Решение № 22638 от 13.12.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 22638 гр. София, 13.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 35 СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ц Р Ц при участието на секретаря Д Д Н като разгледа докладваното от Ц Р Ц Гражданско дело № 20231110169085 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба, подадена от „Т С” ЕАД срещу Л.

С. В. и Ц. С. Т., с която са предявени кумулативно обективно и субективно съединени искове, както следва: иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 и сл. ЗЕ за признаване за установено спрямо ответниците съществуването на вземане на ищеца за сумата от 376,05 лева - главница, представляваща стойността на доставена топлинна енергия през периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2022 г., и за сумата от 1,70 лева – главница за услугата дялово разпределение през периода от 01.09.2021 г. - 30.09.2021 г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда (19.09.2023 г.) до окончателното изплащане на дължимата сума; искове с правно основание чл. 422, ал. 1 във вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено спрямо ответника съществуването на вземане на ищеца за сумата от 128,26 лева – мораторна лихва, начислена върху главницата за доставена топлинна енергия за периода от 16.12.2020 г. до 04.09.2023 г., от които сумата в размер на 73,81 лева за периода 16.12.2020 г. до 28.08.2023 г., начислена върху платената главница за периода м.10.2020 г. - м.04.2021 г. в размер на 362,87 лева, и 54,45 лева за периода 16.12.2020 г. 04.09.2023 г. върху главницата за периода м.05.2021 г. - м.04.2022 г. в размер на 376,05 лева, както и за сумата от 2,40 лева – мораторна лихва, начислена върху главницата за услугата дялово разпределение, от които сумата в размер на 2,05 лева, начислена за периода 16.10.2020 г. – 28.08.2023 г. върху платената главница за периода м.08.2020 г. м.08.2021 г. в размер на 10,20 лева, както и сумата в размер на 0,35 лева за периода 15.11.2021 г. - 04.09.2023 г. върху главницата за периода 01.09.2021 г. - 30.09.2021 г., като от всяка от ответниците се претендират сумите, както следва: 1) Л. С. В. – общата сума от 254,20 лева, от които 188,02 лева – главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода м.05.2021 г. до м.04.2022 г., ведно със законната лихва от 19.09.2023г. до изплащане на вземането, 64,13 лева - мораторна лихва за забава от 16.12.2020 г. до 04.09.2023г., както и суми за дялово разпределение:

0,85 лева - главница за периода от 01.09.2021 г. до 30.09.2021 г., ведно със законната лихва от 19.09.2023г. до окончателното изплащане на вземането, и 1,20 лева – 1 мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 16.10.2020г. до 04.09.2023г., както и направените по делото разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение; 2) Ц. С. Т. - общата сума от 254,21 лева, от които 188,03 лева - главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода м.05.2021 г. до м.04.2022 г., ведно със законната лихва от 19.09.2023г. до изплащане на вземането, 64,13 лева - мораторна лихва за забава от 16.12.2020 г. до 04.09.2023г., както и суми за дялово разпределение: 0,85 лева - главница за периода от 01.09.2021 г. до 30.09.2021 г., ведно със законната лихва от 19.09.2023г. до окончателното изплащане на вземането, и 1,20 лева - лихва за периода от 16.10.2020г. до 04.09.2023г., както и направените по делото разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.

Ищецът твърди, че ответниците като собственици на топлоснабдения имот, са клиенти по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, поради което за тях били приложими всички нормативни актове в областта на енергетиката. За процесния период били в сила Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Т С“ ЕАД на потребители в гр. София, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР, в сила от 10.07.2016 г. Съгласно чл. 33, ал. 1 от раздел ІХ на Общите условия от 2016 г. бил определен 45-дневен срок за заплащане на месечните дължими суми за топлинна енергия, който започвал да тече след изтичане на периода, за който се отнасяли.

Ответниците ползвали доставената от ищеца топлинна енергия до следния топлоснабден имот, а именно: апартамент № 30, находящ се в ........., с абонатен № ......., през периода от 01.05.2021 г. - 30.04.2022 г., но не били заплатили цената на същата. Топлоснабденият имот се намирал в сграда в режим на етажна собственост, за която бил сключен договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с „Н” АД. През отоплителния сезон ищцовото дружество начислявало прогнозни месечни вноски, а в края били изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършваща дяловото разпределение, на база реален отчет на уредите за дялово разпределение. За имота на ответниците били издадени изравнителни сметки, което означавало, че сумите за топлинна енергия за този имот били начислени по действителен разход на уредите за дялово разпределение, инсталирани на отоплителните тела в него. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да уважи изцяло предявените искове. Претендира направените по делото разноски.

Исковата молба и приложенията към нея са получени от ответниците Л. В. и Ц. Т., чрез процесуалния им представител – адв. Ц., като в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от същите, с който предявените искове се оспорват като неоснователни. С отговора на ответниците на първо място се инвокира възражение за недопустимостта на предявените искове, като се твърди, че в исковата молба е посочен периодът от м.05.2021 г. до м.04.2022 г., а в заповедното производство, респ. в издадената по делото заповед по чл. 410 ГПК липсва този конкретен период. Твърди се, че е налице разминаване и в претенцията за мораторна лихва относно периода й.

Налице е липса на идентичност и разминаване между основанието и обстоятелствата, на които се позовава ищецът в исковата молба, и онези, които е посочил при подаване на заявлението си по чл. 410 от ГПК. Доколкото рамките и предметът на исковото производство са предопределени от заповедното производство, счита, че исковото такова е недопустимо. Оспорват се валидността и законността на извършените действия от фирмата за дялово разпределение поради липса на надлежни договорни отношения. Оспорва се предствения протокол от общо събрание на етажната собственост от 06.08.2002 г., както и представения списък на етажните собственици.

