Решение № 881 от 14.07.2023, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 881 гр. Варна, 12.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Деспина Г. Георгиева

Членове:

Иванка Д. Дрингова

Ивелина Владова при участието на секретаря Доника Здр. Христова като разгледа докладваното от Иванка Д. Дрингова Въззивно гражданско дело № 20233100500967 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх. № 23637/29.03.2023г. от Д. Ж. Л., ЕГН **********, от гр. Варна, ул. „Р.Б.“ ***, чрез адв. П. Г. от АК – Варна, срещу решение № 497/16.02.2023г., постановено по гр. дело № 7720/2022г. на ВРС, XXVI-ти състав, с коeто са уважени иск с правно основание чл.108 от ЗС и искане по чл.537, ал.2 от ГПК, предявени от Л. Ж. Л., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ул. „Д.Ч.“ *** срещу въззивницата.

Въззивницата намира обжалваното решение за неправилно и незаконосъобразно. Счита, че първоинстанционният съд е отказал да съобрази становището й по иска. Излага, че между страните не е съществувал спор относно обстоятелството, че на 24.10.2017г. се е позовала на изтекла в нейна полза придобивна давност. Поискала е да установи истинността на фактите, изнесени пред нотариуса, а не е въвела възражение за придобивна давност. Намира, че съдът неправилно е интерпретирал показанията на свидетелите Е. Л. и К.Н., като по този начин е останало недоказано твърдението, че тя е отказала да предостави достъп на брат си Л. до процесния имот.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор от насрещната страна по жалбата, в който е изразено становище за неоснователност на оплакванията срещу постановеното решение, което намира за правилно и законосъобразно. Моли за потвърждаване на решението и за присъждане на 1 направените пред въззивната инстанция съдебно –деловодни разноски.

За да се произнесе по спора, съдът съобрази следното:

Производството пред ВРС е образувано по искова молба от Л. Ж. Л. срещу Д. Ж. Л., с която е предявен иск по чл.108 от ЗС за признаване за установено по отношение на ответницата, че ищецът е собственик на 1/6 ид.ч. от недвижим имот, представляващ 880 кв.м. ид.ч. от дворно място, находящо се в с. Климентово, общ. Аксаково, обл. Варна, съставляващо УПИ 1Х-48, кв.

6 по плана на селото, цялото с площ от 1904 кв.м., ведно с построените в северозападната част на имота жилищна сграда със застроена площ от 62 кв.м. и построените в частта към улицата гараж със застроена площ от 20 кв.м. и второстепенни сгради, при граници на поземления имот: УПИ У1-45, УП-46, УШ-47, улица, Х-49, Х1-50, Х11-51 и 1У54, придобит по наследство, и за осъждане на ответницата да предаде на ищца владението върху неговата идеална част от имота, както и искане по чл.537, ал.2 от ГПК за отмяна на нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по давност № 12, том I, рег. № 168, дело № 454/2016г. на нотариус Д.Б., с рег. № 012 в регистъра на НК.

В исковата молба са изложени твърдения, че страните са съсобственици на 880 кв.м. ид.ч. от процесния недвижим имот, като ищецът притежавал 1/6 ид.ч., а ответницата - 5/6 ид.ч. Съсобственици на останалата ид.ч. от УПИ са трети лица, които притежават и жилищната сграда, която не е съсобствена с ищеца и ответницата. Страните са наследници на Л. Ж. Л., починал на 10.07.2020г. С договор за покупко-продажба, сключен с нотариален акт № 190, том I, дело № 323/1989г. наследодателят закупил 600 кв.м. ид.ч. от УПИ ГХ-48, кв. 6 по плана на с. Климентово. По - късно с нотариален акт № 119, том I, рег. № 852, дело № 123/1998г. на нотариус И.М. закупил още 280 кв.м. ид.ч. от същия имот. Към момента на придобиване бил в брак с Ж.С. Л., поради което идеалните части били придобити в условията на съпружеска имуществена общност. След това съпрузите построили жилищната сграда, гаража и второстепенните селскостопански постройки. След смъртта на наследодателя негови наследници останали съпругата му Ж. Л. и двете му деца, страните по делото. С договор за покупко-продажба, сключен с нотариален акт № 104, том II, рег. № 1974, дело № 247/2016г. на нотариус Д.Б. Ж.С. Л. продала на дъщеря си Д. Ж. Л. своите 4/6 ид.ч. от процесния имот. На 24.01.2017г. Ж.С. Л. и Д. Ж. Л. се снабдили с констативен нотариален акт № 12, том I, рег. № 168, дело № 454/2016г. на нотариус Д.Б. за собственост на 1/6 ид.ч. от имота по давностно владение. С договор за покупко-продажба, сключен с нотариален акт № 105, том I, рег. № 783, дело № 77/2017г. Ж.С. Л. продала на дъщеря си Д. Ж. Л. своята 1/12 ид.ч. от процесния имот. Посочената 1/6 ид.ч., която е обект на констативния нотариален акт за собственост, била идеалната част на ищеца. Същият оспорва основанието за придобиване на имота по давност от Ж.С. Л. и Д. Ж.

