Решение № 1326 от 21.03.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1326 гр. Пловдив, 21.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Николай Д. Голчев при участието на секретаря Марияна Б. Натова като разгледа докладваното от Николай Д. Голчев Гражданско дело № 20245330116347 по описа за 2024 година

Съдът е сезиран с искова молба, подадена от Д. Н. К. и И. К. К. срещу Община Пловдив, с която е предявен иск с правно основание чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД, с който се претендира ответникът да бъде осъден да заплати на ищците при условията на активна солидарност сумата от 1553, 16 лв., представляваща обезщетение за претърпени от ищците имуществени вреди, нанесени на съсобствения им лек автомобил марка и модел „Хонда ЦРВ“ с рег. № *********, рама № ****************, вследствие на вредоносно събитие, настъпило на

*****************. в гр. ****************, при което върху автомобила е паднал клон от дърво, засадено до горепосочения адрес и част от уличното озеленяване стопанисвано от Община Пловдив, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на настъпване на увредата /*********./ до окончателното й погашение (претенцията е отразена съобразно уточнение на ищците, сторено в открито съдебно заседание от 12.03.2025г.- л. 57 от делото).

Ищците поддържат, че са съсобственици на горепосоченото МПС (придобито по време на брака в режим на СИО). Изтъкват, че на дата **********г., малко след 17.00 часа ищецът К. се е качил в автомобила. С него били и двете деца на ищците.

Непосредствено след като се качили в автомобила, върху него се стоварил голям клон от засаденото в близост дърво (част от уличното озеленяване на територията на Община Пловдив). Предвид обема и тежестта на падналия клон, по автомобила на 1 ищците били нанесени множество увреди, които са подробно описани в исковата молба. За установяване точния размер и обхват на настъпилите вреди, ищците инициирали производство за обезпечаване на доказателства пред Районен съдПловдив. В рамките на това производство била изготвена съдебно- техническа експертиза като вещото лице е приел, че нужното обезщетение за репариране на претърпените вреди е в размер от 1553, 16 лв. Именно това е и сумата, която се претендира в настоящия процес от ищците при условията на активна солидарност.

Поддържа се, че следва да бъде ангажирана отговорността на ответната община, тъй като същата следва да се грижи и поддържа озеленяването на територията на гр.

Пловдив във вид, който да не е опасен за живота, здравето и имуществото на гражданите. Моли се предявеният иск да бъде уважен. Претендират се сторените разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор от ответника, с който оспорва претенцията. Поддържа се, че служителите при Община Пловдив са осъществили всички необходими действия по поддържане на дървесната растителност на територията на общината. Твърди, че отговорността на Община Пловдив не следва да бъде ангажирана и доколкото вредоносното събитие би могло да е настъпило в резултат на непреодолима сила. Предвид това, то Община Пловдив, чрез своите служители, не би могла да предотврати евентуалното настъпване на вредоносното събитие. Възразява се срещу размера на исковата претенция като се излага становище, че претърпените вреди са в по- нисък размер. Моли се исковата претенция да бъде отхвърлена. Претендират се сторените разноски.

В открито съдебно заседание от 12.03.2025г., в изпълнение на указанията на съда, дадени с доклада по делото (обективиран в определение от 03.12.2024г.- л. 41- 42 от делото), процесуалният представител на ищците уточнява, че за процесното МПС, към датата на настъпване на вредоносното събитие, не е била сключена имуществена застраховка, съответно и пострадалите лица не са получавали застрахователно обезщетение. Уточнено е и че ищците претендират процеснтие суми от отвеника при условията на активна солидарност.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, счита за установено от фактическа и правна страна следното:

За да бъде уважен предявеният в рамките на процеса иск с правно основание чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД, ищецът следва да установи в условията на кумулативност проявлението на следните материалноправни предпоставки: противоправно деяние /действие или бездействие/ на лице, за което отговаря ответникът; настъпването на твърдения инцидент по описания в исковата молба механизъм; настъпване на вреди (в 2 случая имуществени), техният размер и обхват; пряка причинно- следствена връзка между деянието и настъпилите вреди.

