Решение № 525 от 20.12.2022, Районен съд - Ловеч

РЕШЕНИЕ

№ 525 гр. Ловеч, 20.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, V СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ИРЕНА В. РАБАДЖИЕВА при участието на секретаря ПРЕСЛАВА СТ. ДИЧКОВА като разгледа докладваното от ИРЕНА В. РАБАДЖИЕВА Гражданско дело № 20224310101270 по описа за 2022 година

Обективно съединени искове с правно основание: чл.128, т.2 вр.242 от КТ, чл.220, ал.1 и чл.224, ал.1 от КТ .

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба от С. Т. А., с адрес: ********, чрез пълномощника – адв. М. Б., съд.адрес: ******** против „ХРИСТОВ СТАНДАРТ 2011“ЕООД, седалище/адрес на управление: гр. Ловеч, ж.к.“Младост“, бл.305, вх.В, ет.2, ап.5.

Ищцата излага в ИМ, че работела като „продавач бюфет“ в „Христов Стандарт 2011“ЕООД, съгласно сключен трудов договор № 2 от 08.03.2021 г. на 8 – часов работен ден.

Сочи, че със Заповед №1/09.05.2022 г. трудовият й договор бил прекратен от работодателя на основание чл.328, ал.1, т.12 от КТ. Отбелязва, че този текст от КТ предпоставя правото на работодателя да прекрати трудовия договор с предизвестие. Твърди, че в нарушение на изискванията на КТ, без да й бъде връчено предизвестие от 09.05.2022 г. й била връчена заповед за прекратяване с дата на издаване 09.05.2022 г. Твърди, че не й е изплащано обезщетение за неспазено предизвестие, както и обезщетение за неизползван годишен отпуск. Заявява, че това не са единствените нарушения по Кодекса на труда.

Излага, че много често се е случвало да работи извън определеното работно време, в почивни и празнични дни, като допълнителни суми за това не са й заплащани. Изтъква, че в заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение е посочено само обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ за неизползван годишен отпуск, но не и обезщетение по чл.220, ал.1 и 2 от 1

КТ. Счита, че това също е нарушение по КТ.

Ищцата твърди, че не е извършвала процесуални действия в електронна форма и не желае връчване на документи на електронен адрес.

Счита, че работодателят е нарушил разпоредбите на КТ относно изплащане на дължимите обезщетения при прекратяване на трудовото правоотношение като не ги е изплатил. Посочва, че е подала сигнал за допуснатите нарушения до Дирекция „Инспекция по труда“-Ловеч, които направили проверка и установили нарушения на трудовото законодателство.

В петитумната част е изведено искане съдът да се произнесе с решение, с което да осъди ответника да заплати на ищеца неизплатените обезщетения – за неспазен срок на предизвестие в размер на 710.00 лв, заедно с лихвата за забава върху тази сума, считано от 09.05.2022 г. до датата на завеждане на делото – 12.08.2022 г. в размер на 18,93 лв; за неизползван платен годишен отпуск в размер на 710.00лв. и лихвата за забава върху тази сума, считано от 09.05.2022 г. до датата на завеждане на делото – 12.08.2022 г. в размер на 18,93лв, сумата от 112.10 лв, представляваща неизплатена заплата за 3 раб.дни за м.май, заедно с лихвата върху нея, считано от 09.05.2022 г. до датата на завеждане на делото – 12.08.2022 г. в размер на 2,99 лв. или за сумата от 1572,95 лв. общо, както и законната лихва върху тази сума от датата на предявяване на иска – 12.08.2022 г. до окончателното му изплащане.

Претендирани са и разноските по делото.

Съгласно разпоредбата на чл.131 от ГПК на ответника е изпратен препис от ИМ заедно с приложенията,като му е указана възможността да подаде писмен отговор в едномесечен срок, задължителното съдържание на отговора и последиците от неподаването на отговор или неупражняването на права.

В законоустановения едномесечен срок от връчване на исковата молба и приложенията към нея ответникът е депозирал писмен отговор, с който е оспорил предявените искове.

Ищцата не взема лично участие в процеса. Представлява се от адв. Мл.Б.. Поддържа обективно съединените искове по основание и моли същите да бъдат уважени в претендирания размер. Подробни фактически и правни доводи са развити в пледоарията по същество.