Л., тъй като същите не са манифестирали по отношение на него, че владеят частта му като собственици. Твърди, че съсобственият имот се владее само от ответницата, като тя отказва да предаде на ищеца неговата 1/6 ид.ч., както и да му заплаща обезщетение за ползване на същата ид.ч. В съдебно заседание 2 процесуалният представител на ищеца поддържа исковата молба.

В срока по чл. 131 от ГПК ответницата не е депозирала писмен отговор.

В открито съдебно заседание процесуалният представител на ответницата оспорва предявения иск с твърдения, че тя е собственик на процесната идеална част от имота по силата на изтекла в нейна полза придобивна давност.

С обжалваното решение предявените искания са уважени.

Решението на първоинстанционния съд съдържа реквизитите по чл. 236 ГПК и е действително, произнасянето съответства на предявеното искане и правото на иск е надлежно упражнено, поради което производството и решението са допустими.

Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпореждането на чл.269, ал.1 изр.второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания.

Варненският окръжен съд, с оглед наведените оплаквания и след преценка на събраните доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

С нотариален акт за продажба на недвижим имот № 190, том I, дело № 323/1989г. на нотариус Р. Т. при ВРС, Ж. Л.ов Л. е придобил от А.Д.С. и О.С.С. собствеността върху 600 кв.м. ид.ч. от дворно място, цялото с пространство от 1904 кв.м., находящо се в с. Климентово, Варненска област, съставляващо парцел IX-48, кв.6 по плана на сeлото.

С нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 119, том I, рег. № 852, дело № 123/1998г. на нотариус И.М., Ж. Л.ов Л. е придобил от А.Д.С. и О.С.С. собствеността върху 280 кв.м. ид.ч. от дворно място, цялото с пространство от 1904 кв.м., находящо се в с. Климентово, Варненска област, съставляващо парцел IX-48, кв.6 по плана на селото, от които 200 кв.м. са път за преминаване през североизточната част на парцела, за които купувачът има учредено право на преминаване с предходния нотариален акт.

Не е спорно по делото, че към датата на придобиване на идеалните части от имота Ж. Л.ов Л. е имал сключен граждански брак с Ж.С. Л..

Видно от удостоверение за наследници от 03.09.2003г. Ж. Л.ов Л. е починал на 12.09.2001г. и е оставил за наследници Ж.С. Л. /съпруга/, Л. Ж. Л.

/син/ и Д. Ж. Л. /дъщеря/.

С нотариален акт за продажба на недвижим имот № 104, том II, рег. № 1974, дело № 247/2016г. на нотариус Д.Б., Ж.С. Л. е продала на дъщеря си Д.

Ж. Л. собствените си 4/6 ид.ч. от 880 кв.м. ид.ч. от дворно място, съставляващо УПИ IX-48, кв.6 по плана на с. Климентово, цялото с площ от 1904 кв.м. при запазено пожизнено право на ползване върху имота, заедно с 4/6 ид.ч. от 46 % ид.ч. от изградената в имота жилищна сграда със ЗП от 62 кв.м. и РЗП 150 кв.м., гараж със ЗП 20 кв.м. и второстепенни сгради.

С нотариален акт за собственост на недвижим имот придобит по 3 давност № 12, том I, рег. № 168, дело № 454/2016г. на нотариус Д.Б., Ж.С. Л. и Д. Ж. Л. са признати за собственици по давностно владение на 1/6 ид.ч. от 880 кв.м. ид.ч. от дворно място, съставляващо УПИ IХ-48, кв.6 по плана на с.

