Решение № 519 от 16.04.2024, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 519 гр. Пловдив, 16.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXII СЪСТАВ, в публично заседание на шести февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Кръстина Люб. Димитрова при участието на секретаря Розалия Н. Тодорова като разгледа докладваното от Кръстина Люб. Димитрова Гражданско дело № 20235300100750 по описа за 2023 година

Предявен е иск с правна квалификация чл.45 ЗЗД и чл.84, ал.3 от ЗЗД.

Ищецът В. З. К., ЕГН ********** от *********************** чрез пълномощника си адв.Д.Д. е предявил против З. А. Г., ЕГН ********** от ******************** искове за обезщетение на вредите, понесени от извършено от ответника престъпление на 16.05.2021г. в землището на с******* – счупване на челюстта на ищеца. Посочва се, че с влязло в сила споразумение по НОХД №7259/2022г. на ПРС ответникът е признат за виновен за извършеното престъпление. Твърди се, че ищецът е претърпял неимуществени вреди от средната телесна повреда /болки, страдания, тревоги, влошено психическо и емоционално състояние/, както и имуществени вреди – заплатил е сумата 778,00 лева за медикаменти и медицински изделия, необходими за лечението. Претендира се сумата 25 000,00 лева – обезщетение за неимуществени вреди и сумата 778,00 лева – обезщетение за имуществени вреди. Сумите се претендират ведно със законна лихва, считано от датата на извършване на престъплението до подаване на исковата молба, както и със законна лихва от подаване на исковата молба до окончателното изплащане. Претендират се разноски.

Ответникът З. А. Г. чрез пълномощника си адв.С. В.. е подал отговор, с 1 който оспорва иска за обезщетение на неимуществените вреди по размер и излага съображения в тази насока.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност, намира за установено следното:

Видно от приложеното НОХД №7259/2022г. на Районен съд Пловдив, с протоколно определение от 22.02.2023г. съдът е одобрил споразумение, съгласно което подсъдимият З. А. Г., ЕГН ********** е извършил виновно престъпление по чл.129, ал.2, вр. с ал.1 от НК за това, че на 16.05.2021г. в землището на с*******, обл.Пловдив, на път *** е причинил на В. З. К. средна телесна повреда – счупване на челюст, изразяваща се в счупване на долната челюст в областта на десния долно-челюстен ъгъл, за което деяние е наложено съответно наказание.

Представените епикризи установяват престоя на ищеца за последвалото след инцидента оперативно лечение за периода от 17.05.2021г. до 19.05.2021г. и от 14.06.2021г. до 16.06.2021г. При първото постъпване в болница ищецът е претърпял операция за поставяне на шини на долната челюст и осъществяване на междучелюстна фиксация с еластична тяга. При второто постъпване фиксиращите устройства са премахнати.

Приетата по делото медицинска експертиза установява, че на 16.05.2021г. на ищеца са били причинени следните травматични увреждания: открито счупване на долната челюст в областта на десния долно-челюстен ъгъл с разместване на фрагментите; разкъсно-контузна рана на лигавицата в областта на осми долен десен зъб; навяхване на левия глезен; оток и кръвонасядане по кожата на лицето в областта на десния долно-челюстен ъгъл; оток и кръвонасядане по кожата на левия глезен; повърхностна травма на други части от главата; контузия на лицето. Според вещото лице М.Б. възстановителният процес като този на ищеца обикновено продължава 3-4 месеца; непосредствено след инцидента К. е изпитвал умерени по сила и интензитет болки и страдания, които са отслабвали постепенно в хода на възстановителния процес до пълното им изчезване след неговото приключване; в началото К. е изпитвал трудности при дъвчене, гълтане и говорене.

Разпитана като свидетел, майката на ищеца М. Л. /показанията на която съдът възприема като съответстващи на останалите доказателства по делото/ 2 установява, че след претърпените травми в продължение на около месец В. К. е изпитвал силни болки; заради обездвижването на двете челюсти той не можел да говори, да се храни, да спи легнал /за да не се задави/; свидетелката му пасирала храната, която приемал със сламка и се грижила за него в продължение на три месеца; през цялото време приемал болкоуспокояващи – разтворими аналгетици и кортикостероиди; състоянието му затруднявало излизанията навън и ищецът се изолирал от останалите хора, не искал да шофира и да споделя; измъчвал се от мисълта, че с нищо не е заслужил да преживее това състояние; от невъзможността да поддържа устната си хигиена се възпалили венците му, появили се афти, което наложило допълнително лечение.

Съгласно чл.300 ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Ето защо съдът приема, че ответникът виновно е причинил на ищеца средна телесна повреда така, както е описана в присъдата, както и другите травматични увреждания, които се установяват от експертизата.

Телесните увреждания са причинили на ищеца болки и страдания, довели са до дискомфорт, социална изолация.

