Протокол № 458 от 24.06.2021, Районен съд - Разград

Личните данни в текста са заличени.

ПРОТОКОЛ

№ 458 гр. Р , 17.06.2021 г.

РАЙОНЕН СЪД – Р в публично заседание на седемнадесети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Съдебни заседатели:

КОНСТАНТИН П. КОСЕВ

МАРИАНА ЕНЕВА

БОРИСОВА

РУМЯНА СТАНЕВА

БОРИСОВА при участието на секретаря СНЕЖИНА П. РАДЕВА и прокурора Северина Любенова Монева (РП-Р)

Сложи за разглеждане докладваното от КОНСТАНТИН П. КОСЕВ

Наказателно дело от общ характер № 20203330200597 по описа за 2020 година.

На именното повикване в 14:00 часа се явиха:

ЗА РРП прокурор М..

ГР. ИЩЕЦ Т.Р. се явява лично с адв. А.Т..

ПОДСЪДИМИЯТ В.К. се явява лично с адв. А.Т..

СВИДЕТЕЛЯТ Ю.Ю. се явява лично.

СВИДЕТЕЛКАТА Й. ИВ. се явява лично.

СВИДЕТЕЛЯТ В. Н. се явява лично.

СВИДЕТЕЛЯТ ПЛ. П. се явява лично.

ВЕЩОТО ЛИЦЕ уведомено, явява се лично.

ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.

АДВ. А.Т.: Да се даде ход на делото.

АДВ. А.Т.: Да се даде ход на делото.

1

СЪДЪТ

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

СНЕ се самоличността на свидетелите.

ЮС. Ш. ЮС. - 24 г., неженен, неосъждан, б. р.

Й. К. И.А – 31 г., неомъжена, неосъждана, б. р.

В. Д. Н. -58 г., женен, неосъждан, б. р.

П.Н. П. - 50 г., неженен, неосъждан, б. р.

ПРЕДУПРЕДЕНИ за наказателната отговорност по чл.290 от НК, същите обещаха да говорят истината, след което бяха изведени от съдебната зала с изключение на свидетеля Ю.Ю..

ГРАЖДАНСКИЯТ ИЩЕЦ Т.Р. остана в залата.

СЪДЪТ пристъпи към разпит на свидетелите.

СВИДЕТЕЛЯТ Ю.: Т. ми е приятел. Да, помня този случай. През 2019 година, аз и Т. бяхме в дискотека "Сохо". Всичко си беше нормално, докато В. не дойде при нас и се ръчкаха с Т.. В. се ръчкаше с Т.. Говориха си нещо там и след излязоха навънка и аз излязох след тях навън и В. удари Т. с лявата ръка с юмрук и Т. падна на земята. Това мисля, че беше през месец март на 2019 година. Това може би стана към 2:00 през нощта. Аз и Т. бяхме седнали на бара най-отляво. Аз В. никога не съм го виждал. В. за първи път отиде при това в дискотеката. От музиката нямаше как да чуя какво си говорят с Т.. Нямаше караница, просто излязоха навънка и В. удари Т. с юмрук. Не знам защо излязоха навън, може би заради бой. Аз излязох, защото Т. излезе, за да не остане сам. Не съм очаквал, че ще се случи нещо. Стана много бързо и аз, докато изляза след тях и аз тъкмо се приближих и той тогава го удари. Бяхме пред заведението отвън. Имаше и други хора там. В. удари Т. с лява ръка с юмрук в ченето. Нямаше сбиване само удар. В., след като удари Т., той падна. Като падна Т. на земята, В. ме удари мене. Не знам защо ме удари мен. След това, аз помогнах на Т. да стане, но той не можеше да стане. В. избяга към „Момина чешма“. На Т. му помогнахме аз и двамата охранители и Д., сервитьорката и дори изкара вода да му даде и други хора, които бяха там. Извикахме и линейка, Т. беше в безсъзнание, той дори не може да покаже. Той беше така долу-горе десетина минути, докато дойде линейката. Аз бях с него, като дойде линейката, не беше се свестил. Като дойде линейката, дойдоха там първо за Първа помощ, 2 вдигнаха го, качихме го в линейката и го закараха в болницата. Имаше малко кръв от устата на Т.. В., като ме удари аз останах там, но той избяга. Т. падна директно назад, като го удари В.. Какво да е състоянието на Т. и той дори да не може да се мърда. Беше в безсъзнание. Й. беше му изкарала вода на Т.. Вечерта, когато стана инцидентът, аз В. не съм го познавал.

След случая разбрах кой е В.. На другия ден, след случая разбрах за В.. Разбрах от мои познати, проучихме го просто. Не си спомням от кого разбрах за В.. Т. падна на плочките директно. Аз помогнах на В. да го качим в линейката вдигнахме, след това изкараха носилка и го качихме на носилката и аз останах с него. Бяхме с двама фелдшери. Т. само лежеше в линейката, намокрихме го пак с вода и казаха да приготвят в Спешното да го закарат, в движение се обадиха фелдшерите, мисля, че му правиха някакви процедури в линейката, докато пътувахме, но вече нямам спомен. От удара в устата му имаше кръв на Т.. Мисля, че охраната Тишо беше там, правеше опити да провери дали Т. диша. Той се опита там да го свести. Имаше много момичета и момчета пред дискотеката струпани. След като В. ме удари, аз ходих на лекар на следващия ден. В. ме удари по устата. Нея вечер нямаше как да ходя при съдебен лекар.