2

Оспорват законосъобразността на представените Общи условия, както и разпределителите сметки за процесния период. Оспорват се представените към исковата молба съобщения към фактури, справки за издадени кредитни известия за прогнозно начислена топлинна енергия. На следващо място се оспорва и методиката на отчитане на топлинните уреди и извършваните периодични проверки относно изправността на топлоизмервателните уреди. Оспорват се данните от извършеното дялово разпределение и количеството доставена топлинна енергия. Оспорва се годността на измервателните уреди поради неизвършени периодични метрологични проверки. Оспорват редовността на воденото от ищеца счетоводство. Претендират разноски.

Третото лице - помагач на ищеца „Н“ АД твърди, че дяловото разпределение било извършено в съответствие с всички действащи през процесния период нормативни актове.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, ведно с доводите и становищата на страните, по реда на чл. 235, ал. 2, вр. чл. 12 ГПК, приема за установено следното:

Възражението за недопустимост на производството поради несъвпадане на обстоятелствата изложени в заявлението по чл. 410 ГПК, липсата на посочен период в заповедта за изпълнение и разминаване в периода на претендираните мораторни лихви е неоснователно. В подаденото от ищеца „Т С“ ЕАД заявление за издаване на заповед за изпълнение ясно е индивидуализирана претенцията за главница за топлинна енергия, като е посочен размер и период на дължимост. Липсата на посочване на периода в заповедта за изпълнение е пропуск на съда, който подлежи на отстраняване по реда на чл. 247 ГПК, което може да бъде направено и служебно от съда и не е ограничено със срок. Останалите възражения относно периода на заявените претенции за мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия и върху главницата за дялово разпределение не отговарят на съдържанието на подаденото ищеца заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, предвид което също се явяват неоснователни.

Предявени са при условията на обективно и субективно кумулативно съединяване установителни искове с правно основание чл. 415, ал. 1, вр. чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 и сл. ЗЕ, съотв. чл. 415, ал. 1, вр. чл. 422 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД. С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест ищецът следва да установи при условията на пълно и главно доказване по иска за главницата - че спорното главно право е възникнало, в случая това са обстоятелствата, свързани със съществуването на договорни отношения между страните за доставката на топлинна енергия, обема на реално доставената на ответника топлинна енергия за процесния период, както и че нейната стойност възлиза на спорната сума, и по иска за 3 законната лихва за забава – че главното парично задължение е възникнало, че е настъпила неговата изискуемост, както и че размерът на законната лихва възлиза на спорната сума.

Като доказателство по делото е представена заповед №РД-4158/12.04.1993 г. на изпълнителния комитет на СНС, с която е определено С Т С и Е Н Т. да получат като обезщетение за отчуждаване на техен имот за жилищно строителство, следния имот: апартамент №30, находящ се в бл. 24, вх. В, на 3 етаж в кв. „Левски В“ в гр. София.

Представено е удостоверение за наследници за Е Н Т., починала на 30.10.1995 г., от което се установява, че нейни наследници са С Т – съпруг, Л. С. В. и Ц. С. – дъщери.

Представено е и удостоверение за наследници на С Т, починал на 06.02.2008 г., от което се установява, че негови единствени наследници са ответниците – Л. С. В. и Ц.

С. Т..

Представено е и заявление-декларация от 19.06.2015 г., подадена от Ц. С. Т. до ищцовото дружество, с която изразява желание партидата за топлоснабден имот, находящ се в ........, с абонатен № ....... да бъде променен на нейно име съгласно Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Т С“ ЕАД на клиенти в гр. София.

Представена е и декларация от същата дата, саморъчно написана от ответницата Л. С. В., с която същата изразява съгласие партидата с аб. № ....... да се води на сестра й: Ц. С. Т..

Като доказателство по делото е представен и нотариален акт за дарение на недвижим имот №...., рег. №....., дело №115 от 2022 г., от 28.10.2022 г., с който ответниците Ц. С. Т. и Л. С. В. даряват на С С К следният недвижим имот: апартамент №30, находящ се в ... – процесният недвижим имот.

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ "клиенти на топлинна енергия" са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. Следователно, купувач /страна/ по сключения договор за доставка на топлинна енергия до процесния имот е неговият собственик или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на ползване. Именно то е задължено да заплаща продажната цена за доставената и потребена топлинна енергия, респ. то е встъпило в облигационни правоотношения с ищцовото дружество. Разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ императивно установява кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено притежанието на вещно право върху имота – собственост или вещно право на ползване. Следователно, купувач /страна/ по сключения договор за доставка на топлинна енергия до процесния имот е неговият собственик или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на ползване.

4

Съобразно мотивите на задължителното за съобразяване от настоящата съдебна инстанция Тълкувателно решение 2/2017 г. от 17.05.2018 г. на ОСГК на ВКС клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството "клиент" на топлинна енергия за битови нужди ("битов клиент" по смисъла на т. 2а пар. 1 ДР ЗЕ) и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с откриването на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество, но не се презумира с установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот. При постигнато съгласие между топлопреносното предприятие и правен субект, различен от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, за сключване на договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден имот при спазване на одобрените от КЕВР публично извести общи условия, съставляващи неразделна част от договора, този правен субект дължи цената на доставената топлинна енергия за собствените му битови нужди.