Определение № 690 от 18.12.2025, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 690 гр. Варна, 18.12.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Марин Г. Маринов

Членове:

Магдалена Кр. Недева

Диана Д. Митева като разгледа докладваното от Магдалена Кр. Недева Въззивно частно търговско дело № 20253001000504 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е по реда на чл.274 ГПК.

Образувано е по подадена частна жалба от Б. В. А., ЕГН **********, от гр. ***** против определение № 336/31.10.2025г. постановено по т.д. № 111/2025г. по описа на *****кия окръжен съд, с което съдът е оставил без уважение искането й на осн. чл. 83, ал. 2 ГПК за освобождаване от заплащането на държавни такси и разноски по делото.

В частната жалба се излагат оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното определение, като постановено при неправилно приложение на материалния и процесуалния закон. На първо място жалбоподателката счита, че съдът не е изложил мотиви, които да обосноват извода за липсата на основание за уважаване молбата по чл. 83, ал. 2 ГПК. Оспорва извода на съда за липсата на декларирани данни касателно доходи, различни от получаваните от трудово възнаграждение. Счита, че липсата на доходи от рента, аренда и други доходи от наем, дивиденти от АД и от дялово участие в други търговски дружества, се потвърждава от данните вписани в АВп-Имотен регистър, а именно, че по партида на ищцата няма вписани земеделски земи или други имоти, нито учредено в нейна полза право на ползване и следователно не би могла да получава наем или рента. От ТРРЮЛНЦ е видно, че не участва в търговски дружества. В заключение излага съображения за прекомерност на дължимата държавна такса по размер спрямо финансовото й състояние. Позовава се на нормата на чл. 56 КРБ и заложеното в нея конституционно право на защита на всеки гражданин. Цитира относима за случая практика на ВКС.

Представя доказателства за прекратяване трудовото й правоотношение поради завършване на определената работа (чл. 325, ал. 1,т. 4 КТ). Моли съда да отмени атакуваното определение, като постанови друго, с което да бъде освободена от заплащане на държавна такса по делото.

Съдът, след преценка на доказателствата по делото, намери следното :

Частната жалба е подадена в срок от надлежна страна в процеса и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата се явява основателна по следните съображения :

1

Производството по делото е образувано по искова молба от Б. В. А. срещу „ИНВЕСТБАНК“ АД-гр. София за приемане за установено в отношенията между страните недължимостта на сумата от 836 112,44 евро , по изпълнителен лист № 3739/09.12.2016г. издаден по ч. гр. д. № 3739/2016 г. по описа на РС – *****, поради погасяването на вземането по давност.

По така посочения материален интерес (цена на иска) дължимата държавна такса за първоинстанционното производство възлиза в размер на 33 444,50 евро, равняващи се на 65 411,75 лв.

При обективиране на искането по чл. 83, ал. 2 ГПК за освобождаване от такси и разноски по делото ищцата е представила декларация по чл. 83, ал. 2 ГПК за липсата на притежавани недвижими имоти, МПС, както и движими вещи на значителна стойност, като единствените доходи на разположението на молителката са тези получавани от трудово възнаграждение. Изрично е изразила знанието за наказателната отговорност, която носи за декларирането на неверни данни по см. на чл. 313 НК. Като приложение към декларацията са представени 1 бр. трудов договор и 1 бр. удостоверение.

От служебно изисканата от компетентните институции справки относно притежаваните от ищцата недвижими имоти и МПС се установява, че същата не притежава такива. Отсъствието на недвижими имоти неминуемо води до извода, че молителката не би могла да реализира доходи от ренти и наеми. Видно от извършената справка в ТРРЮЛНЦ „Евро финанси“ ЕООД, с ЕИК 124614004, чийто едноличен собственик на капитала е била Б.

А., е заличено през 2021г. след прекратено производство по несъстоятелност. Дяловото й участие в „Дона БГ“ ЕООД, ЕИК 201757574 е прекратено през 2016г. Към настоящия момент не се откриват други нейни участия в търговски дружества, поради което и не би могла да реализира дивиденти от тях. Получаваното от нея трудово възнаграждение по договор с „Бялата лагуна“ ЕАД, с.Тополи за 2024г. е 933лв, а за 2025г – 1077лв, т.е. – в размер на минималната работна заплата за страната. Пред настоящата инстанция е представено и доказателство за прекратяване на трудовото й правоотношение считано от 15.11.25г. От приложените към исковата молба 2 броя акта за раждане, се установява, че ищцата е майка на две деца и двете родени в Германия, и двете деца с общ баща, който е бил и нейн работодател. Данни за сключен граждански брак няма.

Държавната такса, която следва да заплати е в размер на 65 411,75лв.

При горната фактическа установеност съдът намира, че молителката е материално затруднено лице, което не притежава движими и недвижимо имущество и реализира доходи единствено от трудово правоотношение в минимален размер, което правоотношение към настоящия момент е прекратено. Размерът на дължимата от нея държавна такса е такъв, че при отхвърляне на молбата й за освобождаването й за плащането й, същата няма да може да упражнява процесуалните си права по делото. Ето защо в случая следва да намери приложение разрешението, дадено в т. 12 от ТР 6/2012 г. ОСГТК ВКС и същата да бъде освободена от заплащането й.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 336/31.10.2025г. постановено по т.д. № 111/2025г. по описа на *****кия окръжен съд, като вместо него ПОСТАНОВЯВА :

ОСВОБОЖДАВА Б. В. А., ЕГН **********, от гр. *****, ж.к.