Не съм си изкарвал „Медицинско“, просто направихме два шева и това беше. Когато преглеждаха Т., мене не ме пуснаха в стаята, аз тогава се обадих на брат му да дойде и той дойде с приятелката си и ме питаха какво стана, това, онова и аз обясних. Попита къде е Т. и аз казах, че го вкараха в някаква стая, там в Спешното изчакахме да дойде. Брат ми беше там да го провери как е, що е, докараха количката, седна на една количка Т. и ние го сложихме в колата и оттам го закарахме вкъщи. С брат му го носихме на ръце и го закарахме горе. Той не можеше сам да върви.

След това, през нощта бях при него в стаята. Сутринта той се събуди, обаче, не беше на себе си. Обадих се на брат му но той беше на село. Аз му казах: „Дай да го закараме пак в болницата“ и той каза: „Добре“ и като се върнах от село ние го закарахме също и остана да стои там в болницата. Ние го закарахме с наш автомобил, не сме викали Спешна помощ. Т. вървеше сам, но не беше добре. Повръщаше, даже пред болницата беше повърнал. Вкъщи го оставихме сам да спи. Аз като се събудих, той продължаваше да спи. Той като излезе от болницата, се видяхме, поддържаме връзка и когато аз се върна от чужбина. Т. и след този удар не се чувства добре, имаше проблеми, мисля, че го бяха закарали в Плевен – със сътресение на мозъка беше. Пиеше лекарства след тази случка за главоболие и там някакви други лекарства, каквито са му изписали. И продължава да ходи на прегледи, защото той имаше лечение шест месеца. Не ми е известно да има записан преглед при друг лекар скоро. Й. е сервитьорка и обслужваше нас нея вечер в дискотеката. Тя по случайност излезе навънка, защото май някой беше влязъл вътре в дискотеката да вземе вода и тя тогава излезе, за да свестим Т.. Да, познавам Х. и М.. Да, бяха същата вечер в дискотеката. Мисля, че бяха зад нашата маса на друго сепаре. Аз за В. го видях, когато беше дошъл при нас. От нас нищо не е искал, може да е искал нещо от бара, обаче, аз като се обърнах, той беше от лявата страна на нас и нещо там се сбутали с Т.. Като се сбутаха, нищо не стана, излязоха навънка. Не мога да кажа защо са излезли. Последвах Т., защото да не го оставя сам. В. и излезе с момчета. В., докато беше при нас, беше от лявата ни страна. Защото бяха заедно навънка с В. другите момчета. В., А. и другото момче, не го знам кое, те тримата излязоха 3 навън. Х. и М. мисля, че и те там бяха през това време навънка. Само двамата излязохме с Т. навънка. Аз излязох, Т. беше пред мене и момчетата бяха до В.. В. беше с гръб към парапета. Аз бях на три метра от него. Изчаках да видя дали нещо ще си кажат и той го удари. Нормално, излизахме от дискотеката спокойно. С нас никой не е тръгвал от дискотеката навън. Ние само двамата бяхме. Познаваха ни. Не помня да са на следвали други хора, защото то не е ставало някакъв скандал, за да ме следва някой. В. беше отвън встрани. Аз през това време стоях там навън. Фланелката на В. не съм я късал. След като падна Т., аз останах там при него, а В. избяга. Аз го последвах, но на малко разстояние, десетина метра. Тръгнах след него, не съм тичал. През това време Х. не е била с мене. Само знам, че е Х.. Не мога да се сетя дали е била там. Дойдоха с едно момче до болницата. Не зная защо дойдоха до болницата. Те са познати с Т.. Не съм виждал Х. да влиза в лекарския кабинет с Т.. Мисля, че не е влизала, защото те там не допускат. Не е на масата. Какво да правим, с Т. излязохме да се забавляваме в дискотеката. По 50 грама си поръчахме алкохол. Стояхме спокойно, не сме закачали никой. Какво да правим в болницата, отидохме, изчакахме Т. да излезе. Идваха полицаи в болницата. Искаха да пишем жалби.

Аз даже не съм писал жалби. Отказах се да пиша жалби. Но като дойде и го изкараха Т. от болницата. Не съм бил вътре, не знам какво са казали докторите и защо си тръгна Т..

Взехме си го Т.. То други хора и без това си има. Вие не ме питате за точни хора. Никой не ме е последвал, когато излязох от заведението. Аз последвах Т.. В. не съм го удрял.

СЪДЪТ намира, че има известни противоречия от показанията на свидетеля от досъдебното производство, ето защо предлага на страните да бъдат прочетени тези показания.