В с.з.ответникът “ХРИСТОВ СТАНДАРТ 2011“ЕООД се представлява от управителя Цвятко Христов и договорно упълномощен процесуален представител – адв. В.

Н.. По същество застъпва становище, че иска за заплащане на трудово възнаграждение в размер на 3 работни дни, както и иска за заплащане на обезщетение за неспазено предизвестие следва да се уважат съобразно заключението на ССчЕ. По отношение на третия иск – за обезщетение за неползван платен годишен отпуск, счита, че същият следва да се уважи до размера на сумата от 470,84 лв., т.е. като се приспаднат спорните 10 дни, през които ищцата реално е ползвала отпуск. Оспорва началния момент, от който се претендират 2 лихви за забава.

Съдът като съобрази становището на страните, приложените към делото писмени доказателства: Заповед №1/09.05.2022 г. на управителя на „Христов Стандарт-2011“ООД – Ловеч, писмо с с № ИЗХ.22068825/27.07.2022 г. от Д“ИТ“ – гр. Ловеч, трудов договор №2 от08.03.2021 г., показанията на разпитания свидетел: А. В. Ц., както и заключението на вещото лице: С. Ц. по изготвената съдебно - счетоводна експертиза, което съдът възприема изцяло като компетентно, законосъобразно и депозирано убедително, преценени поотделно и в съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Между страните не е спорно, че по силата на трудов договор №2 от 08.03.2021 г. ищцата С. Т. А. е била назначена на длъжността „Продавач - бюфет на основание чл.68, ал.3 от КТ, категория персонал: трета, с шифър по класификатора на длъжностите 52120001, с основно месечно трудово възнаграждение в размер на 650.00 лв., при пълно работно време – 8 часа. Страните са постигнали съгласие за заплащане на възнагражденията един път месечно. Договорът е сключен за срок от 6 месеца, като в т.9 е предвиден основен платен годишен отпуск в размер на 20 дни.

Със Заповед №1/09.05.2022 г., на основание чл.328, ал.1, т.12 от КТ, считано от 09.05.2022 г. трудовото правоотношение с ищцата е прекратено. Като причини за прекратяване на трудовия договор работодателят е посочил: „Невъзможност за продължаване на работата“. В Заповедта е отбелязано, че на лицето се дължи обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ за неползван отпуск в размер на 23 дни.

По делото е приложено писмо № ИЗХ 22068825/27.07.2022 г. на Д“ИТ“ – Ловеч, което е адресирано до ответницата във връзка с подаден от нея сигнал за извършени нарушения на трудовото законодателство от ответника „Христов Стандарт 2011“ЕООД. От писмото е видно, че при извършена проверка от ДИТ е установено, че ищцата има право на 24 дни платен годишен отпуск пропорционално на трудовия стаж в дружеството / 17 дни за 2021 г. и 7 дни за 2022 г./. При проверката не е установено същата да е ползвала платен годишен отпуск, поради което е дадено становище, че при прекратяване на трудовото правоотношение е дължимо обезщетение за неизползвани 24 дни платен годишен отпуск.

Съгласно писмото, при проверката е представена разчетно платежна ведомост за м.май 2022 г, в която е отразено, че на ищцата е начислено основна заплата за отработени три дни в размер 112,10 лв. и обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в размер на 710,00 лв. – всичко в размер на 836,32 лв. или чиста сума за получаване в размер на 737,03 лв.

Констатирано е, че във ведомостта няма положен подпис на удостоверяващ получаване на възнаграждението и обезщетението.

За констатираните нарушения, свързани с неизплатеното на ищцата възнаграждение за м.май 2022 г. и обезщетение за неизползван платен годишен отпуск – предвид, че същите са начислени във ведомост за заплати за м.май 2022 г, както и за неизползвания платен годишен отпуск Дирекция „Инспекция по труда – Ловеч е дала задължителни предписания на „Христов Стандарт 2011“ЕООД – Ловеч,със срок за изпълнение до 30.08.2022 г.

