Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 6377 от 20.11.2024, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 1584/2022
Вид
Решение № 6377
Подписан
20.11.2024
Състав
Николай Димов, ТЕОДОРА МАРИО ИВАНОВА, Велина Пейчинова

Цитирани разпоредби

  • чл.209 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.235, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.236, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.248 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл.259, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.263, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.270, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.270, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.271, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.274-279 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.274-279 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.274-279 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.274-279 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.274-279 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.274-279 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.280, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.36, ал.2 · Закон за адвокатурата
  • чл.130, ал.2 · Закон за съдебната власт

РЕШЕНИЕ

№ 6377 гр. София, 20.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-В СЪСТАВ, в публично заседание на десети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Николай Димов

Членове:

Велина Пейчинова

ТЕОДОРА М. И. при участието на секретаря Юлия С. Д. Асенова като разгледа докладваното от Николай Димов Въззивно гражданско дело № 20221100501584 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С решение № 20063767 от 10.03.2021 г., постановено по гр.дело № 63746/2019 г. на СРС, І Г.О., 166 състав, са отхвърлени предявените от А. Д. Д., ЕГН **********, с адрес: гр.Петрич, ул.“**** срещу ответника „АББ Б.“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“****, искове с правно основание чл.270, ал.2 ГПК за прогласяване на нищожност на решение № 2293 от 20.05.2019 г., постановено по в.гр.дело № 208/2019 г. по описа на Окръжен съд Благоевград, допълнително решение № 3388/24.07.2019 г. постановено по в.гр.дело № 208/2019 г. по описа на Окръжен съд Благоевград и определение № 3389/24.07.2019 г. постановено по в.гр.дело № 208/2019 г. по описа на Окръжен съд Благоевград, като неоснователни. С решението на съда е осъдена А. Д. Д., ЕГН **********, с адрес: гр.Петрич, ул.“****, да заплати на „АББ Б.“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“****, на основание чл.78, ал.3 ГПК сумата 2500,00 лева- разноски в производството пред СРС. С определение № 20203141 от 26.10.2021 г. постановено в закрито съдебно заседание по гр.дело № 63746/2019 г. по описа на СРС, І Г.О., 166 състав е оставена без уважение обективираната във въззивна жалба вх.№ 1

25069374/19.04.2021 г. молба по чл.248 ГПК на ищеца А. Д. Д. за изменение на постановеното по делото решение № 20063767/10.03.2021 г. по описа на СРС, І Г.О., 166 състав в частта за разноските.

Срещу решението на СРС, 166 с-в е постъпила въззивна жалба от А. Д. Д., подадена чрез пълномощника адв.П. Й., с искане същото да бъде отменено изцяло, като неправилно и вместо това да бъде постановено друго, с което предявените искове по чл.270, ал.2 от ГПК да бъдат уважени. В жалбата се излагат доводи, че решението е неправилно, незаконосъобразно и необосновано, по съображения изложени в жалбата.

Претендира присъждане на направени разноски по делото.

Въззиваемата страна - ответник „АББ Б.“ ЕООД, гр.София, чрез пълномощника си адв.Е. И., оспорва жалбата, по съображения изложени в депозирания по делото писмен отговор по чл.263, ал.1 от ГПК. Моли жалбата като неоснователна да бъде оставена без уважение, а първоинстанционното решение -потвърдено, като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на направени разноски по делото.

Постъпила е и частна жалба от А. Д. Д., подадена чрез пълномощника адв.П. Й., срещу определение № 20203141 от 26.10.2021 г. постановено в закрито съдебно заседание по гр.дело № 63746/2019 г. по описа на СРС, І Г.О., 166 състав, с което е оставена без уважение обективираната във въззивна жалба вх.№ 25069374/19.04.2021 г. молба по чл.248 ГПК на ищеца А. Д. Д. за изменение на постановеното по делото решение № 20063767/10.03.2021 г. по описа на СРС, І Г.О., 166 състав в частта за разноските. В частната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното определение. В частната жалба е направено искане, съда да отмени обжалваното определение, като неправилно и незаконосъобразно и вместо него да постанови друго, с което да отхвърли претенцията за разноски на ответника по делото.

