо, недаването на издръжка трябва да се прояви в обществено укорима форма, така че непризнателността да може да се оцени като драстична, за да се признае на дарителя правото да иска отмяна на дарението. Нуждата от издръжка трябва да е трайна и да съществува към датата на поканата, или към датата на исковата молба, също с характер на покана, или към датата на приключване на съдебното дирене във въззивната инстанция.

Когато доказателствата по делото установят, че дарителят е изпаднал в трайна нужда и няма средства за съответно съществувание, надареният е длъжен да се отзове. Но тъй като това не е задължение по закон, а морално задължение, превърнало се в правно в момента на възникване на необходимостта от издръжка, съдът е длъжен да обсъди доказателствата и досежно размера на нуждите за издръжка, да вземе предвид всички конкретни обстоятелства, но с една средна мярка с оглед социалната среда на дарителя. Това е така, защото целта на договора за дарение - да се облагодетелства едно лице с конкретно имущество, съпоставена с правната симетрия и равнопоставеността на субектите в облигационната връзка, не допуска когато дарителят изпадне в материално затруднение (нужда), което би посрещнал без проблеми ако разполагаше с подареното имущество, да не получи насрещна материална престация под формата на издръжка и подпомагане. В хипотезата на чл. 227, ал. 1, б. "в" ЗЗД дарената облага се връща на отчуждителя, за да може той, който не е получил нищо срещу нея, да посрещне неотложните си нужди, т. е. да реализира доходи от върнатата вещ, вкл. чрез продажбата й. Няма логика дарителят да иска издръжка от надарения, евентуално – връщане на дареното имущество, ако би могъл да разполага с недостигащите му средства след отдаване под наем или добиване на други доходи от притежаваното от него имущество, вкл. и чрез разпореждане с него. В хипотезата на чл. 227, ал. 1, б. "в" ЗЗД от значение е цялостното имущество на дарителя – както разполагаемите парични средства, така и всички други притежания, от които може да реализира доход. Когато се определя цифрово сумата, съставляваща месечните средства, които дарителят има на свое разположение, се вземат предвид заплати, пенсии, добавки, спестявания, получени суми от продажби, наеми, реализирани печалби и др. подобни, както и допълнителните доходи, които реално дарителят е могъл да реализира – наеми или цена на друго имущество.

3

Въззивният съд е приел, че ищците по делото са съпрузи, които са подарили притежавани от тях в режим на съпружеска имуществена общност апартамент в [населено място] и дворно място с къща и гараж в [населено място], обл. Добрич, имат общо домакинство и разходват общо доходите си от спестявания и пенсии за издръжката си. Установил е, че дарителите са отправили покана до надарените за даване на издръжка на 14.09.2021 г.; че производството пред Районен съд - Добрич е било образувано на 15.10.2021 г.; че първоинстанционното решение е било постановено на 05.04.2024 г. и че устните състезания пред въззивната инстанция са били проведени на 16.06.2025 г.. Приел е въз основа на доказателствата в процеса, че за цялата 2021 г. ищците са разполагали с доходи от пенсии в общ размер от 12 663. 12 лв., т. е. месечно в размер на 1 055. 26 лв., а общият месечен паричен разход на домакинството на ищците по статистически данни (поради невъзможността на вещото лице по допуснатата експертиза да установи реално потребление на група разходи (за транспорт, съобщения), липсата на ангажирани от ищците доказателства за потребление на други конкретни разходи (примерно за свободно време, културен отдих и образование ) и данните, че конкретното потребление на други разходи (примерно за ел. енергия, вода и здравеопазване е в рамките на средностатистическите данни)) е в размер от 1 076. 91 лв..

Заключил е, че към датата на отправяне на поканата за издръжка и завеждане на делото, доходите от пенсии на ищците равнят на месечните им разходи. Съобразил е също електронната кореспонденция на ищеца К. с ответника С. от 22.08.2021 г., в която ищецът е признал, че със съпругата си разполагат със спестявания, достатъчни за живота им и за погребенията им. Окръжният съд е изследвал месечния доход на ищците към момента на приключване на устните състезания във въззивната инстанция, който само от пенсии е 1 619.

36 лв., а от пенсии и добавки възлиза на 1 739. 36 лв., при общ паричен разход на домакинството по статистически данни в размер на 1 642. 31 лв., при което отново е извел извод, че доходите от пенсии на ищците равнят на месечните им разходи. Въз основа на горепосочените съпоставки на месечен доход с месечен разход на домакинството на ищците, решаващият съд е заключил, че както когато дарителите са отправили покана до надарените за даване на издръжка на 14.09.2021 г., така и към датата на подаване на исковата молба 15.10.2021 г. и към датата на устните състезания пред въззивната инстанция на 16.06.2025 г., не е налице тяхна трайна нужда от издръжка за задоволяване на месечните им потребности, вкл. за прием на лекарства за заболяванията им. По въведения в предмета на делото довод на ищците за нуждата им от провеждане на оперативни лечения (спорно по отношение на ищеца поради съществуващия риск), за които не разполагат със средства, решаващият съд е намерил, че наличните разполагаеми парични средства и всички други притежания, от които ищците могат да реализират доход (от продажба или отдаване под наем на подарените недвижими вещи, върху които ищците имат запазено вещно право на ползване, всяка от които вещи е за целогодишно живеене), не сочат на трайна нужда, която може да бъде задоволена единствено чрез получаване на допълнителни средства от надарените.