Климентово, цялото с площ от 1904 кв.м. при запазено пожизнено право на ползване върху имота, заедно с 61,67 % ид.ч. от изградената в имота жилищна сграда със ЗП от 62 кв.м. и РЗП 150 кв.м., гараж със ЗП 20 кв.м. и второстепенни сгради.

С нотариален акт за продажба на недвижим имот № 105, том I, рег. № 783, дело № 77/2017г. на нотариус Д.Б., Ж.С. Л. е продала на дъщеря си Д. Ж.

Л. собствената си 1/12 ид.ч. 880 кв.м. ид.ч. от дворно място, съставляващо УПИ IХ-48, кв.6 по плана на с. Климентово, цялото с площ от 1904 кв.м. при запазено пожизнено право на ползване върху имота, заедно с 61,67 % ид.ч. от изградената в имота жилищна сграда със ЗП от 62 кв.м. и РЗП 150 кв.м., гараж със ЗП 20 кв.м. и второстепенни сгради.

Видно от удостоверение за наследници от 01.11.2021г., Ж.С. Л. е починала на 09.07.2020г. и е оставила за наследници Л. Ж. Л. /син/ и Д. Ж. Л.

/дъщеря/.

По делото са ангажирани гласни доказателствени средства чрез разпит на двама свидетели на страната на ищеца - Е. Л. (съпруга на ищеца) и К.И.

(тъст на ищеца). Съгласно показанията на същите понастоящем целият наследствен на страните имот в с. Климентово се владее от сестрата на ищеца Д. Л., която отказва да му предостави достъп до имота и ключ от същия, въпреки многократно провежданите разговори по въпроса. Достъп на ищеца бил отказван в продължение на много години, включително и от майката на страните.

Гореизложената фактическа обстановка обуславя следните правни изводи:

Основателното провеждане на ревандикационния иск е обусловено от установяване по пътя на пълното и главно доказване на елементите от фактическия състав на приложимата разпоредба на чл. 108 от ЗС, а именно: право на собственост на ищеца, придобито на твърдяното основание, упражнявана фактическа власт от ответника върху спорния имот с намерение за своене, както и липса на правно основание за това. Наведените твърдения за това, че ищецът е съсобственик на имота, който се владее без правно основание от ответницата, обуславят извод за допустимост на предявения осъдителен иск за собственост.

Между страните липсва спор, че ищецът е законен наследник на Ж. Л. и по силата на наследствено правоотношение е станал собственик на 1/6 ид. част от процесния имот, както и че към датата на приключване на съдебното дирене същата се владее от въззивницата.

Спорът пред въззивната инстанция е съсредоточен върху третата предпоставка за основателността на ревандикационнния иск, а именно налице ли е правно основание за въззивницата да владее процесната идеална част от недвижим имот.

Разпоредбата на чл. 131, ал. 2 от ГПК предвижда задължение за 4 ответника да посочи възраженията си срещу иска и обстоятелствата, на които те се основават. Това са всички правоизключващи, правопогасяващи, правоустановяващи, правопрекратяващи и правоотлагащи възражения, чрез които той може да заяви свои конкуриращи права на ищеца. Отговорът на исковата молба е моментът, в който те трябва да са въведени в процеса, включително и възражението за изтекла придобивна или погасителна давност. В този смисъл са и задължителните разяснения, дадени с т.4 от Тълкувателно решение № 1/2013г. на ВКС, ОСГТК. Съобразно разпоредба на чл. 133 във връзка с чл. 131, ал. 2, т. 5 ГПК, с изтичането на срока за отговор се преклудира възможността ответникът да противопоставя възражения, основани на съществуващи и известни нему към този момент факти.

В конкретния случай въззивницата не е подала отговор на исковата молба в срока по чл.131, ал. 1 от ГПК. В първото открито съдебно заседание процесуалният й представител релевира възражение за изтекла в нейна полза придобивна давност през периода от 2007г. до 2017г., дала основание да се снабди с констативен нотариален иск за собственост. Съобразно изложеното по-горе следва да се приеме, че това възражение е било преклудирано и правилно първоинстанционният съд не го е разгледал.

Липсата на валидно въведени възражения от въззивницата обуславят извода, че същата упражнява фактическа власт върху процесната 1/6 идеална част от недвижимия имот без противопоставимо на въззиваемия правно основание.