Ответникът по частната жалба „АББ Б.“ ЕООД, гр.София, чрез пълномощника си адв.Е. И., оспорва жалбата, по съображения изложени в депозирания по делото писмен отговор. Моли частната жалба като неоснователна да бъде оставена без уважение, а обжалваното определение -потвърдено, като правилно и обосновано.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Софийски градски съд, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата обстановка се установява така както е изложена от първоинстанционния съд. Пред настоящата въззивна инстанция не са ангажирани нови доказателства по смисъла на чл.266 от ГПК, които да променят така приетата за установена от първоинстанционния съд фактическа обстановка. В тази връзка в мотивите на настоящия съдебен акт не следва 2 да се преповтарят отново събраните в първата инстанция доказателства, които са обсъдени правилно, като са преценени релевантните за спора факти и обстоятелства.

Предвид възприемането на установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Въззивната жалба е допустима - подадена е в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от легитимирана страна в процеса срещу първоинстанционно съдебно решение, което подлежи на въззивно обжалване, поради което следва да се разгледа по същество.

Разгледана по същество въззивната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Обжалваното решение, в частта, с която е отхвърлен предявения от А. Д. Д. срещу „АББ Б.“ ЕООД, гр.София, иск по чл.270, ал.2 от ГПК за прогласяване за нищожно на определение № 3389/24.07.2019 г. постановено по в.гр.дело № 208/2019 г. по описа на Окръжен съд Благоевград, като неоснователен е процесуално недопустимо, поради следното:

Актовете, които постановява съдът, са решения, определения и разпореждания.

С решения съдът се произнася по съществото на спора, с който е сезиран, с определения се произнася по процесуални въпроси, касаещи движението на делото /за насрочване на делото, за спиране и възобновяване на производството, за прекратяването му в предвидените от закона случаи, по събирането на доказателствата и др./, а с разпореждания - по други въпроси с технически или организационен характер /оставяне без движение на искова молба или жалба, връщане на искова молба или жалба и др./.

Според разпоредбата на чл.270, ал.1 ГПК когато първоинстанционното решение е нищожно, въззивният съд прогласява нищожността и ако делото не подлежи на прекратяване, го връща на първоинстанционния съд за постановяване на ново решение. Според ал.2 на същия, нищожността на решението може да се предяви по исков ред безсрочно или чрез възражение. От комплексното тълкуване на разпоредбата се обосновава извод, че предмет на иска по чл.270 ал.2 ГПК може да бъде само една категория съдебни актове - решенията. При това, според настоящия състав, само онези съдебни решения, които са влезли в законна сила и пораждат правни последици между страните по делото, тъй като невлезлите в сила решения подлежат на инстанционен контрол, в рамките на който съдът следи служебно за валидността на целия акт /не само на обжалваната част/, а и всяка страна може да релевира доводите си в тази насока и да ангажира и съответните доказателства за установяването им. Останалите две категории са извън приложното поле на разпоредбата - на първо място законодателят изрично е посочил само съдебните решения като предмет на този иск, от друга страна - в гражданското процесуално право разширителното тълкуване е 3 недопустимо, а приложението по аналогия е допустимо само в изрично посочени случаи, каквото в случая няма. Не на последно място правният интерес е абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на иска. Липсва такъв при иск за прогласяване на нищожност на определение или разпореждане както при все още висящ процес поради изложените по-горе съображения за служебното задължение на съда да следи за валидността на актовете в рамките на инстанционния контрол, така и след като е приключил с влязло в сила решение съдебният процес, в който са били постановени. При втората хипотеза интерес би бил налице единствено по отношение на крайния съдебен акт - решението. По отношение на определенията и разпорежданията, постановени от съда, страната има интерес да ги обжалва само в рамките на процеса по реда и при условията, предвидени в чл.274-279 ГПК/ в този смисъл е решение № 131 от 01.06.2021 по гр.дело № 3652/2020 г. на ВКС, ІІІ г.о./. По изложените съображения настоящият въззивен състав намира, че обжалваното решение, в частта, с която е разгледан по същество и е отхвърлен предявен иск по чл.270, ал.2 от ГПК за прогласяване на нищожност на определение № 3389/24.07.2019 г., постановено по в.гр.дело № 208/2019 г. по описа на Окръжен съд Благоевград е процесуално недопустимо и следва да бъде обезсилено, а производството по делото следва да бъде прекратено в тази му част.

