Определение № 2636 от 01.10.2024, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2636 гр. Пловдив, 01.10.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в закрито заседание на първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Светлана Ив. Изева

Членове:

Радостина Анг. Стефанова

Светлана Анг. Станева като разгледа докладваното от Светлана Ив. Изева Въззивно частно гражданско дело № 20245300502457 по описа за 2024 година

Производство по реда на чл.274 във вр. с 413,ал.2 от ГПК.

Образувано по частна жалба на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК– 203670940,чрез юрк.Ив.Н. против разпореждане № 23304/11.08.24г., постановено по ч.гр.д.

№ 3583/24г.по описа на Районен съд – Пловдив,24-ти гр.с.,с което е отхвърлено изцяло подаденото от „АСВ“ЕАД заявление по чл.410 от ГПК против Н. И. П.,ЕГН-**********.

Поддържат се оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното разпореждане,иска се отмяната му и постановяване на въззивен съдебен акт по същество.

Съгласно разпоредбата на чл.413, ал.2 ГПК препис от жалбата не е връчен на насрещната страна.

Съдът,след преценка на доказателствата по делото и направените в жалбата възражения,намира за установено следното:

Частната жалба е постъпила в съда в предвидения от закона срок за обжалване,изхожда от лице,имащо право на обжалване и като такава е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

Производството пред районния съд е образувано по подадено от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД срещу длъжника Н. И. П. заявление по чл. 410 от ГПК, с което се иска издаване на Заповед за изпълнение на парично задължение за вземания по договор за револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта № PLUS16168919/02.07.2018г., сключен с "БНП Париба Пърсънъл Файненс С. А., клон България",ЕИК-204915054, които дружеството-заявител е придобило въз основа на рамков договор за цесия от 15.02.2022г.и Приложение 1 от 27.07.23г.към договора.Към заявлението е представен договора за револвиращ потребителски кредит,издаване и ползване на кредитна карта № PLUS-16168919/02.07.2018г.,сключен между „БНП Париба пърсънъл файненс С.А клон България“и кредитополучателя Н. И. П..

С обжалваното разпореждане заповедният съд изцяло е отхвърлил заявлението.Мотивите са, че след като е дал указания на заявителя за уточнения в заявлението,които последният е отказал да направи,поради неизпълнение на указанията 1 заявлението подлежи на отхвърляне.Отделно от това е приел,че е налице обоснована вероятност искането за главница да е основано на неравноправна клауза,тъй като уговореният кредитен лимит съставлява горна граница,до която потребителят може да ползва кредит.Отнасянето на задължения за лихви за забава или възнаградителни лихви,които са останали неплатени,към кредитния лимит,нарушавало правата на потребителя,доколкото по този начин те се капитализирали и облагали с възнаградителна лихва.И обратно,ако надвишеният кредитен лимит съставлявал допълнително получена от потребителя сума,това обезсмисляло посочването на кредитен лимит в договора като реквизит на тези видове потребителскси кредити,тъй като основното му значение било да постави граница,над която за потребителя е ясно,че не може да усвоява суми.

Атакуваното разпореждане е правилно и законосъобразно като краен резултат, макар и съображенията на настоящата инстанция да са по – различни от изложените от състава на районния съд.

На първо място,заявителят се легитимира като кредитор-заявител въз основа на твърдения за сключен договор за цесия.Въведени са и твърдения, че този договор е съобщен на длъжника. Доказателства за тези обстоятелства обаче не са представени.Съгласно задължителните разяснения в т.4г от ТР № 4/18.06.2014г. на ВКС,в хипотезата на частно правоприемство на страната на кредитора,(в случая цедиране на вземането),на общо основание трябва да са представени доказателства за уведомяване на длъжника,тъй като в противен случай прехвърлянето на вземането няма действие по отношение на него (чл. 99, ал.4 от ЗЗД).А в хипотеза на настъпило частно правоприемство,преди надлежното уведомяване на длъжника за прехвърлянето на вземането,легитимиран да подаде заявлението е цедента-праводател, който е носител на спорното право към този момент (в този см. определение № 492/30.07.2014г. на ВКС, II т. о., постановено по т. д. № 3933/2013г.).

В настоящия случай,заявлението е подадено по реда на чл.410 от ГПК,като частното правоприемство се основава на договор за цесия,следователно трябва да са представени доказателства за уведомяване на длъжника.Това разрешение е приложимо,тъй като съображенията на ВКС в тази насока са изложени на общо основание,без оглед на реда на заповедното производство (по чл.410 или по чл.417 от ГПК).При липса на такива доказателства по делото уважаването на заявлението не е възможно. Не е ясно и какво е цедирано на заявителя,явяващ се жалбоподател в настоящето производство.Не се сочи и какво е платено по договора,твърдят се от заявителя две противоположни положения затова върху кои вземания са начислени претендираните лихви,както и се претендират суми над уговорения кредитен лимит,без да се сочи уговорка в договора,която позволява това,т.е.не са отстранени визираните от съда нередовности на заявлението. Сами по себе си тези факти са самостоятелно основание за отказ да се издаде заповед за изпълнение.

Съобразно чл.411,ал.2 и т.3 от ГПК заповед за изпълнение не се издава ако съдът прецени, че е налице обоснована вероятност за наличие на неравноправна клауза в договор,сключен с потребител (в казуса-обоснована вероятност искането за главницата да е основано на неравноправна клауза поради това,че уговореният кредитен лимит съставлява горна граница,до която потребителят може да ползва кредита). В случая за отказ на съда да издаде заповед за изпълнение е достатъчно да се констатира само обоснована вероятност или възможност за наличие на такава неравноправна клауза,без да е необходимо това да е доказано по категоричен начин.Съдът е посочил по какви причини смята тази вероятност да е обоснована и изводите му намират опора в тълкуването на закона и на част от съдебната практика.

Предвид изложеното атакуваното разпореждане като правилно и законосъобразно следва да се потвърди.

Предвид изложеното съдът

2

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 23304/11.08.24г., постановено по ч.гр.д.№ 3583/24г.по описа на Районен съд – Пловдив,24-ти гр.с.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3