3

По делото е реализирана съдебно- икономическа експертиза, която е дала заключение, че размерът на обезщетението по чл.220 от КТ, за неспазено предизвестие е 710.00 лв.За този вид обезщетения следва да се удържи 10% ДДФЛ на основание чл.24, ал.2, т.8 от ЗДДФЛ. Съгласно заключението, чистата сума за получаване като обезщетение по чл.220 от КТ е 639.00 лв. Експертизата е установила, че размерът на полагащото се обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ за неизползван платен годишен отпуск /24 работни дни/ е 896,84 лв. Този вид обезщетение подлежи н облагане с 10% ДДФЛ, като чистата сума за получаване е в размер на 807,16 лв. Вещото лице е посочило, че трудовото възнаграждение на ищцата за м.май 2022 г. е 112,10 лв. След спадане на начислените осигурителни вноски за сметка на осигуреното лице и ДДФЛ – общо 20,07 лв, чистата сума за получаване е в размер на 92,03лв. Видно от заключението, лихвата за забава върху горните суми, считано от 09.05.2022 г. до датата на завеждане н делото – 12.08.2022 г., са както следва: върху неплатената главница от 639.00 лв. – 17.04 лв, върху сумата от 807.16 лв. – 21.52 лв. и върху главницата от 92.03 лв. – 2.45 лв.

Св. А. Ц. е съпруга на управителя на ответното дружество. Заявява, че е запозната с дейността на дружеството, тъй като със съпруга си работят винаги заедно. Твърди, че ищцата два пъти е ползвала отпуск о 5 работни дни, за да ходи на почивка. Посочва конкретни дати – 19.07.2021 г., 23.07.2021 г., тъй като ищцата и изпратила снимки от морето. Вторият път била в отпуск на 27.08.2021г, когато отново изпратила снимка на Ц. и коментар, че от следващия ден е релакс. Свидетелката твърди, че на 02.09.2021 г. и 05.09.2021 г. ищцата също й изпратила снимка от плажа. Сочи, че когато ищцата била в отпуск, едната седмица мъжът й работел, а другият път заведението било затворено.

Уточнява, че това не е оформено документално като отпуск, защото ищцата започнала работа на 8 март и все още нямала право на отпуск. Заявява, че са й известни констатациите на Инспекцията по труда, както и че до края на м.август трябвало да изплатят обезщетението за неизползван отпуск. Тъй като няма документи за ползването й, са изразили съгласие да го заплатят, което не успели да сторят поради завеждане на делото.

В рамките на настоящия процес съдът е сезиран с обективно кумулативно съединени искове с правна квалификация, съответно по: чл.128, т.2 вр.чл.242 от КТ - за заплащане на трудово възнаграждение за 3 работни дни пре м.май 2022 г.; по чл.224,ал.1 от КТ- за заплащане на обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в размер на 24 дни; по чл.220, ал.1 от КТ – за заплащане на обезщетение за неспазено предизвестие.

Предявена е и акцесорна претенция за заплащане на лихва за забава върху всяко от вземанията, начиная от 09.05.2022 г. до датата на подаване на ИМ /12.08.2022 г./ .

Предявените обективно съединени искове по естеството си са осъдителни, поради което съдът е указал на ищеца, че носи доказателствената тежест и следва да установи,че за периода,за който претендира заплащане на трудово възнаграждение и обезщетение за неползван платен годишен отпуск, е било налице трудово правоотношение между него и ответника, което е прекратено на твърдяното основание; че претендираното възнаграждение е отработено и вземането му е ликвидно и изискуемо. Респ.в негова тежест е да установи и 4 дължимостта на обезщетение за неизползван платен годишен отпуск при наличие на валидно прекратен трудов договор.

По предявения иск с правно основание чл.128, т.2 вр.чл.242 от КТ.

Безспорно е, че между страните е съществувало валидно трудово правоотношение, което е било прекратено на 09.05.2022 г., съгласно Заповед №1 от същата дата. Трудовият договор е прекратен на основание чл.328, ал.1, т.12 от КТ – при обективна невъзможност за изпълнение на трудовия договор. Ищцата е претендирала възнаграждение за отработени преди уволнението 3 работни дни през м.май 2022 г. Касае се за положен труд по трудово правоотношение, който съгласно разпоредбата на чл.242 от КТ е възмезден. По силата на чл.128 от КТ работодателят е длъжен в установените срокове да начислява във ведомости за заплати трудовите възнаграждения на работниците и служителите за положения от тях труд и да заплаща уговореното възнаграждение за извършена работа.В конкретния случай за ищеца е налице правен интерес от предявяването на иска с основание чл.128 вр.чл.242 от КТ,тъй като работодателят не е изплатил на ищцата дължимото й трудово възнаграждение за горепосочения период.