На следващо място, съдът приема, че решението е правилно в останалата обжалвана част, с която са отхвърлени предявените от ищцата А. Д. Д. срещу ответника“АББ Б.“ ЕООД, гр.София, обективно съединени искове по чл.270, ал.2 от ГПК за прогласяване на нищожност на решение № 2293 от 20.05.2019 г., постановено по в.гр.дело № 208/2019 г. по описа на Окръжен съд Благоевград, и на допълнително решение № 3388/24.07.2019 г. постановено по в.гр.дело № 208/2019 г. по описа на Окръжен съд Благоевград. В обжалвания съдебен акт са изложени конкретни и ясни мотиви по отношение разкриване действителното правно положение между страните и разрешаването на правния спор. Изводите на съда са обосновани с оглед данните по делото и събраните по делото доказателства. Доводите в жалбата са общи, а по същество са изцяло неоснователни. Във връзка с изложените във въззивната жалба доводи, следва да се добави и следното:

Предмет на разглеждане по делото са искове с правно основание чл.270, ал.2 от ГПК за прогласяване на нищожност на решение № 2293 от 20.05.2019 г., постановено по в.гр.дело № 208/2019 г. по описа на Окръжен съд Благоевград, и на допълнително решение № 3388/24.07.2019 г. постановено по в.гр.дело № 208/2019 г. по описа на Окръжен съд Благоевград, с твърдение, че същите не са подписани от нито един от членовете на въззивния съдебен състав, включително и от съдията- докладчик по делото.

Съдът приема за безспорно обстоятелството, че с решение № 2293/ 20.05.2019 г., 4 постановено по въззивно гр.дело № 208/2019 г. по описа на Окръжен съд-Благоевград е потвърдено решение № 3106/22.11.2018 г., постановено по гр.дело № 461/2018 г. на Районен съд-Сандански; отхвърлена е частна жалба вх.№ 623/12.02.2019 г. от А. Д. Д., ЕГН **********, против определение № 163/23.01.2019 г., постановено по гр.дело № 461/2018 г. по описа на РС-Сандански, като неоснователна; осъдена е А. Д. Д., ЕГН **********, да заплати на „АББ Б.“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“****, сумата в размер на 1050,00 лв., представляващи разноски за адвокат в настоящето производство. Решението е подписано от всички членове на съдебния състав. С допълнително решение № 3388/24.07.2019 г., постановено по въззивно гр.дело № 208/2019 г. по описа на Окръжен съд-Благоевград е отхвърлено искането от 05.06.2019 г. от А. Д. Д. за допълване на решение № 2293/20.05.2019 г., постановено по въззивно гр.дело № 208/2019 г. по описа на Окръжен съд-Благоевград, по възражението на молителя за липса на представителна власт на процесуалния представител на ответника. Това допълнително решение е подписано от двамата членове на съдебния състав/ съдия Владимир Ковачев и съдия Атанас Иванов- съдия-докладчик по делото/. Решението не е подписано от Председателя на съдебния състав- съдия Величка Борилова, като не е направено отбелязване, съгласно чл.236, ал.3, изр.2-ро от ГПК от председателят или старшият съдия върху решението за причините за това.

Съгласно разпоредбата на чл.270, ал.2 от ГПК, безсрочно по исков ред или чрез възражение могат да се оспорват нищожните съдебни решения. При обжалване погорния съд следи служебно за валидността на обжалвания съдебния акт.

Легално законово определение за нищожност на решението липсва както в отменения Гражданско процесуалния кодекс - чл.209 ГПК/ отм./, така и в новия ГПК чл.270, ал.1 от ГПК, поради което съдържанието на понятието следва да се извлече по пътя на тълкуването, основаващо се на характера на съдебното решение като едностранно властническо волеизявление на държавен правораздавателен орган, с което се разрешава правният спор. Правната теория и съдебна практика приемат, че нищожно е всяко решение на съда, което не дава възможност да бъде припознато като валиден съдебен акт, поради липса на надлежно волеизявление. Липса на волеизявление е налице, когато решението е постановено от незаконен състав, произнесено е извън пределите на правораздавателната власт на съда или не може да се направи извод за наличие на волеизявление, защото не е изразено в писмена форма, липсват подпис или подписи на съдебния състав под съдебния акт или пък решението е неразбираемо и неговият смисъл не би могъл да се извлече дори при тълкуване.