Решение № 1655 от 21.03.2024, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 866/2023
- Вид
- Решение № 1655
- Подписан
- 21.03.2024
- В сила
- 21.03.2024
- Състав
- Силвана Гълъбова, Теодора Иванова, Георги Стоянов Чехларов
Цитирани разпоредби
- чл. 146 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 20, ал. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 51, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 432, ал. 1 · Кодекс за застраховането
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 1655 гр. София, 21.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично заседание на шести декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Силвана Гълъбова
Членове:
Георги Ст. Чехларов
Теодора Иванова при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева като разгледа докладваното от Теодора Иванова Въззивно гражданско дело № 20231100500866 по описа за 2023 година
Производството е по чл. 258 – чл. 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба, подадена от ответника по иска „Застрахователно акционерно дружество Д.Б.: Ж. и З.“ АД, чрез юрк. Й.К., срещу решение № 11923 от 28.10.2022 г. по гр.д. № 61016/2021 г. на СРС, 57 състав, с което: 1/. предявеният от Д. Г. А. срещу дружеството иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ, е уважен за пълния предявен размер от 1500 лв. – обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания от травматични увреждания, причинени вследствие на настъпило на 15.05.2021 г., в гр. София, на кръстовището на бул. „Тодор Александров“ и ул. „Инж. Иван Иванов“, по вина на водача на лек автомобил марка „Хонда“, модел „Сивик“, с рег. № ****, застрахован при ответника по валидна застраховка „Гражданска отговорност “, пътнотранспортно произшествие, ведно със законната лихва от 26.10.2021 г. до окончателното й изплащане; 2/. предявеният от Р. Б. Б. срещу дружеството иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ, е уважен за пълния предявен размер от 2000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания от травматични увреждания, причинени вследствие на настъпило на 15.05.2021 г., в гр. София, на кръстовището на бул. „ Тодор Александров“ и ул. „Инж. Иван Иванов“, по вина на водача на лек автомобил марка „Хонда“, модел „Сивик“, с рег. № ****, застрахован при ответника по валидна застраховка „Гражданска отговорност“, пътнотранспортно произшествие, ведно със законната лихва от 26.10.2021 г. до окончателното й изплащане;
1
С въззивната жалба се поддържа неправилност на решението поради необоснованост на фактическите изводи и поради постановяването му в противоречие с материалния закон чл. 52 ЗЗД. Твърди се и допуснати съществени процесуални нарушения, без конкретизация на същите. Иска се отмяна на решението и отхвърляне на предявените искове, евентуално намаляване размера на присъдените обезщетения за претърпени от ищците неимуществени вреди. Претендира се присъждане на разноски по делото за двете инстанции. Прави се възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК по отношение на размерите на платените от въззиваемите адвокатски възнаграждения.
С отговора на въззивната жалба, подаден от ищците Д. Г. А. и Р. Б. Б., чрез адв. Е. И., се изразява становище за правилност на първоинстанционното решение и се иска потвърждаването му. Претендира се присъждане на адвокатски възнаграждения за въззивната инстанция.
Софийският градски съд, в изпълнение на правомощията си по чл. 269 ГПК, след като извърши служебна проверка за валидност и допустимост на решението и прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, съобразявайки основанията за неправилност, посочени във въззивната жалба, прие следното:
Първоинстанционното решение е валидно, а в обжалваната част - допустимо. Не е допуснато нарушение на императивни материалноправни норми.
На осн. чл. 272 ГПК настоящият състав споделя изводите на първоинстанционния съд, касаещи фактическата и правна страна на спора. В допълнение към изложеното от СРС и като съобрази доводите във въззивното производство, съдът намира следното:
За да бъдат уважени предявените от Д. Г. А. и Р. Б. Б. против „Застрахователно акционерно дружество Д.Б.: Ж. и З.“ АД искове по чл. 432, ал. 1 КЗ е необходимо да са налице следните предпоставки: 1/. действителен застрахователен договор, с който застрахователят се е задължил да покрие в границите на определената в застрахователния договор застрахователна сума отговорността на застрахования делинквент за причинените от него на трети лица вреди, които са пряка и непосредствена последица от застрахователното събитие; 2/. наличие на предпоставките на чл. 45 ЗЗД, пораждащи отговорността на застрахования делинквент спрямо увреденото лице: а) извършване на противоправно Д.ие от страна на прекия причинител на вредите (управление на МПС в нарушение на правилата на ЗДвП и ППЗДвП и причиняване на ПТП); б) вредоносен резултат (причиняване на неимуществени вреди – болки и страдания от телесни увреждания); в) причинна връзка между противоправното Д.ие и вредоносния резултат; г) виновност на дееца.