*************************** от заплащането на държавна такса по т.д. № 111/2025г. по описа на *****кия окръжен съд в размер на 65 411,75лв., на осн. чл. 83, ал. 2 ГПК.

2

ВРЪЩА делото на *****кия окръжен съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 690 гр. Варна, 18.12.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Марин Г. Маринов

Членове:

Магдалена Кр. Недева

Диана Д. Митева като разгледа докладваното от Магдалена Кр. Недева Въззивно частно търговско дело № 20253001000504 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е по реда на чл.274 ГПК.

Образувано е по подадена частна жалба от Б. В. А., ЕГН **********, от гр. ***** против определение № 336/31.10.2025г. постановено по т.д. № 111/2025г. по описа на *****кия окръжен съд, с което съдът е оставил без уважение искането й на осн. чл. 83, ал. 2 ГПК за освобождаване от заплащането на държавни такси и разноски по делото.

В частната жалба се излагат оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното определение, като постановено при неправилно приложение на материалния и процесуалния закон. На първо място жалбоподателката счита, че съдът не е изложил мотиви, които да обосноват извода за липсата на основание за уважаване молбата по чл. 83, ал. 2 ГПК. Оспорва извода на съда за липсата на декларирани данни касателно доходи, различни от получаваните от трудово възнаграждение. Счита, че липсата на доходи от рента, аренда и други доходи от наем, дивиденти от АД и от дялово участие в други търговски дружества, се потвърждава от данните вписани в АВп-Имотен регистър, а именно, че по партида на ищцата няма вписани земеделски земи или други имоти, нито учредено в нейна полза право на ползване и следователно не би могла да получава наем или рента. От ТРРЮЛНЦ е видно, че не участва в търговски дружества. В заключение излага съображения за прекомерност на дължимата държавна такса по размер спрямо финансовото й състояние. Позовава се на нормата на чл. 56 КРБ и заложеното в нея конституционно право на защита на всеки гражданин. Цитира относима за случая практика на ВКС.

Представя доказателства за прекратяване трудовото й правоотношение поради завършване на определената работа (чл. 325, ал. 1,т. 4 КТ). Моли съда да отмени атакуваното определение, като постанови друго, с което да бъде освободена от заплащане на държавна такса по делото.

Съдът, след преценка на доказателствата по делото, намери следното :

Частната жалба е подадена в срок от надлежна страна в процеса и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата се явява основателна по следните съображения :

1

Производството по делото е образувано по искова молба от Б. В. А. срещу „ИНВЕСТБАНК“ АД-гр. София за приемане за установено в отношенията между страните недължимостта на сумата от 836 112,44 евро , по изпълнителен лист № 3739/09.12.2016г. издаден по ч. гр. д. № 3739/2016 г. по описа на РС – *****, поради погасяването на вземането по давност.

По така посочения материален интерес (цена на иска) дължимата държавна такса за първоинстанционното производство възлиза в размер на 33 444,50 евро, равняващи се на 65 411,75 лв.

При обективиране на искането по чл. 83, ал. 2 ГПК за освобождаване от такси и разноски по делото ищцата е представила декларация по чл. 83, ал. 2 ГПК за липсата на притежавани недвижими имоти, МПС, както и движими вещи на значителна стойност, като единствените доходи на разположението на молителката са тези получавани от трудово възнаграждение. Изрично е изразила знанието за наказателната отговорност, която носи за декларирането на неверни данни по см. на чл. 313 НК. Като приложение към декларацията са представени 1 бр. трудов договор и 1 бр. удостоверение.

От служебно изисканата от компетентните институции справки относно притежаваните от ищцата недвижими имоти и МПС се установява, че същата не притежава такива. Отсъствието на недвижими имоти неминуемо води до извода, че молителката не би могла да реализира доходи от ренти и наеми. Видно от извършената справка в ТРРЮЛНЦ „Евро финанси“ ЕООД, с ЕИК 124614004, чийто едноличен собственик на капитала е била Б.

А., е заличено през 2021г. след прекратено производство по несъстоятелност. Дяловото й участие в „Дона БГ“ ЕООД, ЕИК 201757574 е прекратено през 2016г. Към настоящия момент не се откриват други нейни участия в търговски дружества, поради което и не би могла да реализира дивиденти от тях. Получаваното от нея трудово възнаграждение по договор с „Бялата лагуна“ ЕАД, с.Тополи за 2024г. е 933лв, а за 2025г – 1077лв, т.е. – в размер на минималната работна заплата за страната. Пред настоящата инстанция е представено и доказателство за прекратяване на трудовото й правоотношение считано от 15.11.25г. От приложените към исковата молба 2 броя акта за раждане, се установява, че ищцата е майка на две деца и двете родени в Германия, и двете деца с общ баща, който е бил и нейн работодател. Данни за сключен граждански брак няма.

Държавната такса, която следва да заплати е в размер на 65 411,75лв.

При горната фактическа установеност съдът намира, че молителката е материално затруднено лице, което не притежава движими и недвижимо имущество и реализира доходи единствено от трудово правоотношение в минимален размер, което правоотношение към настоящия момент е прекратено. Размерът на дължимата от нея държавна такса е такъв, че при отхвърляне на молбата й за освобождаването й за плащането й, същата няма да може да упражнява процесуалните си права по делото. Ето защо в случая следва да намери приложение разрешението, дадено в т. 12 от ТР 6/2012 г. ОСГТК ВКС и същата да бъде освободена от заплащането й.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ: