Решение № 4341 от 17.09.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4341 гр. Пловдив, 17.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Пламена Н. Славова - Милева при участието на секретаря Гергана Хр. Семерджиева - Саръмова като разгледа докладваното от Пламена Н. Славова - Милева Гражданско дело № 20255330108453 по описа за 2025 година

Подадена е искова молба от Г. С. Д., С. Т. Д. срещу Т. К. В., с която се иска от съда на основание чл. 87, ал.3 от 33Д да развали поради неизпълнение от страна на ответника сключения с него договор, оформен с нот. акт *** г. на нотариус при РС Пловдив, досежно следния имот: ½ (една втора) идеална част от ***/763 идеални части от ПИ с идентификатор *** по КККР на гр. *** община *** /парцел УПИ *** по ЗРП на гр. *** от 1989 г./, *** обл, ВЕДНО с 1/2 (една втора) ид.част от намиращите се в този имот сгради: сграда с идентификатор ***.2, с площ от ***., брой етажи-2, еднофамилна жилищна сграда; сграда с идентификатор ***.3, гараж с площ от ***. /заснети като съществуващи по КК на града/, както и другите подобрения в местото. Твърди се, че ищците са собственици и на съседния УПИ ***, като двата парцела понастоящем са заснети като цитирания по-горе ПИ, но предмет на спора е първият парцел, който според ищеца съставлява ***/763 ид. части от ПИ, както е описан в настоящата кадастрална карта. Твърди се, че по силата на процесния договор тези идеални части от ПИ, ведно с намиращите се две сгради, били прехвърлени на ответника срещу задължение за издръжка и гледане на двамата ищци. Твърди се, че от сключване на сделката до момента ответникът не е полагал грижи за ищците, нито ги е издържал, а напротив, същите му предоставили средства да закупи жилище в ***, където същият се установил да живее. Ответникът не се интересувал от своята майка. Твърди се, че здравословното състояние на двамата ищци се влошило, особено това ищцата, включително се наложило лечение в болница, и същата била практически обездвижена, като единствената грижа за нея се твърди да е 1 полагана от другия ищец Г.. Твърди се, че ответникът нито посещавал майка си, нито проявявал интерес към нейното състояние, нито участвал в закупуването на лекарства и други средства. Твърди, че многократно ищците са канили ответника да изпълни задълженията си, да се интересува от тях, както и му е било напомняно задължението му по договора. Същият заявил, че няма възможност да изпълнява договора и обещал да върне имота, като ищците твърдят, че в изпълнение на това обещание ответникът прехвърлил обратно на Г. ½ ид.част от процесния имот чрез договор за покупко-продажба.

Останалата ½ ид.част останала собствена на ответника, поради което ищците искат от съда да развали процесния договор и за останалата ½ част от процесния имот, както и да присъди разноски.

Ответникът е подал отговор в срок, с който не оспорва, че процесният имот е получил въз основа на оспорения договор срещу задължение за издръжка и гледане, но оспорва твърдението да не е полагал грижи и към двамата ищци. Счита, че твърденията във връзка със закупеното жилище в *** са неотносими, тъй като сочи тези средства да са придобити с помощта на самия ответник при поддържане лозята на ищците. Признава, че здравословното състояние на ищцата действително е влошено, но оспорва това да важи за ищеца Г.. Оспорва твърдението, че грижи за майка му са полагани единствено от другия ищец. Твърди, че през годините е полагал грижи, изразяващи се както в материална подкрепа, така и в емоционално и физическо присъствие при нужда, като тази грижа била съобразена с възможностите и желанията на ищците. Твърди, че отношенията между ответника и първия ищец се влошили поради непредизвикан гняв на самия ищец, придружен със заплахи, включително срещу здравето на ответника.

Твърди, че в края на 2024 г., когато се чул с майка си, разбрал, че същата е в много лоши отношения със съпруга си и е напуснала описания в имот семейно жилище, защото е заплашвана и се страхува. По тази причина ответникът твърди да намерил близо до дома си апартамент с двор, в който да живее неговата майка. Последвали заплахи от Г. по отношение на ответника, като сочи, че настаняването на ищцата в отделно жилище съответства на нейното желание, както и на здравословното състояние на детето на ответника. Твърди, че взаимоотношенията между страните били свързани с множество опити за разрешаване на възникнали спорове, като нееднократно ответникът правел компромиси в името на добрите отношения. През годините, когато било необходимо, той оказвал съдействие за поддържане на домакинството, здравословното състояние на майка си, включително чрез осигуряване на лекарства, храна и други вещи за ежедневието на ищците.

Счита за неистини твърденията, че не проявява интерес към майка си и не участва в полагането на грижи. Оспорва и твърдението, че ищците са повдигали въпроса за гледане и издръжка, защото твърди такъв да не е стоял изобщо поради постоянната помощ на ответника. Твърди, че до сделката, с която се върнала ½ част от описания имот, се е стигнало поради силното желание на ищеца Г., придружено с множество скандали и заплахи към ответника и майка му. Твърди, че целогодишно е поддържал лозовите масиви, помагал за отглеждане на животните, при производството на вино и ракия и 2 последващи продажби, при цепене на дърва, приготвяне на зимнина, като в последните години случаите зачестили, при което ответникът посещавал ищците, за да занесе продукти и да ги види, но не бил допускан да влезе в къщата. При последното ходене през август се стигнало до заплаха със саморазправа, но след намесата на трето лице ответникът бил допуснат да види майка си. Счита, че исковата молба е подадена само от първия ищец, а положеният подпис върху адвокатското пълномощно е положен от майка му, без тя да осъзнава действията си и да е търсила този резултат, тъй като я заварил в неадекватно състояние. Моли съдът да отхвърли иска, претендира разноски.

Съдът, като взе предвид становищата на страните, въз основа на доказателствата по делото и закона, прие следното от фактическа и от правна страна.

Предявен е иск с правно основание чл.87, ал.3 от ЗЗД.

За основателността на иска следва да са реализирани следните юридически факти: сключването на договор за прехвърляне на процесния недвижим имот от ищците на ответника срещу задължение на последния да ги гледа и издържа, неизпълнение от страна на ответника да престира грижи и издръжка, съответни на нуждите на ищците, покана до ответника да изпълни договора в подходящ срок.

За безспорни по делото са отделени следните факти: сключването на договора за продажба на процесния имот срещу задължение за издръжка и гледане, прехвърлянето с договор за продажба на ½ ид.част от същия имот от Т. В. обратно на Г. Д., влошеното здравословно състояние на ищцата.

На първо място, следва да се обсъди възражението на ответника, че исковата молба е подадена при липса на воля от страна на ищцата С. Д. и липса на валидно упражнена представителна власт от адв. А., като пълномощник на ищцата. Установява се от представения заверен препис от пълномощно, заверено нотариално и сравнено с по-четливо копие в о.с.з. от 24.03.2026г., че на 02.12.2024г. ищцата С. Д. упълномощила съпруга си Г. Д. с редица права, сред които на първо място да я представлява пред всички съдилища в Република България и да подава всякакви искови молби от нейно име. Посочено е още, че пълномощното важи безсрочно и се тълкува в полза на упълномощения. Впоследствие, видно от другото пълномощно, представено с исковата молба, Г. Д. упълномощава адв. А. да представлява него и С. Д. пред съда. Исковата молба е подадена на 12.05.2025г. Установява се от представените от ищците медицински документи, както и от събраните по делото свидетелски показания, че след съставяне на първото пълномощно здравословното състояние на ищцата се влошило, като от трудности при движение и световъртежи, същата преминала на леглови режим в първите месеци на 2025г., като към м. март, 2026г. е без възможност да се самообслужва и да говори.