В случая посочените предпоставки са налице, поради което исковете се явяват основателни. Съображенията за това са следните:
Ответникът не оспорва, а и с доклада по чл. 146 ГПК е отделено като безспорно обстоятелството, че към датата на процесното ПТП, е съществувало валидно застрахователно правоотношение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ 2 на автомобилистите между „Застрахователно акционерно дружество Д.Б.: Ж. и З.“ АД и собственика на лек автомобил марка „Хонда“, модел „Сивик“, с рег. № ****, обективирано в застрахователна полица № BG/30/121000878895 със срок на действие 26.03.2021 г. – 25.03.2022 г.
В срока на застрахователния договор е възникнало процесното застрахователно събитие. От протокол за ПТП №1787067/15.05.2021 г, съставен от мл. автоконтрольор при СДВР – отдел „Пътна полиция“, уведомления за застрахователно събитие по застраховка „Обща гражданска отговорност“ щета №№ 081-003316/2021-01 и ***/2021-02, заключението на приетата по делото автотехническа експертиза, както и от свидетелските показания на Е.Й. (водачът на лек автомобил марка „Хонда“, модел „Сивик“, с рег. № ****), се установява, че на 15.05.2021 г., в гр. София, на кръстовището на бул. „ Тодор Александров“ и ул. „Инж. Иван Иванов“, водачът на лек автомобил марка „Хонда“, модел „Сивик“, с рег. № ****, застрахован при ответника по валидна застраховка „Гражданска отговорност“, поради движение с несъобразена с мократа настилка скорост, реализира ПТП със спрелия пред него, на червен сигнал на светофарната уредба, лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „Ц-220“, с рег. ****, в който автомобил са се намирали ищецът Д. Г. А.
(водач) и ищцата Р. Б. Б..
От заключението на вещото лице по автотехническата експертиза, както и от свидетелските показания на Е.Й. (делинквентът), се установява, че вината за настъпването на произшествието е на застрахования при ответното дружество водач, тъй като същият е управлявал автомобила в нарушение на чл. 20, ал. 2 ЗДвП - с несъобразена с мократа настилка скорост, довела до невъзможност да спре своевременно без да удари спрелия пред него, на червен сигнал на светофарната уредба, автомобил.
Вследствие на процесното ПТП и двамата ищци са получили телесни увреждания.
Настъпилият от удара в задната част на автомобила „камшичен удар“ им е причинил контузия на главата и навяхване на шията. В деня на инцидента и двамата ищци са се чувствали добре и не са поискали предложена им медицинска помощ. В деня след инцидента са почувствали болки в областта на шията и гърба, заради които посетили лекар и на всеки от тях е била поставена шина на врата за период от седем дни. Ищецът имал болки в главата и врата и не можел да спи, които болки продължили и след премахване на шината.
Заради тях имал проблеми със съня, не можел да се концентрира в работата си. В продължение на 3-4 месеца се тревожел при шофиране. Ищцата също имала болки в главата, гърба и врата. След премахването на яката продължителен период от време се оплаквала от силно главоболие и болки в областта на врата и цялото тяло. Започнала да има проблеми със съня, за известен период от време спряла да управлява автомобил, притеснявала се, когато се е налагало да управлява или да се вози в автомобил. За преодоляване на безсънието и тревожността личният лекар й предписал успокоителни медикаменти. Възстановителният период при този тип увреждания е около 20-25 дни. По делото няма данни за настъпили усложнения по време на възстановителния период и за трайни негативни последици за З.то на ищците. Посочените обстоятелства се установяват от листове за преглед на пациент №№ 3
071617 и 071618 от 16.05.2021 г., амбулаторни листове № № 001622/17.05.2021 г. и 002121/18.05.2021 г., от заключението на приетата по делото съдебномедицинска експертиза, както и от свидетелските показания на В. Г. А., П.Б. Г.а и Е.Й..