По делото не съществува спор, съответно с доклада по делото са отделени като безспорни и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: отсечката на ул.**************** се намира на територията на Община Пловдив; лек автомобил марка и модел „Хонда ЦРВ“ с рег. № *********, рама № **************** е съсобствен на ищците (придобит по време на сключения между тях брак, в режим на СИО)..

От показанията на св. Х. К. ( л. 57 гръб- л. 58 от делото) се установява, че той е съсед на ищците и живеят в един вход на административен адрес- гр.

***********************. Поддържа, че събитието се е случило през м. 06.2024г. в следобедната част от деня. Сочи се, че е бил в градинката пред блока, когато ищецът И. К. се е прибрал с процесния автомобил от работа. Ищецът е паркирал автомобила на предварително очертано място от Община Пловдив, за което заплащал абонамент.

Децата на ищците тъкмо били излезли от автомобила, когато се чул силен шум от отчупване на клон от дърво. Малко след това, клон от намиращото се в близост дърво се стоварил върху автомобила на ищците. Свидетелят сочи, че клонът е нанесъл поражения по предния капак на автомобила и други негови части. Всички наоколо се уплашили от случилото се. Свидетелят е категоричен, че непосредствено преди клонът да се отчупи от дървото и да падне върху автомобила, времето е било ясно и слънчево, без вятър и дъжд. Непосредствено след случилото се, бил повикан екип на „Пожарна безопасност“, който отстранил падналият клон върху автомобила на ищците.

Свидетелят изтъква, че това не е първият случай, в който клон от засадената в близост до паркоместата растителност пада върху автомобил.

Съдът кредитира изцяло показанията на свидетеля като счита същите за обективни, логически последователни и съответни на останалия, приобщен по делото доказателствен материал. Следва да се акцентира и върху обстоятелството, че свидетелят се явява пряк и първичен информационен източник досежно събитията случили се на процесната дата (непосредствено е възприел момента, в който клонът на дървото се е отчупил и е паднал върху автомобила на ищците).

В подкрепа на изложеното от ищеца в исковата молба и казаното от св. К. досежно механизма на настъпване на процесното вредоносно събитие е и отразеното в приетата по ч.гр.д. № 11607/ 2024г., по описа на Районен съд- Пловдив, XIII- ти гр. с-в, съдебно- техническа експертиза. В т. 2- ра, т. 4- та и т. 5- та от същата е отразено, че от техническа гледна точка еднозначно и категорично може да се определи, че установените при огледа на процесното МПС увреди са причинени от падане на дърво върху автомобила (тоест, налице е пряка- причинно следствена връзка между настъпилите увреди и описания в исковата молба механизъм на ПТП). В своето 3 заключение, експертът подробно е отразил всички увредени елементи по процесното МПС, като към експертизата е приложен и снимков материал онагледяващ деформациите по автомобила. Съобразно заключението, налице са увреди и деформации по преден капак, преден десен калник, предна дясна врата, капак дясно огледало, задна дясна врата, заден десен калник, задна броня дясна част, десен стоп и дясна лайсна на таван. Експертът е посочил, че за пълното възстановяване на автомобила е необходимо извършването на ремонт (боядисване) на стойност 1553, 16 лева.

Съдът кредитира в цялост заключението на вещото лице (което е и прието в рамките на производството по обезпечаване на доказателства по ч.гр.д. № 11607/ 2024г., по описа на Районен съд- Пловдив, XIII- ти гр. с-в), като счита същото за обективно, обосновано и компетентно изготвено.

За настъпването на процесното събитие от дата *********., при което в гр.

**************** е паднало дърво върху лек автомобил с рег. № *********, е издадено и нарочно удостоверение от I- ва районна служба „ПБЗН“- Пловдив (л. 7 от делото).