Въпреки изложеното, съдът намира, че представителната власт по делото е валидно учредена и упражнена. Първоначалната воля на ищцата е удостоверена пред нотариус и същата включва права на другия ищец, Г. Д., не 3 само да я представлява пред съда и да подава искови молби, но и да наема адвокат с правата на неин процесуален представител, като тези права не са ограничени със срок. Ето защо подаването на исковата молба 5 месеца покъсно отговаря както на тези права, така и на срока, в който пълномощникът може да ги упражнява. Без значение е обстоятелството, че ищцата към подаване на исковата молба вече е била във влошено здравословно състояние и няма нужда да се изследва въпросът дали е могла или не да проконтролира действията на пълномощника. Упълномощаването често се извършва именно поради причината,че упълномощителя няма възможност да извърши действията лично, вкл. когато тази невъзможност е породена от здравословни причини. Законът не изисква за действителността на действията на пълномощника, упълномощителя да извършва някакъв периодичен контрол над него, тъй като е задал рамките на представителната власт със самото упълномощаване. В тази връзка Г. Д. е овластен да подава от името на С. Д. всякакви искови молби, поради което последващото изпадане на С. Д. във влошено здравословно състояние не опорочава валидно възникналата представителна власт на пълномощника и преупълномощения от него адвокат. Доколкото ответникът не е завел дело за поставяне под запрещение на ищцата, за нищожност на подписаното от нея пълномощно, нито за извършени действия във вреда на представлявания, възраженията, че ищцата не иска да подаде искова молба срещу сина си за разваляне на процесния договор почиват само на предположения, но са в противоречие с цитираните писмени доказателства. От показанията на св. Г.Е., на които се дава вяра като последователи, непротиворечиви и незаинтересовани, се установява, че ищцата дори му споделила, че това, което е предоставила на сина си – пари за покупка на жилище и къщата срещу гледане, смята да развали тези договори.

От обсъдените доказателства категорично се установи, че исковата молба е подадена при наличие на процесуална легитимация на ищцата, която от подаването й до края на съдебното дирене е процесуално дееспособна и е учредила валидна представителна власт в полза на адв. А..

По съществото на спора, съдът намира следното:

Безспорно е между страните сключването на процесния договор.

Установява се от същия, че на 29.12.1996г. ищците „продали“ на ответника процесия имот - ДВОРНО МЯСТО с площ от *** квадратни метра, застроено и незастроено, съставляващо парцел IV-1022 в *** нов по плана на гр. *** Община ***, област *** при граници: от две страни улици и имот на *** ЗАЕДНО с построената в него жилищна сграда с площ от 90 кв.м., срещу задължението на Т. К. В. да издържа и гледа продавачите, докато са живи, заедно и поотделно, като им осигури спокоен и нормален живот, какъвто са водили до сега.

Съгласно удостоверение за идентичност на имот, процесното дворно място с площ от *** кв.м. , съставляващо парцел ***, по регулационния план на гр. *** и дворно място, съставляващо парцел ***, кв. ***, по регулационния план на гр. *** представляват имот с пл. ***, за който са отредени УПИ/парцел/ *** и парцел *** в кв. *** по регулационния план на гр. *** одобрен със заповед ***/1989г., и съставляват поземлен имот с ид. *** 4 по КККР на гр. *** одобрена със заповед РД1***/2019г. на ИД на АГКК.

Установява се от представената скица, че имот с ид. *** е с площ ***кв.м и адрес: ***. Следователно процесното дворно място се явява ***/763 идеални части от поземлен имот с ид. *** .

Установява се от нотариален акт за продажба от 23.04.2013г., че на същата дата ответникът Т. В. продал на Г. Д. ½ от имотите, които получил порано по силата на договора за продажба на имот срещу задължение за издръжка и гледане.

Предмет на оспорения договор от 1996г. останала другата ½ идеална част от дворното място и построената в него жилищна сграда.