При така събраните доказателства съдът счита, че искът за обезщетяване на претърпените от ищеца неимуществени вреди в резултат на противоправното поведение на ответника е основателен. Дължимото обезщетение следва да се определи по справедливост /чл. 52 ЗЗД/. При определяне размера на обезщетението съдът отчита претърпените от К. болки, страдания и стрес и възстановяването му в продължение на няколко месеца; дали търпените от него болки са били силни или умерени по интензитет съдът намира да не са от решаващо значение за определяне на размера на обезщетението, както се поддържа от ответника, а по-скоро изключително големия дискомфорт през първия месец, през което време челюстите на пострадалия са били фиксирани без възможност да говори и да се храни по нормален начин. Ето защо следва да се приеме, че вредите могат да бъдат справедливо възмездени с присъждане на търсената сума в размер на 25 000,00 лева. На основание чл. 86 ЗЗД във вр. с чл.84, ал.3 от ЗЗД сумата 3 ще се присъди ведно със законна лихва, считано от датата, от която се претендира – 16.05.2021г. до окончателното изплащане.

Ищецът е представил писмени доказателства /фактури и касови бележки/, от които е видно, че в периода на възстановяване от инцидента до 30.06.2021г. е направил разходи на обща стойност 778,00 лева, от които: 11.60 лева – платена потребителска такса в полза на УМБАЛ „*******”ЕАД, а останалата част е платена цена за закупени медицински изделия и лекарства.

Част от наименованията на тези лекарства са общоизвестни, но друга част или са нечетливи като ръкописно написани, или са такива, за които съдът не разполага с необходимите знания и компетентност, за да прецени дали са били необходими и възможни като терапия на уврежданията на ищеца от престъпното деяние. Не са представени рецепти, а в епикризите е записано, че медикаментозно лечение не се налага. В амбулаторните листове също няма данни лекар да е изписал конкретна терапия. Липсва медицинска експертиза, която да сочи, че закупеното би имало значение при лечение именно на претърпените травми. Ето защо искът за имуществените вреди е основателен и доказан само до размер на платената потребителска такса на лечебното заведение в размер на 11,60 лева, а за разликата над този размер до пълния предявен размер от 778,00 лева искът не е доказан и ще се отхвърли.

На основание чл.78, ал.1 от ГПК ищецът има право да получи разноските по делото съразмерно с уважената част от иска. Той е заплатил на адвоката си възнаграждение в размер на 3000,00 лева, съгласно представения договор за правна защита и съдействие. Това възнаграждение не е прекомерно, тъй като минималния размер на дължимото по Наредба №1/2004г. възнаграждение според защитавания материален интерес е в размер на 2 712,24 лева. Ето защо в полза на ищеца ще се присъдят разноски съразмерно с уважената част от исковите претенции в размер на 2911,00 лева.

На основание чл.78, ал.3 от ГПК на ответника, който е заплатил за адвокатска защита сумата 3050,00 лева, ще се присъдят разноски съразмерно с отхвърлената част от претенциите в размер на 91,00 лева.

На основание чл.78, ал.6 от ГПК ответникът ще бъде осъден да заплати по сметка на съда дължимата държавна такса по делото върху уважената част от иска в размер на 1000,46 лева, както и да заплати разноските за експертиза в размер на 200,00 лева, за които е останал задължен /чл.77 от ГПК/.

4

По изложените съображения съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА З. А. Г., ЕГН ********** от ******************** да заплати на В. З. К., ЕГН ********** от *********************** сумата 25000,00 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди /болки и страдания/ от причинените травматични увреждания, изразяващи се в: открито счупване на долната челюст в областта на десния долно-челюстен ъгъл с разместване на фрагментите, разкъсно-контузна рана на лигавицата в областта на осми долен десен зъб; навяхване на левия глезен, оток и кръвонасядане по кожата на лицето в областта на десния долно-челюстен ъгъл, оток и кръвонасядане по кожата на левия глезен, повърхностна травма на други части от главата, контузия на лицето, причинени от З. А. Г. при нанесен побой на 16.05.2021г., за което деяние същият е признат за виновен с одобрено от съда споразумение по НОХД №7259/2022г. на Районен съд Пловдив, ВЕДНО със законна лихва върху главницата, считано от 16.05.2021г. до окончателното изплащане.

ОСЪЖДА З. А. Г., ЕГН ********** от ******************** да заплати на В. З. К., ЕГН ********** от *********************** сумата 11,60 лева, представляваща платена на 14.06.2021г. потребителска такса на УМБАЛ „*******”ЕАД, ВЕДНО със законна лихва, считано от 16.05.2021г. до окончателното изплащане.

ОТХВЪРЛЯ иска за обезщетение на имуществени вреди за разликата над 11,60 лева до пълния предявен размер от 778,00 лева.

ОСЪЖДА З. А. Г., ЕГН ********** от ******************** да заплати на В. З. К., ЕГН ********** от *********************** сумата 2911,00 лева – разноски по съразмерност.

ОСЪЖДА З. А. Г., ЕГН ********** от ******************** да заплати по сметка на съда държавна такса по делото в размер на 1000,46 лева, както и да заплати разноски за вещо лице в размер на 200,00 лева.

ОСЪЖДА В. З. К., ЕГН ********** от *********************** да заплати на З. А. Г., ЕГН ********** от ******************** сумата 91,00 5 лева – разноски по съразмерност.

Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Окръжен съд – Пловдив: _______________________ 6