ПРОКУРОРЪТ: Не възразявам.

АДВ. А.Т.: Не възразявам.

ГРАЖДАНСКИЯТ ИЩЕЦ Т.Р.: Не възразявам.

АДВ. А.Т.: Не се противопоставям.

ПОДСЪДИМИЯТ: Нямам възражения.

СЪДЪТ, с оглед съгласието на страните и доколкото констатира, че има някои противоречия от показанията на свидетеля Ю.Ю., в сравнение с казаното на досъдебното производство

О П Р Е Д Е Л И:

НА основание чл. 281, ал. 6 във вр. с ал.2 от НПК прочита показанията на свидетеля Ю.Ю. от досъдебното производство на лист 48- 49.

4

СВИДЕТЕЛЯТ Ю.: Вярно е това, което прочетохте. Помня го. Това дето съм казал, че съм попитал Т. дали има проблем навънка като говореше с това момче, не си го спомням. Като падна Т., аз блъснах В.. Не съм писал жалба за мене. Нея вечер мисля, че Т. не беше писал жалба, след случая вече. Спомних си, не съм го гонил В.. Не съм хукнал, просто побягнах след него и се върнах.

СЪДЪТ пристъпи към разпит на свидетелката Й. ИВ..

СВИДЕТЕЛКАТА И.А: В.К. го познавам като клиент и Т. по същия начин. Помня случая от 2019 година. Бях на работа. Сервитьорка съм в една дискотека на центъра – нощен клуб „Сохо“. Видях суматоха, която настана в самата дискотека и реших да изляза да видя какво се случва. Един от охраната и той тръгна с мен и видяхме отпред пред дискотеката, че се бяха събрали доста хора. Видях и Т.. Пред самата дискотека има една градинка и Т. беше легнал там на тревата. До него имаше две момичета, ако не се лъжа. Аз не знаех какво се е случило в момента, в който излязох отпред. Казаха ми, че е станал някакъв бой. Това е, което знам. Аз нищо не съм видяла. Като излязох отвън пред дискотеката, от лявата страна има една градинка по-нависоко и Т. беше там на тревата легнал. По принцип, хората говореха, че е станал някакъв бой. Аз реално не знаех. Не съм видяла. После вече разбрах с кого се е сбил. Разбрах, че Т. е имал конфликт с В. . А аз и този, охранителят, който е Б. занесохме едно шише с вода да го пръскаме. Аз звъннах на линейка и още не знам колко хора звъняха. На телефон 112. Аз се обадих първия път.

Мисля, че много хора звъняха там на телефон 112. Но съм стояла навън, може би около три минути, не повече, защото все пак бях на работа. Аз като излязох, видях Т., беше легнал на тревата и момичетата стояха до него, в смисъл говореха му. Очите му бяха отворени.

Според мен, беше в съзнание, не е бил в безсъзнание. Не съм видяла тази група, като излиза от дискотеката. Донесох вода за да го напръскаме. В него момент реално аз не знаех какво се е случило, просто го видях легнал на тревата и първото нещо, което си помислихме с колегата, беше да го напръскаме с вода. Нямахме време, просто в самата суматоха не съм се замислила, какво точно е станало, просто някакъв инстинкт. Аз не забелязах да е имало някакви наранявания по лицето. И колегата, и аз поливахме Т. с вода, и момичетата, които бяха до него. Реално, аз с колегата, ние двамата си го поливахме. Говорехме му. Той беше с отворени очи, не беше човек, който е в безсъзнание, или да е заспал, беше с отворени очи и момичетата му говореха, аз му говорех, колегата. Леки шамари сме му били просто защото се оглеждаше. Нещо говореше, но не зная, момичетата повече говореха с него. М. също беше там. Той говореше нещо, но какво. Не към някой конкретно. Аз на тази случка бях две, или три минути, не повече, защото бях на работа. Един път звъннах. Не изчаках линейката, влязох вътре, за този период телефонният номер е променен. Телефон с номер ***, това е настоящият ми. Не помня тогава дали беше такъв телефонният ми номер. Бях на Telenor. Не помня периода, в който съм го сменила, но това е моят номер, от който се обадих. Сигурно от него съм се обадила, но не помня. Аз линейката не съм я дочакала. Аз видях, че той не е сам, момичетата бяха при него и просто бях на работа и 5 трябваше да вляза вътре и да продължа да работя. Не съм гледала В. дали има някакви наранявания. Аз гледах Т., просто по някакъв начин да стане по-адекватен. С В. и с Т. отношенията са ми като клиенти в заведението, в което работя. След случката не съм контактувала с тях двамата, само служебно на работа. Нямам спомен същата вечер да съм предоставила моя телефон на друг. Телефонът ми стои до компютъра в самата дискотека, където работя. Нямам представа някой да е набирал от моя телефон. По принцип, сервитьорите телефоните си ги държат, има два компютъра, оставяме с телефоните там зад компютрите, защото нямаме възможност да си ги носим в себе си. Много хора бяха навън.