От посочените по- горе доказателствени материали, анализирани поотделно и в тяхната взаимовръзка, се установява по несъмнен начин, че на процесната дата (*********.) в гр. ****************, са причинени материални увреди на съсобствения (в режим на СИО) на ищците лек автомобил- марка и модел „Хонда ЦРВ“ с рег. № *********, рама № ****************, като същите са вследствие на вредоносно събитие, при което върху автомобила е паднал клон от дърво, засадено на тротоара до горепосочения адрес, стопанисван от Община Пловдив (и което дърво е част от уличното озеленяване, стопанисвано от Община Пловдив). Вследствие на падането на клона и съприкосновението му с автомобила по същия са нанесени множество увреди, подробно отразени в СТЕ, приета в рамките на производството по обезпечаване на доказателства по ч.гр.д. № 11607/ 2024г., по описа на Районен съдПловдив, XIII- ти гр. с-в и отразени по- горе в настоящото изложение.

Направеното от ответника оспорване за различен механизъм, липса на вреди и причинна връзка, е недоказано от страната, която е навела тези възражения. След като ищецът проведе успешно доказване на обстоятелствата, на които основава иска си и събраните доказателства са точно в тази насока, то ответникът, който твърди вредоносното събитие да е настъпило по друг механизъм, следва да установи тези си твърдения. Посочването и установяването на други причини, на които може да се дължат причинените вреди, е в тежест на оспорващата наличието на причинна връзка страна / в този смисъл- Решение № 219/15.10.2015 г. по гр.д. № 1896/2015 г.

ВКС, III г.о., Решение № 508/18.06.2010 г. по гр.д. № 1411/2009 г., ІІІ г.о. ВКС, Решение № 457/1.07.2010 г. по гр.д. № 1264/2009 г., ВКС и др./.

4

По отношение на въпроса за отговорността на ответника Община Пловдив, по своята същност тя е гаранционно - обезпечителна. По делото е отделен като безспорен и ненуждаещ се от доказване фактът, че пътната отсечка на ул.

******************************* се намира на територията на Община Пловдив. Съгласно легалните дефиниции, съдържащи с в §1, т.1 и т.2 от ДР на Закона за пътищата /специалният закон, уреждащ обществените отношения, свързани със собствеността, ползването, управлението, стопанисването, изграждането, ремонта, поддържането и финансирането на пътищата/, "Път" е ивицата от земната повърхност, която е специално пригодена за движение на превозни средства и пешеходци и отговаря на определени технически изисквания, а съответно "Земно платно" е част от повърхността в обхвата на пътя, върху която са разположени: платното (платната) за движение; разделителните ивици; банкетите; тротоарите; разделителните и направляващите острови; зелените площи; крайпътните отводнителни и предпазни окопи; откосите; бермите и другите конструктивни елементи на пътя. Съобразно нормата на чл. 61, ал. 1 ЗУТ, в териториите на общините се устройват озеленени площи, обединени в зелена система, като средство за подобряване на микроклимата и хигиенните условия и за организиране на отдиха на населението. На общината, чрез нейните органи и общински предприятия са възложени дейностите във връзка с изграждане и опазване на зелената система на територията й. Кметът на общината организира съставянето и актуализирането на публичен регистър на озеленените площи,на дълготрайните декоративни дървета и на дървета с историческо значение в общината – чл. 63, ал. 1 ЗУТ, а задължение на общинския съвет е да приеме наредба за изграждане и опазване на зелената система на територията на общината- чл. 62, ал.

10 ЗУТ. В изпълнение на нормата на чл. 62, ал. 10 ЗУТ, е приета Наредба на Общински съвет- Пловдив за развитие, поддържане и опазване на зелената система на Община Пловдив (приложение към Решение № 225 взето с Протокол № 11 от 11.06.2009 г., изм. и доп. с Р. № 501, пр. № 22 от 20.12.2012 г.; изм. и доп. с Р. № 129, пр. № 7 от 24.04.2014 г.; изм. и доп. с Р. № 196, пр. № 11 от 04.06.2015 г., изм. с Решение № 1390 от 21.06.2019 г. на АдмС - Пловдив по адм. д. № 539/2019 г., потвърдено с Решение № 9600 от 14.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9896/2019г.).