Във връзка с настъпилото ПТП и въз основа на молби от ищците към ответника от 15.06.2021 г., при застрахователя са били заведи щети №№ 081-003316/2021-01 и ***/2021-02.
Страните не спорят, че към настоящия момент няма извършено плащане от страна на „Застрахователно акционерно дружество Д.Б.: Ж. и З.“ АД на претендираните обезщетение за претърпените вследствие на реализираното ПТП неимуществени вреди от Д. Г. А. и Р. Б.
Б.. Това обстоятелство се установява и от уведомления-откази изх. №№ 4495/08.09.2021 г. и 4495/08.09.2021 г., отправени от ответника към ищците.
По изложените съображения настоящият състав намира, че предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен.
По въпроса за размера на дължимите на ищците обезщетения за неимуществени вреди:
Съгласно чл. 51, ал. 1 ЗЗД делинквентът дължи обезщетение за всички вреди, предвидими и непредвидими, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, а съгласно чл. 52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост.
При определяне размера на претърпените от Д. Г. А. неимуществени вреди настоящият състав съобрази следните обстоятелства, установени от заключението на съдебномедицинската експертиза, показанията на свидетелите В. Г. А., П.Б. Г.а, Е.Й. и посочените по-горе писмени доказателства: а/. брой, вид и тежест на причинените на ищеца телесни увреждания – контузия на главата и навяхване на шията; б/. интензитета и продължителността на търпените болки в областта на гърба и тялото – болките са продължили около месец след инцидента, като са били с по-голям интензитет през първите десет дни; в/. търпените неудобства от поставена шина на врата за период от седем дни; г/. изживения вследствие на инцидента стрес породил страх от управление на автомобил за около три-четири месеца и безсъние; д/. продължителността на лечебния и възстановителен период – 20-25 дни; е/. липсата на данни за настъпили усложнения по време на възстановителния период, както и на данни за трайни негативни последици за З.то; ж/. възрастта на ищеца към настъпване на инцидента; з/. обществено-икономическите застрахователното събитие – май 2021 г. условия
4 в страната към настъпване на
Отчитайки всички тези обстоятелства и разпоредбите на чл. чл. 51, ал. 1 и 52 ЗЗД, настоящият състав намира, че сумата от 1500 лв. би обезщетила ищеца за претърпените от него неимуществени вреди.
При определяне размера на претърпените от Р. Б. Б. неимуществени вреди настоящият състав съобрази следните обстоятелства, установени от заключението на съдебномедицинската експертиза, показанията на свидетелката П.Б. Г.а и представените по делото писмени доказателства, а именно: а/. брой, вид и тежест на причинените на ищеца телесни увреждания – контузия на главата и навяхване на шията; б/. интензитета и продължителността на търпените болки в областта на гърба и тялото – болките са продължили около месец след инцидента, като са били с по-голям интензитет през първите десет дни; в/. търпените неудобства от поставена шина на врата за период от седем дни; г/. изживения вследствие на инцидента стрес породил страх от управление на автомобил, тревожност при пътуване с автомобил, безсъние, за преодоляването на които се наложило прием на успокоителни лекарства; д/. продължителността на лечебния и възстановителен период – 20-25 дни; е/. липсата на данни за настъпили усложнения по време на възстановителния период, както и на данни за трайни негативни последици за З.то; ж/. възрастта на ищцата към настъпване на инцидента; з/. обществено-икономическите застрахователното събитие – май 2021 г. условия в страната към настъпване на
Отчитайки всички тези обстоятелства и разпоредбите на чл. чл. 51, ал. 1 и 52 ЗЗД, настоящият състав намира, че сумата от 2000 лв. би обезщетила ищцата за претърпените от нея неимуществени вреди.
Разпечатката съдържа 37 от 51 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/ce50f187-65f3-46e2-ae6f-287f592c772b